ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия

4.5.2011

внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B7‑0214/2011
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността

Kader Arif, Véronique De Keyser, Michael Cashman, Harlem Désir от името на групата S&D

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0292/2011

B7‑0292/2011

Резолюция на Европейския парламент относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия

Европейският парламент,

–   като взе предвид Министерската декларация от четвъртата министерска конференция на СТО, приета на 14 ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 44 относно специалното и диференцираното третиране (СДТ),

 

–   като взе предвид решението на Световната търговска организация (СТО) по отношение на приетото на 29 ноември 2005 г. Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве,

 

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти[1],

 

–   като взе предвид ръководните принципи на ОИСР по отношение на мултинационалните предприятия, тристранната принципна декларация относно мултинационалните предприятия и социалната политика на Международната организация на труда (МОТ), кодексите за поведение, договорени под егидата на международни организации като ФАО, СЗО и Световната банка, както и усилията, положени под егидата на Конференцията на ООН за търговия и развитие за регулиране на дейностите на предприятията в развиващите се страни,

 

–   като взе предвид членове 12, 21, 28, 29, 30 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

 

–   като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз,

 

–   като взе предвид членове 9, 10, 48, 138, 139, 153, 156, 191, 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

 

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

 

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

 

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата[2],

 

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения[3],

 

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[4],

 

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции[5],

 

–   като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“[6],

 

–   като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище между ЕС и Индия, проведена на 10 декември 2010 г. в Брюксел,  

 

–   като взе предвид съвместната декларация на Европейската комисия и на правителството на Индия относно културата от 10 декември 2010 г., Брюксел,

 

–   като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че Европейският съюз следва да продължи да третира като приоритет основаната на правила многостранна търговска система, установена чрез СТО, която предлага най-добрите перспективи за лоялна и справедлива международна търговия чрез установяване на подходящи правила и гарантиране спазването на тези правила,

 

Б.  като има предвид, че ЕС трябва да продължи да отдава предимство на постигането на балансиран резултат от Програмата за развитие от Доха (ПРД), което следва да подкрепя интегрирането на развиващите се страни в системата на международната търговия,

 

В.  като има предвид, че е много важно да се намери правилният баланс между многостранните и двустранните споразумения,

 

Г.  като има предвид, че ЕС е най-големият търговски партньор на Индия с дял от приблизително 84 млрд. евро в търговията със стоки и услуги през 2009-2010 г.; дялът на ЕС възлиза на 20,15% от общия износ на Индия и на 13,32% от общия й внос; от друга страна, дялът на Индия се изчислява на 2,6% от общия износ на ЕС и на 2,2% от общия му внос,

 

Д.  като има предвид, че ЕС е най-големият инвеститор в Индия с общ обем от около 20 млрд. евро от 2000 г. насам; ЕС е също най-важната дестинация за външни инвестиции от Индия,

 

Е.  като има предвид, че Индия е най-големият бенефициер по схемата на Общата система за преференции (GSP); като има предвид, че вносът от Индия в Европейския съюз на преференциални ставки или безмитно достигна стойност от 19,9 милиарда евро през 2009 г., което означава 83% от общия внос от Индия,

 

Ж. като има предвид, че както се посочва в Доклада за човешкото развитие на Програмата на Обединените нации за развитие за 2007/2008 г., Индия заема 128-мо място по индекса на човешко развитие (от 177 държави); като има предвид, че Индия заема 62-ро място по индекса на човешка бедност за развиващи се държави измежду 108 развиващи се държави, за които е изчислен индексът; като има предвид, че Индия е с един от най-високите проценти на експлоатация на детски труд,

 

З. като има предвид, че преговорите по споразумение за свободна търговия с Индия бяха започнати през юни 2007 г.,

 

И. като има предвид, че съгласно договорите търговската политика трябва да се провежда в съгласуваност със съвкупността от цели на Европейския съюз, включително неговите социални и екологични цели и цели, свързани с помощта за развитие,

 

Й. като има предвид, че Индия е един от главните производители и износители на генерични лекарства за развиващия се свят и затова никоя разпоредба относно правата върху интелектуалната собственост (ПИС) не бива по никакъв начин да се отразява отрицателно върху достъпа до лекарства на достъпни цени,

