ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия
4.5.2011
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Helmut Scholz, Paul Murphy от името на групата GUE/NGL
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0292/2011
B7‑0294/2011
Резолюция на Европейския парламент относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия (2008/2135(INI)),
– като взе предвид оценката на въздействието на търговията върху устойчивото развитие във връзка със Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Индия от 18 май 2009 г. и документа за позицията на службите на Комисията относно посочената оценка от март 2010 г.,
– като взе предвид решението на Световната търговска организация (СТО) по отношение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, прието на 29 ноември 2005 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти,
– като взе предвид призива на индийски и европейски групи на гражданското общество от 8 декември 2010 г. за незабавно спиране на търговските преговори между Индия и ЕС,
– като взе предвид член 207, параграф 3, и член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че през 2007 г. ЕС започна преговори за споразумение за свободна търговия с Индия, което има за цел да бъде най-същественото споразумение за свободна търговия, договаряно от ЕС до момента, и което обхваща разпоредби за значителна либерализация на стоките и услугите и за включване, наред с други въпроси, на техническите бариери пред търговията, санитарните и фитосанитарните мерки, инвестициите, конкуренцията, правата върху интелектуалната собственост и обществените поръчки,
Б. като има предвид, че поради нарастващата компетентност и организираност на развиващите се страни за защита на техните интереси в рамките на преговорите от кръга „Доха“, през последното десетилетие ЕС се ангажира с все по-голям брой двустранни търговски преговори с различни страни и региони,
В. като има предвид, че Индия се смята за развиваща се страна с по-високи доходи, но с много неравномерно разпределение на богатството и доходите, все още огромен брой хора, живеещи под прага на бедността и застрашени от глад, и групи, подложени на силна дискриминация, като например далитите и адивасите,
Г. като има предвид, че ЕС вече е най-големият пазар за индийски инвестиции в чужбина, че индийски дружества като „Tata“ и „Mittal“ стоят зад някои от най-големите придобивания на европейски дружества в историята, и че „Tata Group“ понастоящем е най-големият работодател в сектора на производството в Обединеното кралство,
Д. като има предвид, че дребномащабното селско стопанство и свързаните с него дейности са устоите на 70% от населението на Индия, а жените в селското стопанство съставляват над 60% от активната работна ръка; като има предвид, че Индия слезе на 67-а позиция от общо 84 държави в класацията на индекса на глада в световен мащаб, а продоволствената й сигурност продължава да бъде нестабилна; като има предвид, че значителна част от населението на Индия зависи от малките риболовни стопанства, които трябва да се съревновават с промишления риболов в областта на износа, което застрашава продоволствената сигурност на милиони индийци,
Е. като има предвид, че отношенията между ЕС и Индия в областта на търговията със стоки понастоящем се подчиняват на схемата на Общата система за преференции (GSP), чието прилагане следва да бъде прекратено единствено в полза на друг режим, ако прерогативите на двете страни по отношение на насочеността на вътрешната политика и законодателството се запазят,
Ж. като има предвид, че търговските преговори с Индия следва да целят да осигурят подобряване на благосъстоянието и на двете страни, чрез преодоляване на бедността и обедняването, намаляване на пропастта между бедни и богати, гарантиране на достъп до здравеопазването и образованието, равенството между половете, правата на човека и добрите условия на живот, смекчаване на последиците от изменението на климата, спиране на изчерпването на ресурсите, както и създаване на условия за стабилни системи в областта на енергетиката и транспорта, както и за намаляване на отпадъците и за тяхното управление, по-специално на причиняващите силно замърсяване електронни отпадъци,
З. като има предвид, че възложената от Европейската комисия оценка на въздействието върху устойчивото развитие от 2008 г. не показа прираст на благосъстоянието в ЕС, но разкри нарастващ натиск върху редица други области, като например равнища на емисиите, оказващи отрицателно въздействие върху климата; като има предвид, че вниманието в оценката на въздействието върху устойчивото развитие за 2008 г. беше насочено основно към растежа на БВП и не обхваща важни глави като предвидимото въздействие върху правата на човека и общественото здраве,
И. като има предвид, че разширяването на мандата на обхвата на преговорите с цел включване на инвестициите – както беше поискано от Комисията и Съвета, ще възпрепятства правителствата, като същевременно премахне политическите инструменти, които защитават и изграждат националните промишлени сектори, насърчават добавянето на стойност на национално равнище и предпазват уязвимите сектори на обществото, по-специално в периоди на криза; като има предвид, че либерализацията на чуждестранните инвестиции ще изложи заетостта в европейската промишленост на интереса на индийските инвеститори, като същевременно лиши милиони индийци от достъп до земя и природни ресурси и ще застраши малките риболовни стопанства,
