Предложение за резолюция - B7-0044/2012Предложение за резолюция
B7-0044/2012

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Европейския съвет на 30 януари 2012 г.

31.1.2012

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Elmar Brok от името на групата PPE
Roberto Gualtieri от името на групата S&D
Guy Verhofstadt от името на групата ALDE
Daniel Cohn-Bendit от името на групата Verts/ALE

Процедура : 2012/2506(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0044/2012
Внесени текстове :
B7-0044/2012
Приети текстове :

B7‑0044/2012

Резолюция на Европейския парламент относно Европейския съвет на 30 януари 2012 г.

Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 30 януари 2012 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 9 и 10 декември 2011 г.,

–  като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната от 9 декември 2011 г.,

–   като взе предвид позицията на правителството на Обединеното кралство,

–   като взе предвид пакета за икономическото управление и двете предложения на Комисията относно по-нататъшното укрепване на фискалната дисциплина[1],

–   като взе предвид изявлението на председателя на Комисията на нейното заседание на 18 януари 2012 г.,

–   като взе предвид резултата от преговорите, които бяха проведени в специалната работна група за еврото и Еврогрупата,

–   като взе предвид необходимостта да се запази единството между договарящите се страни от еврозоната и тези извън нея,

–   като взе предвид предложението, отправено от името на Парламента чрез неговите представители в специалната работна група,

–   като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2012 г. относно проекта за международно споразумение за стабилност, координация и управление в рамките на Икономическия и паричен съюз,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

1.  потвърждава отново заявеното в своята резолюция от 18 януари 2012 г., като същевременно отбелязва окончателния текст на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз и отново изразява своето становище, че би било по-добре да се постигне споразумение съгласно законодателството на ЕС; изразява съжаление, че не беше постигнато споразумение между всички държави членки, поради възражението на министър-председателя на Обединеното кралство;

2.  отбелязва при все това, че почти всички елементи, съдържащи се в новия договор могат да бъдат изпълнени, и до голяма степен вече са изпълнени, в рамките на действащата правна рамка на ЕС и чрез вторично законодателство, с изключение на „златното правило“, гласуването с обратно квалифицирано мнозинство и действията на Съда;

3.  счита, че окончателният текст подобрява в някои отношения оригиналния текст и че са включени някои предложени от Парламента изменения, а именно:

     –   ангажимент за цялостно прилагане на общностния метод;

–   че стабилността, координацията и управлението ще се изпълняват чрез вторично законодателство, с пълноценното участие на Парламента;

–   по-голяма, макар и непълна, съгласуваност между пакета за икономическото управление и новия договор;

–   признаване на правата на договарящите се страни, чиято парична единица не е еврото, да участват в срещите на високо равнище на държавите от еврозоната, на които се разглеждат въпроси в областта на конкурентоспособността, глобалната структура на еврозоната и основните правила, които ще се прилагат спрямо нея в бъдеще;

–   предвижда се сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти на взаимно договорена основа и в съответствие с договора;

–   добавя се позоваване на целите за устойчив растеж, заетост, конкурентоспособност и социално сближаване;

–   ангажимент да се включи съдържанието на споразумението в правната рамка на ЕС в срок до пет години;

4.  признава, че фискалната стабилност е важен елемент от преодоляването на настоящата криза; настоява при все това, че икономическото възстановяване се нуждае от мерки за укрепване на солидарността и стимулиране на устойчивия растеж и заетостта; приветства факта, че Европейският съвет признава това, но настоява, че са необходими конкретни и широкообхватни мерки;

5.  отново призовава за бързото създаване на погасителен фонд въз основа на предложението на германския икономически съвет от експерти; призовава за включването на такова законодателство, доколкото е необходимо за осигуряването на погасителен фонд, за предпочитане в рамките на текущия законодателен процес по изготвянето на два от актовете от пакета за икономическото управление; изразява съжаление, че все още не е започната работа в тази насока; призовава Комисията да предложи строги мерки за насърчаване на растежа и заетостта;

6.  в допълнение към серията от мерки за осигуряване на фискална стабилност сега призовава за създаването на облигации за проекти, пътна карта за стабилизационни облигации и въвеждането на данък върху финансовите сделки на европейско равнище, за което Комисията вече направи предложение;

7.  посочва освен това, че от новото споразумение липсват някои други важни елементи:

–   избягването на двойни стандарти между нормите в споразумението и в Договора от Лисабон и съдържащи се в достиженията на правото на Общността;

–   всички договарящи се страни по споразумението, настоящи и бъдещи членове на еврозоната, следва да имат еднакво право да участват пълноценно във всички срещи на високо равнище на държавите от еврозоната;

8.  изразява съжаление поради факта, че окончателният текст не отразява искането на Парламента за пълноправно участие на своя председател в неформалните срещи на високо равнище на държавите от еврозоната; настоява за предоставянето на постоянна покана за пълноценно участие на новоизбрания председател на срещите на високо равнище на държавите от еврозоната;

9.  настоява договарящите се страни напълно да спазят своя ангажимент да интегрират, най-много в срок до пет години, Договора за стабилност, координация и управление в договорите на ЕС и изисква същевременното отстраняване на съществуващите слабости в Договора от Лисабон;

10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавните и правителствени ръководители, председателя на Европейския съвет, председателя на Еврогрупата, националните парламенти, Комисията и Европейската централна банка.