ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно прилагането на временното Споразумение за икономическо партньорство (временно СИП) между Европейската общност и държавите от Източна и Южна Африка в контекста на настоящото положение в Зимбабве
14.1.2013 - (2013/2515(RSP))
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Judith Sargentini, Franziska Keller от името на групата Verts/ALE
B7‑0026/2013
Резолюция на Европейския парламент относно прилагането на временното Споразумение за икономическо партньорство (временно СИП) между Европейската общност и държавите от Източна и Южна Африка в контекста на настоящото положение в Зимбабве
Европейският парламент,
– като взе предвид Решението на Съвета от 13 юли 2009 г. за подписване и временно прилагане на временното Споразумение за създаване на рамка за Споразумение за икономическо партньорство между държавите от Източна и Южна Африка, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (2012/196/EО)[1],
– като взе предвид Споразумението от Котону, подписано през юни 2000 г., и по-специално членове 96 и 97 от него относно зачитането на правата на човека,
– като взе предвид член 21 от ДЕС и член 208 от ДФЕС, които задължават ЕС да следва политика на съгласуваност, включително във външната си дейност, политиката в областта на развитието и търговската си политика,
– като взе предвид многобройните си предишни резолюции относно Зимбабве,
– като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието[2],
– като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия от 18 декември 2012 г. (A7-0431/2012),
– като взе предвид становището на комисията по развитие от 6 декември 2012 г. (A7-0431/2012),
– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно бъдещето на стратегическото партньорство между ЕС и Африка след третата среща на високо равнище ЕС–Африка[3],
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други основни международни инструменти в областта на правата на човека, по които Зимбабве е страна,
– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите, която е ратифицирана от Зимбабве,
– като взе предвид многобройните си резолюции, в които изразява своето дълбоко съжаление във връзка с положението в Зимбабве,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
Споразумения за икономическо партньорство и временното Споразумение за икономическо партньорство
A. като има предвид, че Мадагаскар, Мавриций, Сейшелските острови и Зимбабве са подписали Споразумението от Котону; като има предвид, че спазването на правата на човека е съществен елемент от споразумението за развитие и сътрудничество между ЕС и страните от АКТБ;
Б. като има предвид, че въпреки че на Мадагаскар и Зимбабве бяха наложени санкции за нарушения на правата на човека, ЕС настоява за подписването на споразумение за либерализация на търговията с тези страни, въпреки факта, че той отказа да ратифицира както Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС), така и временното споразумение, сключено с Беларус през 1995 г.;
В. като има предвид, че от май 2012 г. Мадагаскар, Мавриций, Сейшелските острови и Зимбабве временно прилагат временното споразумение; като има предвид, че това е първото временно Споразумение за икономическо партньорство (временно СИП) с африканския регион, което ще влезе в сила от започването на преговорите за споразумения за икономическо партньорство през 2002 г.;
Г. като има предвид, че Комисията счита това временно Споразумение за икономическо партньорство за средство за преминаване към пълно СИП, което ще остане отворено към други държави, желаещи да се включат на по-късен етап;
Д. като има предвид, че първоначалната група на държавите от Източна и Южна Африка (ИЮА), започнали преговори по споразумения за икономическо партньорство с Европейския съюз на 7 февруари 2004 г., се състои от 16 страни, които включват островни държави в Индийския океан (Коморските острови, Мадагаскар, Мавриций и Сейшелските острови), държави от региона на Африканския рог (Джибути, Етиопия, Еритрея и Судан), членове на Източноафриканската общност (ИАО) (Бурунди, Кения, Руанда, Танзания и Уганда) и държави от Южна Африка (Малави, Замбия и Зимбабве); като има предвид, че само шест от тези 16 страни парафираха временното СИП с ИЮА, от които две решиха да не го подписват (Замбия и Коморските острови), две уведомиха за временното му прилагане (Мавриций и Мадагаскар) и само две го ратифицираха (Зимбабве и Сейшелските острови);
Е. като има предвид, че от 2007 г. насам страните от АКТБ многократно са изразявали загриженост във връзка с няколко разпоредби на временните СИП, които не отговарят на техните потребности в областта на развитието; като има предвид, че преговорите през последните пет години бяха посветени до голяма степен на намирането на по-добра формулировка на текста на тези разпоредби; като има предвид, че бяха договорени някои подобрения, които не бяха включени във временните СИП, тъй като Комисията отказа да ги измени; като има предвид, че следователно представеното на Парламента временно СИП с ИЮА продължава да е непроменената версия, съдържаща незадоволителни и оспорвани разпоредби;
