ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно възстановяване на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход
15.5.2013 - (2013/2612(RSP))
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Анеми Нейтс-Ойтебрук, Иво Вайгъл, Маритйе Схаке, Николо Риналди, Исаскун Билбао Барандика, Мариел дьо Сарнез от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0188/2013
B7‑0192/2013
Резолюция на Европейския парламент относно възстановяването на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно държавите от Арабската пролет, и по-специално резолюцията от 14 март 2013 г. относно положението в Египет[1] и резолюцията от 10 май 2012 г. относно „Търговия за промяна“: търговската и инвестиционна стратегия на ЕС за Южното Средиземноморие след революциите на Арабската пролет[2],
– като взе предвид новия Регламент на Съвета от 26 ноември 2012 г. относно приемането на нова законодателна рамка за улесняване на възстановяването на активи в Египет и Тунис, като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 26 ноември 2012 г.,
– като взе предвид заключенията на съпредседателите на специалните групи ЕС—Тунис и ЕС—Египет от 28—29 септември 2011 г. и 14 ноември 2012 г. съответно и по-специално частите им относно възстановяването на активи,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 101/2011 на Съвета от 4 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Тунис и Регламент (ЕС) № 1100/2012 за неговото изменение,
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета от 21 март 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет и Регламент (EС) № 1099/2012 за неговото изменение,
– като взе предвид Решение 2011/137/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и Решения 2011/625/ОВППС и 2011/178/ОВППС на Съвета за неговото изменение, Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета от 2 март 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и Регламент (ЕС) № 965/2011 на Съвета за неговото изменение, както и Регламенти за изпълнение (ЕС) №364/2013 и 50/2013 на Съвета за изпълнение на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия,
– като взе предвид действащите правни инструменти на ЕС, които целят подобряване на конфискуването и на възстановяването на активи по силата на решения на Съвета 2001/500/ПВР, 2003/577/ПВР, 2005/212/ПВР, 2006/783/ПВР и 2007/845/ПВР, и предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2012 г. за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (COM(2012)0085),
– като взе предвид Конвенцията на ООН за борба с корупцията от 2005 г., по която са страни Египет, Либия и Тунис, както и всички държави — членки на ЕС (с изключение на Германия и Чешката република, които още не са ратифицирали конвенцията), и по-специално член 43 от нея относно международното сътрудничество и глава V относно възстановяването на активи,
– като взе предвид инициативата на генералния секретар на ООН от 17 септември 2007 г. относно възстановяването на откраднати активи,
– като взе предвид инициативата за възстановяване на откраднати активи (StAR), официално подета през септември 2007 г. от Световната банка и Службата на ООН по наркотиците и престъпността,
– като взе предвид първия Арабски форум за възстановяването на активи, организиран съвместно от Катар и американското председателство на Г8 през ноември 2012 г., който бележи последната инициатива на близкоизточните и западните съюзници за укрепване на международното сътрудничество с цел възстановяване на държавни средства, заграбени от свалените режими в Близкия изток,
– като взе предвид партньорството от Довил с арабските страни в преход, започнато на срещата на ръководителите на Г8 в Довил на 21 май 2011 г., по което ЕС е страна, и по-специално неговия план за действие за възстановяване на активи, публикуван на 21 май 2012 г.,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че замразяването на активи е правомощие на ЕС, а възстановяването и репатрирането им е правомощие на държавите членки и трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на националното право;
Б. като има предвид, че след революциите на Арабската пролет в Египет и Тунис ЕС незабавно замрази активите на бившите диктатори, техните семейства и редица други лица, свързани с техните режими; като има предвид, че ЕС прие сходно решение по отношение на Либия в съответствие с Резолюция 1970 (2011 г.) на Съвета за сигурност на ООН;
В. като има предвид, че Съветът вече предприе стъпки за улесняване на връщането на присвоени средства на египетските и тунизийските власти; като има предвид, че новата законодателна рамка, приета на 26 ноември 2012 г., позволява на държавите – членки на ЕС, да освободят замразени активи въз основа на съдебни решения, признати в държави — членки на ЕС, и улеснява обмена на информация между държавите — членки на ЕС, и съответните органи, по-специално по отношение на Египет, Либия и Тунис;
Г. като има предвид, че освен икономическото си значение, връщането на присвоените от бившите диктаторски режими активи може да допринесе за възтържествуването на справедливостта и отчетността за народите на държавите от Арабската пролет и затова представлява важен политически въпрос с голямо символично значение в отношенията между ЕС и тези държави;
Д. като има предвид, че специалните групи ЕС—Египет и ЕС—Тунис подчертаха значението на завръщането на незаконно придобитите активи, които понастоящем са все още замразени в редица трети държави; като има предвид, че специалните групи се споразумяха да приемат пътна карта, която би могла да включва сформирането за всяка отделна държава на група за възстановяване на активи, координирана от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);
Е. като има предвид, че Г8 подкрепя страните в Арабския свят, ангажирани с преход към „свободно, демократично и толерантно общество“, посредством партньорството от Довил от май 2011 г.; като има предвид, че неговият план за действие от 21 май 2012 г. признава, че след Арабската пролет възстановяването на активи стана по-неотложна целева област за региона и за международната общност;
Ж. като има предвид, че правителството на Обединеното кралство предприема конкретни мерки по този въпрос, като например създаването на междуправителствена работна група през септември 2012 г., с цел връщане на активите, присвоени от членове на бившите диктаторски режими на държавите от Арабската пролет, по-специално на Египет, Либия и Тунис; като има предвид, че редица ключови международни участници, включително членовете на Г8 и Швейцария, са реагирали положително на направените усилия за репатриране на присвоените активи; като има предвид обаче, че до този момент са постигнати малко положителни резултати в тази област;
