Процедура : 2013/2612(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B7-0191/2013

Внесени текстове :

B7-0191/2013

Разисквания :

Гласувания :

PV 23/05/2013 - 13.8
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 154kWORD 82k
15.5.2013
PE509.819v01-00
 
B7-0191/2013

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността


относно възстановяването на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход (2013/2612(RSP))


Уили Мейер, Патрик Льо Ярик, Мари-Кристин Вержиа, Жаки Енен,

Сабине Льозинг, Юнус Омаржи, Алда Соуза, Мариза Матиаш, Пол Мърфи от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно възстановяването на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход (2013/2612(RSP))  
B7‑0191/2013

Европейският парламент,

–   като взе предвид предходните си резолюции относно европейската политика за съседство, Съюза за Средиземноморието и южните съседи на ЕС, като Тунис, Египет, Либия и Мароко,

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 2003 г. срещу корупцията, която влезе в сила през 2005 г. и беше одобрена от името на Европейския съюз с Решение № 2008/801/ЕО на Съвета от 25 септември 2008 г.,

–   като взе предвид Резолюция 19/38 от 19 април 2012 г. на Съвета за сигурност на ООН относно отрицателното въздействие на невъзстановяването на средствата с незаконен произход на държавите на произход върху възползването от правата на човека, както и значението на подобряването на международното сътрудничество,

–   като взе предвид окончателния доклад на Арабския форум относно възстановяването на активи от 13 септември 2012 г.,

–   като взе предвид правните принципи относно анулирането на нелегитимния и омразния дълг съгласно международното право,

–   като взе предвид резолюцията си от 10 май 2012 г., озаглавена „Търговия за промяна: търговската и инвестиционна стратегия на ЕС за Южното Средиземноморие след революциите на Арабската пролет“(1), и по-специално съображение 6 от нея,

–   като взе предвид Плана за действие ЕС–Египет от 2007 г. и Споразумението за асоцииране между ЕС и Египет, влязло в сила на 1 юни 2004 г.,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета от 21 март 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид положението в Египет, и Регламент (ЕС) № 1099/2012 на Съвета, който го изменя,

–   като взе предвид заключенията на съпредседателите след заседанието на работната група ЕС–Египет, проведено на 14 ноември 2012 г.,

–   като взе предвид Евросредиземноморското споразумение за асоцииране между ЕС и Тунис, влязло в сила на 1 март 1998 г., и Плана за действие ЕС–Тунис, влязъл в сила на 4 юли 2005 г.,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 101/2011 на Съвета от 4 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид положението в Тунис, и Регламент (ЕС) № 1100/2012 на Съвета, който го изменя,

–   като взе предвид заключенията на съпредседателите след заседанията на работната група ЕС–Тунис, проведени на 28 и 29 септември 2011 г.,

–   като взе предвид продължаващите преговори за споразумение за свободна търговия между ЕС и Тунис,

–   като взе предвид преговорите за споразумение за асоцииране между ЕС и Либия по време на режима на Муамар Кадафи, които бяха прекъснати през 2011 г.,

–   като взе предвид Решение 2011/137/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Либия и Решения 2011/625/ОВППС и 2011/178/ОВППС на Съвета, които го изменят, Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета от 2 март 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и Регламент (ЕС) № 965/2011 на Съвета, който го изменя, както и Регламенти за изпълнение (ЕС) № 364/2013 и 50/2013 на Съвета за прилагане на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия,

–   като взе предвид Евросредиземноморското споразумение за асоцииране между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга, и по-специално член 2 от него,

–   като взе предвид статута на напреднала държава, който беше предоставен на Мароко през октомври 2008 г.,

–   като взе предвид продължаващите преговори за задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) между ЕС и Мароко, които стартираха на 1 март 2013 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че Барселонският процес, който стартира през 1995 г., доведе до споразумения за асоцииране между ЕС и около дузина държави от Южното Средиземноморие; като има предвид, че пътната карта от Рабат, изготвена през 2005 г., постави акцент по-скоро върху приемането на споразумения за свободна търговия и допълнителна либерализация, отколкото върху балансираното развитие на региона в интерес на трудещите се и бедните;