 

К. като има предвид, че за ЕС е от съществено значение да се осигури по-добро признаване и ефективна защита на географските указания (ЗГУ),

 

Л. като има предвид, че споразумението за свободна търговия следва да включва задължителни и изпълними ангажименти за социални и екологични стандарти и устойчиво развитие и ефективно прилагане на международно договорените стандарти в социалната и екологичната област, както и на стандартите за корпоративна социална отговорност и достойни условия на труд,

 

Общи въпроси

 

1.   счита, че многостранната търговска система несъмнено продължава да бъде най-ефективната рамка за постигане на справедлива търговия в световен мащаб; затова е на мнение, че постигането на балансиран резултат от преговорите по Програмата за развитие от Доха в СТО следва да се разглежда от преговарящите от страна на Съюза като приоритет; счита, че Съюзът и Индия могат съвместно да допринесат за успешното приключване на преговорите по Програмата за развитие от Доха; изразява загриженост относно възможността двустранните споразумения да възпрепятстват постигането на тази цел;

 

2.   отбелязва, че след последната среща на високо равнище ЕС-Индия (декември 2010 г.) и след три години преговори ЕС и индийското правителство се намират на решаващ етап от тези преговори; затова насърчава преговарящите страни да гарантират всеобхватни консултации с ключовите си заинтересовани страни на всички етапи; призовава двете страни да разглеждат единствено перспективата за сключване на справедливо и балансирано споразумение за свободна търговия от общ интерес за обществата и икономиките на Европа и Индия;

 

3.   отбелязва, че Индия е седмата по големина икономика в света; правителството на Индия предвижда ръст на БВП от порядъка на 8,6% за 2010-2011 г.; изразява съжаление, че въпреки продължителния икономически растеж, все още съществуват огромни неравенства, като над 800 млн. души преживяват с по-малко от 2 щ.д. на ден; подчертава необходимостта да се гарантира, че споразумението за свободна търговия няма да ограничава правомощията, необходими на индийското правителство за справяне с бедността и неравенството, особено в селските райони, където земеделието е основната стопанска дейност;

 

4.   подчертава, че споразумението за свободна търговия следва да включва задължителен механизъм за уреждане на спорове между държавите, разпоредби относно посредничество в областта на нетарифните бариери, относно антидъмпингови мерки и мерки за изравнителни мита, както и обща клауза за изключенията, основаваща се на членове XX и XXI от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ);

 

5.   призовава Комисията да включи силни и ефективни предпазни клаузи в споразумението за свободна търговия;

 

Устойчиво развитие

 

6.   припомня, че целите на общата търговска политика следва да бъдат изцяло координирани с общите цели на Европейския съюз; че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз общата търговска политика на ЕС трябва да се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“, а съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз трябва да допринася, наред с другото, за устойчивото развитие, премахването на бедността и защитата на правата на човека;

 

7.   призовава Комисията да включи правно обвързващи клаузи за права на човека, социални и екологични стандарти и корпоративна социална отговорност, както и за прилагането на тези клаузи с мерки в случай на нарушение;

 

8.   предлага тази глава да включва като минимум зачитането на осемте основни конвенции и четирите приоритетни конвенции на МОТ и международно договорените екологични стандарти, но също и да предвижда стимули за насърчаване на предприятията да поемат ангажименти във връзка с корпоративната социална отговорност и задължение за добросъвестност от страна на предприятията и групите от предприятия, тоест задължение за предприемане на проактивни мерки за идентифициране и предотвратяване на всички нарушения на правата на човека или екологичните права, корупцията и укриването на данъци, включително в дъщерните предприятия и по снабдителните вериги; изисква от индийското правителство да ратифицира и да прилага ефективно всички основни конвенции на МОТ;

 

9.   изразява загриженост относно използването на детски труд в Индия, който е много често експлоатиран при условия, които не са безопасни и здравословни; изисква от Комисията да обърне внимание на този въпрос в хода на преговорите относно споразумение за свободна търговия, а от индийското правителство - да увеличи максимално усилията си за премахване на причините, за да се сложи край на това явление;

