Предложение за резолюция - B7-0199/2011Предложение за резолюция
B7-0199/2011
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно прегледа на Европейската политика за съседство – южно измерение

16.3.2011

за приключване на разискванията по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Mário David от името на комисията по външни работи


Процедура : 2011/2642(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0199/2011
Внесени текстове :
B7-0199/2011
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B7‑0199/2011

Резолюция на Европейския парламент относно прегледа на Европейската политика за съседство – южно измерение

Европейският парламент,

–   като взе предвид развитието на Европейската политика на съседство (ЕПС) от 2004 г. нататък, и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка по прилагането й,

- като взе предвид плановете за действие, приети съвместно с Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Палестинската власт и Тунис,

- като взе предвид съобщенията на Комисията от 11 март 2003 г. относно „Разширена Европа – съседни страни: нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи”[1], от 12 май 2004 г. относно „Европейска политика за съседство – стратегически документ”[2], от 4 декември 2006 г. относно „Укрепване на ЕПС”[3], от 5 декември 2007 г. относно „Силна европейска политика за съседство“[4], както и от 12 май 2010 г. относно „Обстоен преглед на Европейската политика за съседство”[5],

- като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 март 2011 г., озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“[6],

- като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно ЕПС от 26 юли 2010 г.,

- като взе предвид своите предходни резолюции от 19 януари 2006 г. относно Европейската политика за съседство (ЕПС)[7], от 6 юли 2006 г. относно Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП)[8], от 15 ноември 2007 г. относно укрепването на европейската политика на добросъседство[9], от 19 февруари 2009 г. относно Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието[10], от 19 февруари 2009 г. относно прегледа на Европейския инструмент за съседство и партньорство[11], от 20 май 2010 г. относно Съюза за Средиземноморието[12] и от 9 септември 2010 г. относно положението с река Йордан и по-специално на региона на долното течение на река Йордан[13],

- като взе предвид своите резолюции от 3 февруари 2011 г. относно положението в Тунис[14], от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет[15] и от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия, обхващащи хуманитарни аспекти[16],

- като взе предвид заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Мароко от 13 октомври 2008 г., в съответствие с които на Мароко се предоставя статут на напреднала държава,

- като взе предвид заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Йордания от 26 октомври 2010 г., в съответствие с които на Йордания се предоставя статут на напреднала държава,

- като взе предвид, че Европейският съвет от Брюксел на 13 и 14 март 2008 г. одобри Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието,

- като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2008 г., озаглавено „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието”[17],

- като взе предвид заключителната декларация, приета на заседанието на министрите на външните работи на Съюза за Средиземноморието, което се проведе в Марсилия на 3 и 4 ноември 2008 г.,

- като взе предвид декларацията на срещата на високо равнище за Средиземноморието, проведена в Париж на13 юли 2008 г.,

- като взе предвид декларацията от Барселона за установяване на евро-средиземноморско партньорство, приета по време на евро-средиземноморската конференция на министрите на външните работи от 27 и 28 ноември 1995 г.,

- като взе предвид изявленията на Бюрото на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието от заседанията, проведени в Париж (12 юли 2008 г.), Кайро (20 ноември 2009 г.), Рабат (22 януари 2010 г.), Палермо (18 юни 2010 г.) и Рим (12 ноември 2010 г.),

- като взе предвид препоръката на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА), приета на 13 октомври 2008 г. в Аман и предадена на първото заседание на министрите на външните работи от Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието,

- като взе предвид препоръките, приети от комисиите на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието на нейното шесто пленарно заседание, проведено в Аман на 13 и 14 март 2010 г.,

- като взе предвид заключенията на учредителното заседание на Евро-средиземноморската асамблея на местните и регионалните власти (ARLEM), проведено в Барселона на 21 януари 2010 г.,

- като взе предвид Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП)[18],

- като взе предвид своята препоръка до Съвета от 13 декември 2010 г. относно преговорите по рамковото споразумение между ЕС и Либия,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че зачитането и насърчаването на демокрацията и правата на човека, и по-конкретно правата на жените, принципите на правовата държава, укрепването на сигурността, демократичната стабилност, благополучието, справедливото разпределение на доходите, богатството и възможностите в обществото, и следователно борбата срещу корупцията и насърчаването на доброто управление, са основополагащи принципи и цели на ЕС и трябва да бъдат общи ценности, споделяни със страните партньори от ЕПС, и да станат ключови цели на ЕПС,

Б. като има предвид, че прегледът на ЕПС следва да вземе предвид демонстрациите, призоваващи за свобода, демокрация и реформи в редица държави в съседния на ЕС южен регион, тъй като те показаха силното желание у хората за истинска промяна и за по-добри условия на живот в региона,

 

В.  като има предвид, че мотивирани в голяма степен от неравномерното разпределение на богатството и икономическия растеж и от липсата на свободи, гражданските вълнения, породени от общото неудовлетворение на населението от управляващите режими, се разраснаха из целия регион,

Г.  като има предвид, че събитията в Тунис, Египет и Либия изискват от ЕС да измени по подходящ начин ЕПС, за да подкрепи ефективно процеса на политически, икономически и социални реформи,

