ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно използването на сексуално насилие по време на конфликти в Северна Африка и Близкия изток
4.4.2011
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Eva-Britt Svensson, Sabine Lösing, Patrick Le Hyaric, Nikolaos Chountis, Cornelia Ernst, Ilda Figueiredo, Marisa Matias, Jacky Hénin, Marie-Christine Vergiat от името на групата GUE/NGL
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0244/2011
B7‑0248/2011
Резолюция на Европейския парламент относно използването на сексуално насилие по време на конфликти в Северна Африка и Близкия изток
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,
– като взе предвид Резолюции 1325 (2000 г.) и 1820 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и Резолюция 1888 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, в която се подчертава, че всички държави носят отговорност за прекратяването на безнаказаността и за преследването по съдебен ред на носещите отговорност за извършването на престъпления срещу човечеството и на военни престъпления, включително на престъпления, свързани със сексуално или друг вид насилие срещу жени и момичета,
– като взе предвид назначаването през март 2010 г. на специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти,
– като взе предвид Насоките на ЕС относно насилието и дискриминацията спрямо жени и момичета и Насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,
– като взе предвид новото образувание на ООН по въпросите, свързани с пола („ООН Жени“),
– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. и Декларация 3318 на Общото събрание на ООН относно защита на жените и децата при критични обстоятелства и въоръжени конфликти от 14 декември 1974 г., по-специално параграф 4 от нея, който призовава към ефективни мерки срещу преследването, изтезаването, насилието и унизителното отношение към жени;
– като взе предвид мисията на ЕС за реформа в областта на сигурността в ДР Конго (EUSEC ДР Конго), създадена през юни 2005 г. (Съвместно действие 2005/355/ОВППС на Съвета от 2 май 2005 година относно мисията на Европейския съюз за предоставяне на консултации и оказване на помощ за реформата в областта на сигурността в Демократична република Конго (ДРК)),
– като взе предвид Съвместно действие 2009/769/ОВППС на Съвета от 19 октомври 2009 година за изменение на Съвместно действие 2007/405/ОВППС на Съвета относно полицейската мисия на Европейския съюз по реформата на сектора за сигурност (РСС) и неговото взаимодействие с правосъдието в Демократична република Конго (EUPOL ДР Конго),
– като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените,
– като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2008 г. относно положението в Демократична република Конго и изнасилването като военно престъпление[1],
– като взе предвид Декларацията и платформата за действие от Пекин, приети от Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и резолюциите си от 18 май 2000 г. относно последващите действия във връзка с платформата за действие от Пекин и от 10 март 2005 г. относно последващите действия във връзка с Четвъртата световна конференция за жените - платформа за действие (Пекин+10)[2], и от 25 февруари 2010 г. относно Пекин + 15 – Програма за действие на ООН за равенство между половете,
– като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет през 1998 г., и по-специално членове 7 и 8 от него, които определят изнасилването, сексуалното робство, насилствената проституция, насилственото забременяване и насилственото стерилизиране или всяка друга форма на сексуалното насилие като престъпления срещу човечеството и военни престъпления, които се разглеждат като форма на изтезание и тежко военно престъпление, независимо дали тези действия се извършват систематично или не, по време на международни или вътрешни конфликти,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че жените активно участваха в движенията за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток,
Б. като има предвид, че дипломираният юрист Иман ал-Обейди беше измъкната от хотел в Триполи на 26 март от силите за сигурност, след като съобщи на международни журналисти, че е била изнасилена от либийски войници, предани на полковник Муамар Кадафи,
В. като има предвид, че в Египет протестиращи жени твърдят, че са били подложени на проверка за девственост от представители на армията, били са заобиколени и отведени от площад „Тахрир“ на 9 март и впоследствие са били измъчвани и изнасилени по време на проверката за девственост и фотографирани в присъствието на войници от мъжки пол, и като има предвид, че някои египетски жени ще бъдат съдени пред военни съдилища за това, че не са преминали успешно проверката за девственост,
Г. като има предвид, че когато са част от широко разпространени и системни практики, изнасилването и сексуалното робство са признати от Женевската конвенция за престъпления срещу човечеството и военни престъпления; като има предвид, че сега изнасилването също е признато за елемент от престъплението геноцид, когато се извършва с намерението за унищожаване, пълно или частично, на определена целева група; като има предвид, че ЕС следва да подкрепя усилията, насочени към преустановяване на безнаказаността на извършителите на престъпления на сексуално насилие спрямо жени и деца,
