ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно ограничения за свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз (2011/2958(RSP))

13.12.2011

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B7‑0673/2011 и B7‑0674/2011
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността

Rovana Plumb, Stephen Hughes от името на групата S&D

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0727/2011

B7‑0728/2011

Резолюция на Европейския парламент относно ограничения за свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз (2011/2958(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0258/2011),

–   като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в Общността,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено "Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: Планът за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)" (COM(2007)0773),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. относно въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС (COM(2008)0765),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието” (COM(2010)0373),

–   като взе предвид предложението на Европейския парламент за резолюция относно преходните разпоредби за ограничаване на свободното движение на работници на трудовите пазари на ЕС,

–   като взе предвид доклада на Комисията до Съвета, озаглавен „За функционирането на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния”, COM (2011)729, окончателен,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно определянето на съществуващите пречки за мобилността на вътрешния пазар на труда,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че правото на пребиваване и работа в друга държава на Съюза е една от основните свободи на ЕС, с която се гарантират еднаквото третиране и защита срещу дискриминация въз основа на националност, основен компонент гражданството на Съюза, признат от Договорите, и че въпреки това две държави-членки продължават да са изправени пред бариери по отношение на правото на търсене на работа на територията на друга държава-членка;

Б.  като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 11 ноември 2011 г. мобилните работници от Румъния и България са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки, приемащи мобилни работници;

 

В.  като има предвид, че не е постъпила информация за отрицателно въздействие в онези държави-членки, които не са приложили преходните мерки във връзка със свободното движение на работници, произхождащи от държави-членки, които са се присъединили към ЕС през 2004 и 2007 г., но редица държави-членки са взели решение да прилагат ограничения на техните пазари на труда по отношение на лица, които са с румънско или българско гражданство, по-скоро в резултат на политически натиск, а не поради обосновани евентуални икономически или свързани с пазара на труда въздействия;

Г.  като има предвид, че според неотдавнашни статистически данни, в края на 2010 г. мобилните работници от Румъния и България, пребиваващи на територията на друга държава-членка, представляват 0,6% от цялото население на ЕС;

Д. като има предвид, че притокът на работници от Румъния и България е оказал положително въздействие върху пазарите на приемащите държави, тъй като те са навлезли в професии или отрасли с недостиг на работна ръка;

Е.  като има предвид, че в последното свое съобщение Комисията заяви, че мобилните работници от Румъния и България е по-вероятно да се намират в най-производителния в икономическо отношение период от своя живот, отколкото гражданите на държавата домакин, поради факта, че мобилните работници от ЕС-2 под 35 години представляват 65% от целия брой на лицата, които са променили своето местопребиваване, в сравнение с 34% в ЕС-15;

Ж. като има предвид, че неотдавнашните данни на Евростат сочат, че мобилните работници от Румъния и България не оказват значително влияние върху заплатите и темповете на безработица в държавите домакини;

З.  като има предвид, че потоците на мобилност се обуславят главно от търсенето на работна ръка и че при несъответствия между търсенето и предлагането на пазара на труда на равнище ЕС преходните бариери могат да възпрепятстват икономическото развитие на европейските дружества и да накърнят правото на труд и пребиваване на територията на друга държава-членка;

И. като има предвид, че работниците от Румъния и България са изправени пред цялостни или частични ограничения на основната им свобода на придвижване, основаваща се върху еднаквото третиране, както е признато от Договорите, като същевременно трансграничната мобилност на работниците в рамките на „услуги” (чрез подизпълнители или посредници) измества все повече свободното движение на работниците и това води до нелоялна конкуренция по отношение на заплатите и условията на труд;

Й. като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен пример в социално и икономическо отношение както за ЕС, така и за държавите-членки, тъй като то е крайъгълен камък за интеграцията на ЕС, за икономическото развитие, за социалното сближаване, за индивидуалното израстване на професионално равнище, за оказване на противодействие на отрицателните въздействия от икономическата криза и за създаване на по-голяма икономическа мощ, готова да се справя с предизвикателствата в световен мащаб;

К. като има предвид, че неотдавнашното развитие на нашите общества, което се дължи основно на индустриалната промяна, глобализацията, новите начини на работа, демографските промени и развитието на средствата за транспорт, изисква по-висока степен на мобилност на работниците;

Л. като има предвид, че мобилността на територията на ЕС е жизнено важна, за да бъде гарантирано, че всички граждани на ЕС имат еднакви права и отговорности;

