ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно национализацията на YPF (REPSOL) от правителството на Аржентина
18.4.2012
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
(2012/2619(RSP))
Gabriele Zimmer, Helmut Scholz, Willy Meyer, Patrick Le Hyaric, Jürgen Klute, Paul Murphy, Marisa Matias, João Ferreira, Jacky Hénin от името на групата GUE/NGL
B7‑0218/2012
Резолюция на Европейския парламент относно национализацията на YPF (REPSOL) от правителството на Аржентина
Европейският парламент,
– като взе предвид член 207 от ДФЕС,
– като взе предвид своята резолюция относно търговските отношения на ЕС с Латинска Америка (септември, 2010 г., доклад на Helmut Scholz),
– като взе предвид Декларацията от Мадрид от срещата на високо равнище на държавните ръководители от ЕС и Латинска Америка (май 2010 г.),
– като взе предвид своята резолюция относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции (март 2011 г.),
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че неотдавна правителството на Аржентина обяви, че ще внесе в Конгреса проектозакон за одобряване на национализацията на 51 % от дяловете на петролното дружество YPF, чийто мажоритарен собственик е REPSOL;
Б. като има предвид, че приватизацията на YPF беше осъществена през 90-те години при прилагането на изцяло неолиберална политика, която доведе до повишаване на бедността и икономически колапс; счита, че настоящето икономическо възстановяване на Аржентина се дължи на решението на правителството да не прилага неолиберална политика, която все още се прилага от ЕС и стана причина за настоящата дълбока криза и драстично увеличаване на бедността в Европа;
В. като има предвид, че намесата в икономическата сфера с цел защита на обществения интерес е законосъобразно действие и част от суверенитета на всяка страна; като има предвид, че задължение на всяко правителство е да предостави на всички граждани достъп до основното право на енергия и да преодолее бедността; като има предвид, че в Двустранното инвестиционно споразумение (1992 г.) между Испания и Аржентина ясно се посочва, че национализацията или експроприацията са разрешени в „обществения интерес“, „при недопускане на дискриминация“ и с „подходящо обезщетение“;
Г. като има предвид, че в миналото повечето европейски държави национализираха сектори от икономиката си в защита на обществения интерес на своите граждани; счита, че държавите членки на ЕС следва да бъдат насърчавани да използват подобни възможности за справяне с настоящата криза, вместо да прилагат неолиберални политики;
Д. като има предвид, че REPSOL не е испанско дружество, тъй като повече от половината дялове се притежават от чужденци и политиката на REPSOL облагодетелства малък икономически елит от акционери; като има предвид, че печалбите на REPSOL се увеличиха с 11 % в периода 1998 - 2007 г. , като ползата за работещите в дружеството беше увеличаване на доходите им едва с 1,7%; като има предвид, че практиката на REPSOL е да изплаща възвръщаемост под формата на дивиденти в размер на 7 %, докато други петролни компании плащат средно по 3 % на своите акционери;
Е. като има предвид, че правителството на Аржентина твърди, че REPSOL не е изпълнило задълженията си към Аржентина, тъй като е предоставило предимство на международния пазар, пренебрегвайки националните потребности; като има предвид, че стана ясно, че REPSOL е отговорно за спад с 54 % на производството на суров петрол и с 97 % на производството на газ, като по този начин е принудило държавата да внесе гориво за 9 397 милиона щатски долара; като има предвид, че запасите на YPF спаднаха драстично поради липса на инвестиции и проучвания;
Ж. като има предвид, че е доказано че REPSOL не е изпълнило и задължението си спрямо други държави, като предизвика огромни екологични щети в Еквадор и Боливия, увеличавайки бедността на местното население и като подкрепи редица правителства, отговорни за масови нарушения на правата на човека;
З. като има предвид, че REPSOL декларира едва 24,8 % от приходите си в Испания, 21,41 в Аржентина и останалата част - в други държави, включително данъчни убежища; като има предвид, че следва да се обмисли увеличаване на контрола или дори национализация на самия REPSOL от испанското и други правителства, тъй като по този начин ще се постигне плащане на реалните данъци, и прехвърляне на част от печалбите на дружеството на работещите и потребителите, вместо да се отдава приоритет на интереса на акционерите;
И. като има предвид, че в резолюцията на ЕП относно търговските отношения с Латинска Америка (октомври 2010 г. - доклад на Scholz) се припомня фактът, че декларацията от Мадрид изрично признава принципа на суверенното право на държавите да управляват и регулират природните си ресурси, като подчертава, че следва да се обърне необходимото внимание на критерия устойчивост;