Д. като има предвид, че от стартирането си през 2004 г. ЕПС се оказа неефективна за постигане на целите си по отношение на правата на човека и демокрацията и не успя да доведе до необходимите политически, социални и институционални реформи; като има предвид, че в своите отношения с региона ЕС пренебрегна диалога с гражданските общества и демократичните сили по южното крайбрежие на Средиземно море; като има предвид, че все още са налице някои недостатъци и предизвикателства и че понастоящем следва да се обърне внимание на прилагането, като се полага усилие да се действа съвместно с партньорите, които са наистина представители на гражданското общество, и с критичните институции, ключови за изграждането на демокрацията, с ясно определени приоритети за действие, ясни критерии за сравнение и диференциация въз основа на резултатите и постиженията,

Е.  като има предвид, че ЕС трябва да определи по-точно стратегическите цели и приоритети в своето партньорство с източните и южните съседи и следва да отдаде дължимото значение на съответните точки от своя политически дневен ред, както и в рамките на своето бюджетно планиране,

Ж. като има предвид, че ЕПС следва да включва по-амбициозни и ефикасни инструменти за насърчаване и подкрепяне на политическите, икономическите и социалните реформи в съседните на ЕС региони,

З.  като има предвид, че Договорът от Лисабон създаде условията, необходими за подобряването на ефикасността и съгласуваността на политиките на ЕС, както и на неговото функциониране, особено в сферата на външните отношения, чрез създаването на длъжността заместник-председател на Комисията/ върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), и като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител следва да гарантира, че гласът на ЕС се чува на международната сцена,

И. като има предвид, че в член 3 и в член 21 от Договора за Европейския съюз се доразвиват целите на външната политика на Съюза и в центъра на външната дейност на Съюза се поставя насърчаването на правата на човека, и по-конкретно на универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи,

Й. като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за ЕС Съюзът трябва да развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството,

К. като има предвид, че неразрешените конфликти и нарушенията на международното право в сферата на правата на човека представляват пречка пред изпълнението на ЕПС, като затрудняват икономическото, социалното и политическото развитие, както и регионалното сътрудничество, стабилност и сигурност,

Л. като има предвид, че през изминалите години стремежът към стабилност в краткосрочен план често е вземал превес над ценностите на демокрацията, социалната справедливост и правата на човека в отношенията на ЕС с южните му съседи,

М.  като има предвид, че ЕС следва да прилага подход „отдолу-нагоре”, като увеличи своята подкрепа за изграждането на институции, гражданското общество и волята за започване на процеси на демократизация, по-конкретно участието на жените и социално-икономическите промени, които са предпоставки за дългосрочно стабилизиране,

Н.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, и по-специално правата на жените, демокрацията и принципите на правовата държава, включително борбата срещу изтезанията и жестокото, нечовешко или унизително отнасяне, както и противопоставянето на смъртното наказание, са основни принципи на ЕС,

 

О. като има предвид, че Съюзът за Средиземноморието в момента е статичен, особено след отлагането за неопределен срок на втората среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Съюза за Средиземноморието и на срещите на равнище министри, както и след оставката на неговия генерален секретар; като има предвид, че регионалният контекст, в който се оформя Съюзът за Средиземноморието, е белязан от териториални конфликти, политически кризи и повишаване на социалното напрежение и доминиран от народните въстания в Тунис, Египет и други средиземноморски и близкоизточни страни, като всички тези фактори възпрепятстват дейността на институциите на Съюза за Средиземноморието, както и стартирането на големите проекти за регионална интеграция, определени от държавните и правителствени ръководители на срещата на високо равнище в Париж през юли 2008 г. и от министрите на външните работи на Съюза за Средиземноморието на срещата им, проведена в Марсилия на 3 и 4 ноември 2008 г., като има предвид, че Съюзът за Средиземноморието, от който се очакваше да утвърди политиката на ЕС в региона, се оказа неефективен и не можа да уталожи нарастващото недоверие и да задоволи основните потребности на засегнатите хора,

П. като има предвид възможността, предлагана от създаването на Съюза за Средиземноморието, за по-голямо допълване между двустранните политики, от една страна, и регионалните политики, от друга страна, за да се постигнат по-ефективно целите на евро-средиземноморското сътрудничество,

Р.  като има предвид, че други глобални участници, и по-специално страните от групата БРИК, укрепват допълнително своето икономическо присъствие и политическо влияние в южния съседен на ЕС регион,

С. като има предвид, че въздействието на политическата, икономическа, социална и финансова криза утежни съществуващите политически, икономически и социални предизвикателства, пред които са изправени страните партньори от южното измерение на ЕПС; като има предвид, че цената на реформите, свързани със сближаването с достиженията на правото на Съюза, и приспособяването в съответствие с постепенното задълбочаване на икономическите и социалните отношения, е допълнително предизвикателство за южните съседи на ЕС; като има предвид, че в някои държави тези фактори допринесоха значително за гражданските вълнения и исканията за демократизация и реформи,

Т.  като има предвид, че въпросът за управлението на водите и особено за справедливото разпределяне на водата, което зачита потребностите на всички хора, живеещи в региона, е от първостепенно значение за трайния мир и стабилността в Близкия изток;