Б.  като има предвид, че в няколко страни от Северна Африка, Близкия Изток и Арабския полуостров се наблюдаваха и продължават да се наблюдават значими движения на работниците и гражданите за по-добри условия на живот и за действия против несправедливостта, безработицата и корупцията, настояващи за повече демокрация и права, социална справедливост и край на експлоатацията, потисничеството и войната;

В.  като има предвид, че различните политики за структурни корекции (дерегулация на цените на храните, приватизация и мерки на строги икономии), налагани от Международния валутен фонд (МВФ) и международните организации в продължение на десетилетия, играят значима роля за социалните и икономически проблеми като безработицата и бедността, които доведоха до народните въстания в тези страни;

Г.  като има предвид, че възстановяването на активи на държавите от Арабската пролет е морален императив и силно политически въпрос в отношенията на ЕС с неговите южни съседи; като има предвид, че това също така е важен икономически въпрос за засегнатите южни съседи, предвид потенциала на тези активи, когато бъдат върнати и използвани прозрачно и ефективно, да допринесат за тяхното икономическо възстановяване; като има предвид, че възстановяването на активите има превантивно въздействие, тъй като изпраща сериозно послание срещу безнаказаността на лицата, въвлечени в корупция;

Д. като има предвид, че ЕС, по-специално правителствата на някои държави членки, и САЩ, които подкрепяха недемократичните режими в продължение на десетилетия, носят особена отговорност за социалното и икономическото положение, което доведе до въстанията; като има предвид, че събитията в Северна Африка, Близкия изток и Арабския полуостров от 2011 г. насам бяха показателни за съществения неуспех на политиката на ЕС по отношение на държавите от Южното Средиземноморие; като има предвид, че принципите на новата европейската политика за съседство (ЕПС) са същите като тези, които доведоха до неуспеха на предишната ЕПС, като например преговорите за споразумения за задълбочени и всeобхватни зони за свободна търговия и либерализирането на икономиките на трети държави;

Е.  като има предвид, че дългът е ключов лост, който позволява намесата на чуждестранни и финансови сили, със съучастието на местните управляващи елити, което води до нарушения на националния суверенитет, общо обедняване на населението и брутална деградация на икономическите и социалните права; като има предвид, че омразният и нелегитимният дълг се използваше от диктаторските режими като средство за политическо подчинение и като механизъм за трансфер на доходи от труд, най-вече към световния капитал; като има предвид, че понастоящем той служи за поддържане на неоколониалното господство над икономиките на държавите от Южното Средиземноморие;

Ж. като има предвид, че международното право определя омразния дълг на базата на три критерия: несъгласието на населението на задлъжнялата държава; липсата на ползи за населението на задлъжнялата държава; и осъзнаване, от страна на кредиторите, на факта, че отпуснатите от тях заеми не са били в интерес на населението, нито са одобрени от него; като има предвид, че дългът на юга в неговата цялост вече беше изплатен няколко пъти; като има предвид, че както на юг, така и на север, той представлява мощен инструмент за трансфер на продуктивно богатство към капитала;

З.  като има предвид, че от месеци насам Египет е потопен в политическа и икономическа криза; като има предвид, че през 2012 г. в Египет са проведени повече от 3 400 протеста – предимно стачки и окупации, поради икономически и социални въпроси; като има предвид, че между 1981 и 2012 г. Египет е платил над 80 милиарда щатски долара външен дълг и лихви; като има предвид, че върху Египет се оказва натиск да приеме икономическите реформи за икономии, необходими, за да може да отговори на изискванията за пакета от заеми на МВФ в размер на 4,8 милиарда щатски долара; като има предвид, че тези реформи за икономии, свързани с контрол на дефицита, ще влошат условията на труд, социалните условия и условията на живот за населението на Египет;