 

10. счита, че неспазването на основните международни социални и екологични стандарти представлява форма на дъмпинг, вредна за европейските предприятия и работници;

 

Търговия със стоки и земеделие

 

11. отбелязва, че средните тарифи, прилагани в Индия, намаляха, но все още са значително по-високи от тези на ЕС, в частност, средната тарифа за пазарен достъп за неселскостопански стоки, прилагана в Индия понастоящем, е 10,1% в сравнение със средна тарифа от 4% в ЕС; а средната тарифа на Индия за селскостопански стоки е 31,8%, при положение че средната на ЕС е 13,5%;

 

12. изисква споразумението да зачита секторите, промишлеността и селското стопанство, по отношение на които Европа е чувствителна, и да защитава интелектуалната собственост и етикетирането за произход;

 

13. призовава да се даде приоритет на тарифните намаления за продукти от справедливата търговия и устойчиви продукти чрез съответно изменение на митническия кодекс на ЕС;

 

14. счита, че е важно споразумението за свободна търговия да включва амбициозни глави за техническите бариери пред търговията и санитарни и фитосанитарни мерки; във връзка с това призовава Комисията да обърне внимание на неуредените въпроси;

 

Търговия с услуги

 

15. отбелязва, че търговията с услуги между Европейския съюз и Индия е сравнително небалансирана; ЕС изнася 1,9 % от своите услуги за Индия, а Индия - за ЕС съответно 11,6% от общия си износ;

 

16. признава, че услугите са най-бързо развиващият се сектор на индийската икономика; отбелязва, че Индия има настъпателни интереси в либерализацията на начини на предоставяне 1 и 4 от Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС);

 

17. счита, че въпреки настъпателния интерес на Индия към начин на предоставяне 4, отварянето на услуги съгласно начин ІV не бива да възпрепятства или нарушава основния принцип на равно третиране на работниците и трябва да гарантира пълно прилагане на принципа на равно заплащане за работа с еднаква стойност;

 

18. изтъква, че либерализирането на услугите не бива по никакъв начин да възпрепятства правото на регулиране на услугите, и особено на поддържане и развитие на силни обществени услуги, което е елемент от значение за развитието и социалната справедливост;

 

19. призовава Комисията да изготви списък на услугите, които трябва да се включват, в съответствие с принципа на положителния списък, и да изключи от него обществените услуги и културните и аудиовизуалните услуги;

 

Инвестиции

 

20. подчертава, че главата относно инвестициите ще насърчава висококачествени инвестиции, опазващи околната среда и насърчаващи добри условия на труд; освен това изисква главата относно инвестициите да зачита правото на двете страни да регулират, по-конкретно в областите на националната сигурност, околната среда, общественото здравеопазване, правата на работниците и потребителите, промишлената политика и културното многообразие;

 

21  призовава Комисията да изключи от обхвата на споразуменията за инвестиции обществените услуги и чувствителни сектори като култура, образование, национална отбрана и обществено здравеопазване;

 

22. изразява неодобрение за това, че Комисията не изчака приемането от Европейския парламент на резолюцията относно бъдещата инвестиционна политика, преди да предложи на Съвета проект на мандат за преговори относно инвестициите; изисква от Комисията и Съвета да отчетат напълно становището, застъпено в настоящата резолюция, когато изготвят мандата за преговори за инвестиции;

 

Обществени поръчки

 

23. отбелязва, че Индия е съгласна да включи възлагането на обществени поръчки в споразумението за свободна търговия; призовава Комисията да преговаря за ефективни и прозрачни системи за възлагане на обществени поръчки; счита, че е важно да се гарантира симетрия и прозрачност, особено за МСП, в процедурите на възлагане на обществени поръчки при пълно спазване на многофункционалността на политиките на възлагане;

 

24. счита, че ЕС трябва да отделя специално внимание на сектора на МСП, и следователно предлага във всички програми за сътрудничество за развитие между Европейския съюз и Индия МСП да бъдат подкрепяни посредством мерки за подпомагане на финансирането на местни проекти, предложени от гражданите;

 

Права върху интелектуалната собственост

 