Ж. като има предвид, че временното СИП с ИЮА не съдържа глава относно устойчивото развитие;
З. като има предвид, че се очаква Сейшелските острови и Мавриций да либерализират и премахнат общо над 95 %, а Зимбабве – 79,9 % от митата, които прилагат спрямо вноса от ЕС; като има предвид, че Мадагаскар трябваше да либерализира 37 % от своите мита от 1 януари, и като има предвид, че това представлява загуба на данъчни приходи в размер на 42 %; като има предвид, че правителството на Мадагаскар призова за петгодишен мораториум преди прилагането на споразумението;
И. като има предвид, че през 2010 г. общият внос от цялата група на държавите от ИЮА достигна около 2,88 млрд. евро, т.е. 0,2 % от целия внос на ЕС, което включва основно преработени продукти от риба тон, кафе, захарна тръстика, текстилни изделия, тютюн, рязани цветя и железни сплави;
Й. като има предвид, че проучвания на Икономическата комисия на ООН за Африка (UNECA) сочат, че визията на Комисията за споразумения за икономическо партньорство (СИП) ще намали благосъстоянието, ще накърни регионалната интеграция и ще възпрепятства усилията на Африка за индустриализиране; като има предвид, че 75 % от населението на региона на ИЮА живее в най-слабо развити страни;
K. като има предвид, че според Европейския център за управление на политиката на развитие съгласуваността между сключените временни СИП и процесите на регионална интеграция в Африка е слаба;
Л. като има предвид, че ратификацията и временното прилагане на временното СИП от страна на държавите от ИЮА ще направи по-трудна замяната му с регионално СИП, споделено от всички страни от региона на АКТБ;
Зимбабве
М. като има предвид, че президентът Мугабе управлява Зимбабве през последните 33 години; като има предвид, че през 2009 г., в резултат на споразумение за споделяне на властта между ЗАНУ–ПФ и Движението за демократична промяна (ДДП), беше създадено коалиционно правителство в опит да се намери решение на политическата безизходица, породена от парламентарните и президентските избори през 2008 г.;
Н. като има предвид, че се очаква конституционен референдум, последван от общи избори, за което обаче предстои да бъдат уточнени точните дати;
О. като има предвид, че липсата на ключови правни реформи поражда истинска загриженост за това, че ако изборите се проведат през март 2013 г., нарушенията на правата на човека ще бъдат широко разпространени преди, по време на и след изборите, като тези нарушения ще накърнят свободното и честно гласуване с достоверни резултати;
П. като има предвид, че през 2004 г. ЕС наложи и впоследствие поднови санкции срещу тази страна за нейните безкрайни заплахи, прояви на тормоз, арести, убийства и други форми на насилие и нарушения на правата на човека през последните години в конфликти, които водят началото си от диамантените полета;
Р. като има предвид, че на 5 ноември 2012 г. полицаи произволно арестуваха Фиделис Мудиму, Захария Гочи и Тафадзва Геза, високопоставени служители в офисите на Отделението за консултантски услуги – регистрирана медицинска клиника в Хараре, която предоставя медицински и консултантски услуги на жертви на организираната престъпност и изтезания; като има предвид, че арестуваните бяха обвинени в „причиняване на умишлена вреда на имущество в нарушение на раздел 140 от Закона за наказателното право (кодифициран и реформиран)“;
С. като има предвид, че считано от ноември 2012 г. в Зимбабве е наложено смъртно наказание на 56 души;
Общи бележки
1. призовава ЕС да прилага политика на съгласуваност по отношение на развитието във всички области на своята политика, включително съгласуваност между търговската политика и спазването на правата на човека; изразява неодобрение спрямо политиката на ЕС за подписване на споразумение за либерализация на търговията със Зимбабве и Мадагаскар въпреки факта, че на тези страни са наложени санкции от страна на ЕС за нарушения на правата на човека;
2. изразява съжаление във връзка с това, че въпреки че съгласуваността на политиките за развитие беше въведена като ключово понятие през 2005 г., както и в редица заключения на Съвета на ЕС, до момента не са предприети конкретни мерки, за да се изгради връзка между развитието, спазването на правата на човека и търговията;
3. решително се противопоставя на агресивния и непрекъснат натиск и твърдия подход от страна на ЕС във връзка със сключването на споразумения за икономическо партньорство въпреки основателното безпокойство на много страни от АКТБ и организации на гражданското общество;
4. изразява дълбоко съмнение по отношение на това, дали временното споразумение, което се прилага временно от 14 май 2012 г. само от четири (Сейшелските острови, Мадагаскар, Зимбабве и Мавриций) от 16-те страни от региона на Източна и Южна Африка, които първоначално участваха в преговорите, ще служи на целта за задълбочаване на регионалната интеграция;
