ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно поуките, които трябва да бъдат извлечени за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония
4.4.2011
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Lena Ek, Fiona Hall от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0236/2011
B7‑0241/2011
Резолюция на Европейския парламент относно поуките, които трябва да бъдат извлечени за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално член 194 от него,
– като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. на тема Оценка на Евратом - 50 години европейска ядрена енергетика,
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 24 март 2011 г. относно положението в Япония и резолюцията си от 7 октомври 1999 г. относно ядрената авария в Япония (Tokaimura),
– като взе предвид своите предишни резолюции относно 10-та и 15-та годишнина от ядрената авария в Чернобил,
– като взе предвид унищожителното земетресение и цунами, които разтресоха Япония и Тихоокеанския регион на 11 март, като причиниха смъртта и изчезването на хиляди хора и предизвикаха значителни материални щети,
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 юли 2010 г. относно региона на Балтийско море и по-специално параграф 38 от нея,
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 15 декември 2010 г. относно преразглеждане на Плана за действие за енергийна ефективност,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че настъпването на настоящата ядрена авария, както и предишните подобни инциденти в Япония и по света повече отвсякога поставят на вниманието ни необходимостта от преразглеждане на подхода по отношение на ядрената безопасност в Европейския съюз и по света,
Б. като има предвид, че на 26 април 2011 г. отбелязваме 25-тата годишнината от ядрената авария в Чернобил, последиците от която се усещат и до днес,
В. като има предвид, че Договорът за Евратом се прилага повече от 50 години без в него да са внасяни съществени изменения,
Г. като има предвид, че в края на 2008 г. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) предупреди, че правилата за безопасност на ядрените инсталации в Япония са остарели и, че земетресение по-силно от 7,0 по скалата на Рихтер може да предизвика сериозен проблем,
Д. като има предвид, че Директивата в областта на ядрената безопасност съдържа ограничена нормативна уредба за действията на ЕС в тази област,
Е. като има предвид, че разработването на нови ядрени проекти в Беларус и Русия (района на Калининград) повдига сериозни тревоги относно стандартите за ядрена безопасност и спазването на произтичащите от международните конвенции (като конвенциите от Еспоо и Орхус) задължения в тази област; като има предвид, че посочените тревоги засягат не само непосредствено граничещите с Беларус и района на Калининград държави-членки, но и по-големи части от Европа, като налагат ЕС, включително съответните отговорни фактори в Европейската комисия да работят съвместно в дух на солидарност,
Ж. като има предвид, че в резолюцията на Европейския парламент от 6 юли 2010 г. относно региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване се посочва, че „предвид планираното разширяване на ядрената енергетика в региона на Балтийско море, държавите от ЕС трябва да спазват най-стриктни стандарти за безопасност и защита на околната среда, като Европейската комисия трябва да наблюдава и следи дали същият подход и международните конвенции се спазват в съседните държави, особено в тези, които планират изграждане на ядрени електроцентрали в близост до външните граници на ЕС“,
1. изразява солидарността си с жертвите на природното бедствие и последвалата ядрена авария, възхищението си от всички, които излагат живота си на опасност, за да предотвратят ядрено бедствие, както и от мобилизацията, куража и решителността на японския народ и управляващи в отговор на сполетялото ги бедствие; призовава Съюза и неговите държави-членки да продължат да предоставят на Япония и пострадалите райони цялата необходима хуманитарна, техническа и финансова помощ и подкрепа;
2. призовава японските органи и TEPCO, собственикът на ядрената централа, да се ръководят от изискването за прозрачност и да предоставят в реално време информация относно събитията във Фукушима, по-специално по отношение на равнището на радиоактивност в рамките и извън забранената зона;
3. приветства Регламента за изпълнение ЕС) № 297/2011 на Комисията от 25 март 2011 година за налагане на специални условия, регулиращи вноса на фуражи и храни с произход или изпратени от Япония, след аварията в ядрената централа Фукушима. Все пак основа за определяне на максималните равнища на радионуклиден йод и цезий следва да бъде Регламент на Съвета № 733/2008 от 15 юли 2008 година вместо Регламент на Съвета (Евратом) № 3954/87 от 22 декември 1987 година, Регламент на Комисията (Eвратом) № 944/89 от 12 април 1989 година и Регламент на Комисията (Eвратом) № 770/90 от 29 март 1990 година. С цел да се избегнат рискове за човешкото здраве, би следвало за отправна точка да служат по-ниските равнища на цезий, предвидени в Регламент № 733/2008, който предвижда по-стриктни и по-актуални норми за защита;
4. счита, че Европейският съюз трябва да извърши цялостна преоценка на подхода си в областта на ядрената безопасност, като има предвид, че за дълги години напред ядрената енергия ще продължи да бъде част от енергийния баланс на редица държави-членки и че се планира или е в процес изграждането на нови реактори; призовава държавите-членки да наложат временен меморандум на разработването и възлагането на поръчки за изграждане на нови ядрени реактори, поне за периода, през който се провеждат и оценяват стрес тестове;
5. с цел да се гарантира надеждността на стрес тестовете, те трябва да бъдат задължителни и да се основават на общи и прозрачни общностни критерии, да се извършват контрол на Общността и под надзора на независими експерти, като резултатите от тях се публикуват;
6. посочените стрес тестове следва да включват:
- както ядрени централи, така и съоръжения за съхраняване на ядрени отпадъци,
- преглед на общата „култура в областта на ядрената безопасност“ (напр. разширяване на периметъра на сигурност, годишен доклад за безопасността и информиране на обществото),
- рискове, причинени от човешки дейности (напр. терористични нападения или самолетни катастрофи),