Д. като има предвид, че в ДР Конго се състоя масово групово изнасилване между 30 юли и 4 август 2010 г., в минна област в източната част на Конго, и че през миналата година са докладвани най-малко 8 300 изнасилвания в източната част на Конго, и че най-малко 1 244 жени съобщават за изнасилване през първото тримесечие на 2010 г., което се равнява средно на 14 изнасилвания на ден,
Е. като има предвид, че са доказани несъразмерно големите и единствени по рода си последици от въоръжените конфликти за жените; като има предвид, че чрез участие, превенция и закрила се засилват ролите на жените в изграждането на мира и предотвратяването на конфликти, войните и конфликтите се предотвратяват и на жените и децата във военни и конфликтни региони се предоставя по-добра закрила,
Ж. като има предвид, че изпълнението на ангажиментите на резолюции 1820, 1888, 1889 и 1325 е обща грижа и отговорност на всички държави – членки на ООН, независимо дали са засегнати от конфликти, дали са донори или други; като подчертава по отношение на това приемането през декември 2008 г. на Насоки на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и Насоки на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях, което представлява силен политически сигнал, че тези приоритети са приоритети за Съюза,
З. като има предвид, че правата на жените и нарушаването на тези права все повече се използват за придаване на легитимност на военни операции; като има предвид, че военните операции не помагат да се гарантират правата на жените, а по-скоро увеличават нарушенията на правата на жените,
И. като има предвид, че само предотвратяването на конфликти, посредничеството и прилагането на граждански мерки в конфликтни ситуации са в състояние да предотвратят и избегнат нарушения на правата на жените,
Й. като има предвид, че изпълнението на резолюции 1820 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН и на насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и деца следва да се определи за приоритет на външната дейност на ЕС за съответстваща подкрепа на организациите на гражданското общество, работещи в условия на въоръжени конфликти и страни и региони, засегнати от такива конфликти; като има предвид, че Европейският парламент следва да наблюдава прилагането на тези резолюции и насоки,
K. като има предвид, че Африканският съюз неотдавна изрази своя ангажимент за изкореняване на насилието срещу жените по време на войни и конфликти и назначи специален представител по въпросите на жените, мира и сигурността,
1. призовава Комисията и правителствата на държавите-членки силно да се противопоставят на използването на сексуални нападения, сплашването и атаките, насочени срещу жени в Северна Африка и Близкия изток;
2. препоръчва да бъдат проведени независими разследвания с цел извършителите да бъдат подведени под отговорност съгласно условията на Международния наказателен съд;
3. призовава ЕС и неговите държави-членки да откажат всякаква подкрепа на режими, използващи въоръжени сили, включително режими, които изпращат непълнолетни като войници във въоръжени конфликти, и които извършват систематични нарушения на правата на човека, или системно използват сексуално насилие;
4. настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да се откажат от използването на военна сила в международните конфликти и войни и призовава за незабавно спиране на гражданското военно сътрудничество;
5. осъжда неотдавнашните планове на държави – членки на НАТО да осигурят оръжия за антиправителствените бунтовници в Либия, тъй като това ще увеличи насилието и ще има непредвидими последствия за цивилното население, и по-специално за жените и децата;
6. за тази цел призовава за прекратяване на мисията EUPOL в ДР Конго, която заедно с EUSEC ДР Конго, несъмнено има отрицателен принос за ескалиране на насилието и за положението в страната чрез обучаване на войници и полицаи, които са извършвали престъпления срещу собственото си цивилно население, и по- конкретно срещу жени и деца;
7. призовава държавите-членки на ЕС да насърчават активно и трайно – както политически, така и финансово, пълното прилагане на резолюция 1325 на Съвета за сигурност и създаването на институции и механизми на европейско ниво за контрол на изпълнението на Резолюция 1325 на ООН, и призовава ООН да гарантира прилагането на резолюцията на всички международни равнища;
8. дълбоко вярва, че протичащите промени в Северна Африка и Близкия изток трябва да допринесат за слагане на край на дискриминацията на жените и за пълното участие на жените в обществото на равни начала с мъжете и в съответствие с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;
9. подчертава, че следва да се признава ролята на жените в революциите, и изтъква необходимостта да се гарантират правата на жените като цяло в новите демократични и правни структури на тези общества;
10. подчертава необходимостта от прилагане на конкретни мерки за равенство между половете и действия за спиране на насилието срещу жените, ефективен и систематичен подход по въпросите, свързани с равенството между половете в европейските политики на съседство; в т.ч. премахване на бедността сред жените, борба с неграмотността сред жените, насърчаване на трудовата заетост на жените, гарантиране на достъпа им до сексуално и репродуктивно здраве и права, и постигане на равнопоставено участие на жените и мъжете в процеса на вземане на решения;
11. призовава своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, правителствата на държавите-членки, Комисията и заместник-председателя на Комисията/ върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.