ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно свободното движение на работници в Европейския съюз (2011/2958(RSP))

13.12.2011

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B7‑0673/2011 и B7‑0674/2011
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността

Marije Cornelissen от името на групата Verts/ALE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0727/2011

B7‑0729/2011

Резолюция на Европейския парламент относно свободното движение на работници в Европейския съюз (2011/2958(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0258/2011),

–   като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в Общността,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено „Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: Планът за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)“ (COM(2007)0773),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. относно въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС (COM(2008)0765),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

–   като взе предвид предложението на Европейския парламент за резолюция относно преходните разпоредби за ограничаване на свободното движение на работници на трудовите пазари на ЕС,

–   като взе предвид доклада на Комисията до Съвета за функционирането на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния (COM (2011)0729 окончателен),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно определянето на съществуващите пречки за мобилността на вътрешния пазар на труда,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че правото на установяване и работа в друга държава на Съюза е една от основните свободи на ЕС, с която се гарантират еднакво третиране и защита срещу дискриминация, основана на националност, основен компонент на гражданството на Съюза, признат от Договорите, и че въпреки това две държави-членки продължават да са изправени пред бариери по отношение на правото на търсене на работа на територията на друга държава-членка;

Б.  като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 11 ноември 2011 г. мобилните работници от Румъния и България са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки, приемащи мобилни работници;

В.  като има предвид, че не е постъпила информация за отрицателно въздействие в онези държави-членки, които не са приложили преходните мерки във връзка със свободното движение на работници, произхождащи от държави-членки, които са се присъединили към ЕС през 2004 и 2007 г., но редица държави-членки са взели решение да продължат да прилагат ограничения на своите пазари на труда по отношение на лица, които са с румънско или българско гражданство, повече поради политически натиск, отколкото поради основателни възможни отрицателни последици с икономически характер и за пазара на труда;

Г.  като има предвид, че според последните статистически данни в края на 2010 г. мобилните работници от Румъния и България, пребиваващи на територията на друга държава-членка, представляват 0,6 % от населението на ЕС;

Д. като има предвид, че входящите потоци румънски и български работници оказаха положително въздействие на пазарите на приемащите държави, тъй като са упражнявали професии или работили в сектори, в които е съществувал недостиг на работна ръка;

Е.  като има предвид, че в последното си съобщение Комисията заяви, че румънските и българските работници е много по-вероятно да бъдат в икономически продуктивен период от живота си, отколкото местното население, поради факта, че мобилните работници от ЕС-2 на възраст под 35 години представляват 65 % от икономически активните преместили се лица от ЕС-2 в сравнение със само 34 % в ЕС-15;

Ж. като има предвид, че актуални данни от Евростат сочат, че мобилните работници от Румъния и България не оказват значително въздействие върху трудовите възнаграждения и процента на безработица в приемащите държави;

З.  като има предвид, че румънските и българските работници са изправени пред цялостни или частични ограничения на своята основна свобода на движение, основана на еднаквото третиране, както се посочва в Договорите, докато в същото време трансграничната мобилност на работници в рамките на „услугите“ (чрез подизпълнители и посредници и фиктивна самостоятелна заетост) все повече замества свободното движение на работниците, като води до несправедлива конкуренция по отношение на трудовите възнаграждения и условията на труд;

И. като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен социално-икономически пример както за ЕС, така и за държавите-членки, като представлява ориентир за интеграцията на ЕС, икономическото развитие, социалното сближаване, индивидуалното израстване на професионално ниво, противодействието на отрицателните последици от икономическата криза и формирането на по-голяма икономическа мощ, която да бъде подготвена да посрещне предизвикателствата на глобалната промяна;

Й. като има предвид, че в последното съобщение на Европейската комисия се посочва, че смущенията на националните пазари на труда са резултат от множество фактори като икономическата и финансовата криза и структурни проблеми на пазара на труда и не се дължат на притока на румънски и български работници;

К. като има предвид последователно застъпваното от Съда становище, че дерогациите от основните свободи трябва да бъдат тълкувани ограничително;

Л. като има предвид, че някои държави-членки обявиха намерението си да запазят в сила ограниченията за български и румънски работници до 2014 г.; като има предвид, че други държави-членки обявиха, че ще отворят своите пазари на труда за всички работници от ЕС;

1.  призовава държавите-членки да отменят всички преходни мерки, които са в сила, предвид факта, че няма реални икономически основания за ограничаване на правото на работа и пребиваване на територията на друга държава-членка за румънски и български граждани; счита, че тези ограничения имат обратен ефект и представляват дискриминационни мерки, насочени срещу гражданите на Европа, като изграждат ЕС, в който не съществуват равни права;

2.  призовава Съвета да вземе изцяло под внимание съобщението на Европейската комисия и да следва предложената линия при оценяването на това дали преходните ограничения са благоприятна и необходима мярка;

3.  призовава Комисията да предложи ясно определение за терминологията „сериозни смущения на пазарите на труда или заплаха за тях“;

4.  призовава Комисията да изготви набор от ясни показатели и методология, базирана на икономически и социални показатели, въз основа на които може да се оцени дали съществува ясно основание за удължаване на цялостните или частични ограничения, наложени от държавите-членки, доказващи наличието на отрицателни смущения на техните национални пазари на труда, причинени от румънски и български работници, и да прилагат този процес и когато дадена държава-членка изисква прилагането на предпазната клауза;

5.  призовава Комисията да оповести по най-прозрачен начин критериите, съгласно които на дадена държава-членка се позволява да запази преходните ограничения, при отчитане на последиците от такова решение за икономиката на Европейския съюз, както и на приетите от Съда на Европейския съюз тълкувания по отношение на ограничителното тълкуване на дерогациите от основните свободи;

6.  изтъква факта, че държавите-членки, които запазят ограниченията без ясно и прозрачно основание за сериозни смущения на пазара на труда в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз, нарушават Договорите; призовава Комисията в качеството си на пазител на Договорите да гарантира тяхното спазване;

7.  отбелязва, че ограниченият законен достъп до пазарите на труда на ЕС-25 за български и румънски граждани може да доведе до нарастващ брой случаи на недеклариран труд, което в крайна сметка води до нарушаване на правата на работниците, намаляване на данъчните приходи и увеличаване на дела на сивата икономика;

8.  призовава Комисията и държавите-членки да премахнат ограничителните преходни периоди, за да могат българските и румънските граждани да се ползват от еднакво третиране съобразно Договорите, като по този начин се гарантират правата на гражданите, лоялната конкуренция между предприятията и се предотвратява социалният и икономическият дъмпинг;

9.  отбелязва, че преходните мерки имат обратен ефект за борбата срещу фиктивната самостоятелна заетост и незаконната заетост, тъй като работниците, които нямат право на свободен достъп до законния пазар на труда, понякога избират да работят като фиктивно самостоятелно заети лица или като незаконно наети работници без достойно заплащане и достойни условия на труд;

10. подчертава, че продължаването на ограниченията може значително да забави процеса на адаптация на пазарите на труда, които приемат мобилни работници;

11. призовава ЕС-25 да проведат консултации със социалните партньори, преди да вземат решение дали да преустановят или да продължат действието на цялостните или частични ограничения по отношение на свободата на движение на работниците от Румъния и България;

12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.