З. като има предвид, че липсва ефективно сътрудничество между изискващите възстановяването държави и държавите, получаващи тези искания, и като има предвид, че съдебният процес за възстановяването и репатрирането на активи е сложен и дълъг и е предмет на различни правни изисквания и системи на държавите, получаващи исканията;
И. като има предвид, че комуникацията е от ключово значение за усилията за възстановяване на активи с цел разпространяване на най-добри практики и създаване на стимули за популяризирането на приключилите успешно операции; като има предвид обаче, че заблуждаващите изявления относно количеството активи за възстановяване може да създаде нереалистични очаквания сред обществеността в съответните южни страни партньорки, което би могло да доведе до отрицателни последици;
Й. като има предвид, че възстановяването на активи може да се постигне с двустранни съдебни механизми и многостранно сътрудничество; като има предвид, че операциите по възстановяване на активи следва да се провеждат както на национално, така и на международно равнище;
1. подчертава политическото, както и икономическото и социалното значение на връщането на незаконно придобитите чрез корупция активи от предишните режими на държавите от Арабската пролет, по-специално в случая на Египет, Либия и Тунис;
2. счита, че възстановяването на активи е подчертано политически въпрос предвид символичното му значение на възстановяване на справедливостта и отчетността в духа на демокрацията и принципите на правовата държава;
3. признава, че за държавите от Арабската пролет възстановяването на присвоените активи има също икономическа и социална тежест, тъй като средствата са необходими за подпомагане стабилизирането на икономиките и създаването на работни места и растеж в тези държави, които са изправени пред сериозни икономически предизвикателства; подчертава, че възстановяването на активи представлява съществена част от подкрепата на Съюза за демократичния преход и икономическото възстановяване в тези държави и че то може да засили още повече взаимното доверие у двете страни в дух на партньорство с обществата, което е крайъгълен камък на преразгледаната Европейска политика за съседство;
4. счита, че ефективните правни разпоредби за възстановяване на активи ще подкрепят усилията на страните за компенсиране на най-тежките последствия от корупцията, като същевременно ще изпратят ясно послание до корумпираните длъжностни лица, че няма да е възможно да скрият незаконно придобитите активи;
5. отбелязва, че независимо от значителните усилия, положени от египетските, либийските и тунизийските органи, и от силната политическа воля на всички страни специалистите, ангажирани в опитите за възстановяване на присвоените активи, са постигнали твърде ограничен успех;
6. настоятелно призовава ЕС и държавите членки да положат значителни допълнителни усилия, целящи да се улесни връщането на народите на държавите от Арабската пролет на присвоените активи, заграбени от предишните режими; счита, че държавите, получаващи помощ за възстановяване на активите, следва да гарантират тяхната стабилност и прозрачност, както и правилното използване на тези ресурси; насърчава националните служби по възстановяване на активи във всички държави членки да работят в тясно сътрудничество и да развиват своите връзки със съответните органи в държавите от Арабската пролет, за да ги подпомогнат при изпълнението на сложните правни процедури;
7. насърчава ангажимента на ЕС за интегриран, всеобхватен списък от действия, насочени към насърчаване на сътрудничеството, подпомагане в съдебните производства, изграждане на капацитет и техническата помощ, включително организирането на сесии за обучение на национални експерти, в подкрепа на усилията на държавите от Арабската пролет в преход за възстановяване на активите, отклонени от бившите режими;
8. решително подкрепя създаването от ЕС на група от следователи, юристи и прокурори от неговите държави членки и от други европейски държави, която да предоставя правна подкрепа и помощ на съответните органи в засегнатите държави;
9. приветства във връзка с това инициативата на Канада, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и САЩ за издаване на наръчник, съдържащ изчерпателно описание на техните национални правни системи във връзка с възстановяването на активи, така че изискващите държави да придобият по-добра представа кое е правно възможно, каква информация е на разположение, какви видове разследвания може да се провеждат и как да се действа, за да се постигне ефективно възстановяване на активи чрез предоставяне на правна взаимопомощ; насърчава държавите членки да постъпят по същия начин и да създадат общ набор от принципи на ЕС;
10. приветства инициативата на Г8 под формата на План за действие за възстановяване на активи в рамките на партньорството от Довил, който определя конкретни мерки за насърчаване на сътрудничеството, подпомагане в съдебните дела, изграждане на капацитет и техническа помощ и предлага съвместна регионална инициатива — Арабски форум за възстановяването на активи — за обсъждане и сътрудничество за продължаване на усилията;
11. счита, че международното сътрудничество, включително между публичния и частния сектор, е от ключово значение за разрешаване на въпроса, и поради това насърчава ЕС да си сътрудничи тясно с международни партньори като Швейцария, международните финансови институции и по-конкретно с инициативата StAR и с Арабския форум за възстановяването на активи с цел прилагане на конкретни мерки по този въпрос и продължаване на засилената координация и сътрудничество;
12. призовава Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието да повдигне този въпрос пред националните парламенти, така че парламентаристите от двете страни да бъдат убедени да насърчават активно правните мерки за гарантиране на тясно сътрудничество между полицията и съответните съдебни органи;
13. подкрепя и решително насърчава държавите, които не са членки на ЕС, по-специално Швейцария и държавите от Персийския залив да засилят своето сътрудничество и да предоставят правна помощ на държавите от Арабската пролет във връзка с процеса на възстановяване на активи;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност / заместник-председател на Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, както и на органите на държавите от Арабската пролет.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2013)0095.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2012)0201.