25. приветства категоричния ангажимент на Индия за строг режим по отношение на правата на интелектуална собственост и прилагане на разпоредбите за гъвкавост на ТРИПС в международното и национално законодателство, с цел изпълнение на задълженията й в областта на общественото здравеопазване, особено във връзка с достъпа до лекарства; насърчава неговото строго прилагане и изпълнение, като същевременно се запази достъпът до основни лекарства; призовава ЕС и Индия да гарантират, че поетите в рамките на споразумението за свободна търговия ангажименти не възпрепятстват достъпа до основни лекарства, докато Индия развива своя капацитет от генерична към основана на научноизследователска дейност промишленост; изтъква, че тези преговори трябва да бъдат в съответствие с опазването на биоразнообразието и традиционните знания;

 

26. призовава Комисията и съответните индийски органи да работят заедно върху общо определение на фалшивите лекарства, така че то да не се отрази неблагоприятно върху достъпа до основни лекарства, и да координират действия за ефективен успех в борбата с фалшифицирането и по-конкретно с фалшивите лекарства, които са пагубни за здравето на пациентите;

 

27. иска от ЕК да не изисква изключителност на данните в контекста на преговорите по правата върху интелектуалната собственост, както е заявено в резолюцията на ЕП от 12 юли 2007 г., и да признае, че изключителността на данните би имала значителни последици за производството на генерични лекарства и затова е пагубна за достъпа на развиващите се страни до лекарства и за тяхната политика на обществено здравеопазване;

 

28. подчертава, че високото равнище на защита на географските указания е от ключова важност, призовава Комисията да гарантира признаването и ефективната защита на географските указания;

 

Оценки на въздействието

 

29. настоява, че е абсолютно необходимо Комисията да извърши независими оценки на въздействието, които да се оповестяват публично и да се актуализират в хода на преговорите, за да се провери последователността спрямо други политики на ЕС и да се превърнат в помощен инструмент за вземане на решение от Съвета и Европейския парламент;

 

30. изисква от Комисията да представи обстойна секторна оценка, която ще проучва въздействието върху всички сектори, които биха могли да бъдат засегнати от споразумението за свободна търговия; изисква включването на специална глава относно въздействието върху заетостта в Европа;

 

31. насърчава страните също да предприемат мерки по отношение на евентуалните недостатъци на споразумението за свободна търговия и начините, по които може човешкото развитие и равенството между половете да бъдат неблагоприятно засегнати от бързото отваряне на пазарите; признава правото на правителствата да поддържат необходима свобода на действие в политиките и регулаторен капацитет, за да формират икономическите и социалните политики в услуга на своето население;

 

32. подчертава, че споразумението за свободна търговия следва да гарантира, че разрастването на двустранната търговия носи ползи за максимален брой хора и допринася за това Индия да постигне целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), включително за недопускането на влошаване на състоянието на околната среда;

 

33. подчертава, че споразумението за свободна търговия следва да включва непрекъснат мониторинг и всеобхватна система за преглед с цел да се определи социално-икономическото въздействие на споразумението; призовава разпоредбите на споразумението да бъдат адаптирани в съответствие със заключенията от този преглед;

 

Роля на Европейския парламент

 

34. като отчита въздействието на търговските преговори за икономиката, социалната сфера, здравеопазването и околната среда, както и потребността от демократичен контрол върху сложните въпроси, припомня, че Парламентът трябва да бъде надлежно информиран на всеки етап на преговорите;

 

35. изисква от Комисията и Съвета да вземат напълно предвид исканията на ЕП, изразени в настоящата резолюция, преди да сключат споразумението за свободна търговия; припомня, че за да влезе в сила споразумението, то се нуждае от одобрението на ЕП; призовава Комисията и Съвета да не предлагат временно прилагане на споразумението, докато ЕП предостави одобрението си;

 

36. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Индия.

 

• [1]  ОВ C 175 Е, 10.7.2008 г., стр. 591.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2010)0445.
• [3] ² Приети текстове, P7_TA(2010)0434.
• [4]  Приети текстове, P7_TA(2010)0446.
• [5]  Приети текстове, P7_TA(2011)0141.
• [6]  Приети текстове, P7_TA(2011)0068.