Предложение за резолюция - B7-0413/2013Предложение за резолюция
B7-0413/2013

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Сирия

    10.9.2013 - (2013/2819(RSP))

    за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
    внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

    Чарлз Танък, Джефри Ван Орден, Нърдж Дива, Адам Белан от името на групата ECR

    Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0413/2013

    Процедура : 2013/2819(RSP)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    B7-0413/2013
    Внесени текстове :
    B7-0413/2013
    Разисквания :
    Приети текстове :

    B7‑0413/2013

    Резолюция на Европейския парламент относно положението в Сирия

    (2013/2819(RSP))

    Европейският парламент,

    –   като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия,

    –   като взе предвид предходните резолюции на Съвета по външни работи относно Сирия, последната от които е от 22 юли 2013 г.,

    –   като взе предвид предходните изявления относно Сирия на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията,

    –   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно Сирия, в частност Резолюция 67/262 от 15 май 2013 г., Резолюция 66/253B от 3 август 2012 г. и Резолюция 66/253 от 16 февруари 2012 г.,

    –   като взе предвид своята резолюция от 22 май 2013 г. относно положението на сирийските бежанци в съседните държави[1],

    –   като взе предвид Резолюция 60/1 от 24 октомври 2005 г. на Общото събрание на ООН, и по-специално параграфи 138–140 от нея относно отговорността за защита на населението от геноцид, военни престъпления, етнически прочиствания и престъпления срещу човечеството,

    –   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

    –   като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

    –   като взе предвид Протокола за забрана на използването по време на война на задушливи, отровни и други газове и на бактериологически методи за водене на война, подписан в Женева на 17 юни 1925 г.,

    –   като взе предвид Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване, подписана в Лондон, Москва и Вашингтон на 10 април 1972 г.,

    –   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

    –   като взе предвид докладите от 4 юни, 22 март и 5 февруари 2013 г. на Независимата международна анкетна комисия за Сирия, създадена на 22 август 2011 г. от Съвета на ООН по правата на човека,

    –   като взе предвид съвместното съобщение, озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“ на Европейската комисия и върховния представител до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 май 2011 г.,

    –   като взе предвид обобщаващия доклад на международната конференция на високо равнище за набиране на хуманитарна помощ за Сирия, проведена в Кувейт на 30 януари 2013 г.,

    –   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

    А. като има предвид, че размириците и кръвопролитията в Сирия продължават вече трета година, без очевидна непосредствена перспектива за прекратяване на сраженията;

    Б.  като има предвид, че гражданските безредици и бруталните репресии от страна на сирийските органи на властта срещу сирийския народ въвлякоха страната в състояние на гражданска война, което на свой ред поражда риск от по-широк регионален конфликт;

    В.  като има предвид, че повече от 100 000 сирийци са били убити от началото на сраженията;

    Г.  като има предвид, че общият брой регистрирани сирийски бежанци възлиза понастоящем на повече от два милиона, като около четири милиона сирийци са разселени;

    Д. като има предвид, че президентът Асад пренебрегва многобройните призиви от страна на международната общност за прекратяване на ужасяващото насилие в Сирия;

    Е.  като има предвид, че насилието, например използването на тежка артилерия и обстрел срещу населени места, и ужасяващите убийства, извършвани от сирийската армия и сирийските сили за сигурност и от милицията „Шабиха“, както и от различни опозиционни сили, продължиха да се увеличават;

    Ж. като има предвид, че е имало няколко кланета и масови убийства (от упор) на мъже, жени и деца;

    З.  като има предвид, че през последните месеци драматично ескалират използването на мъчения, масовите арести и повсеместното разрушаване на населени места;

    И. като има предвид, че Върховният комисар на ООН за бежанците заяви, че сирийският конфликт е много повече от хуманитарна криза и съществува риск от разпространението му в целия регион и от ескалирането му в политическо и хуманитарно бедствие и бедствие в областта на сигурността, което напълно ще надхвърли международния капацитет за реагиране;

    Й. като има предвид, че всеки ден хиляди сирийци бягат от боевете в съседните държави в търсене на безопасност и защита, само за да продължат да бъдат уязвими в бежански лагери;

    К. като има предвид, че трите най-силно засегнати от конфликта и бежанския поток държави са Ливан, Йордания и Турция;