5. подчертава, че това временно споразумение не отговаря на потребностите на въпросните страни по отношение на развитието; убеден е, че това се отнася за всички споразумения за икономическо партньорство и е основната причина за относителния застой в преговорите;
6. подчертава, че повсеместната либерализация (като настояването на Комисията за поне „80 % либерализация на митата в срок от 15 години“) няма смисъл, тъй като икономически изследвания сочат, че положителният ефект от либерализацията на търговията за намаляването на бедността не трябва да се приема за даденост и че страните, които са постигнали най-големи ползи, са тези, които са осъществили избирателна и постепенна либерализация в комбинация с държавна подкрепа за ключови сектори;
7. посочва, че ЕС трябва да насърчава справедлива търговия между себе си и развиващите се страни, основана на пълно зачитане и гарантиране на трудовите стандарти и условията на труд на МОТ, и трябва да гарантира прилагането на възможно най-високи социални и свързани с околната среда стандарти; счита, че това включва заплащане на справедлива цена на ресурсите и селскостопанските продукти от развиващите се страни;
8. подчертава, че ангажиментът на Европейския съюз за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) трябва да се ползва с абсолютен приоритет при определянето на подхода на търговската политика към развиващите се и най-слабо развитите страни; подчертава, че ЦХР могат да се постигнат, само ако икономическите и социалните асиметрии между на ЕС и съответните страни се вземат предвид; счита, че поради това възприемането на гъвкав и съобразен с конкретния случай подход в интерес на работниците, дребните земеделски производители и бедните хора е от първостепенно значение;
9. с голяма загриженост отбелязва твърдия подход, възприет от Комисията и Съвета във връзка с най-спорните въпроси, повдигнати от страните от АКТБ, и с договорената либерализация на митата за внос от ЕС; настоява, че е необходим далеч по-гъвкав подход, който да отразява действителната степен на развитие на отделните развиващи се страни във всеки един момент; поради това настоятелно призовава Комисията да се въздържа от определяне на фиксирани графици по отношение на изтичането на мораториума върху премахването на митата и други въпроси;
10. подкрепя предложението на страните от ИЮА за насърчаващи развитието разпоредби в СИП и призовава като абсолютен минимум най-слабо развитите страни да бъдат освободени от ангажименти за либерализация на митата в СИП и от обвързването с договор на техния достъп до пазара по схемата на ЕС „Всичко освен оръжие“;
11. призовава за преразглеждане на процеса на СИП, в което на равни начала да участват всички заинтересовани страни, включително синдикални организации и организации на гражданското общество с експертен опит в тази област, за да се даде възможност за икономическа политика спрямо страните от АКТБ, която действително е ориентирана към развитието и се основава на правата;
Зимбабве
12. изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващите нарушения на правата на човека, включително въз основа на сексуална ориентация, и репресии срещу политически опоненти на режима, защитници на правата на човека, активисти за правата на жените, журналисти и служители в НПО;
13. призовава правителството на националното единство да въведе промени в репресивни закони, като например Закона за достъп до информация и защита на правото на неприкосновеност на личния живот, Закона за обществения ред и сигурност и Закона за наказателното право (кодифициран и реформиран), преди провеждането на общи избори, тъй като тези закони са били използвани за драстично ограничаване на основни права;
14. призовава правителството на Зимбабве, преди да организира изборите, да установи равнопоставени условия за участие в политическия живот и да се създаде среда на спазване на правата, което предполага изменение на репресивните закони и смяна на полицейските началници и служителите, участващи в подготовката и провеждането на изборите, които са негови привърженици, с безпристрастни професионалисти;
15. призовава правителството на Зимбабве да оттегли всички обвинения срещу високопоставените служители и здравните работници в Отделението за консултантски услуги в Хараре, което предоставя медицински и консултантски услуги на жертви на организираната престъпност и изтезания;
16. отново се противопоставя на смъртното наказание и призовава за незабавно въвеждане на мораториум върху смъртното наказание, който да спре всички екзекуции като първа стъпка към цялостното премахване на смъртното наказание;
17. настоятелно призовава правителството на Зимбабве да спазва Всеобщата декларация за правата на човека и Африканската харта за правата на човека и народите и да гарантира прозрачност и отчетност във всички сектори на икономиката, по-специално добивната промишленост, при което богатството от полезни изкопаеми на страната следва да облагодетелства всички граждани на Зимбабве;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата на държавите членки, правителствата на Мадагаскар, Мавриций, Сейшелските острови и Зимбабве и секретариата на АКТБ.