Предложение за резолюция - B7-0194/2013Предложение за резолюция
B7-0194/2013

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно възстановяването на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход

15.5.2013 - (2013/2612(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Елен Флотр, Никол Кил-Нилсен, Франциска Катарина Брантнер, Изабел Дюран, Жан-Пол Бесе, Юдит Саргентини, Ева Жоли от името на групата Verts/ALE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0188/2013

Процедура : 2013/2612(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0194/2013
Внесени текстове :
B7-0194/2013
Разисквания :
Приети текстове :

B7‑0194/2013

Резолюция на Европейския парламент относно възстановяването на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход

(2013/2612(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно държавите от Арабската пролет, които се намират в преход, и по-специално резолюцията от 14 март 2013 г. относно положението в Египет[1],

–   като взе предвид препоръките на комисията по политически въпроси, сигурност и права на човека на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието от 12 април 2013 г.,

–   като взе предвид заключенията на съпредседателите след заседанието на работната група ЕС-Тунис, състояло се на 29 септември 2011 г., и заключенията на съпредседателите след заседанието на работната група ЕС-Египет, състояло се на 14 ноември 2012 г.,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 101/2011 на Съвета от 4 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Тунис, и Регламент (ЕС) № 1100/2012 за неговото изменение,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета от 21 март 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет, и Регламент (EС) № 1099/2012 за неговото изменение,

–   като взе предвид Решение 2011/137/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Либия и Решения 2011/625/ОВППС и 2011/178/ОВППС на Съвета, за неговото изменение, Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета от 2 март 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и Регламент (ЕС) № 965/2011 на Съвета за неговото изменение, както и Регламенти за изпълнение (ЕС) №364/2013 и 50/2013 на Съвета за прилагане на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия,

–   като взе предвид съществуващите правни инструменти на ЕС, които целят подобрение при конфискуването и възстановяването на активи в рамките на решения на Съвета 2001/500/ПВР, 2003/577/ПВР, 2005/212/ПВР, 2006/783/ПВР и 2007/845/ПВР, и предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (COM(2012) 85) от 12 март 2012 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 2003 г. срещу корупцията (UNCAC), която влезе в сила през 2005 г. и по която ЕС стана страна с Решение № 2008/801/ЕО на Съвета от 25 септември 2008 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо) от 2000 г.,

–   като взе предвид Резолюции 1970 (2011 г.), 1973 (2011 г.) и 2009 (2011 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно Либия,

–   като взе предвид Резолюция 19/38 от 19 април 2012 г. на Съвета на ООН по правата на човека относно отрицателното въздействие на факта, че средствата с незаконен произход не се връщат в държавите на произход за възползването от правата на човека, както и значението на подобряването на международното сътрудничество,

–   като взе предвид инициативата за възстановяване на откраднати активи (StAR), която представлява съвместна програма на Световната банка и на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН),

–   като взе предвид Плана за действие за възстановяването на активи на инициативата за партньорство на Г-8 от Довил с арабските държави, които се намират в преход, от 21 май 2012 г.,

–   като взе предвид първия Арабски форум относно възстановяването на активи (AFAR), съорганизиран от Катар и американското председателство на Г-8 от 11 до 13 септември 2012 г., както и окончателния му доклад,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че за ЕС е изключително важно да покаже своя конкретен и реален ангажимент за скъсване с миналото и отклоняване от предишен му подход към държавите южната част на Средиземноморието, който се характеризираше със силни политически и икономически връзки с местните елити, пренебрегвайки тяхната липса на демократична легитимност и широко разпространените нарушения на правата на човека;

Б.  като има предвид, че възстановяването на активи е важен и деликатен икономически въпрос за засегнатите съседни държави от Юга, предвид потенциала за тези активи и моралното измерение; като има предвид, че възстановяването на активите е носител на силно послание срещу безнаказаността на участниците в корупция и допринася също така за намаляването на нестабилността в международната финансова система чрез предприемането на действия спрямо фондове, които често участват в спекулативни финансови операции;

В.  като има предвид, че международната общност е създала солидна система от международни споразумения и стандарти по отношение на корупцията, изпирането на пари и правоприлагането, като специално се взема предвид Конвенцията на ООН от 2003 г. срещу корупцията; като има предвид, че възстановяването на активи се намира в пресечната точка на тези усилия; като има предвид, че в член 51 от Конвенцията на ООН от 2003 г. срещу корупцията се постановява, че връщането на активите е „основен принцип на настоящата конвенция и държавите, които са страни по нея, си сътрудничат и си оказват взаимно съдействие във възможно най-голяма степен в тази връзка”, като в член 46, параграф 1 се подчертава, че „държавите, които са страни по Конвенцията, си оказват във възможно най-голяма степен взаимно съдействие по правните въпроси при разследвания, наказателни преследвания и съдебни производства във връзка с престъпления ,обхванати от настоящата конвенция”;

