ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно поуките, които трябва да бъдат извлечени за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония
4.4.2011
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Rebecca Harms, Daniel Cohn-Bendit от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0236/2011
B7‑0242/2011
Резолюция на Европейския парламент относно поуките, които трябва да бъдат извлечени за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално член 153 (Социална политика), член 168 (Обществено здраве), член 192 (Околна среда) и член 194 (Енергетика) от него,
– като взе предвид Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните,
– като взе предвид ядрената катастрофа в АЕЦ „Фукушима 1” в Япония,
– като взе предвид член 110, параграф 2 и член 120 от своя правилник,
A. като има предвид, че голямата ядрена авария в АЕЦ „Фукушима 1” в Япония след опустошителното земетресение и предизвиканото от него цунами има значителни последствия, които засягат здравето и замърсяването на околната среда и хранителните продукти, чийто пълен размер ще стане известен след години,
Б. като има предвид, че трагичните събития във Фукушима показват още веднъж, че не съществува „нулев риск“ за ядрения сектор, въпреки че „нулевият риск“е едно от предварителните условия за приемливостта на ядрената енергетика, като се имат предвид огромните последици в случай на авария; като има предвид, че провеждането на „стрес тестове” никога няма да доведе до постигането на такъв „нулев риск“,
В. като има предвид, че в контекста на настоящата ядрена катастрофа в Япония е наложително ЕС и неговите държави-членки да преминат спешно към енергийно ефективна икономика, която е основана изцяло на възобновяеми енергийни източници,
Г. като има предвид, че както МААЕ, така и Евратом са ангажирани с насърчаването на ядрената промишленост, като едновременно с това изпълняват противоречивата роля да отговарят за определянето на стандартите за ядрена безопасност, съответно в световен мащаб и на равнище на ЕС,
Д. като има предвид, че СЗО е международният здравен орган, на който хората по света разчитат да определи насоки и здравни стандарти във всички области на здравеопазването; като има предвид, че споразумението WHA 12-40, подписано на 28 май 1959 г. между СЗО и МААЕ, всъщност не позволява на СЗО да предоставя съществена информация, да предприема подходящи действия и да изпълнява конституционната си роля в областта на здравеопазването и радиацията,
Е. като има предвид, че някои държави-членки и съседни държави са изградили или са планирали изграждането на ядрени съоръжения в райони с висок сеизмичен риск и риск от наводнения,
1. изразява, след земетресението, цунамито и ядрената катастрофа, пълната си солидарност с японския народ и поднася искрените си съболезнования на жертвите на това тройно бедствие; приветства мобилизацията, куража и решителността на японския народ, работниците във Фукушима и управляващите в отговор на сполетялото ги бедствие;
2. отбелязва, че голямата ядрена авария във Фукушима е последната от много други ядрени инциденти и аварии, които възникват години наред по света, включително и в ЕС, във всички видове ядрени съоръжения и всички модели реактори (напр. Три майл айлънд (САЩ), Чернобил (Украйна), Уиндскейл (Обединеното кралство), Тианж и Фльорюс (Белгия), Сиво 1 и Блайе 2 (Франция), Филипсбург, Крюмел и Брунсбютел (Германия), Козлодуй 5 (България), Пакс (Унгария) , Форсмарк и Барсбек 2 (Швеция), Кашивазаки (Япония) и др.);
3. отбелязва, че, въпреки че три от шестте реактора в АЕЦ „Фукушима 1” не са били в експлоатация в момента на земетресението от 11 март 2011 г., намиращите се в басейните за съхранение пръти отработено гориво са били сериозно повредени и допринасят за радиоактивното замърсяване; отбелязва също, че подобни събития вече се случиха в Европа (напр. в Пакс, Унгария, през 2003 г.)