И. като има предвид, че когато тунизийският диктатор Зин ал Абидин бен Али беше свален от власт, страната понесе тежестта на външния държавен дълг в размер на 14,4 милиарда щатски долара, което е основна пречка за развитието на тунизийския народ; като има предвид, че според данните на Тунизийската централна банка от 1970 до 2009 г. Тунис е изплатил 2,47 милиарда щатски долара повече от размера на заема си; като има предвид, че тази степен на задлъжнялост не е подобрила условията на живот на хората и че богатството, натрупано от клана на Бен Али в продължение на повече от 23 години власт, е доказателство за съучастието на редица кредитори;

Й. като има предвид, че правителствата, които дойдоха на власт в Тунис и Египет след свалянето на диктаторите Бен Али и Хосни Мубарак, взеха нов дълг, който е повече в полза на кредиторите отколкото на народа, за да изплатят омразните дългове, наследени от предишните диктаторски режими; като има предвид, че в момента Тунис и Египет водят преговори за новите договорености с МВФ, които се използват, за да продължи изплащането на наследения омразен дълг;

К. като има предвид, че либийската икономика не се е възстановила след войната, освен по отношение на петролния сектор; като има предвид, че политическото и икономическото разделение на страната беше създадено до голяма степен в полза на чуждестранните инвеститори; като има предвид, че новото правителство възобнови процеса на по-нататъшно либерализиране на страната, който започна още през 2003 г.;

Л. като има предвид, че Мароко е най-големият бенефициент на средства от ЕС сред страните от Южното Средиземноморие; като има предвид, че кралят на Мароко, Мохамед VI, притежава мажоритарен дял в Société Nationale d’Investissement (SNI или Национална инвестиционна компания), най-големия частен холдинг в Мароко; като има предвид, че над 50 % от дружествата, регистрирани на фондовата борса в Казабланка, са свързани с мароканското кралско семейство; като има предвид, че през 2012 г. държавният дълг на Мароко достигна 71 % от БВП; като има предвид, че между 1983 и 2011 г. Мароко е платил над 115 милиарда щатски долара външен дълг, което е осем пъти повече от първоначалния дълг, и трябва да плати още 23 милиарда щатски долара; като има предвид, че Мароко окупира незаконно Западна Сахара;

М. като има предвид, че въпреки че досега не е имало смяна на режима в Мароко или Бахрейн, и двете страни са пример за това как ЕС заема пари на авторитарни и потиснически режими, които поразяват брутално протестиращите;

1.  подчертава, че отвъд икономическото си значение, възстановяването на държавите от Арабската пролет на незаконно присвоените активи, откраднати от бившите и настоящите диктатори и техните режими, е морален императив и силно политически въпрос, тъй като символизира възстановяването на справедливостта и отчетността в духа на демокрацията и според принципите на правовата държава; въпреки това счита, че въпросът за дълга на тези страни е ключов и че възстановяването на активите е част от проблема с омразния и нелегитимния дълг;

2.  счита, че международната общност следва да създаде солидна система от международни споразумения и стандарти по отношение на корупцията, изпирането на пари и правоприлагането, като специално се взема предвид Конвенцията на ООН от 2003 г. срещу корупцията; призовава международната общност да предприеме всички необходими мерки за идентифициране и замразяване на активите, придобити чрез корупция в Тунис, Египет, Либия и Мароко;

3.  осъжда подкрепата, предоставяна на тези режими в продължение на десетилетия от ЕС и по-специално от правителствата на някои държави членки; обръща внимание, че под претекста „защита срещу ислямизма” тези режими се ползваха от мълчаливото одобрение и съучастието на САЩ и ЕС;

4.  припомня съображение 6 от резолюцията си от 10 май 2012 г., в което заявява, че счита външния държавен дълг на страните от Северна Африка и Близкия Изток за омразен, като се има предвид, че е натрупан от диктаторските режими предимно чрез лично обогатяване на политическия и икономическия елит и чрез закупуването на оръжия, често използвани за потискане на собственото им население; поради това призовава за преразглеждане на този дълг, и по-специално на дълга, свързан с разходи за въоръжение;

