ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно прекратяване на гениталното осакатяване на жени
11.6.2012 - (2012/2684(RSP))
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Ana Gomes, Véronique De Keyser, Sylvie Guillaume, Britta Thomsen, Claude Moraes, Emine Bozkurt, Minodora Cliveti от името на групата S&D
Rebecca Harms, Isabelle Durant, Marije Cornelissen, Raül Romeva i Rueda, Franziska Katharina Brantner, Nicole Kiil-Nielsen, Ana Miranda, Ulrike Lunacek, Jean Lambert, Malika Benarab-Attou, Barbara Lochbihler, Catherine Grèze от името на групата Verts/ALE
Mikael Gustafsson, Kartika Tamara Liotard, Inês Cristina Zuber, Patrick Le Hyaric, Willy Meyer, Marie-Christine Vergiat, Jacky Hénin от името на групата GUE/NGL Group
Renate Weber, Cecilia Wikström, Sophia in 't Veld, Антония Първанова, Edward McMillan-Scott, Sarah Ludford, Gesine Meissner, Frédérique Ries, Izaskun Bilbao Barandica, Louis Michel от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0304/2012
B7‑0307/2012
Резолюция на Европейския парламент относно прекратяване на гениталното осакатяване на жени
Европейският парламент,
– като взе предвид докладите, внесени съгласно Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ) и Факултативния протокол към нея, и съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС[1],
– като взе предвид доклада от 5 декември 2011 г. на генералния секретар на ООН, озаглавен „Прекратяване на гениталното осакатяване на жени“,
– като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от 8 март 2010 г. относно изкореняването на насилието срещу жени в Европейския съюз, които призовават за международен подход в борбата срещу гениталното осакатяване на жени,
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 12 април 2011 г. за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,
– като взе предвид приетите на 8 декември 2008 г. от Съвета по общи въпроси насоки на ЕС относно насилието срещу жени и момичета, и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях,
– като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени[2],
– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно Годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област, включително отражението върху стратегията на ЕС в областта на правата на човека[3],
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени представлява непоправима злоупотреба, която умишлено обезобразява или причинява вреда на женските полови органи по немедицински причини с необратими последици, които засягат 140 милиона живи към момента жени и момичета, като всяка година други 3 милиона момичета са изложени на риск да бъдат подложени на същата процедура;
Б. като има предвид, че 500 000 жени в Европа живеят с генитално осакатяване и 180 000 момичета са изложени на риск, и като има предвид, че според експерти, посочените данни са занижени и не отчитат положението на второто поколение или на мигрантите без документи;
В. като има предвид, че всяка форма на генитално осакатяване на жени представлява вредна традиционна практика, която не е част от религия, като същевременно е акт на насилие срещу жените и момичетата, който представлява нарушение на техни основни права, особено на правото на лична сигурност и неприкосновеност и на физическо и психическо здраве, както и на сексуалното им и репродуктивно здраве, като в случая на малолетни и непълнолетни момичета представлява злоупотреба с дете; като има предвид, че изброените нарушения при никакви обстоятелства не могат да бъдат оправдани със спазване на различни културни традиции или церемонии по посвещаване;
Г. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени само по себе си представлява нарушение на правата на човека, то не съдържа научно обосновани ползи за здравето, а по-скоро причинява много сериозни и непоправи вреди в краткосрочен и дългосрочен план за физическото и психическото здраве на жените и момичетата, които са били подложени на тази процедура, като представлява сериозно посегателство срещу личността и неприкосновеността им, и в някои случаи може да завърши с фатален изход; като има предвид, че използването на първобитни инструменти и липсата на мерки за дезинфекция водят до допълнителни вредни последици, при които половите отношения и раждането могат да бъдат болезнени, засегнатите органи са безвъзвратно увредени и е възможно да възникнат усложнения, като кръвоизлив, шок, инфекция, предаване на вируса на СПИН, тетанус, доброкачествени тумори и сериозни усложнения, засягащи бременността и раждането;
Д. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени представлява израз на неравнопоставени отношения на власт и форма на насилие срещу жени, придружено с други тежки форми на насилие, основано на пола и като има предвид, че е абсолютно необходимо борбата срещу гениталното осакатяване на жени да бъде включена в общ и последователен подход за борба срещу насилие, основано на пола и насилието срещу жени;
1. приветства решението на 56-та сесия на Комисията на ООН за положението на жените от 8 март 2012 г. въпросът за гениталното осакатяване на жени да бъде обсъден от Общото събрание на ООН на бъдещата му 67-та сесия;