4. признава, че докато атомните електроцентрали и съоръжения продължават да работят, винаги ще има остатъчен риск; тъй като възможността за бъдеща тежка авария не може да бъде напълно изключена, признава още, че е неразумно да се отхвърля възможността за възникването на нежелана авария въз основа единствено на слабата вероятност за това или на резултатите от някакви „стрес тестове”;
5. в този контекст настоятелно призовава държавите-членки и съседните на ЕС държави да се откажат от ангажимента си към високорисковата технология на ядрената енергетика, а тези, които вече използват ядрена енергия, да започнат постепенното й премахване отсега; това означава:
• да не се изграждат нови ядрени съоръжения и да се прекратят проектите, които вече са планирани или са в процес на изграждане;
• в процеса на постепенно извеждане от експлоатация, реакторите и другите ядрени съоръжения, представляващи съществен риск, следва незабавно да бъдат спрени, т.е. всички ядрени реактори и други ядрени инсталации в сеизмични райони или крайбрежни зони, които са изложени на значителен риск от повишаване на морското равнище или възможност за цунами, всички реактори без хранилища с допълнително или цялостно напрежение, всички ядрени реактори, използващи гореща вода с единна система за охлаждане и съхранение на отработеното гориво извън хранилището и всички ядрени инсталации, изградени преди 1980 г.;
• да се забрани незабавно повторната преработка на отработено гориво в ЕС;
• да се изготви преди края на 2011 г. стратегия за преместване на цялото отработено гориво от басейните в съоръжения за сухо съхранение, веднага след като нивото на остатъчната топлина позволи това;
• да се забрани незабавно производството и употребата на ядрено гориво от смесени оксиди (MOX);
6. освен това призовава Комисията да наложи прилагането от страна на държавите-членки и съседните на ЕС държави на пълна гражданска отговорност на ядрените оператори и притежателите на лиценз за обработка на ядрени отпадъци по отношение на авариите и управлението на отпадъците в дългосрочен план във връзка с вредите, причинени от подобни дейности, включително вредите за земната, водната и морската среда;
7. призовава Комисията и държавите-членки да определят спешно планове за изпълнение и енергични мерки с цел да се премине към икономика с нискорискова енергетика, придружени от конкретни междинни цели, за да може целта за почти 100% енергийно ефективна, основана на възобновяеми енергийни източници икономика да се превърне в реалност до 2050 г.; настоява предстоящата пътна карта за енергетиката за периода до 2050 г. да отразява тази цел;
8. призовава, по пътя към тази енергийно ефективна икономика, да се приеме и приложи амбициозна правна рамка за енергийна ефективност и пестене на енергия, за да намалим потреблението на енергия в абсолютна стойност с най-малко 20% до 2020 г., 33% до 2030 г. и 50% до 2050 г. в сравнение с текущото потребление на енергия в ЕС;
9. призовава, по пътя към постигането на икономика, основана почти 100% на възобновяеми енергийни източници, до 2050 г., да се завиши правно обвързващата цел за 30% дял на възобновяемата енергия през 2020 г. и да се определи нова междинна цел от 45%, която трябва да бъде постигната до 2030 г., за да може да се извлече полза от тези енергийни източници;
10. припомня, че в своето предложение за създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност от 2008 г. Комисията пропусна добра възможност да предложи създаването на общи стандарти за гарантиране на високо ниво на ядрена безопасност[1]; припомня, че това предложение попадаше в обхвата на Договора за Евратом, съгласно който Европейският парламент няма правомощия на съзаконодател; изразява съжаление, че тогава институциите на ЕС отхвърлиха задължителните стандарти за безопасност[2]; изразява съжаление също, че държавите-членки дори не взеха предвид становището на Европейския парламент от април 2009 г.[3], като превърнаха самите принципи за безопасност на МААЕ в законово, а не в доброволно изискване;
11. приветства намерението на Комисията да преразгледа съществуващата правна и регулаторна рамка за безопасността на ядрените инсталации; изисква от Комисията да представи своя преглед съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз; в този контекст изисква от Комисията да наложи прилагането от страна на държавите-членки и съседните на ЕС държави на всеобхватни, задължителни и ефективни стандарти за безопасност, които отразяват най-съвременните практики на регулаторно и оперативно равнище и най-добрите налични технологии (НДНТ), във всички ядрени съоръжения докато тези инсталации бъдат окончателно затворени;
12. изразява дълбоко съжаление предвид слабостта на заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г. по отношение на т.нар. ядрени „стрес тестове” и по-конкретни техния доброволен характер;
13. отбелязва предложението на Комисията за въвеждане на пълна оценка на риска и безопасността („стрес тестове”) на всички ядрени инсталации; в този контекст изисква от Комисията и Европейската група на регулаторите в областта на ядрената безопасност (ENSREG) да наложат изпълнението от страна на държавите-членки и съседните на ЕС държави на:
• преглед на безопасността на всички съществуващи и запланувани ядрени инсталации, включително басейните за радиоактивни отпадъци и отработено гориво, най-късно до края на 2011 г.; в този контекст призовава за прозрачен, изчерпателен и независим процес, който води до задължителна пълна оценка на риска и безопасността („стрес тестове”);
• разработването на критерии, параметри и общо съдържание в пълно сътрудничество с независими експерти, упълномощени от всички заинтересовани страни; Европейският парламент и обществеността трябва да имат пълен достъп до всички документи, използвани за тези тестове, и редовната им актуализация; в този контекст изисква от Комисията да представи в срок до 15 април най-късно конкретен и точен график, заедно с имената на независимите органи и експерти, които ще участват в разработването на точни критерии, които ще се прилагат по отношение на тези „стрес тестове”;