5.  подкрепя всички граждански одити на дълга с оглед на посочването и безусловното анулиране на целия омразен и нелегитимен дълг; за тази цел отхвърля всички замени или преобразувания на дълга, използвани за изпирането на тези средства; счита, че правителствата следва също така да търсят от кредиторите си отговорност за незаконните им действия и да искат репарации за причинените вреди; настоятелно призовава всички правителства, както на юг, така и на север, да извършат такива одити на дълга, както направиха Норвегия и Еквадор през 2006 г.;

6.  призовава за незабавно спиране на плащанията по дълга към ЕС от страна на Тунис и Египет (със замразена лихва), както и за одит на дълга, в който трябва да участва гражданското общество, тъй като това е единственият начин да се хвърли светлина върху предназначението на взетите назаем средства, обстоятелствата, при които са подписани договорите за заем, определените условия и техните екологични, социални и икономически последици; подчертава, че е важно да се извърши одит на дълга, тъй като това ще даде възможност да се посочи нелегитимната част на тунизийския и египетския дълг и да се предотврати нов цикъл от нелегитимен и неустойчив дълг, като същевременно ще се подчертае отговорността на европейските кредитори и на международните финансови институции, в които държавите – членки на ЕС играят водеща роля;

7.  отново изразява своята солидарност с борбата и народните въстания в Северна Африка, Близкия Изток и Арабския полуостров за подобряване на условията на живот, за социални и трудови права и за свобода и демокрация;

8.  посочва, че тези въстания подчертаха провала на ЕПС и спешната необходимост от преразглеждане на външната политика на ЕС; призовава ЕС да установи нова рамка на отношения с тези страни и региони, основана на ненамеса във вътрешните им работи и зачитане на техния суверенитет и целяща подкрепа за развитието на съседните региони и насърчаване на заетостта и образованието, вместо на „споразумения за асоцииране“, служещи главно за създаването на зони за свободна търговия, които обслужват европейски корпоративни интереси;

9.  противопоставя се категорично на условията за отпускане на заеми от МВФ, тъй като те ще спомогнат за влошаването на условията на живот на работниците и на хората в най-уязвимите слоеве на обществото, по-конкретно жените, чиято роля беше решителна в демократичния преход в тези държави;

10. отново осъжда военната намеса в Либия, ръководена от Франция, Обединеното кралство, САЩ и Канада под егидата на НАТО; подчертава, че политическите, икономически и социални искания, произхождащи от народното движение срещу режима на Муамар Кадафи, далеч не са намерили решение; също така изразява загриженост относно настоящото икономическо и политическо разделение на страната, което утежнява нестабилното положение на населението, и отново потвърждава подкрепата си за неотменимото право на народите да имат достъп и контрол над ресурсите на страната си;

11. счита, че режимът в Мароко е корумпиран и репресивен и сходен с режимите на Мубарак и Бен Али; подкрепя движението на мароканските жени, които се борят срещу финансираните от МВФ недобросъвестни организации за микрофинансиране; отново заявява, че суверенитетът на Мароко над Западна Сахара никога не е бил признаван от международното право; изисква от Комисията и Съвета да преустановят действието на споразумението за асоцииране между ЕС и Кралство Мароко, заедно с предоставения на Мароко статут на напреднала държава, докато кралството не спази международното право, и по-конкретно резолюциите на ООН, които призовават за референдум относно самоопределението в Западна Сахара и за завършване на процеса на деколонизация, което ще сложи край на окупацията от страна на Мароко;

12. остро критикува интензивната търговия с оръжие между държави – членки на ЕС и Либия, Египет и други репресивни режими, като тези в Мароко, Бахрейн и Саудитска Арабия;

13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, на Африканския съюз, както и на правителствата и парламентите на Египет, Тунис, Либия и Мароко.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2012)0201.

Правна информация - Политика за поверителност