У. като има предвид, че демографските тенденции показват, че през следващите двадесет години населението в държавите-членки на ЕС ще бъде стабилно, но все по-застаряващо, докато в страните от южното измерение на ЕПС ще се наблюдава увеличение на населението, а също така и особено голямо увеличение в категорията на лицата в трудоспособна възраст; като има предвид, че икономическият растеж и създаването на работни места в тези държави биха могли да не успеят да издържат на темпото на прогнозираното увеличение на населението, особено с оглед на това, че някои страни вече се сблъскват с много високи равнища на безработицата, и дори още по-високи нива на безработицата сред младежите,

Ф. като има предвид, че корупцията в страните от южното измерение на ЕПС продължава да бъде повод за сериозна загриженост, като засяга големи части от обществото, както и държавните институции,

Х. като има предвид, че ЕИСП допринесе за опростяването на финансирането по ЕПС; като има предвид, че процесът на изготвяне на правен инструмент, който да бъде приемник на ЕИСП, следва да отразява настъпилите напоследък събития в региона и особено законните демократични стремежи на населението, заключенията от стратегическия преглед на ЕПС и да се осъществи на основата на консултации с всички заинтересовани лица, и по-специално с местните участници,

Преглед на ЕПС – общ план

1.  отново потвърждава ценностите, принципите и ангажиментите, върху които е изградена ЕПС, включващи демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи и зачитането на правата на жените, доброто управление, пазарната икономика и устойчивото развитие, и отново заявява, че ЕПС трябва да се превърне в надеждна рамка за задълбочаването и укрепването на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се насърчават и подкрепят техните политически, социални и икономически реформи, които имат за дел да се установи и утвърди демокрацията, напредъкът и социалните и икономическите възможности за всички; подчертава, че е важно да се запазят принципите на общата отговорност и общата ангажираност при планирането и изпълнението на програмите в рамките на ЕПС; счита, че от самото си начало, поставено през 2004 г., ЕПС, като единна политическа рамка, чрез диференциация въз основа на резултатите и предоставяне на съобразена с нуждите на партньора помощ, носи осезаеми ползи както за партньорите от ЕПС, така и за ЕС;

2.  припомня, в светлината на настоящите събития в Южното Средиземноморие, по-специално в Тунис и Египет, неуспеха на ЕПС да насърчи и гарантира правата на човека в трети страни; настоятелно призовава ЕС да извлече поуки от тези събития и да преразгледа своята политика в подкрепа на демокрацията и правата на човека, за да създаде механизъм за прилагане на клаузите за правата на човека, включени във всички споразумения с трети страни; настоява, че прегледът на ЕПС трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, плурализма и свободата на печата, както и борбата срещу корупцията; призовава за по-добра координация с другите политики на Съюза спрямо тези страни;

3.  призовава ЕС да окаже решителна подкрепа за процеса на политически и икономически реформи в региона, като използва всички налични в рамките на ЕПС инструменти и като приема при необходимост нови инструменти, за да подпомогне по възможно най-ефикасен начин процеса на демократичен преход със съсредоточаване върху зачитането на основните свободи, доброто управление, независимостта на съдебната система и борбата срещу корупцията, и така отговори на потребностите и очакванията на населението на нашите южни съседи;

4.  подчертава необходимостта от увеличаване на средствата, отпускани за ЕПС в многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2013 г., като се отдава приоритет, предвид последните събития, на южното измерение на ЕПС; счита, че новите многогодишни финансови рамки следва да вземат предвид специфичните особености и потребностите на всяка страна;

5.  подчертава, че на съседните на ЕС страни трябва да се представи конкретно предложение за по-силно политическо партньорство и икономическа интеграция, основани на принципите на откритост, обща ангажираност и обвързаност с условия; призовава това предложение да бъде съобразено с различните потребности на отделните страни и региони, така че да се даде възможност на най-напредналите партньори да постигнат по-бързо съответствие с нормите и ценностите на ЕС;

6.  призовава за повече съсредоточаване върху сътрудничеството с организациите на гражданското общество, тъй като те бяха основните движещи сили за народните въстания в целия регион;

7.  подчертава необходимостта от предоставяне на подходящо равнище на финансиране от ЕС за сътрудничеството със съседните страни и отново потвърждава значението на ЕИСП като основен финансов инструмент на ЕПС, който следва да се развие, за да отговори по-гъвкаво на различните потребности на съседните страни и региони, да гарантира пряката връзка между целите на политиката на ЕПС и планирането на ЕИПС, както и да отрази естеството, основано на постижения, на бъдещата ЕПС; подчертава обаче необходимостта от осигуряване на по-целенасочена помощ, предназначена по-специално за гражданското общество и за местните общности, като се запазва прилагането на подход „отдолу-нагоре”; подчертава значението на процесите на мониторинг на управлението и изпълнението на различните програми по ЕИСП;

8.  подчертава, че стратегическият преглед на ЕПС следва да разгледа по подходящ начин въпроса за недостатъците на тази политика и да препоръча засилен политически ангажимент от страна на всички партньори, като същевременно се увеличи диференциацията въз основа на постигнатите резултати, на базата на ясно определени критерии за сравнение; призовава при прегледа да се обръща специално внимание и на спешната нужда от развиване на многостранното измерение, с цел да се установи задълбочен и последователен политически диалог по същество със страните партньори;