• тези стрес тестове трябва да разчитат не само на вероятностни анализи на безопасността (PSA, PRA), но и на детерминистични анализи; това означава да се докаже, че всяка отделна ядрена инсталация може да издържи дори на натрупване на редки събития, включително човешка грешка;
• всяко отделно ядрено съоръжение, което не издържи тестовете, включително риска от катастрофа на търговски самолет и терористично нападение, и което не може да изключи риска от радиоактивно изтичане в околната среда (PSA 2 степен) и риска за населението (PSA 3 степен), ще бъде спряно най-късно на 1 януари 2012 г.;
• удължаването на тридесетгодишната продължителност на техническия живот на ядрените съоръжения ще бъде забранено, независимо от резултатите от „стрес тестовете”;
14. изразява съжаление по повод липсващата и неточна информация и забавянето при информирането на обществеността и непрекъснатото подценяване на мащаба на катастрофата във Фукушима от страна на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и оператора на атомната електроцентрала във Фукушима Tokyo Electric Power Company (TEPCO);
15. изразява съжаление също поради двойната и противоречива роля, която МААЕ играе за насърчаването на ядрения сектор и за определянето на стандартите за ядрена безопасност в световен мащаб; призовава държавите-членки на МААЕ да гарантират пълната независимост на агенцията от ядрената промишленост; призовава също Общото събрание на ООН да вземе решение за ясно разграничаване между ролята за насърчаване на ядрената енергетика и ядрената безопасност;
16. отбелязва значението на разпространението на сериозна и независима информация относно последиците за здравето и околната среда по време и след ядрени аварии като трагичните събития във Фукушима 1 и Чернобил; признава, че двойната роля на МААЕ и подписаното през 1959 г. споразумение СЗО/МААЕ (споразумение WHA 12-40) попречиха на разпространението на посочената информация; призовава държавите-членки на СЗО да подложат на гласуване прекратяването на споразумението WHA 12-40 между СЗО и МААЕ, което пречи на СЗО да предприема инициативи или действия за постигането на своите цели, т.е. опазването и подобряването на здравето, на следващото Общо събрание на СЗО;
17. отбелязва с дълбока загриженост, че след аварията във Фукушима ежедневно се съобщава за значително увеличаване на замърсяването на въздуха, почвата, водата, храните и хранителните продукти;
18. настоятелно призовава японското правителство да разшири „забранената зона“ до регионите, където е измерена висока радиоактивност; призовава също за повече прозрачност относно нивото на радиоактивност и замърсяване и настоява на обществеността да се предоставят редовно прозрачни данни и информация за допълнителните рискове, по-специално по отношение на замърсяването на храните и хранителните продукти не само с йод и цезий, но и с други радиоактивни нуклеиди като стронций и плутоний;
19. отправя искане към Комисията и държавите-членки съгласно регламента на ЕС, който урежда мерките за замърсена храна в случай на ядрена авария, незабавно да приемат максимално допустими равнища на равнище ЕС, които гарантират защитата на най-уязвимото население, в съответствие с научните постижения в оценяването на дозите на облъчване и въздействието върху здравето; освен това изисква от Комисията и държавите-членки да гарантират, че основният принцип на разпоредбите в тази област е високото равнище на защита на човешкото здраве, а не запазването на търговските интереси или вътрешния пазар;
20. призовава Комисията да оттегли разпоредбите на Регламента за изпълнение № 297/2011 на Комисията от 25 март 2011 г., които допускат вноса на замърсени храни и фуражи от определени японски провинции до максималните равнища, определени в Регламент № 3954/87, и вместо това да забрани вноса на определени категории храни и хранителни продукти, които се внасят от замърсените региони в Япония; същевременно следва да бъдат установени мерки за обезщетяване на японските земеделски производители и рибари за икономическите загуби вследствие на тези забрани на вноса;
21. изисква да се забрани вносът на определени категории храни и хранителни продукти, които се внасят от замърсените региони в Япония, и същевременно да се установят мерки за обезщетяване на японските земеделски производители и рибари за икономическите загуби вследствие на тези забрани на вноса;
22. отправя искане към Комисията и държавите-членки да финансират независими научни програми в замърсените зони, около Чернобил или Фукушима, с цел да подобрят познанията за краткосрочните и дългосрочни последици от радиацията и заразяването на хората и околната среда; изисква резултатите от тези програми да бъдат изцяло публични;
23. призовава Комисията и държавите-членки да предприемат незабавна и дълбока промяна на енергийната политика, която води до енергийно ефективна, основана изцяло на възобновяеми енергийни източници европейска икономика най-късно до 2050 г.;
24. призовава Комисията, държавите-членки, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и други публични банки, да замразят публичното финансиране за ядрен синтез, включително ITER, или за ядрено делене, с изключение на извеждането от експлоатация на ядрени мощности;
25. в интерес на демокрацията, участието на Европейския парламент, прозрачността и пълния достъп на обществеността до информация, призовава ЕС и неговите държави-членки да третират ядрената енергия като всеки друг източник на енергия съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз; поради тази причина изисква отмяната на Договора за Евратом;
26. изисква от Комисията да раздели задачите си в областта на енергийните политики, включително насърчаването на ядрената енергия, от задачите си в областта на безопасността; изисква свързаните с безопасността задачи да бъдат от областта на компетентност на Генерална дирекция „Околна среда“ и Генерална дирекция „Здравеопазване“;
27. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, правителствата и парламентите на държавите-членки, Евратом и Европейската група на регулаторите в областта на ядрената безопасност (ENSREG).
- [1] COM(2008)0790.
- [2] Доклад относно предложението за Директива на Съвета (Евратом) за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност – Докладчик: Gunnar Hokmark - A6-0236/2009 –3.4.2009 г.
- [3] Пак там, бележка под линия 2.