ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно използването на сексуално насилие по време на конфликти в Северна Африка и Близкия изток
4.4.2011
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Britta Thomsen, Véronique De Keyser, Emine Bozkurt, Richard Howitt, Ana Gomes, Maria Eleni Koppa от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0244/2011
B7‑0245/2011
Резолюция на Европейския парламент относно използването на сексуално насилие по време на конфликти в Северна Африка и Близкия изток
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените,
– като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2008 г. относно положението в Демократична република Конго и изнасилването като военно престъпление[1],
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,
– като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет,
– като взе предвид своята резолюция от 7 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия,
– като взе предвид декларацията на върховния представител г-жа Катрин Аштън от името на Европейския съюз по повод на Международния ден за премахване на насилието срещу жените, 25 ноември 2010 г.,
– като взе предвид декларацията на върховния представител г-жа Катрин Аштън от името на Европейския съюз по повод на Международния ден на жените, 8 март 2011 г.,
– като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Факултативния протокол към нея и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и принципа на неотблъскване,
– като взе предвид други инструменти на ООН по въпросите на насилието срещу жени, като Виенската декларация и програма за действие, приети на 25 юни 1993 г. по време на Световната конференция по правата на човека (A/CONF. 157/23), и Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жени, приета на 20 декември 1993 г. (A/RES/48/104),
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 12 декември 1997 г., озаглавена „Мерки в областта на предотвратяването на престъпления и наказателното право за премахване на насилието срещу жени“ (A/RES/52/86), резолюцията от 18 декември 2002 г., озаглавена „Действия за изкореняване на престъпленията срещу жени, извършени в името на честта“ (A/RES/57/179), и резолюцията от 22 декември 2003 г., озаглавена „Премахване на домашното насилие срещу жените“ (A/RES/58/147),
– като взе предвид докладите на специалните докладчици на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно насилието срещу жените и Общата препоръка № 19, приета на от Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените (11-а сесия, 1992 г.),
– като взе предвид Декларацията и платформата за действие от Пекин, приети от Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и резолюциите си от 18 май 2000 г. относно последващите действия във връзка с платформата за действие от Пекин и от 10 март 2005 г. относно последващите действия във връзка с Четвъртата световна конференция за жените - платформа за действие (Пекин+10)[2], и от 25 февруари 2010 г. относно Пекин + 15 – Програма за действие на ООН за равенство между половете,
– като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 19 декември 2006 г., озаглавена „Активизиране на усилията за премахване на всички форми на насилие срещу жените“ (A/RES/61/143) и Резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет през 1998 г., и по-специално членове 7 и 8 от него, които определят изнасилването, сексуалното робство, насилствената проституция, насилственото забременяване и насилственото стерилизиране или всяка друга форма на сексуалното насилие като престъпления срещу човечеството и военни престъпления, които се разглеждат като форма на изтезание и тежко военно престъпление, независимо дали тези действия се извършват систематично или не, по време на международни или вътрешни конфликти,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че жените активно участваха в движенията за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток,
Б. като има предвид, че тогавашните режими в Либия и Египет прибягнаха до сексуални нападения като част от конфликта по време на революциите, като жертви бяха жените, като по-специално целта беше да бъдат направени уязвими,
В. като има предвид, че сексуалното насилие, изглежда, се използва систематично като средство за сплашване и унижаване на жените, също и в бежански лагери; като има предвид, че появилият се вакуум във властта може да доведе до влошаване на положението с правата на жените и момичетата,
Г. като има предвид, че либийката Иман ал-Обейди, дипломиран юрист, която разказа пред репортери в хотел в Триполи, че е била групово изнасилена и малтретирана от войници, беше задържана на 26 март на неизвестно място и сега е съдена за клевета от мъжете, които обвинява, че са я изнасилили,
Д. като има предвид, че в Египет протестиращи жени твърдят, че са били подложени на проверка за девственост от представители на армията, били са заобиколени и отведени от площад „Тахрир“ на 9 март и впоследствие са били измъчвани и изнасилени по време на проверката за девственост и фотографирани в присъствието на войници от мъжки пол,
Е. като има предвид, че някои египетски жени ще бъдат съдени пред военни съдилища за това, че не са издържали проверката за девственост,
1. призовава Комисията и правителствата на държавите-членки силно да осъдят използването на сексуални нападения, сплашването и атаките, насочени срещу жени в Либия и Египет;
2. препоръчва да бъде проведено независимо разследване с цел отделните извършители да бъдат подведени под отговорност, особено с оглед на разследването на престъпленията, извършени от Кадафи, съгласно условията на Международния наказателен съд; всички служители на силите за сигурност и армията трябва да получат ясни инструкции, че изтезанията и други форми на лошо отношение няма да бъдат повече толерирани и ще бъдат изцяло разследвани; лицата с доказана отговорност за подобни деяния трябва да бъдат изправени пред правосъдието, а смелите жени, които са осъдили подобни нарушения, трябва да бъдат защитени от репресии;
3. подчертава, че всеки следва да има право да изрази мнението си за демократичното бъдеще на своята страна, без да бъде задържан, изтезаван или подлаган на унизително и дискриминационно отношение;
4. дълбоко вярва, че протичащите промени в Северна Африка и Близкия изток трябва да допринесат за слагане на край на дискриминацията на жените и за пълното участие на жените в обществото на равни начала с мъжете и в съответствие с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;
5. подчертава необходимостта да се гарантират правата на жените като цяло в новите демократични и правни структури на тези общества; във връзка с това изисква 25%-ова квота за жените при разпределението на местата в парламента и правителството, включително тяхното участие при създаването на конституционните комисии, като по този начин се увеличава тяхната роля в бъдещото устройство на държавите;
6. подчертава възможната роля на жените в революциите и процеса на демократизация, като същевременно изтъква специфичните заплахи, на които е възможно да бъдат изложени жените, и необходимостта от подкрепа и защита на техните права;
7. подчертава необходимостта от прилагане на принципа на равнопоставеност между половете в европейските политики за съседство, които следва да бъдат координирани с правата на човека, и изтъква потребността от активно споделяне на опита на ЕС относно насилието, основано на пола, и равнопоставеността, като неразделна част от процеса на демократизация;
8. подчертава необходимостта от прилагане на принципа на равнопоставеност между мъжете и жените и от подпомагане на конкретни действия, така че в страните от ЕПС да се постигне ефективен и систематичен подход по въпросите, свързани с равнопоставеността между двата пола; настоятелно призовава правителствата и гражданското общество да повишат социалното приобщаване на жените, да се борят срещу неграмотността при жените и срещу вредните традиционни практики и да насърчават трудовата заетост на жените с цел да се гарантира значително присъствие на жени на всички нива; освен това образованието на жените и момичетата следва да бъде приоритет, включително образованието и повишаването на осведомеността им относно техните права; икономическата независимост и положителните ролеви модели са ключови фактори за увеличаването на правата на жените, които могат да бъдат създадени чрез насърчаване на предприемачеството, напр. микрокредити;
9. призовава заместник-председателя/върховен представител, ЕСВД и Комисията да поставят на челно място в дневния ред на разговорите си със страните от южното измерение на ЕПС политическите приоритети на ЕС за премахване на смъртното наказание, зачитане на правата на човека, в т.ч. правата на жените, зачитане на основните свободи, а също така ратифицирането на редица международни правни инструменти, включително Римския статут на Международния наказателен съд и Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците;
10. призовава своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.