9.  счита за особено важно постоянното оценяване не само на резултатите, постигнати до момента от прилаганите програми, но и на адекватността на използваните ресурси в рамките на партньорството; счита, че тази процедура ще даде възможност да се коригират евентуалните недостатъци и да се поправят погрешните решения в бъдеще;

10. призовава Съвета и Комисията да преразгледат ЕПС по отношение на южните съседи, с цел да се предоставят ресурси и помощ, необходими за истински демократичен преход, и да се положи основата за важни политически, социални и институционални реформи; настоява, че прегледът на политиката за съседство трябва да даде приоритет на критерии, свързани с независимостта на съдебната система, зачитането на основните свободи, включително свободата на медиите, и борбата срещу корупцията;

11. признава и подчертава разликата между „европейските съседи” – страни, които могат официално да станат членки на ЕС след изпълнение на критериите от Копенхаген, и „съседите на Европа“ – държави, които не могат да се присъединят към ЕС поради географското си положение;

12. счита, че поради това е крайно важно и неотложно да се преосмисли и преразгледа щателно стратегията на ЕС спрямо Средиземноморието и че тази нова стратегия следва да засили политическия диалог и подкрепата за всички демократични и социални сили, включително участниците, представляващи гражданското общество; призовава Съвета във връзка с това да определи набор от политически критерии, които страните от ЕПС трябва да изпълнят, за да получат „статут на напреднала държава“;

13. подчертава, че е необходимо да се признаят и използват промените, въведени с Договора от Лисабон, по-специално засилената роля на заместник-председателя/върховен представител, създаването на ЕСВД и новите правомощия на Парламента, с цел да се осигури по-висока степен на съгласуваност на външната политика на ЕС и да се увеличи ефикасността и легитимността на нейното външно измерение и действия; счита, че само ако Съветът и Комисията са в състояние да извлекат поуките от миналите и настоящите събития и извършат подробен и всеобхватен анализ на недостатъците на настоящата ЕПС, ЕС ще бъде в състояние да разработи печелеща доверие и ефективна политика към своите средиземноморски партньори;

14. подчертава значението на партньорството между ЕС и южните съседни държави и подчертава, че това тясно сътрудничество е в интерес и на двете страни;

15. счита, че ЕС следва да извлече поуки от неотдавнашните събития в южните съседни региони и че ЕПС следва да бъде преразгледана в тази светлина, като се цели установяване на партньорство с обществата, а не само с държавите;

Южно измерение

16. подчертава значението на създаването на работна група с участието на Парламента в отговор на призивите за наблюдение на процесите на демократичен преход, отправени от участниците, борещи се за демократична промяна, в частност във връзка с произвеждането на свободни и демократични избори и изграждането на институции, включително и на независима съдебна система;

17. в светлината на последните събития в региона твърдо подкрепя законните демократични стремежи, изразени от хората в няколко държави от южните съседни на ЕС региони, и призовава органите в тези държави да извършат, доколкото е възможно, мирен преход към реална демокрация; подчертава, че стратегическият преглед на ЕПС трябва да вземе изцяло под внимание и да отрази тези събития;

18. призовава в това отношение ЕС да предостави значителна подкрепа за демократичните промени в южните съседи в партньорство със съответните общества, която да бъде оказана чрез мобилизиране, преразглеждане и адаптиране на съществуващите инструменти, целящи насърчаване на политическите, икономическите и социалните реформи; призовава по-конкретно Комисията да преразгледа възможно най-бързо Националните индикативни програми на Тунис и Египет за 2011–2013 г., за да вземе предвид новите спешни нужди на тези партньори по отношение на изграждането на демокрация;

19. подчертава значението на по-интензивния политически диалог с южните съседи на ЕС; подчертава отново, че укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление, борбата срещу корупцията и зачитането на правата на човека и основните свободи са съществени елементи от този диалог; подчертава в това отношение колко е важно зачитането на свободата на съвестта, религията и мисълта, свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и на медиите, свободата на сдружаване, правата на жените и равенството между половете, закрилата на малцинствата и борбата срещу дискриминацията на основата на сексуална ориентация;

20. отбелязва, че статут на напреднала държава вече е предоставен или понастоящем е предмет на преговори с някои от страните партньори; подчертава значението на това, да се прилага по-прозрачен и съгласуван подход към тази диференциация, за да се създаде съдържателен процес, носещ резултати, и да се установят ясни критерии за сравнение, за да се избегне прилагането на двойни стандарти по отношение на критериите, които трябва да са изпълнени за предоставяне на статут на напреднала държава;

21. подчертава необходимостта да се адаптират критериите от Копенхаген към изискванията за получаване на статут на напреднала държава; призовава Комисията да гарантира, че ще дава статут на напреднала държава на трети държави, когато те изпълнят тези критерии;

22. подчертава, че борбата срещу корупцията, особено в съдебната система и полицията, следва да бъде основен приоритет за ЕС в развитието на отношенията му с южните партньори;

