ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно свободното движение на работници в Европейския съюз (2011/2958(RSP))
13.12.2011
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността
Ilda Figueiredo, Patrick Le Hyaric, Kyriacos Triantaphyllides, Paul Murphy, Willy Meyer, Jean-Luc Mélenchon, Marie-Christine Vergiat, Nikolaos Chountis, Jacky Hénin, Gabriele Zimmer от името на групата GUE/NGL
B7‑0731/2011
Резолюция на Европейския парламент относно свободното движение на работници в Европейския съюз (2011/2958(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността[1],
– като взе предвид Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение[2],
– като взе предвид основните стандарти за труд на Международната организация на труда и дневния ред на ООН и МОТ относно достойните условия на труд,
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 25 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване[3],
– като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки[4],
– като взе предвид доклада на Комисията до Съвета относно „Функционирането на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния“, COM (2011)729, окончателен,
– като взе предвид 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че правото на дадено лице да живее и работи в държава-членка различна от неговата държава-членка на произход представлява една от основните свободи на Съюза, съществен елемент от гражданството на Съюза и е признато от Договорите;
Б. като има предвид, че принципът на свободно движение на работници предоставя на европейските граждани право, основано на принципа на равното третиране, да се движат свободно в рамките на ЕС за целите на трудовата заетост и защитава социалните права на работниците и членовете на техните семейства;
В. като има предвид, че член 45 от ДФЕС забранява всяка форма на дискриминация въз основа на гражданството що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд;
Г. като има предвид, че някои държави-членки все още ограничават правото на свободно движение на работници от България и Румъния по силата на преходни разпоредби, включващи три етапа, които ще приключат окончателно на 31 декември 2013 г.;
Д. като има предвид, че вторият етап от преходния период за тези две държави изтича в края на 2011 г.;
Е. като има предвид, че над 80% от общия брой на гражданите на двете държави (Румъния и България), пребиваващи в друга държава-членка са румънски граждани и че те са се установили предимно в Италия (41%) и Испания (38%), следвани от Германия (5%), докато българските граждани живеят предимно в Германия (15%), Гърция (12%), Италия (10%) и ОК UK (7%);
Ж. като има предвид, че България и Румъния бяха сериозно засегнати от икономическата рецесия и като има предвид, че голямата разлика по отношение на заплащането в държавите от ЕС-15 все още представлява силен привличащ фактор; като има предвид, че политиките на бюджетни ограничения и „структурни реформи“ прилагани или в резултат на диктата на „Тройката“ ЕС-ЕЦБ-МВФ в случая на Румъния или по силата на правителствени решения, в случая на България, водят до задълбочаване на рецесията в двете държави и представляват силен отблъскващ фактор;
З. като има предвид, че мобилните работници и служители от Румъния и България са заети най-вече в дейности, изискващи ниска (40%) или средна (53%) квалификация, и като има предвид, че едва 7% от работниците и служителите, идващи от тези държави са заети в дейности, изискващи висока квалификация;
И. като има предвид, че е възможно в дългосрочен план, мобилността в рамките на ЕС да упражни натиск върху възрастовата структура и публичните финанси на изпращащите държави, тъй като Румъния и България станаха свидетели на масови потоци от заминаващи млади граждани; като има предвид, че е налице опасност от изтичане на мозъци от двете държави в областта на сектора на здравеопазване, който беше драстично съкратен в резултат на политики на бюджетни ограничения;
1. счита, че правото на свободно движение на работници по принцип следва да бъде предоставено от датата на присъединяването на държавата към Европейския съюз и че преходните разпоредби, ограничаващи това право, следва да се избягват;
2. призовава държавите-членки, които все още налагат ограничения на пазара на труда по отношение на румънските и българските граждани, да ги премахнат до края на 2011 г. в съответствие с крайния срок, предвиден в Договора за присъединяване;
3. призовава обществените органи и всички заинтересовани страни да повишат равнището на осведоменост на работниците за техните права и различните инструменти (трудово право, колективни трудови договори, разпоредби в областта на социалната сигурност, жилищното настаняване, образованието, грижите за децата и т.н.) които уреждат техните трудови правоотношения, както и условията им на работа и живот;
