ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението на сирийските бежанци в съседните държави
20.5.2013 - (2013/2611(RSP))
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника на дейността
Вероник Дьо Кайзьор, Ана Гомеш, Мария Мунис Де Уркиса, Пино Арлаки, Емилио Менендес дел Вале, Пиер Антонио Панцери, Мария Елени Копа, Ричард Хауит, Дейвид Мартин, Инес Аяла Сендер от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0199/2013
B7‑0222/2013
Резолюция на Европейския парламент относно положението на сирийските бежанци в съседните държави
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия, и по-специално резолюцията от 16 февруари 2012 г.[1] относно положението в Сирия и резолюцията от 13 септември 2012 г.[2],
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 23 март, 23 април, 14 май, 25 юни, 23 юли, 15 октомври, 19 ноември и 10 декември 2012 г. и от 23 януари, 18 февруари, 11 март и 22 април 2013 г.; като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Сирия от 2 март, 29 юни и 14 декември 2012 г. и от 8 февруари 2013 г.,
– като взе предвид многобройните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън относно положението в Сирия и по-специално изявленията от 22 октомври 2012 г. и 13 март 2013 г. относно бежанците,
– като взе предвид изявленията на члена на Комисията Кристалина Георгиева относно положението в Сирия от 17 юли, 31 юли и 29 август 2012 г. и изявлението от 23 април 2013 г., озаглавено „Сирия: няма много време“,
– като взе предвид резолюции 2059 от 20 юли, 2043 от 21 април и 2042 от 14 април 2012 г. на Съвета за сигурност на ООН, както и актуализирания доклад на независимата международна анкетна комисия на ООН относно Сирия от 11 март 2013 г.,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г., Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание от 1984 г., Конвенцията за правата на детето от 1989 г. и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти от 2000 г., по които Сирия е страна,
– като взе предвид първата международна конференция на високо равнище за набиране на хуманитарна помощ за Сирия, проведена в Кувейт на 30 януари 2013 г.,
– като взе предвид срещата в Маракеш на Групата на приятелите на Сирия и международната конференция, проведена в Париж на 28 януари 2013 г.,
– като взе предвид „Националния пакт“ и „Общата политическа визия за прехода в Сирия“, издадени след конференцията на сирийската опозиция, проведена под егидата на Лигата на арабските държави в Кайро на 2 и 3 юли 2012 г.,
– като взе предвид заключенията и препоръките на проекта „На следващия ден: подкрепа за демократичен преход в Сирия“, публикуван през август 2012 г.,
– като взе предвид Плана за реагиране за хуманитарна помощ на Сирия от 19 декември 2012 г.,
– като взе предвид Плана за реагиране на сирийското правителство от 19 декември 2012 г.,
– като взе предвид сирийския хуманитарен форум, създаден през пролетта на 2012 г., и последната му среща от 19 февруари 2013 г.,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че към 6 май 2013 г. ВКБООН е регистрирал близо 1 440 228 сирийски бежанци; като има предвид, че 455 665 от тях се намират в Ливан, 448 370 в Йордания, 322 407 в Турция и 141 702 в Ирак; като има предвид, че по оценки на ООН общият брой бежанци би могъл да достигне 3,5 милиона до края на 2013 г.; като има предвид, че 4, 25 млн. сирийци са разселени на територията на собствената им страна и се нуждаят спешно от хуманитарна помощ, а 1,5 милиона са изложени на риск от продоволствена несигурност;
Б. като има предвид, че броят на сирийските бежанци нараства драматично с влошаването на политическата и хуманитарната ситуация през продължаващата гражданска война; като има предвид, че гражданската война в Сирия представлява сериозна заплаха за крехката сигурност и стабилност в региона като цяло; като има предвид, че съществува опасност последиците от войната за съседните държави да се трансформират от еднократни в структурни;
В. като има предвид, че не само цивилни граждани, но и няколко бивши политически и военни ръководители на режима, както и посланици избягаха в съседни държави и по-далеч; като има предвид, че важни фигури като епископ Булос Яциги и епископ Йоханна Ибрахим бяха отвлечени и превърнати в цели в сирийския конфликт; като има предвид, че сектантското насилие като това в Байда вероятно ще доведе до ескалиране на войната;