Г.  като има предвид, че практическата компетентност за възстановяване на активи принадлежи на първо място на националните органи в замолените държави; като има предвид, че в контекста на ЕС замразяването на активи попада в сферата на компетентност на Съюза, но възстановяването и връщането на тази активи е в сферата на компетентност на държавите членки в съответствие с националното им законодателство; като има предвид, че възстановяването на активи по своето естество изисква силна политическа воля и същинско сътрудничество между редица национални агенции в замолените или молещите държави;

Д. като има предвид, че след революциите на Арабската пролет в Египет и Тунис, ЕС незабавно замрази активите на бившите диктатори, техните семейства и редица други лица, свързани с техните режими; като има предвид, че беше прието сходно решение от страна на ЕС по отношение на Либия, в съответствие с Резолюция 1970 (2011 г.) на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че новата законодателна рамка, приета от Съвета на 26 ноември 2012 г., позволява на държавите – членки на ЕС, да освободят замразени активи на Египет и Тунис въз основа на признати съдебни решения;

Е.  като има предвид, че в заключенията на съпредседателите на работната група ЕС-Тунис от 29 септември 2011 г. беше заявено, че „ работната група е поела ангажимент да направи всичко по силите си, за да окаже съдействие на държавните органи за възстановяването на тунизийския народ на това, което е било откраднато от предишния режим чрез корупционни практики. За да се улесни възстановяването на тези активи ЕС съобщи, че ще окаже съдействие на тунизийските държавни органи, по-специално чрез създаването на екип за оказване на съдействие при възстановяването на активи, с експерти, които ще бъдат установени в Тунис и Брюксел”;

Ж. като има предвид, че в заключенията на съпредседателите на работната група ЕС-Египет беше заявено, че „замразяването и възстановяването на незаконно присвоени активи е сериозен политически въпрос за Египет и за ЕС” и че „ЕС ще продължи да заема водеща позиция по въпроса за възстановяването на активи и ще продължава да работи в тясно сътрудничество с международните партньори като Швейцария , международните финансови институции, по-специално инициативата за възстановяване на откраднати активи (StAR) на Световната банка и Г-8, за да очертае какъв е етапът на развитие, да предложи конкретни последващи стъпки и да засили сътрудничеството”;

З.  като има предвид, че Египет, Либия и Тунис са положили значителни усилия, за да гарантират, че незаконно присвоените активи, откраднати от бившите диктатори и техните режими, ще бъдат върнати на тези държави; като има предвид, че редица ключови участници на международно равнище, в това число ЕС, членовете на Г-8 и Швейцария, реагираха положително на тези усилия; като има предвид обаче, че досега в този контекст са били постигнати малко конкретни резултати и че се усеща нарастващо и основателно разочарование в правителствата и гражданските общества на молещите държави;

И. като има предвид, че Върховният съд в Лондон постанови, че резиденция в Лондон за 10 млн. британски лири, закупена от най-големия син на сваления либийски диктатор Муамар Кадафи, принадлежи по право на либийския народ; като има предвид, че на 27 март 2013 г. делегация в рамките на съвместната програма за инициативата за възстановяване на откраднати активи (StAR) на Световната банка и ООН, която се срещна с либийските държавни органи в Триполи, потвърди своето участие в проследяването на либийските активи и в действията за осигуряване на всички откраднати от режима на Кадафи средства;

Й. като има предвид, че през м. април 2013 г. ливанските държавни органи върнаха на тунизийските държавни органи приблизително 30 млн. щатски долара, незаконно внесени в банковите сметки на бившия тунизийски ръководител;

К. като има предвид, че проактивният ангажимент на съответните финансови центрове и участието и приносът на организациите на гражданското общество както в замолените, така и в молещите държави, са елементи от съществено значение за успешното провеждане на инициативите за възстановяване на активи;

Л. като има предвид, че комуникацията и прозрачността са от ключово значение за усилията за възстановяване на активи по отношение на разпространението на най-добри практики и създаването на стимули чрез популяризиране на успешно проведените операции;