23. настоява с него да се провеждат консултации на всички етапи от предоставянето на статут на напреднала държава на страни партньори и относно разработването на плановете за действие в областта на ЕПС в съответствие с новата му роля съгласно Договора от Лисабон; призовава Съвета и ЕСВД да включват Европейския парламент в процеса на вземане на решение относно предоставянето на статут на напреднала държава, като разработят ясен консултативен механизъм, който да се използва на всички етапи от преговорите, включително относно критериите, които трябва да бъдат изпълнени, и в установяването на приоритетите и насоките, включени в плановете за действие;

24. подчертава, че едно ефикасно партньорство между ЕС и южните му съседи може да се основава само на взаимодействие между взаимосвързаните двустранни и многостранни измерения на това сътрудничество, и следователно изразява съжаление, че ЕПС не взема в достатъчна степен предвид нуждата от укрепване на многостранното измерение;

25. отдава заслуга на храбростта на тунизийците, египтяните и либийците, които се надигнаха, за да поискат демокрация и свобода, и призовава всички институции на ЕС да окажат възможно най-голяма подкрепа на процеса на демократичен преход в тези страни;

26. изразява дълбоко съжаление за загубата на човешки живот по време на мирните въстания в Тунис и Египет и призовава органите на властта да извършат подходящи разследвания на въпросните инциденти и да изправят отговорните пред правосъдието;

27. счита, че израелско-палестинският конфликт е в основата на политическото напрежение в Близкия изток и в Средиземноморието като цяло;

28. призовава заместник-председателя/върховен представител да се заеме активно с разрешаването на конфликти и изграждането на доверие в региона, като осигури активна роля за ЕС като участник, а не само като платец, по-специално в близкоизточния мирен процес и в конфликта в Западна Сахара; счита, че разрешаването на конфликти е ключът към политическото, икономическото и социалното развитие в региона и към напредъка на регионалното измерение на ЕПС и нейните многостранни форми на сътрудничество, като например Съюза за Средиземноморието; отбелязва, че намирането, съгласно международното право, на всеобхватно решение на различните конфликти в южния съседен на ЕС регион, и по-специално на арабско-израелския конфликт, е ключово за пълния успех на ЕПС;

29. счита, че междукултурният диалог в рамките на Средиземноморския регион е от ключово значение за укрепване на взаимното разбирателство, солидарността, толерантността и благосъстоянието на народите, които го населяват; очаква прегледът да разгледа въпроса за разработване на инструменти за тази цел;

30. дълбоко е загрижен поради продължаващото отлагане за неопределен срок на втората среща на върха на държавните и правителствените ръководители на Съюза за Средиземноморието, както и на срещите на Съюза за Средиземноморието на равнище министри, което изпраща отрицателно послание към народите и институциите в региона; счита, че оставката на генералния секретар подчертава необходимостта от изясняване на процедурите и институциите на Съюза за Средиземноморието; припомня, че политическото напрежение и регионалните конфликти в Средиземноморието не следва да са пречка за постигането на конкретен напредък в посока към отраслово и многостранно сътрудничество и че именно чрез осъществяването на мащабни интеграционни проекти и чрез открит политически диалог Съюзът за Средиземноморието може да допринесе за създаването на климат на доверие, който благоприятства преследването на общите цели за справедливост и сигурност в дух на солидарност и мир;

31. изразява съжаление относно недостатъчното финансиране, отпуснато за Съюза за Средиземноморието, и много слабото ангажиране на държавите-членки от двата бряга на Средиземно море; изразява съжаление поради неопределения подход на ЕС по отношение на средиземноморската политика и призовава ЕС да разработи дългосрочна стратегическа визия относно развитието и стабилизацията на региона; подчертава, че е необходимо евро-средиземноморският интеграционен процес да се превърне в политически приоритет в европейския дневен ред;

32. изразява убеждението си, че Съюзът за Средиземноморието следва да се преобразува, за да вземе предвид новото развитие на събитията в региона; счита, че този нов Съюз за Средиземноморието следва да насърчава стабилно икономическо, социално и демократично развитие и да създаде силна обща основа за осъществяването на тясна връзка между ЕС и неговите южни партньори; счита, че тази нова общност би открила и нови перспективи за постигането на траен мир в Близкия изток, скрепен в рамките на различните общества в региона и независещ само от мимолетната политическа воля на неговите авторитарни лидери;

33. отбелязва, че прегледът следва да обърне внимание на неуспеха на Съюза за Средиземноморието да отговори на очакванията и да извърши оценка на бъдещите предизвикателства, както и да обмисли нови пътища за засилване на двустранните инструменти в рамките на ЕПС; в това отношение смята, че следва да се заделят повече ресурси за областите, в които може да се постигне реален напредък;

34. изразява загриженост във връзка с липсата на напредък в създаването на Евро-средиземноморска зона за свободна търговия; призовава за провеждане на съгласувани преговори веднага щом бъдат изпълнени изискванията за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, предназначени да формират базата на Евро-средиземноморска зона за свободна търговия, като се вземат надлежно предвид социално-икономическите реалности на всяка от страните партньори и при условие че се извърши своевременна пълна оценка на социалното и екологическото въздействие на тези споразумения; изразява съжаление относно факта, че различните действащи лица не са постигнали действителен напредък при създаването на необходимите условия; насърчава също развитието на двустранно и многостранно икономическо сътрудничество Юг—Юг, което би донесло осезаеми ползи за гражданите на участващите страни и би подобрило политическия климат в региона;