2. призовава Общото събрание на ООН на своята 67-та сесия да приеме резолюция за забрана навсякъде по света на гениталното осакатяване на жени, съгласно искането на срещата на високо равнище на Африканския съюз от 2 юли 2011 г. , чрез хармонизиране на действията на държавите членки и предоставяне на препоръки и насоки за развитие и укрепване на регионалните и международни правни инструменти, както и на националното законодателство;
3. изразява категорична подкрепа за препоръките на Икономическия и социален съвет на ООН, че „държавите следва да продължат да ратифицират международни инструменти и са ги прилагат чрез национални правни и политически рамки. В съответствие с международните стандарти за права на човека, следва да бъде приета подробна законодателна уредба, която да забранява всички форми на генитално осакатяване на жени и да наказва извършителите. Законодателството следва също да предвижда и пълен набор от мерки за превенция и закрила за жените и момичетата, които са били подложени или са заплашени от генитално осакатяване. Законодателството следва да включва разпоредби относно ефективното приложение на законите, включително и бюджетни средства и механизми за координация, наблюдение и оценка на правоприлагането. Необходимо е законите да предвиждат ефективни санкции, включително за медицински лица, които извършват тази процедура, или в случаите, когато гениталното осакатяване на жени се извършва в страна, където то не е забранено. Прилагането на законодателството е необходимо да бъде насърчавано, включително чрез широкото му разпространяване и обучението на правоприлагащите служители. Трябва да бъдат подобрени условията, които позволяват на жени и момичета да съобщават за случаи на генитално осакатяване.“
4. призовава международната общност, съответните органи на ООН и гражданското общество активно да подкрепят, чрез предоставяне на подходящи финансови средства, целенасочени и иновационни програми и да разпространяват най-добри практики, приложими спрямо потребностите и приоритетите на момичета в уязвимо положение, като генитално осакатяване на жени, които изпитват трудности при достъпа до услуги и програми;
5. изисква генералният секретар на ООН да гарантира, че всички компетентни организации и органи от системата на ООН, по-специално Детският фонд на ООН, Фонда на ООН за населението, Световната здравна организация, Организацията за образование, наука и култура към ООН, структурата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените, Фонда за развитие на жените към ООН, Програмата за развитие на ООН и Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН, поотделно и заедно, ще включат закрилата и насърчаването на правата на момичетата срещу гениталното осакатяване на жени в своите програми по държави, където е уместно, и в съответствие с националните приоритети, за да укрепят допълнително усилията си в това отношение;
6. подчертава, че са необходими повишаване на информираността, мобилизиране на общностите, образование и обучение, за да се гарантира, че всички ключови участници, правителствени служители, включително работещи в сферата на правоприлагането и съдебната система, лица, предоставящи здравни услуги, религиозни и общностни лидери, преподаватели, работодатели, професионалисти от средствата за масова информация и лица, работещи пряко с момичетата, както и родители, семейства и общности, работят за премахването на отношение и вредни практики, които засягат отрицателно момичетата;
7. подчертава необходимостта да се подкрепи гражданското общество, особено женските организации, работещи в техните общности, за прекратяване на насилието срещу жените, в това число на гениталното осакатяване на жени;
8. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че насилието въз основа на пола и предоставянето на власт на жените ще бъде включено във всички политики и програми на ЕС в областта на развитието чрез Плана за действие в областта на равенството на половете за 2010 г.; подчертава необходимостта от привличане за участие на национални, регионални и местни органи и на гражданското общество като партниращи страни;
9. настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на гениталното осакатяване на жени в рамките на цялостна стратегия за борба срещу насилието срещу жени, включително съвместни действия срещу гениталното осакатяване на жени; настоятелно призовава държавите членки да предприемат категорични действия за борба с тази нелегална практика; настоятелно призовава Комисията да признае за приоритет прекратяването на насилието срещу жени и момичета, и чрез предоставяне на подходящи финансови ресурси, да подкрепи целенасочени и иновационни програми както в рамките на Европейския съюз, така и в трети страни;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, генералния секретар на ООН и парламентите и правителствата на държавите членки.
- [1] ОВ C 117E, 6.5.2010 г., стр. 52.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2011)0127.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2012)0126.