М. като има предвид, че заемите, сключени от авторитарни режими в ущърб на интересите на тяхното население и неизразходвани в негов интерес, съставляват омразен дълг; като има предвид, че организации на гражданското общество и парламентаристи от Тунис и Египет призоваха за независим одит на националния дълг в двете държави; като има предвид, че президентът на Тунис Марзуки призова в своята реч пред Европейския парламент на 1 февруари 2013 г. държавите – членки на ЕС, да последват примера на Германия като превърнат част от външния дълг на Тунис, натрупан по времето на режима на Бен Али, в помощ за развитие; като има предвид, че повече от 100 членове на ЕП са подписали петиция, в която се призовава за временното спиране на плащанията по външния дълг на Тунис в очакване на провеждането на независим одит, така че да се посочи частта от този дълг, която попада под графите омразен дълг и незаконен дълг; като има предвид, че според Световната банка една четвърт от външния дълг на Тунис се държи от Франция и Европейската инвестиционна банка;

1.  подчертава, че възстановяването на незаконно присвоените активи, откраднати от бившите диктатори и техните режими в държавите от Арабската пролет, които са в преход, както и посочването на натрупания от тях омразен дълг, са, отвъд икономическото значение, морален императив и политически много деликатен въпрос, предвид тяхното значение за възстановяването на справедливостта и отчетността в духа на демокрацията и според принципите на правовата държава, както и за политическия ангажимент на ЕС и доверието в него, като те следователно съставляват ключово измерение на партньорството на Съюза с неговите южни съседи, по-специално Египет, Либия и Тунис;

2.  подчертава факта, че при все че процесът на възстановяване на активи следва националните правни разпоредби и отговорността за съответните правомощия се носи преди всичко от националните органи в държавите членки и другите европейски и неевропейски държави, ЕС играе жизненоважна роля за стимулирането и улесняването на процеса, по-специално по отношение на държавите, с които са в сила рамкови споразумения, и на многостранните политически и икономически организации, на които ЕС е член;

3.  изразява съжаление във връзка с факта, че независимо от значителните усилия, положени от египетските, либийските и тунизийските държавни органи и от твърдата политическа воля, заявена от всички страни, специалистите, които опитват да се заемат с възстановяването на незаконно присвоените активи, са постигнали досега много ограничен успех, дължащ се предимно на разнородността и сложността на съответните разпоредби и процедури в отделните национални правни системи, липсата на правна гъвкавост, липсата на експертни познания от страна на засегнатите държави от Арабската пролет по отношение на сложните правни, финансови и административни процедури в европейските и другите юрисдикции;

4.  изразява съжаление във връзка с факта, че ЕС и държавите членки като цяло до голяма степен не успяха да отговорят на легитимните очаквания на засегнатите държави, че ще вземат всички необходими мерки за осигуряване на своевременно възстановяване на незаконно придобитите средства, както и че вследствие на това е накърнена надеждността на преразгледаната политика на ЕС спрямо държавите от Арабската пролет;

5.  призовава ЕС и неговите държави членки да положат повече усилия в областта на възстановяването на активи на Египет, Либия и Тунис; подчертава, че възстановяването на активи е важно измерение за подкрепата на Съюза за демократичния преход и икономическото възстановяване в тези държави и че то може допълнително да засили взаимното доверие между двете страни в дух на партньорство с обществата, което е крайъгълен камък на преразгледаната Европейска политика за съседство;

6.  приветства новата законодателна рамка, приета от Съвета на 26 ноември 2012 г., която улеснява връщането на незаконно присвоените активи на Египет и Тунис като разрешава на държавите членки да освободят замразени активи въз основа на признати съдебни решения и чрез насърчаване на обмена на информация между съответните органи на държавите членки, от една страна, и на Египет и Тунис, от друга страна; подчертава обаче необходимостта от постигането на конкретни резултати в разумен срок и от пълноправното включване на Либия в този процес;

7.  насърчава националните служби по възстановяване на активи във всички държави членки да работят заедно в тясно сътрудничество и да завържат връзки със съответните органи в държавите от Арабската пролет, за да ги подпомогнат при разглеждането на сложните правни процедури; призовава Европейската служба за външна дейност да заема проактивна лидерска роля , в частност при координирането на усилията на държавите членки, осигуряването на подкрепа за изграждане на капацитет и насърчаването на сътрудничеството сред всички засегнати държави;