35. подчертава, че е необходимо да се поставят като цел най-важните конкретни въпроси във всяка една от съответните държави, но отново изтъква, че социално-икономическото положение, по-специално това на по-младите поколения, трябва да бъде особен акцент на ЕПС;

36. счита, че засиленото подрегионално сътрудничество между държави-членки и страни от ЕПС със специфични общи интереси, ценности и тревоги би могло да създаде положителен импулс за целия Средиземноморски регион; насърчава държавите-членки да проучат потенциала на променливите конфигурации като модел за сътрудничество и подчертава, че бъдещата ЕПС следва да улеснява и насърчава този подход, по-специално чрез своя бюджет за регионално финансиране;

37. счита, че в контекста на политиката за южното измерение на съседството трябва да се разгледа проблемът, свързан с незаконната имиграция; призовава Съвета и Комисията да контролират изпълнението на споразуменията с всички южни съседни страни и съществуващите двустранни споразумения между държавите-членки на ЕС и всички регионални действащи лица, що се отнася до въпросите, свързани с имиграцията и по-специално реадмисията;

38. изразява съжаление поради асиметричния подход, възприет от ЕС спрямо неговите източни и южни съседи по отношение на мобилността и визовата политика; по отношение на мобилността препоръчва улесняване на визовите процедури за страните от южното измерение на ЕПС — особено за студенти, научни работници и делови хора – и приемане на евро-средиземноморско партньорство за мобилност; подчертава важната роля, която могат да изиграят някои страни от ЕПС при управляването на миграционните потоци; подчертава, че сътрудничеството за управление на миграционните потоци трябва да съответства изцяло на ценностите на ЕС и на международните правни задължения; настоява, че споразумения за реадмисия със страни партньори следва да бъдат предвиждани само по отношение на незаконните имигранти, като по такъв начин се изключват онези, които се обявяват за търсещи убежище, бежанци или нуждаещи се от закрила лица, и потвърждава, че „принципът на неотблъскване“ се прилага за всеки, който е заплашен от смъртно наказание, нехуманно отношение или изтезания; призовава за по-тясно сътрудничество, за да се прекрати трафикът на хора, и за подобряване на условията на живот на работниците мигранти както в ЕС, така и в страните от южното измерение на ЕПС;

39. призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД и Комисията да поставят на челно място в дневния ред на разговорите си със страните от южното измерение на ЕПС политическите приоритети на ЕС за премахване на смъртното наказание, зачитане на правата на човека, в т.ч. правата на жените, зачитане на основните свободи, включително свободата на съвестта и вероизповеданието, свободата на сдружаване и на медиите, спазване на принципите на правовата държава, независимост на съдебната власт, борба срещу изтезанията и жестокото и нечовешко отношение, борбата срещу безнаказаността, а също така и ратифицирането на няколко международни правни инструмента, включително Римския статут на Международния наказателен съд и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

40. призовава, в контекста на преразглеждането на споразуменията със страните от южното измерение на ЕПС, за възобновяване на вниманието върху пълното спазване на правото на свобода на вероизповеданието в заинтересованите държави, по-специално на всички религиозни малцинства; подчертава, че правото на свобода на вероизповеданието включва свободата на изповядване на собствената религия, индивидуално или в общност с други хора, на обществено място или в личния живот, чрез богослужение, вероучение, ритуали и обреди, както и че тази свобода също така трябва да включва правото на промяна на вероизповеданието;

41. подчертава, че договорните отношения на ЕС с всички държави от ЕПС съдържат разпоредби относно редовен форум, на който да се разглеждат въпроси на правата на човека, под формата на подкомисии по правата на човека; призовава ЕСВД да използва докрай тези разпоредби и да ангажира съществуващите подкомисии във всички преговори, да оказва натиск те да бъдат направени по-ефективни и ориентирани към резултатите и да гарантира участието на организации на гражданското общество и защитници на правата на човека; препоръчва неформалната работна група ЕС-Израел по правата на човека да прерасне в нормална подкомисия; призовава ЕСВД също така да вземе участие в структурирано сътрудничество между работната група по правата на човека (COHOM) и подкомисията по правата на човека на Европейския парламент;

42. призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД и Комисията да се стремят активно към насърчаването и защитата на свободата на комуникацията и достъпа до информация, включително в интернет;

43. призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД и Комисията да укрепват ролята на организациите на гражданското общество, особено на организациите за защита на правата на човека и организациите на жените, при мониторинга на политиките и при планирането и осъществяването на подпомагане чрез специален инструмент за изграждане на капацитет; в това отношение изтъква необходимостта от предоставяне на повече права на жените и призовава ЕСВД и Комисията да анализират систематично въздействието на техните проекти и програми върху въпросите, свързани с пола, както и да се застъпят за отчитане на правата на жените и равенството между половете при ревизирането на конституции, наказателни кодекси, закони за семейството и други гражданскоправни закони, а също така и в рамките на диалога относно правата на човека, провеждан със страните партньори от ЕПС; настоява заместник-председателят/върховен представител, ЕСВД и Комисията да не заздравяват отношенията между ЕС и трети държави, ако съответните държави не включват в достатъчна степен организациите на гражданското общество в своите политики; отбелязва, че организациите на гражданското общество са най-верните и силни съюзници на ЕС при популяризирането на демократичните ценности, доброто управление и правата на човека в страните партньори; призовава за засилено участие на регионалните и местните органи, както и на съсловните организации и социалните партньори, в сътрудничеството на ЕС с неговите южни съседи; във връзка с това призовава Съвета и Комисията да подсилят още повече Европейския инструмент за демокрация и права на човека и да се възползват от него по по-ефикасен начин;

44. подчертава необходимостта от прилагане на принципа на равнопоставеност между мъжете и жените и от подпомагане на конкретни действия, така че в страните от ЕПС да се постигне ефективен и систематичен подход по въпросите, свързани с равнопоставеността между двата пола; настоятелно призовава правителствата и гражданското общество да повишат социалното приобщаване на жените, да се борят срещу неграмотността при жените и да насърчават трудовата заетост на жените с цел да се гарантира значително присъствие на жени на всички нива;

45. подчертава значението на структурираното сътрудничество в областта на висшето образование и научноизследователската дейност с оглед насърчаване на взаимното признаване на квалификации и образователни системи, целящо по-конкретно повишаване мобилността на студенти, научни работници и преподаватели, подкрепено от мерки за борба срещу „изтичането на мозъци“; приветства в това отношение подпомагането, предоставяно от програмата „Темпус“ за висшето образование, и обмените, организирани по Действие 2 на програмата „Еразмус Мундус“, както и създаването на Евро-средиземноморския университет (EMUNI), който следва да обхване евро-средиземноморска мрежа от университети както на единия, така и на другия бряг на Средиземно море;

46. подчертава важната роля на местните органи в демократичното развитие на нашите страни партньори и поощрява разширяването на програмите за побратимяване между местните органи от ЕС и от страните партньори;

47. подчертава значението на профсъюзите и социалния диалог като част от демократичното развитие на южните партньори; насърчава тези страни да укрепват трудовите и профсъюзните права; отбелязва важната роля, която може да изпълнява социалният диалог при разглеждането на социално-икономическите предизвикателства в региона;

48. настоява, че е важно повече да се сближат инвестициите, обучението, научните изследвания и новаторството, като се обръща специално внимание на обучението, адаптирано към потребностите на пазара на труда, за да се посрещнат социално-икономическите предизвикателства в региона; призовава да се обърне специално внимание на жените и групите в неравностойно положение, като например младите хора; същевременно подчертава, че е жизнено важно да се подпомагат допълнително проектите за местно развитие, така че да се допринесе за съживяването на най-уязвимите градове и региони;

49. подчертава, че добре функциониращата, ефикасна, безопасна и сигурна мултимодална транспортна система е предварително условие за икономически растеж и развитие, стимулиращо търговията и интеграцията между Европейския съюз и неговите южни партньори от Средиземноморието; призовава Комисията да представи междинна оценка на Регионалния план за действие в областта на транспорта (2007—2013 г.) по отношение на Средиземноморския басейн и да вземе предвид тези резултати при създаването на бъдещ план за действие в областта на транспорта;

50. счита, че устойчивото развитие следва да бъде критерий, важащ за целия преглед на ЕПС, при съсредоточаване по-специално върху подобряването на защитата на околната среда, развитието на изобилния потенциал на региона за възобновяема енергия и насърчаването на политики и проекти, които благоприятстват по-добрата употреба на оскъдните водни ресурси;

51. повтаря своя призив към Съвета, Комисията и държавите-членки на ЕС да насърчат и подкрепят един цялостен план за справяне с пораженията, нанесени на река Йордан, и да продължат да предоставят финансова и техническа помощ за възстановяването на реката, и по-специално долното течение на река Йордан, включително в рамките на Съюза за Средиземноморието;

52. подчертава големия потенциал на сътрудничеството в енергетиката и на възобновяемите енергийни източници като вятърната енергия, слънчевата енергия и енергията на вълните; подкрепя координираното осъществяване на Средиземноморския план за слънчева енергия и на промишлени инициативи, чиято цел следва да бъде посрещането на основните потребности на страните партньори, както и приемането на евро-средиземноморска стратегия за енергийна ефективност; подчертава значението на подкрепата за изграждане на транс-евро-средиземноморски връзки в електроенергийния, газовия и петролния сектор, за да се повиши сигурността на енергийните доставки чрез създаването на интелигентна мрежа, свързваща целия Евро-средиземноморски регион;

53. припомня значението на селското стопанство, насърчаващо местните селскостопански производители, развитието на селските райони, продоволствената сигурност и независимост, на приспособяването към изменението на климата, на достъпа до водите и рационалното им използване, както и на енергията; препоръчва сътрудничеството в селското стопанство да се определи за приоритет на ЕПС в подкрепа на Евро-средиземноморската пътна карта за селско стопанство и за средство за стабилизиране на цените на хранителните продукти на национално, регионално и световно равнище;