Й. като има предвид, че Аржентина обяви, че аржентинският съд (Tribunal de Tasaciones del Estado), който е компетентен да решава въпроси на национализацията и определяне на подходящо обезщетение при недопускане на дискриминация, ако собствениците са национални граждани или чужденци, ще определи подходящо обезщетение; като счита, че инвеститорите не следва да изискват недискриминационно отношение по отношение на местните инвеститори, а да поискат спорът им да се разгледа от специализиран съд; като счита, че повечето акционери на REPSOL, които в миналото получиха огромни печалби, винаги са знаели, че експроприацията е възможна и законосъобразна, и са имали възможност да вземат съответните решения;
K. като има предвид, че председателят на дружеството, испанското правителство, Комисията и г-жа Ashton обвиниха и дори заплашиха правителството на Аржентина преди още да знаят цената, която ще бъде платена за акциите;
Л. като има предвид, че при прилагането на новите правомощия на ЕС относно инвестициите в съответствие с Договора от Лисабон, е необходимо да се намери правилният баланс между правата и задълженията на инвеститорите; като има предвид, че този баланс беше загубен преди повече от 20 години, в полза на инвеститорите и предприятията, в резултат на прогреса на неолибералните политики и като отчита тенденцията на европейските институции да продължават и засилват това погрешно направление;
M. като има предвид, че неравновесието и неправилната експлоатация на природни ресурси от транснационални дружества създаде разруха, социални конфликти, разрушаване на околната среда, бедност, изселване на населението от много държави, включително от Латинска Америка;
Н. като има предвид, че решенията взети от арбитражни органи като Международната конвенция за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID), (Световна банка) не отразяват необходимостта от установяване на баланс между правата и задълженията на инвеститорите и предприятията и правото на правителството да защитава обществения интерес;
О. като счита, че поради въпросните небалансирани решения на ICSID в подкрепа на предприятията, редица латиноамерикански държави (Боливия през 2007 г.), Еквадор през 2009 г. и Венецуела през 2012 г.) решиха да анулират признаването на този орган, тъй като счетоха че той е несъвместим с правомощието им да контролират и организират експлоатацията на собствените си природни ресурси в подкрепа на обществения интерес, развитие и околна среда;
1. зачита правото на всички държави да упражняват суверенно право да управляват природните си ресурси и да регулират икономиките си в съответствие с обществения интерес; подкрепя решението на правителството да национализира YPF, предприятие, създадено от Аржентина през 1922 г., което беше приватизирано вследствие на изцяло неолиберални политики, прилагани през 90-те години с твърде негативни последици за икономиката и драстично увеличаване на бедността;
2. настоятелно призовава всички държави членки, най-вече Испания, Европейската комисия и г-жа Ashton, вместо да защитават най-вече печалбите на акционерите на дружеството REPSOL, да защитават интересите на всички граждани, социалния им интерес и околната среда, да обръщат внимание на потребностите на работниците и служителите, и на стабилността на работните места, на нуждите на потребителите както в Аржентина, така и в ЕС, на намаляването на бедността и опазването на околната среда; настоятелно ги призовава да запазят добри отношения с Аржентина и да се въздържат от обвинения на правителството и от обявяване на ответни мерки преди още да е станала известна цената, която ще бъде заплатена за акциите, въз основа на оценка, която ще бъде определена от компетентния орган (Tribunal de Tasaciones de la Nación);
3. изразява мнение, че като се вземе предвид нарасналия брой конфликти с инвеститорите, предприятията и местното население, и управляващите в Латинска Америка, Африка и на други места, налице е неотложна необходимост от конструктивен диалог между равни с участието на ЕС и трети държави относно бъдещето на чуждестранните инвестиции, за установяване на подходящ баланс между правата и задълженията на инвеститорите и предприятията, и подходящо използване на природните ресурси и за търсене на алтернатива на настоящите арбитражни органи ICSID и UNCITRAL;
4. призовава Европейската комисия и държавите членки да престанат да прилагат старомодни и вредни неолиберални политики, които задълбочават настоящата икономическа криза за сметка на европейските граждани, най-вече бедните слоеве, и да обмислят по-творчески и смел подход за разрешаване на кризата, като евентуално се вдъхновят от някои икономически решения, прилагани от някои латиноамерикански държави;
5. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, правителството и Конгреса на Република Аржентина и членовете на Съвета на Меркосур.