Предложение за резолюция - B7-0244/2011Предложение за резолюция
B7-0244/2011

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно използването на сексуално насилие по време на конфликти в Северна Африка и Близкия изток

4.4.2011

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Barbara Lochbihler, Raül Romeva i Rueda, Nicole Kiil-Nielsen, Heidi Hautala, Franziska Katharina Brantner, Frieda Brepoels, Hélène Flautre, Jean Lambert, Ulrike Lunacek, Judith Sargentini, Malika Benarab-Attou от името на групата Verts/ALE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0244/2011

Процедура : 2011/2661(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0244/2011
Внесени текстове :
B7-0244/2011
Гласувания :
Приети текстове :

B7‑0244/2011

Резолюция на Европейския парламент относно използването на сексуално насилие по време на конфликти в Северна Африка и Близкия изток

Европейският парламент,

–   като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2008 г. относно положението в Демократична република Конго и изнасилването като военно престъпление[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет,

–   като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия,

–   като взе предвид декларацията на върховния представител г-жа Катрин Аштън от името на Европейския съюз по повод на Международния ден за премахване на насилието срещу жените, 25 ноември 2010 г.,

–   като взе предвид декларацията на върховния представител г-жа Катрин Аштън от името на Европейския съюз по повод на Международния ден на жените, 8 март 2011 г.,

–   като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и принципа на неотблъскване,

–   като взе предвид други инструменти на ООН по въпросите на насилието срещу жени, като Виенската декларация и програма за действие, приети на 25 юни 1993 г. по време на Световната конференция по правата на човека (A/CONF. 157/23), и Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жени, приета на 20 декември 1993 г. (A/RES/48/104),

–   като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 12 декември 1997 г., озаглавена „Предотвратяване на престъпления и наказателно право за премахване на насилието срещу жени“ (A/RES/52/86), резолюцията от 18 декември 2002 г., озаглавена „Мерки за премахване на престъпленията, извършени срещу жени в защита на честта“ (A/RES/57/179), и резолюцията от 22 декември 2003 г., озаглавена „Премахване на домашното насилие срещу жените“ (A/RES/58/147),

–   като взе предвид докладите на специалните докладчици на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно насилието срещу жените и Общата препоръка №19, приета на от Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените (11-а сесия, 1992 г.),

–   като взе предвид Декларацията и платформата за действие от Пекин, приети от Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и своите резолюции от 18 май 2000 г. относно последващите действия във връзка с платформата за действие от Пекин и от 10 март 2005 г. относно последващите действия във връзка с Четвъртата световна конференция за жените − платформа за действие (Пекин+10)[2], и от 25 февруари 2010 г. относно Пекин + 15 – Програма за действие на ООН за равенство между половете,

–   като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 19 декември 2006 г., озаглавена „Активизиране на усилията за премахване на всички форми на насилие срещу жените“ (A/RES/61/143) и Резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–   като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет през 1998 г., и по-специално членове 7 и 8 от него, които определят изнасилването, сексуалното робство, насилствената проституция, насилственото забременяване и насилственото стерилизиране или всяка друга форма на сексуалното насилие като престъпления срещу човечеството и военни престъпления, които се разглеждат като форма на изтезание и тежко военно престъпление, независимо дали тези действия се извършват систематично или не, по време на международни или вътрешни конфликти,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник

A. като има предвид, че жените активно участваха в движенията за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток,

Б.  като има предвид, че тогавашните режими в Либия и Египет прибягнаха до сексуални нападения като част от конфликта по време на революциите, като жертви бяха жените и по-специално целта беше те да бъдат поставени в уязвимо положение,

В.  като има предвид, че сексуалното насилие изглежда се използва систематично като средство за сплашване и унижаване на жените,

Г.  като има предвид, че либийката Иман ал-Обейди, която разказа пред репортери в хотел в Триполи, че е била жертва на групово изнасилване и малтретирана от войници, беше задържана и отведена на неизвестно място на 26 март 2011 г. и че сега срещу нея е заведено дело за клевета от мъжете, които обвинява, че са я изнасилили,