    Л. като има предвид, че на 21 август 2013 г. Източна Гута беше бомбардирана, като местните жители разказват за непосредствено появили се симптоми, включително конвулсии, задавяне и липса на контрол върху мускулите в резултат на използването на химическо оръжие;

    M. като има предвид, че според докладите 1300 души са загинали в резултат на нападението, включително около 400 деца, а още стотици са били ранени в област, която вече е била бомбардирана ежедневно от силите на режима, поради което е било невъзможно да се осигурят най-елементарните житейски нужди за стотици хиляди жители, както е отчетено от Центъра за документиране на нарушения в Сирия;

    Н. като има предвид, че редица независими доклади потвърждават използването на химическо оръжие при нападението в Източна Гута;

    O. като има предвид, че употребата на химическо оръжие е военно престъпление, което е забранено съгласно Женевския протокол и статута на Международния наказателен съд;

    П. като има предвид, че макар Сирия да е една от малкото на брой държави, които все още предстои да подпишат Конвенцията на ООН за забрана на химическото оръжие, може да се твърди, че независимо от това разпоредбите на Конвенцията се прилагат съгласно международното обичайно право;

    Р.  като има предвид, че екип от оръжейни инспектори на ООН прекара четири дни в Сирия, за да разследва използването на химическо оръжие на 21 август 2013 г. в Източна Гута, с мандат да оцени дали е използвано химическо оръжие, но не и кои може да са били извършителите;

    С. като има предвид, че на 27 август 2013 г. Арабската лига направи изявление, с което осъжда сирийския режим и обвинява президента Асад в геноцид, като заявява с необичайно категоричен тон, че режимът е „изцяло отговорен за грозното престъпление“ и отправя искане „всички извършители на това ужасно престъпление да бъдат изправени пред международен съд“;

    Т.  като има предвид, че на 30 август 2013 г. Съветът за сигурност на ООН не можа да постигне съгласие относно необходимите мерки за интервенция срещу нарушенията от страна на президента Асад на международните норми в сирийската криза;

    У. като има предвид, че в резолюцията на Парламента от 18 декември 2008 г. относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации[2] ясно се заявява следното: „отговорността за защита“ следва да се разглежда като средство за допринасяне за сигурността на хората; като подчертава, че самата държава носи основната отговорност за предотвратяване на геноцид, военни престъпление, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството срещу населението ѝ, по-силно подчертава отговорността на всяко отделно правителство за защита на собствените му граждани; счита, обаче, че когато правителствата нямат възможност или желание да предоставят подобна защита, отговорността за предприемане на подходящи действия става колективна отговорност на широката международна общност; отбелязва още, че такива действия следва да целят предотвратяване, както и реагиране, и да включват употребата на принудителна военна сила единствено като крайна мярка“;

    1.  изразява съжаление във връзка с насилието, сплашването и изтезаването на мъже, жени и деца от страна на участващите във вътрешния конфликт в Сирия;

    2.  осъжда остро масовото убийство на цивилни граждани с химическо оръжие на 21 август 2013 г.; отбелязва с дълбока загриженост, че това е най-голямото масово убийство с химическо оръжие след нападението, извършено от силите на Саддам Хюсеин, при което през 1988 г. бяха убити около 5 000 иракски кюрди в Халабджа, Северен Ирак; подчертава, че използването на химическо оръжие е незаконно съгласно международното право, че нарушенията трябва да имат сериозни последици, както и че Сирия е една от много малкото на брой държави, които не са страна по Международната конвенция за забрана на химическото оръжие, но е страна по Женевския протокол от 1925 г., който забранява използването на химическо оръжие;

    3.  счита, че употребата на химическо оръжие, което, заедно с атомните и биологичните оръжия е оръжие за масово унищожение (ОМУ), не може да остане без отговор и че международната общност следва, като в идеалния случай работи под егидата на ООН, да разгледа всички възможности в рамките на международното право, чрез своята реакция на атаката от 21 август;

    4.  счита, че международната общност е морално задължена да реагира, за да защити цивилното население и за да се избегне какъвто и да е риск химическо оръжие или други ОМУ да бъдат използвани отново в конфликта;