Й. като има предвид, че политиката на ЕС за достъп до суровини не следва да нарушава правото на правителствата да регулират използването на суровини и природни ресурси в полза на техните народи; счита, че ЕС следва да се съсредоточи основно върху въпроса за по-добро рециклиране на суровините и използването на новите технологии, позволяващи намаляването на потреблението на суровини,
К. като има предвид, че разширяването и прилагането на правата върху интелектуалната собственост чрез разпоредби, преминаващи отвъд границите на това, което се изисква съгласно споразумението ТРИПС, би могло да допринесе за глада и недохранването, като откаже на дребните земеделски стопани правото на семена и споделяне на опит, и би могло да засегне отрицателно основните права на хората на препитание, храна и достъп до здравеопазване, образование и изследвания; като има предвид, че генеричното производство в Индия направи от страната аптека на бедните в света;
Л. като има предвид, че либерализацията на финансовите услуги би могла да намали политическото пространство на правителството за посрещане на икономическата криза и би имало пагубен ефект за кредитирането на социално необлагодетелстваните сектори и малките и средните предприятия (МСП);
M. като има предвид, че споразумението за свободна търговия с Индия не следва по никакъв начин да възпрепятства регионалната интеграция или да задейства т.нар. „състезание до дъното“ във връзка с малкото износни продукти, по отношение на които съседните страни са конкурентоспособни, като същевременно дерогира съществуващите преференциални режими на ЕС с тези страни (GSP и GSP +), и по този начин да дестабилизира този вече разтърсен от конфликти регион,
Н. като има предвид, че една силна глава относно устойчивото развитие, която, наред с другото, съдържа изпълними ангажименти и предвижда сътрудничество по ключови въпроси от програмата за опазване на околната среда и за достоен труд, с подходящи препратки към основните трудови стандарти на МОТ и многостранните споразумения в областта на околната среда, съчетана с общоприети механизми за мониторинг, трябва да бъде неделима част от всяко окончателно споразумение,
O. като има предвид, че едно добро търговско споразумение с Индия следва да укрепи защитата и създаването на работни места, както и да запази икономическото разнообразие, индустриализацията и земеделието и при двете страни; като има предвид, че това не е възможно, ако въпросът относно социалния и екологичния дъмпинг не се разреши по правилен начин, преди търговските взаимоотношения да бъдат засилени,
П. като има предвид, че преговорите се провеждат при липса на прозрачност, обществено разискване и демократични консултации с работниците и потребителите, докато на стопанските интереси се дава привилегирован достъп до преговарящите и от двете страни,
Р. като има предвид, че споразумението за свободна търговия не следва по никакъв начин да излага на риск по-нататъшния стремеж към основана на правила многостранна търговска система като най-подходяща рамка за лоялна и справедлива търговия,
С. като има предвид, че Индия не е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие; като има предвид, че Групата на ядрените доставчици вдигна ембаргото върху ядрената търговия от страна на Индия,
1. изразява дълбоко безпокойство относно предприетия подход в преговорите за споразумение за свободна търговия с Индия; призовава Комисията да провежда всякакви търговски преговори в интерес на по-голямата част от населението в Индия и Европа; подчертава, че е необходимо едно истинско търговско споразумение между Индия и ЕС да се основава на целите за създаване на устойчиви и достойни работни места, развитието и разнообразяването на техните икономики, достъпа до основни обществени услуги, продоволствената сигурност и независимост и културното разнообразие; счита, че тези цели трябва да се поставят преди интересите на вече процъфтяващите инвеститори и корпорации;
2. осъжда факта, че ЕС дава ход на нарастващ брой преговори за двустранни споразумения за свободна търговия с различни държави, и че това се очертава все по-ясно като неподходяща алтернатива на задължителното прилагане на една справедлива и основана на многостранни правила търговска система;
3. счита, че многобройните кризи, пред които е изправен светът, следва да насочат ЕС и Индия да прилагат предпазлив подход на всеки етап от търговските преговори и да ги убеди не се впускат в сделка, която би могла да изложи големи общности на по-голямо неравенство, изменение на климата и загуба на „свобода на действие в политиките“;
4. счита, че въпросът за социалния и екологичния дъмпинг следва да бъде разгледан по подходящ начин, преди приключването на всякакви търговски преговори;
5. изразява загриженост във връзка с предложението на Европейската комисия за свободно прехвърляне на капитали, свързани с инвестиции, което би могло да ограничи способността както на Индия, така и на ЕС за упражняване на контрол върху капитала и прилагане на други ограничения с цел предотвратяване и смекчаване на финансови кризи и е в разрез с решението на Съда на ЕС, което обяви подобни клаузи в двустранни договори в областта на инвестициите в противоречие с правото на ЕС;
6. критикува факта, че Комисията не изчака ЕП да приеме своя доклад относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции, преди да предложи мандат за преговори за глава относно инвестициите, и очаква задълбочени консултации относно мандата, включително по време на преговорите, като средство да се осигури по подходящ начин участието на Парламента при изграждането на бъдещата политика на ЕС в областта на инвестициите;