Г. като има предвид, че приемащите държави поддържат политика на отворени граници за времетраенето на войната, но са избрали различни методи за приемане; като има предвид, че способността и капацитетът има да приемат и приютяват увеличаващите се потоци от бежанци са натоварени до краен предел, тъй като започват редовно да се случват „инциденти“ по протежение на границата; като има предвид, че Ливан е избрал политика „без лагери“ и предимно смесва бежанците с местните общности; като има предвид, че като цяло населението от региона е отворило домовете си за бежанците от Сирия по положителен и ползотворен начин;
Д. като има предвид, че към 22 април 2013 г. помощта, с която ЕС се ангажира, беше почти 473 млн. евро, в т.ч. 200 млн. евро от неговия хуманитарен бюджет и 273 млн. евро от държавите членки;
Е. като има предвид, че според множество доклади на неправителствени хуманитарни организации едва 30-40% от общия обем на обещаните от международната общност средства наистина са били предоставени;
Ж. като има предвид, че в Сирия са били засегнати около 400 000 палестински бежанци; като има предвид, че палестинците в голямата си част са останали неутрални в конфликта; като има предвид, че Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток е регистрирала почти 50 000 палестинци в Ливан и почти 5000 в Йордания; като има предвид, че Йордания затвори границата си за палестинци, бягащи от конфликта в Сирия, и като има предвид, че те до голяма степен нямат възможност да работят в Ливан; като има предвид, че палестинските бежанци – уязвима и непропорционално бедна общност дори преди войната – зависят изцяло от Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток като единствен доставчик не само на образование, здравеопазване и услуги за подпомагане, но и на храна, разпределение на пари в наличност и медицинска помощ;
З. като има предвид, че положението с безопасността и сигурността в лагера Заатари в Йордания се е влошило и че кражбите и пожарите като този от 21 април 2013 г. стават все по-чести; като има предвид, че в лагера Заатари са настанени 130 000 души и той е станал четвъртият по големина град в Йордания; като има предвид, че несигурността продължава да застрашава живота в лагерите, като оказва влияние също така и на хуманитарните работници и журналистите;
И. като има предвид, че според международни организации жените и момичетата в бежанските лагери са жертви на засилващо се сексуално насилие, а изнасилванията се използват като оръжие за водене на война; като има предвид, че за сирийските бежанци, които са оцелели след сексуално насилие, не съществуват осъществими медицински възможности; като има предвид, че според няколко източници в сирийските бежански лагери се сключват временни „бракове за удоволствие“;
Й. като има предвид, че един оглавяван от сирийски сили, приобщаващ политически преход, който отговаря на легитимните демократични стремежи на сирийския народ, представлява единственият път към свободна и демократична Сирия; като има предвид, че по-нататъшната неконтролирана милитаризация на конфликта може да донесе единствено по-големи страдания за сирийския народ и региона като цяло; като има предвид, че независимата международна анкетна комисия на ООН относно Сирия отбеляза, че в последните месеци и двете страни прилагат по-жестоки тактики и нови военни средства; като има предвид, че по различни канали продължава притокът на оръжия към Сирия;
К. като има предвид, че хиляди от хората, избягали от Сирия, са дезертирали от въоръжените сили, за да избегнат необходимостта да извършват военни престъпления или престъпления срещу човечеството, или избягват въоръжена служба по същите причини;
Л. като има предвид, че президентът Башар ал-Асад и неговият авторитарен режим нямат място в бъдещето на Сирия; като има предвид, че единственият начин да се избегне по-нататъшна ескалация на войната и да се спомогне за разрешаване на проблема с бежанците чрез мирен и демократичен преход в страната е президентът да се оттегли от властта;
М. като има предвид, че една алтернатива на настоящия режим следва да бъде приобщаваща и представляваща многообразието на сирийското общество и да зачита напълно всеобщите ценности като демокрация, правова държава, права на човека и основни свободи, с особено внимание към правата на етническите, културните и религиозните малцинства и жените; като има предвид, че установяването на приобщаващо и представително временно правителство от силите на опозицията може да допринесе за тази алтернатива;
