ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно свободното движение на работници в Европейския съюз (2011/2958(RSP))

14.12.2011

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор 0673/2011 и B7‑0674/2011
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността

Traian Ungureanu, Csaba Őry, Elena Băsescu, Илиaна Ивaнова, Marian-Jean Marinescu от името на групата PPE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0727/2011

B7‑0727/2011

Резолюция на Европейския парламент относно свободното движение на работници в Европейския съюз (2011/2958(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г.[1] относно насърчаването на мобилността на работниците и служителите в Европейския съюз,

–   като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в Общността, кодифициран с Регламент (ЕС) № 492/2011[2],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено „Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: Планът за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)“ (COM(2007)0773),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г., озаглавено „Въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС“ (COM(2008)0765),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

–   като взе предвид предложението на Европейския парламент за резолюция относно преходните разпоредби за ограничаване на свободното движение на работници на трудовите пазари на ЕС,

–   като взе предвид доклада на Комисията до Съвета за функционирането на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния (COM (2011)0729 окончателен),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно определянето на съществуващите пречки за мобилността на вътрешния пазар на труда,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че правото на установяване и работа в друга държава на Съюза е една от основните свободи на ЕС, основен компонент на гражданството на Съюза, признат от Договорите, и че въпреки това две държави-членки продължават да са изправени пред бариери по отношение на правото на търсене на работа на територията на друга държава-членка;

Б.  като има предвид, че според неотдавнашни статистически данни, в края на 2010 г. мобилните работници от Румъния и България, пребиваващи на територията на друга държава-членка, представляват 0,6 % от цялото население на ЕС;

В.  като има предвид, че в края на 2010 г. румънските и българските работници са допринесли за увеличаване на БВП в дългосрочен план за ЕС-25 с 0,3 %, и по-специално за Испания с 1,7 % и за Италия с 1,3 %;

Г.  като има предвид, че притокът на работници от Румъния и България е оказал положително въздействие върху пазарите на приемащите държави, тъй като те са навлезли в професии или сектори с недостиг на работна ръка;

Д. като има предвид, че в последното свое съобщение Комисията заяви, че мобилните работници от Румъния и България е по-вероятно да се намират в най-производителния в икономическо отношение период от своя живот, отколкото гражданите на приемащата държава, поради факта, че мобилните работници от ЕС-2 под 35-годишна възраст представляват 65 % от икономически активните лица в трудоспособна възраст, в сравнение с 34 % в ЕС-15;

Е.  като има предвид, че неотдавнашните данни на Евростат сочат, че работниците мигранти от Румъния и България не оказват значително влияние върху заплатите и равнищата на безработица в приемащите държави;

Ж. като има предвид, че потоците на мобилност се обуславят главно от търсенето на работна ръка и че при несъответствия между предлагането и търсенето на пазара на труда на равнище ЕС преходните ограничения могат да възпрепятстват икономическото развитие на европейските дружества и правото на труд и пребиваване на територията на друга държава-членка;

З.  като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен пример в социално и икономическо отношение както за ЕС, така и за държавите-членки, тъй като то е крайъгълен камък за интеграцията на ЕС, за икономическото развитие, за социалното сближаване, за индивидуалното израстване на професионално равнище, за оказване на противодействие на отрицателните въздействия от икономическата криза и за създаване на по-голяма икономическа мощ, готова да се справя с предизвикателствата в световен мащаб;

И. като има предвид, че неотдавнашното развитие на нашите общества, което се дължи основно на индустриалната промяна, глобализацията, новите начини на работа, демографските промени и развитието на средствата за транспорт, изисква по-висока степен на мобилност на работниците;

Й. като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 11 ноември 2011 г. мобилните работници от Румъния и България са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки, приемащи мобилни работници;

К. като има предвид, че миграцията е много чувствителен политически въпрос в ЕС и е от жизненоважно значение да се гарантира, че всички граждани на ЕС имат еднакви права и отговорности;

Л. като има предвид, че в последното съобщение на Европейската комисия се посочва, че смущенията на националните пазари на труда са резултат от множество фактори като икономическата и финансова криза и структурни проблеми на пазара на труда и не се дължат на притока на румънски и български работници;

М. като има предвид, че румънските и българските работници представляват само 1 % от всички безработни лица (на възраст 15−64 години) в ЕС в сравнение с 4,1 % от граждани на трети страни;

Н. като има предвид, че при настоящия икономически спад на европейско равнище, изпращаните от мобилни работници парични преводи в държавите на произход могат да имат нетно положително отражение върху платежните баланси на изпращащите държави;

1.  призовава държавите-членки да отменят преходните мерки, които са в сила, предвид факта, че няма реални икономически основания за ограничаване на правото на работа и пребиваване на територията на друга държава-членка за румънски и български граждани;

2.  призовава Съвета да отчете в пълна степен последното съобщение на Европейската комисия когато преценява дали преходните ограничения са благоприятна и необходима мярка;

3.  призовава Комисията да предложи ясно определение за терминологията „сериозни смущения на пазарите на труда“;

4.  призовава Комисията да изясни показателите и методологията, базирана на икономически и социални показатели, които ще докажат, че съществува ясна необходимост от удължаване на преходните ограничения, наложени от държавите-членки, тъй като румънските и българските работници са причина за отрицателните последици на техните национални пазари на труда;

5.  призовава Комисията да публикува по най-прозрачен начин критериите, съгласно които на дадена държава-членка се позволява да запази преходните ограничения, при отчитане на последиците от такова решение за икономиката на Европейския съюз, както и на приетите от Съда на Европейския съюз тълкувания, когато се извършва позоваване на дерогациите на основните свободи;

6.  призовава държавите-членки да прилагат определението, методологията, показателите и критериите, когато подготвят уведомленията до Комисията за изискване на въвеждането или удължаването на преходните ограничения;

7.  призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че трудовото право строго се прилага по начин, който да гарантира, че всички работници на ЕС се третират равно, че има лоялна конкуренция между предприятията и че се предотвратява икономическият и социалният дъмпинг;

 

8.  призовава ЕС-25 да проведат консултации със социалните партньори по целесъобразност, преди да вземат решение дали да преустановят или да продължат действието на преходните разпоредби по отношение на свободното движение на работниците от Румъния и България;

9.  призовава държавите-членки, които възнамеряват да запазят ограниченията върху пазара на труда за румънски и български работници, да представят ясно и прозрачно всички социално-икономически показатели, които са довели до заключението, че географската мобилност поражда сериозни смущения на техните национални пазари на труда;

10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

 

• [1]  Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0455.
• [2]  ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1-12.