7. отправя искане към Комисията да представи подробно определение на това какво включва терминът инвестиции и предупреждава срещу широко, основаващо се на активите определение; призовава Комисията да гарантира, че разпоредбите за защита на инвестициите не накърняват възможността на страните да издават задължителни лицензи;
8. изразява безпокойството си относно механизма за уреждане на спорове между инвеститори и държавата, тъй като той дава право на чуждестранни стопански инвеститори да предприемат правни действия на международно равнище срещу правителствата на Индия или на държавите от ЕС, а същевременно националните инвеститори имат достъп само до националните съдилища както в ЕС, така и в Индия, и тъй като той би могъл да накърни национални инициативи на политиката, отнасящи се до свързаното с околната среда, социалното или данъчното законодателство;
9. отхвърля подхода на Комисията по отношение на обществените поръчки и търговията с услуги; счита, че положителният списък е най-удобният инструмент по отношение на услугите, и призовава Комисията да изключи от процеса на либерализация обществените услуги; отхвърля агресивния подход на Комисията относно правните и счетоводните услуги; припомня правото на Индия да държи сектора си на обществени поръчки встрани от масата на преговорите; очаква от Комисията да представи уверение, че спекулативните финансови инструменти също са изрично изключени от обхвата на споразумението;
10. счита, че увеличеният пазарен достъп на европейските предприятия ще изложи индийските земеделски стопани, рибари, улични търговци и малки предприятия на нелоялна конкуренция и ще доведе до мащабни загуби на работни места и препитание; освен това тарифните намаления биха довели до голяма загуба на приходи от вносни мита за индийското правителство, с потенциално по-висок риск от допълнително орязване на социалните разходи, включително разходите за образование, здравеопазване и продоволствена сигурност;
11. счита, че Комисията следва надлежно да анализира риска за развитието във връзка със засилването на достъпа на европейския селскостопански и хранително-вкусов промишлен сектор до индийския селскостопански сектор, което би могло да доведе до унищожаването на малки и средни земеделски стопанства, разширяването на монокултурното земеделско производство и използването на пестициди, монополизиране на земята, намаляване на биологичното разнообразие и обезлюдяване на селските райони;
12. счита, че Комисията следва надлежно да анализира последиците от своите търговски преговори за оцеляването на дребномащабното рибарство и неговата роля за изхранването на милиони индийци;
13. противопоставя се на разширяването и прилагането на правата върху интелектуалната собственост чрез разпоредби, преминаващи отвъд границите на изискванията съгласно споразуменията в рамките на Световната търговска организация, което би могло да допринесе за глада и недохранването, като откаже на дребните земеделски стопани правото на семена и споделяне на опит, и би могло да наруши основните права на хората на препитание, храна и достъп до здравеопазване, образование и изследвания;
14. счита, че отстъпките в рамките на раздел ІV застрашават да засегнат заплатите и условията за всички работници, ако не се изпълнят предварителните условия за установяване на принципа на равно заплащане за еднакъв труд и правата на работниците мигранти съобразно съответната конвенция на ООН за присъединяване към синдикална организация;
15. счита, че автомобилният сектор е един от промишлените сектори, осигуряващи по-голям брой работни места, и поради това отправя искане към Комисията да гарантира, че споразумението няма да доведе до загуба на работни места;
16. приветства категоричния ангажимент на Индия за силен режим по отношение на правата върху интелектуалната собственост и за прилагане на възможностите за гъвкавост на ТРИПС и международното и националното законодателство с цел изпълнение на задълженията й в областта на общественото здравеопазване, особено във връзка с достъпа до лекарствени продукти; насърчава неговото стриктно прилагане и изпълнение, като същевременно се запазва достъпът до лекарствени продукти; призовава ЕС и Индия да гарантират, че поетите в рамките на споразумението за свободна търговия ангажименти не възпрепятстват достъпа до основни лекарства, като същевременно Индия развива своя капацитет от генерична към основана на научноизследователска дейност промишленост;
17. призовава Комисията и съответните органи в Индия да определят фалшифицираните лекарствени продукти, за да предотвратят прекомерно разширяване на законодателството, което би навредило на достъпа до лекарствени продукти, както и да координират действията си за ефективна борба с подобен тип фалшифициране, което е пагубно за здравето на пациентите и за растежа на европейския фармацевтичен сектор;
18. изразява съжаление във връзка с ограничения обхват на съществуващите оценки на въздействието върху устойчивото развитие по отношение на споразумението за свободна търговия с Индия; изисква да бъде проведена бърза оценка по отношение на правата на човека, като се зачитат стандартите на ООН, правото на прехрана и съвместимостта на предвидената либерализация с постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);
19. отново заявява своето убеждение, че една надеждна и приложима глава относно устойчивото развитие е достижение на правото на ЕС в областта на споразуменията с трети страни, и не може да бъде намалявана с цел постигане на ограничени ползи в други глави от споразумението;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Съвета на Европейския съюз, на Комисията и на президента, министър-председателя и председателя на националния парламент на Индия.