4. изтъква, че по данни на проект на Комисията за съвместен доклад относно заетостта за 2012 г. в резултат на продължаващата финансова и икономическа криза се предвижда допълнително увеличаване на равнището на безработица и бедност в Европейския съюз; подчертава увеличаването на временната и почасова заетост, нарастването на младежката, дългосрочна и нискоквалифицирана безработица, както и трайният характер на недекларирания труд, който представлява повече от 20% от икономиката на някои държави-членки; отбелязва, че повишаването на равнищата на безработица в резултат на настоящата криза доведе до необходимост от огромно нарастване на спонтанните работнически движения в много държави-членки; отбелязва, че единственият начин да се противодейства на тази ситуация е да се осигури и да се повиши в достатъчна степен качествената заетост във всички засегнати държави-членки, така че всяка форма на свободно движение да е в резултат на избор, а не необходимост;
5. в този контекст подчертава, че има голяма степен на вероятност румънски и български работници да бъдат поставени под натиск да „се адаптират“ към това положение, като приемат условия за упражняване на заетост, които нарушават принципа на равно третиране и правата им, произтичащи от правото на ЕС в областта на свободното движение на работници и членовете на техните семейства; отбелязва, че на фона на структурата на квалификацията на мобилните румънски и български работници, натискът за приемане на много ниско платени и несигурни работни места ще се увеличи;
6. категорично критикува концепцията на Европейския съюз за икономическо управление и политиките му на заетост, които насърчават по-гъвкави пазари на труда, като и двете имат за цел да разрушат социалната защита и принципите на социалната държава, правата на работниците и др., и които блокират всеки разумен опит за справяне с финансовата и икономическа криза чрез мобилизиране на инвестиции в екологосъобразно и устойчиво от социална гледна точка развитие; подчертава, че политиката на бюджетни ограничения и „структурни реформи“ според определените от ЕС и неговите държави-членки цели предизвиква тенденция, при която работниците, независимо от своето гражданство или етнически произход, влошават помежду си условията на труд, възнаграждение, социална сигурност и т.н. подчертава, че настоящето икономическо управление на ЕС и политики на заетост вредят на гарантирането на правата на работниците в контекста на свободното движение;
7. припомня искането си от 2008 г. Съветът да се споразумее за цел на ЕС за размер на минималното заплащане (установено със закон, колективни трудови договори на национално, регионално или секторно равнище), за да се осигури възнаграждение в размер на най-малко 60% от съответното (национално, секторно и т.н.) средно заплащане, както и да приеме срокове за постигането на тази цел във всички държави-членки; изтъква, че ефективна политика за въвеждане на минимално заплащане е от съществено значение, за да предотвратят злоупотреби със свободното движение на работници от страна на работодатели с цел социален дъмпинг;
8. изтъква, че държавите-членки имат задължение да прилагат точно дневния ред на ООН и МОТ относно достойните условия на труд; подчертава, че политиките за заетост на ЕС и държавите-членки трябва да бъдат преориентирани, така че да насърчат концепцията за „добра работа“ във всичките й аспекти; подчертава, че това е предварително условие за гарантирането на социалните права на работниците и членовете на техните семейства в контекста на свободното движение;
9. настоява за стриктното прилагане на принципа за равно заплащане и равни условия на труд при труд с равна стойност, полаган от мъже и жени на едно и също работно място или местонахождение;
10. подчертава, че ефикасният контрол на инспекциите по труда е съществен инструмент за гарантиране на равно третиране и за борба срещу недекларирания труд и социалния дъмпинг; призовава държавите-членки да увеличат трудовите инспекции и да предоставят достатъчно ресурси за трудови инспекции; призовава Комисията да подобри сътрудничеството и координацията на трудовите инспекции в трансгранични райони;
11. отбелязва докладите относно „изоставащи деца“ на мобилни работници от Румъния и България, търсещи заетост в други държави на ЕС; изтъква, че това е абсолютно неприемливо положение, включително и по отношение на задълженията на изпращащите държави; настоява, че държавите-членки трябва да гарантират, че децата на мобилни работници от ЕС не срещат трудности поради своята националност или гражданство заради професионалния избор на своите родители и трябва да им се осигурят всички необходими средства, за да се гарантира тяхното благополучие, образование и жизнени перспективи;
12. призовава държавите-членки да преодолеят проблема с фиктивната самостоятелна заетост сред мобилните работници и служители; подчертава необходимостта на тези работници и служители да бъде предоставен достъп до права и защита;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.