Д. като има предвид, че в Египет жени, участвали в протести, твърдят, че са били подложени на проверка за девственост от представители на армията, като са били принудително отведени от площад „Тахрир“ на 9 март 2011 г. и впоследствие са били подложени на изтезания и изнасилване по време на проверката за девственост и фотографирани в присъствието на мъже войници,

Е.  като има предвид, че някои египетски жени са били заплашени с повдигане на обвинение за проституция, и като има предвид, че някои от тях ще бъдат съдени пред военни съдилища за това, че не са преминали успешно проверката за девственост,

1.  призовава върховния представител/заместник-председател, Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет;

2.  решително осъжда принудителната проверка за девственост, наложена от представители на египетската армия по отношение на протестиращи жени, задържани на площад „Тахрир“, и счита тази практика за недопустима, тъй като е равносилна на форма на изтезание; призовава Върховния военен съвет на Египет да предприеме незабавни мерки за прекратяване на това унизително отношение и да гарантира, че всички служители на силите за сигурност и армията получават ясни инструкции, че изтезанията и други форми на малтретиране, включително принудителна проверка за девственост, няма да бъдат повече толерирани;

3.  призовава египетските държавни органи да предприемат спешни мерки за прекратяване на изтезанията, да разследват всички случаи на тормоз по отношение на мирни демонстранти и да прекратят преследването на цивилни лица пред военни трибунали; изразява особена загриженост от доклади на организации по правата на човека, в които се посочва, че непълнолетни лица са били задържани и осъдени от военни трибунали;

4.  препоръчва да бъде проведено независимо разследване с цел отделните извършители да бъдат подведени под отговорност, особено с оглед разследването на престъпленията, извършени от Кадафи, съгласно условията на Международния наказателен съд;

5.  подчертава, че всеки следва да има право да изрази мнението си за демократичното бъдеще на своята страна, без да бъде задържан, изтезаван или подлаган на унизително и дискриминационно отношение;

6.  изразява твърдо убеждение, че протичащите промени в Северна Африка и Близкия изток трябва да допринесат за слагане на край на дискриминацията на жените и за пълното участие на жените в обществото на равни начала с мъжете и в съответствие с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

7.  подчертава необходимостта да се гарантират правата на жените като цяло в новите демократични и правни структури на тези общества;

8.  подчертава, че следва да се отчете ролята на жените в революциите, включително заплахите, пред които са изправени, и начинът, по който те могат да защитават своите права;

9.  подчертава необходимостта от включване на правата на човека в европейските политики за съседство и от активно споделяне на опита на ЕС по отношение на насилието, основано на пола, и равнопоставеността, като неразделна част от процеса на демократизация; също така подчертава необходимостта от ефективно прилагане на насоките на ЕС относно насилието срещу жени и момичета и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях, по-специално от предотвратяване на сексуално насилие срещу жени, защита и подкрепа на жертвите и преследване на извършителите на подобно насилие;

10. подчертава необходимостта от прилагане на принципа на равнопоставеност между мъжете и жените и от подпомагане на конкретни действия, така че в страните от ЕПС да се постигне ефективен и систематичен подход по въпросите, свързани с равнопоставеността между двата пола; настоятелно призовава правителствата и гражданското общество да повишат социалното приобщаване на жените, да се борят срещу неграмотността сред жените и да насърчават трудовата заетост на жените и финансовата им независимост с цел да се гарантира значително присъствие на жени на всички нива;

11. призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД и Комисията да поставят на челно място в дневния ред на разговорите си със страните от южното измерение на ЕПС политическите приоритети на ЕС за премахване на смъртното наказание, зачитане на правата на човека, в т.ч. човешките права на жените, зачитане на основните свободи, а също така ратифицирането на редица международни правни инструменти, включително Римския статут на Международния наказателен съд и Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците;

12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.