- последици от изключителни природни събития (земетресения, наводнения, суша или други специфични за региона рискове); включително анализ на изменението на климата, който отчита повишената честота и сериозност на екстремни метеорологични събития,
- общи последици от значими и евентуално несвързани помежду им бедствия като прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването, прекъсване на телекомуникациите, загуба на физическия достъп до обекта, недостиг на работна ръка и недостатъчна надеждност на поддържащите устройства,
- сигурност на пътищата за доставка на горива,
- готовност да се предостави отговор на комбинацията от такива събития в потенциално сложен и съдържащ множество елементи сценарий на бедствие;
7. призовава за съставяне на равнище на ЕС на списък на „предвидимо“ по-опасни ядрени мощности поради географското им положение (напр. ако са построени в сеизмичен район), които трябва или да бъдат спешно наблюдавани, като поне се подобри структурният им дизайн или бъдат изведени от експлоатация в съответствие с предвидим график;
8. подчертава, че негативен резултат от стрес теста на определена инсталация следва да води до незабавното й извеждане от експлоатация;
9. призовава Комисията да извърши цялостен преглед на законодателството на ЕС в областта на ядрената безопасност и до края на 2011 г. да представи законодателно предложение, което следва да пренесе на равнището на ЕС основните принципи за безопасност на МААЕ с по-подробни и стриктни изисквания, ако това е необходимо, както и задължителен механизъм за редовен преглед на прилагането на стандартите за безопасност в държавите-членки, чрез партньорски проверки и независим комитет от ядрени експерти под ръководството на Комисията;
10. счита, че ядрената безопасност предизвиква загриженост в целия Европейски съюз и принципът на субсидиарност се прилага единствено частично; следователно призовава за преразглеждане на Договора за Евратом с цел да се укрепи на компетентността на ЕС в тази област, да се включи Европейския парламент чрез обикновената законодателна процедура с цел постигането на повече прозрачност и да се актуализира Договора в светлината на целите на общата енергийна политика, съдържащи се в Договора от Лисабон;
11. подчертава необходимостта от разработването на стратегия на ЕС, надхвърляща границите на ЕС с постоянни действия на най-висше политическо равнище, за да се гарантира ядрената безопасност и сигурност и да се определи ядрената енергия като свързваща технология и, да се активизират усилията в рамките на Г8 и Г20 за въвеждането в конвенции на ООН, имащи задължителна правна сила, на обща забрана за изграждане на ядрени централи в райони със сеизмична активност;
12. призовава Комисията и държавите-членки да демонстрират активен интерес и съвместна отговорност при укрепването на международните стандарти за ядрена безопасност и правилното им прилагане в трети държави, в тясно сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия, Еспоо и други действащи в тази област международни организации и конвенции, включително чрез провеждане на собствени стрес тестове; приканва Комисията да представи до юни 2011 г. общ план за действие, с конкретни мерки за изпълнението му; призовава Комисията, в сътрудничество с МАЕЕ да окаже конструктивен натиск върху Беларус и Русия с искане двете държави да се присъединят към международните стандарти за безопасност и да сътрудничат с международни експерти по време на всички етапи на подготовката, изграждането и експлоатацията на ядрените централи;
13. призовава за активно участие на Европейския съюз в укрепването на договорите и институционалната уредба в областта на ядрената безопасност на международно равнище чрез укрепване на МААЕ чрез предоставянето на допълнителни ресурси по-конкретно за програмите му в областта на ядрената безопасност и сигурност, чрез въвеждане на задължение за извършване на партньорски проверки, по-специално за „новите участници“ и чрез обвързването на изграждането на нови реактори чрез условието да се допуснат периодични партньорски проверки;
14. призовава Комисията да извърши прочуване на всички икономически показатели за изграждането, пускането в експлоатация и извеждането от експлоатация на ядрени централи в Европа, включително аспектите, свързани с държавната намеса в случаи на аварии/извънредни ситуации, свързани със застраховането аспекти и държавните помощи и аспекти, свързани с конкуренцията в контекста на единния енергиен пазар в Европа;
15. в този контекст припомня нарасналото значение на енергийната ефективност и пестенето на енергия; необходимостта да се приеме подходяща нормативна уредба и да се предвиди необходимата подкрепа за инвестициите във възобновяемите енергийни източници и устойчивата енергия, в съхраняването на енергия и изграждането на европейска електрическа мрежа; за да се намалят рисковете от прекъсване на доставките е важно наличието на модернизирана интелигентни енергийни мрежи, които позволяват доставки от децентрализирани мощности за производство на енергия;
16. по-конкретно подчертава, че неотдавнашните международни събития ясно показаха, че постигането на целта от 20% енергийна ефективност до 2020 г. е по-важна от всякога, включително с оглед намаляването на емисиите на CO2; призовава целта от 20% възможно най-бързо да бъде превърната в цели за държавите-членки и тези цели да придобият задължителна правна сила, като оставят на държавите-членки необходимата гъвкавост относно начина на постигането им; изтъква, че дългосрочните цели за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са от ключово значение за икономическите оператори и призовава за пътна карта за 2050 г., която да включва амбициозни цели за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, както до 2030 г., така и до 2050 г.;
17. счита, че енергийната стратегия на ЕС следва да бъде свързана със стратегията за северноафриканските държави, тъй като успешните движения за освобождение в тези държави създадоха условия за допълнително икономическо развитие, включително чрез инвестиции в областта на инсталациите, използващи слънчева енергия, които, при наличие на подходяща инфраструктура, ще доставят устойчива енергия за Европа;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и японските органи на управление.