М. като има предвид, че в последното съобщение на Европейската комисия се посочва, че смущенията на националните пазари на труда са резултат от множество фактори като икономическата и финансова криза и структурни проблеми на пазара на труда и не се дължат на притока на румънски и български работници;

Н. като има предвид, че през 2010 г. румънските и българските работници представляваха само 1 % от всички безработни лица (на възраст 15−64 години) в ЕС в сравнение с 4,1 % от граждани на трети страни и следователно не са оказали въздействие върху кризата на пазара на труда на отделни страни;

О. като има предвид, че при настоящия икономически спад на европейско равнище, изпращаните от мобилни работници парични преводи в държавите на произход могат да имат нетно положително отражение върху платежните баланси на изпращащите държави;

П. като има предвид, че някои държави-членки обявиха намерението си да запазят в сила ограниченията за български и румънски работници до 2014 г.; като има предвид, че други държави-членки обявиха, че ще отворят своите пазари на труда за всички работници от ЕС;

1.  призовава държавите-членки да отменят всички преходни мерки, които са в сила, предвид факта, че няма реални икономически основания за ограничаване на правото на работа и пребиваване на територията на друга държава-членка за румънски и български граждани; счита, че тези ограничения имат обратен ефект и представляват дискриминационни мерки, насочени срещу гражданите на Европа, като призовава за ефективното влизане в сила на клаузата за предимство в целия Съюз;

2.  призовава Съвета изцяло да приеме последното съобщение на Европейската комисия и да следва предложената линия при оценяването на това дали преходните ограничения са благоприятна и необходима мярка;

3.  призовава Комисията да предложи ясно определение за терминологията „сериозни смущения на пазарите на труда“ или „заплаха за тях“;

4.  призовава Комисията да изготви набор от ясни показатели и по-добра методология, базирана на икономически и социални показатели, въз основа на които може да се оцени дали съществува ясна необходимост от удължаване на цялостните или частични ограничения, наложени от държавите-членки, по отношение на отрицателните смущения на техните национални пазари на труда, които биха могли да бъдат причинени от румънски и български работници, и да прилагат този начин на действие и в случаите когато дадена държава-членка изисква прилагането на предпазната клауза;

5.  призовава Комисията да оповести по най-прозрачен начин критериите, съгласно които на дадена държава-членка се позволява да запази преходните ограничения, при отчитане на последиците от такова решение за икономиката на Европейския съюз, както и на приетите от Съда на Европейския съюз тълкувания по отношение на стриктното тълкуване на дерогациите на основните свободи;

6.  изтъква факта, че държавите-членки, които запазят ограниченията без ясно и прозрачно основание за сериозни смущения на пазара на труда в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз нарушават договорите за присъединяване; призовава Комисията в качеството си на пазител на Договорите да гарантира спазването на договорите за присъединяване;

7.  призовава държавите-членки да прилагат определението, методологията, показателите и критериите, когато подготвят уведомленията до Комисията за изискване на въвеждането или удължаването на преходните ограничения;

8.  отбелязва, че ограниченията за български и румънски граждани за законния достъп до пазарите на труда на ЕС-25 води до зачестили случаи на недеклариран труд, което в крайна сметка води до нарушаване на правата на работниците и увеличаване на дела на сивата икономика;

9.  призовава Комисията и държавите-членки да премахнат ограничителните преходни периоди, за да могат българските и румънските граждани да се ползват с еднакво третиране съобразно Договорите, като по този начин се гарантира лоялна конкуренция между предприятията и се предотвратява социалният и икономическият дъмпинг;

10. отбелязва, че преходните мерки имат обратен ефект за борбата срещу фиктивната самостоятелна заетост и незаконната заетост, тъй като работниците, които нямат право на свободен достъп до законния пазар на труда, понякога избират да работят като фиктивно самостоятелно заети лица или като незаконно наети работници без достойно заплащане и достойни условия на труд;

11. призовава ЕС-25 да проведат консултации със социалните партньори, преди да вземат решение дали да преустановят или да продължат действието на цялостните или частични ограничения по отношение на свободата на движение на работниците от Румъния и България;

12. призовава държавите-членки, които възнамеряват да запазят ограниченията върху пазара на труда за румънски и български работници да представят ясно и прозрачно цялостно основание, обосновано от убедителни аргументи и данни, включително всички социално-икономически показатели, които са довели до заключението, че географската мобилност поражда сериозни смущения на техните национални пазари на труда;

13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.