Н. като има предвид, че е създадена група на приятелите на Сирия, която проведе няколко конференции на равнище външни министри и с участието на представители на основни международни организации, включително ООН, Лигата на арабските държави, ЕС, Организацията на ислямската конференция, Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Съюза на арабския Магреб и Африканския съюз;
О. като има предвид, че представители на сирийската опозиция проведоха няколко срещи през последните месеци с цел преодоляване на вътрешните различия и създаване на единен фронт и обявиха Национален пакт и Обща политическа идея за прехода в Сирия, както и заключенията и препоръките на проекта „На следващия ден: подкрепа за демократичния преход в Сирия“; като има предвид, че въпреки всички усилия сред опозицията продължават да съществуват вътрешни различия и напрежение;
П. като има предвид, че в резултат от наложеното от Русия и Китай вето Съветът за сигурност на ООН досега не е бил в състояние да намери адекватен отговор на гражданската война в Сирия; като има предвид, че в резолюцията си от 3 август 2012 г. Общото събрание на ООН изрази съжаление за неуспеха на Съвета за сигурност да постигне споразумение относно мерките за осигуряване спазването на неговите решения от сирийските органи; като има предвид, че на основата на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН в Сирия бяха разположени невъоръжени военни наблюдатели на ООН;
Р. като има предвид, че ЕС наложи целенасочени санкции срещу Сирия на няколко етапа, включително забрана за пътуване, замразяване на активи, забрана за износ на луксозни стоки и стоки с двойна употреба за тази страна, и засили допълнително оръжейното си ембарго срещу Сирия;
1. отново осъжда по най-категоричен начин бруталното клане на сирийското население от страна на режима; приветства смелостта на сирийския народ; изразява своята солидарност и подкрепа за сирийците, борещи се за демокрация, достойнство, права на човека и основни свободи; повтаря призива си към президента Башар ал Асад и неговия режим да предадат незабавно властта, за да позволят осъществяването на мирен, приобщаващ и демократичен, оглавяван от сирийски сили, преход в страната;
2. призовава всички въоръжени участници да прекратят незабавно насилието в Сирия; отново подчертава, че международното хуманитарно право, чиято главна цел е защитата на цивилното население, трябва да бъде изцяло спазвано от всички участници в кризата; подчертава, че трябва да се потърси отговорност от лицата, отговорни за широко разпространените, системни и сериозни нарушения на правата на човека, извършени в Сирия през последните 24 месеца; във връзка с това силно подкрепя призивите на върховния комисар на ООН по правата на човека да се отнесе положението в Сирия до Международния наказателен съд;
3. счита, че ключът за разрешаването на конфликта е в политически механизми, които да улеснят водения от Сирия политически процес за насърчаване на надеждно и ефективно политическо решение сред тези, които действително са ангажирани с прехода; потвърждава приоритетната необходимост хуманитарният и политическият аспект да продължат да бъдат разделени, за да се улеснява достъпът на нуждаещите се; призовава ЕС и ЕСВД да изработят пътна карта за политическо управление в освободените райони, включваща възможност за вдигане на санкциите;
4. отбелязва, че всички дезертирали от Сирия имат право на допълнителна защита, тъй като са изложени на риск по други причини, освен изложените в параграф 26 от насоките на ВКБООН, а именно изключително или непропорционално жестоко наказание, което е възможно да бъде приравнено на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или дори произволна екзекуция;
5. призовава донорите, предвид нарастващите нужди на палестинските бежанци в Сирия и в съседните държави, да подкрепят щедро продължаващите усилия на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток да укрепи издръжливостта им и да сведе до минимум техните страдания и разселване;
6. повтаря призива си към членовете на Съвета за сигурност на ООН, по-специално към Русия и Китай, но също така и към САЩ, да изпълнят своята отговорност, за да се сложи край на насилието и репресиите срещу сирийския народ; продължава да подкрепя усилията на ЕС и неговите държави членки в тази област;