8.  приветства в тази връзка инициативата на Канада, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и САЩ за издаване на наръчник, предоставящ подробно описание на националните им правни системи във връзка с възстановяването на активи, така че молещите държави да получат по-добра представа кое е правно възможно, каква информация е на разположение, какви видове разследвания могат да бъдат провеждани и как да се действа, за да се постигне ефективно възстановяване на активи чрез правна взаимопомощ; насърчава всички държави членки да постъпят по същия начин;

9.  приветства сътрудничеството между институциите на ЕС и другите ключови международни участници във възстановяването на активи на Египет, Либия и Тунис, като се обръща специално внимание на инициативата за възстановяване на откраднати активи (StAR) на Световната банка и на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН); подчертава колко е важно да бъдат пълноценно използвани съществуващите механизми както на национално, така и на международно равнище, успоредно с приемането на необходимото ново законодателство или адаптирането на съществуващото законодателство в националните правни системи в това отношение;

10. приветства инициативата на Г-8 под формата на План за действие за възстановяване на активи в рамките на партньорството от Довил, който определя конкретни мерки за насърчаване на сътрудничеството и подпомагане за всеки отделен случай, изграждане на капацитет и техническо подпомагане и предлага да бъде създадена съвместна регионална инициатива – Евро-арабски форум по въпросите на възстановяването на активи – за обсъждане и сътрудничество за продължаване на усилията;

11. призовава за незабавното създаване на механизъм на ЕС, съставен от екип, следователи, прокурори, юристи и други експерти от държавите членки и останалите засегнати държави от Европа и извън нея, в т.ч. Канада и САЩ, с цел да се предоставят правни и технически съвети и съдействие на държавите от Арабската пролет в процеса на възстановяване на активи; изисква този механизъм да бъде надлежно финансиран от съответния финансов инструмент в рамките на външните отношения на Съюза; подчертава във връзка със сложните, деликатни и продължителни съдебни процедури колко е важно този механизъм на ЕС да бъде устойчив;

12. призовава Европейския съюз да извлече поуки от своя опит при възстановяването на активи с участието на държавите от Арабската пролет, в т.ч. по отношение на пропуските по този въпрос в правните и политическите рамки на ЕС и държавите членки, както и на международно равнище; призовава Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност да подготвят съобщение, в което се представят възможните инициативи на равнище ЕС и международно равнище, за да се гарантира бързо и ефикасно възстановяване на незаконно придобитите активи вследствие на процесите на демократичен преход в трети държави и да гарантират, че в европейската финансова система, в частност, и по света като цяло, не съществуват безопасни убежища за активи, откраднати от корумпирани режими;

13. насърчава Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието да разгледа въпроса за възстановяването на активи на държавите от Арабската пролет, които са в преход, с цел ангажирането на членове на националните парламенти от двата бряга на Средиземноморието в този процес;

14. призовава настоятелно Арабската лига да определи, приеме и приложи бързо механизми за сътрудничество относно възстановяването на активи и призовава по-специално държавите от Персийския залив да засилят своето сътрудничество и да предоставят правна помощ на държавите от Арабската пролет при разглеждането на процеса на възстановяване на активи;

15. счита, че е напълно възможно част от дълга на държавите от Арабската пролет да попада под правното определение на незаконен, нелегитимен или омразен дълг и следователно призовава за посочване на омразния дълг;

16. призовава за мораториум върху изплащането на лихвите по външния дълг на Тунис в очакване на независим одит на всички външни дългове, сключени от държавата или ползващи се с държавни гаранции между 1987 г. и м. февруари 2011 г., за да се посочи омразния дълг и нелегитимната част от дълга; призовава Европейската инвестиционна банка, Франция и други големи европейски кредитори да проведат независим и подробен одит на своите заеми, отпуснати на Тунис по време на режима на Бен Али; в този контекст ги насърчава да разгледат възможността да превърнат част от дълга в помощ за развитие; призовава Комисията да подпомогне този процес на превръщане на дълга в помощ за развитие, в т.ч. чрез съфинансиране;

17. подчертава важността на приноса на организациите на гражданското общество както в молещите, така и в замолените държави, за процеса на възстановяването на активи, както и във връзка с посочването на частта от външния дълг, която попада под графата „омразен дълг”, по-специално чрез предоставяне на информация на съответните органи, като се насърчава сътрудничеството между ключовите национални и международни участници, наблюдаване на възстановяването на активи и гарантиране, че възстановените активи се използват прозрачно и ефективно в молещата държава;

18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, на парламентите и правителствата на Швейцария и Канада, на Конгреса и президента на САЩ, на парламентите и правителствата на Египет, Либия и Тунис, както и на Европейската инвестиционна банка.