54. повтаря своя призив за създаване на евро-средиземноморски сили за гражданска защита, имайки предвид, че увеличаването на мащаба и броя на природните бедствия изисква да се заделят подходящите средства, както и че подобна инициатива би засилила солидарността между хората от Евро-средиземноморския регион;

55. отново потвърждава значението на ЕИСП като финансов инструмент за ЕПС; подчертава обаче необходимостта от осигуряване на по-голяма гъвкавост и от гарантиране, че помощта е насочена по-ефективно, по-специално към гражданското общество и местните общности, като се запазва прилагането на подход „отдолу-нагоре“; също така призовава за цялостен анализ на ефикасността на ЕИСП с цел по-добро използване на наличните финансови инструменти и средства в контекста на отношенията на ЕС с южните му съседи, както и за да се гарантира правилно използване на помощта за развитие и подпомагането в страните бенефициери; счита за жизнено важни прозрачността при финансирането и включването на антикорупционни механизми в инструментите за финансиране; подчертава значението на процесите на мониторинг на управлението и изпълнението на различните програми по ЕИСП; подчертава колко е важно да се засилят трансграничните проекти, да се придвижат напред програмите за насърчаване на връзките между народите и да се разработят стимули за регионално сътрудничество; призовава Комисията и ЕСВД да проведат консултации с Парламента и със заинтересовани страни от гражданското общество на ранен етап при предстоящото изготвяне на инструмент, който да бъде приемник на ЕИСП;

56. призовава Съвета да приеме законодателното предложение за изменение на член 23 от Регламента за ЕИСП, представено от Комисията през май 2008 г. и прието от Европейския парламент на 8 юли 2008 г., което би позволило реинвестирането на средства, получени обратно след предишни операции, и по такъв начин би предоставило на ЕС така необходимия инструмент за облекчаване на последствията от настоящата финансова криза върху реалната икономика и от въздействието от ескалирането на цените на хранителните продукти в съседните региони, и по-специално на юг;

57. подчертава, че ЕИСП не е единственият наличен инструмент за финансиране на програми и действия в областта на ЕПС, и затова изтъква необходимостта от съгласуван подход, основаващ се на използването на всички финансови инструменти; следователно призовава ЕСВД и Комисията да представят ясен преглед на заделените парични средства по страна бенефициер, включително разбивка по инструмент;

58. подчертава необходимостта от увеличаване на средствата, отпускани за южното измерение на ЕПС в предстоящата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г., за да се гарантира, че финансирането отговаря на политическите амбиции, и за да се приложат разпоредбите на статута на напреднала държава, без да бъдат засегнати другите приоритети на ЕПС; подчертава, че е необходимо да се спазва споразумението, постигнато след декларацията на Комисията пред КОРЕПЕР през 2006 г., което предвижда 2/3 от общия размер на средствата от ЕИСП за южните страни и 1/3 за източните страни, според демографската тежест;

59. изтъква обаче, че всяко увеличение на отпуснатите средства следва да се базира на прецизна оценка на потребностите и да е съобразено с повишаването на ефективността на осъществените програми, адаптирани и с определени приоритети в съответствие с изискванията на всяка страна бенефициер;

60. приветства работата, извършена от Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство на ЕИБ (FEMIP), и подчертава необходимостта от повече взаимодействия с други международни финансови институции, които също извършват дейност в този регион, и отново предлага да се създаде евро-средиземноморска финансова институция за съвместно развитие, чийто основен акционер ще остане ЕИБ; подкрепя увеличаването на горната граница на гаранцията на ЕИБ, за да се осигури възможност на ЕИБ да поддържа интензивността на своите операции в региона през следващите години; приканва Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) да промени устава си, за да може също да участва в този процес на финансова помощ;

Ролята на Европейския парламент

61. подчертава ключовата роля на Европейския парламент за гарантиране, че стабилността и благоденствието на Европа са тясно свързани с демократичното управление и икономическия и социален напредък в нейните южни съседи от ЕПС, и за поощряване на политическия дебат, пълната свобода, демократичните реформи и принципите на правовата държава сред съседните й партньори, по-специално чрез междупарламентарните делегации и Парламентарната асамблея — Съюз за Средиземноморието;

62. потвърждава своя ангажимент да продължи да упражнява правото си на парламентарен контрол по отношение на прилагането на ЕПС, също така чрез провеждане на редовни дискусии с Комисията за прилагането на ЕИСП; приветства широките консултации между Комисията и ЕСВД относно прегледа на ЕПС и се надява, че Комисията и ЕСВД също така ще гарантират, че с Парламента се осъществяват систематични и пълни консултации при изготвяне на съответните документи, като например плановете за действие в областта на ЕПС; освен това призовава за предоставяне на достъп на Парламента до мандатите за преговори по всички международни споразумения, които са в процес на сключване със страните партньори от ЕПС, в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС, който гласи, че Европейският парламент трябва да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата;

*

* *

63. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите-членки и страните от ЕПС, както и на генералния секретар на Съюза за Средиземноморието

 

Правна информация - Политика за поверителност