7. призовава за незабавна хуманитарна помощ за всички нуждаещи се в Сирия, като се обръща специално внимание на ранените, бежанците, вътрешно разселените лица, жените и децата; приветства усилията на Международното движение на Червения кръст и на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток във връзка с това; отправя искане към сирийското правителство да осигури пълен достъп до страната на хуманитарните организации; подчертава необходимостта от увеличаване на сътрудничеството между различните работещи на място участници като местните органи, международните организации и НПО, включително сътрудничеството по границата; счита, че протоколите за помощ и наблюдението на границата биха имали добавена стойност;
8. отдава почит на приемащите общности и на съседните на Сирия държави, особено Йордания, Ливан, Турция и Ирак, за тяхната забележителна изобретателност при осигуряването на убежища и хуманитарна помощ на семействата, бягащи от Сирия, но е сериозно обезпокоен за опасната точна на насищане, която наближават тези държави;
9. призовава ЕС да поеме водеща роля в предоставянето на помощ на сирийските бежанци и призовава ЕС и държавите членки да разработят спешно обстойна програма за разширяване и засилване на подкрепата за съседните държави, приемащи бежанци, чрез финансова помощ и помощ в натура, за да се улесни създаването на безопасни и подходящи убежища за бежанци въпреки всички препятствия и трудности;
10. отбелязва необходимостта от палатки, санитарни съоръжения, лекарства, образование и – особено за укрепването на общностите – от стабилност, услуги и инфраструктура, както и от програми за изграждане на капацитет за справяне с растящия поток от бежанци; изтъква, че е важно да се направи оценка на условията на бежанците, живеещи извън лагерите; подчертава необходимостта да се обмисли пренасочването на бежанци към други райони;
11. призовава за засилване на материалната и политическата подкрепа от ЕС, за да се намали рискът, който представлява увеличаващият се брой сирийски бежанци за социално-икономическата и политическата стабилност на съседните държави, особено на Ливан;
12. призовава ЕС и международната общност да установят механизми за отчетност, за да се гарантира, че всички обещани средства стигат до тези, за които наистина са били предвидени; приветства значителните европейски ангажименти, поети на Донорската конференция в Кувейт на 30 януари 2013 г.; призовава ООН и международната общност и особено държавите от Персийския залив да засилят помощта си предвид нарастващите нужди; призовава държавите членки на ЕС да приемат повече бежанци;
13. подчертава колко е важно международните граници да се държат отворени и настоятелно призовава международната общност да подкрепя щедро Ливан и Йордания в управлението на нарастващия приток от бежанци; призовава настоятелно правителството на Йордания да спазва принципите на неотблъскване и равно третиране на бежанците;
14. остава дълбоко загрижен за широко разпространеното и системно нарушаване на правата на човека; призовава ЕС и международната общност да засилят защитата на цивилното население, в т.ч. хуманитарните работници и медицинския персонал; настоятелно призовава международната общност да намери решение на продължаващата несигурност и проблемите със закона и реда в бежанските лагери чрез стартиране на нова инициатива за сигурност в лагерите; настоятелно призовава всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да улесняват хуманитарния достъп, за да могат хуманитарните работници във и извън страната да се справят с растящите нужди; подкрепя осъждането от страна на върховния представител на всякакъв вид терористични нападения;
15. осъжда практиката на сексуално насилие в гражданската война в Сирия; настоятелно призовава ЕС и международната общност да насочат средства конкретно за справяне със сексуалното насилие; призовава приемащите общности да осигурят подходящо медицинско лечение за жертвите на сексуално насилие;
16. насърчава съвместния специален представител за Сирия на ООН и Лигата на арабските държави да прилага амбициозен и инициативен подход; призовава международната общност, включително ЕС и неговите държави членки, да му осигурят силна и единна подкрепа;
17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, парламентите и правителствата на държавите членки, както и на всички страни, ангажирани в конфликта в Сирия.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2012)0057.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2012)0351.