    5.  призовава ООН да приключи възможно най-скоро задълбоченото разследване на масовите убийства в Сирия на 21 август 2013 г. и да извърши оценка на отговорността;

    6.  изразява съжаление във връзка с факта, че Съветът за сигурност на ООН не предприе действия в отговор на кризата в Сирия;

    7.  настоятелно призовава Съвета за сигурност на ООН да предприеме действия във връзка с масовите убийства в Сирия и нарушаването на международните конвенции въз основа на заключенията на експертната група на ООН и да реагира спешно на употребата на химическо оръжие в Сирия;

    8.  призовава в частност Русия и Китай, като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, да поемат своята отговорност и да улеснят постигането на обща позиция и намирането на изход от кризата в Сирия; изразява съжаление във връзка с честото използване на вето от страна на Русия и Китай като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН по отношение на положението в Сирия, като по този начин се предотвратява налагането на мир и сигурност в региона от страна на международната общност, както се изисква от Устава на ООН;

    9.  отбелязва изявлението на Арабската лига от 27 август 2013 г., в което се призовава международната общност, представлявана в Съвета за сигурност на ООН, да преодолее вътрешните разногласия и да предприеме действия срещу онези, които са извършили това престъпление, за което е отговорен сирийският режим;

    10. подчертава, че положението в Сирия дава основание за съгласуван общ подход на съюзниците от НАТО, държавите – членки на ЕС и на широката международна общност; затова призовава ЕС и неговите държави членки да извършат оценка какви мерки би могъл да предприеме Съюзът, за да подпомогне демократичните сили в сирийската опозиция, да улесни диалога и прилагането на общ подход с други членове на международната общност, в това число Арабската лига, както и да предостави допълнителна хуманитарна помощ за населението в Сирия и в съседните държави;

    11. призовава международната общност и всички участници в конфликта в Сирия да работят за свикване на конференция Женева II със споделеното желание за постигане на политическо решение относно сраженията в Сирия; насърчава освен това международната общност да се ангажира с конкретно планиране за демократичен преход след режима на президента Асад в Сирия;

    12. призовава за създаване на международна анкетна комисия, на която да бъде предоставен достъп, наред с оръжейните инспектори на ООН, не само да документира и провери конкретната употреба на химическо оръжие, но също така да установи страните, отговорни за престъпното използване на химическо оръжие;

    13. призовава за наказателно преследване на лицата, отговорни за престъпления срещу човечеството и за повсеместни, систематични и груби нарушения на правата на човека, както и Съветът за сигурност на ООН да предаде тези лица на прокуратурата, за да бъдат подведени под съдебна отговорност след разследване пред Международния наказателен съд в Хага;

    14. изразява дълбока загриженост от продължаващата хуманитарна криза в Сирия и последиците от нея за съседните държави; изразява загриженост освен това във връзка с факта, че потокът от бежанци, напускащи Сирия, продължава да расте;

    15. изразява съжаление във връзка с неуспеха на последната среща на високо равнище на Г-20 в Санкт Петербург да се постигне съгласие за единна международна реакция на нападението с химическо оръжие в Сирия на 21 август;

    16. приветства реакцията на правителствата на съседните държави, особено Турция и Ливан, с оглед предоставяне на хуманитарна помощ на сирийските бежанци; признава, че предоставянето на тази помощ подлага на допълнителен натиск съществуващите услуги и бюджети в тези държави; призовава международната общност да подкрепи държавите, които са засегнати в тази връзка;

    17. споделя загрижеността на заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координатор на помощта при извънредни ситуации, че обикновените хора плащат цената за неуспеха за прекратяване на конфликта, довел до момента до 2 милиона бежанци и 100 000 смъртни случая;

    18. отбелязва, че президентът Асад, като конституционен и законен държавен глава на сирийската държава, носи крайната отговорност за всички действия, извършени от въоръжените сили в Сирия; наред с това настоятелно призовава президента Асад да признае, че сирийският народ отхвърля неговия режим, и да се отдръпне в интерес на своята страна и единството на нейния народ;

    19. призовава всички в Сирия да спазват принципите на правата на човека и демокрацията и да сътрудничат с международната общност за мирно приключване на конфликта;

    20. признава неотложната необходимост от съсредоточаване на международните и регионалните усилия за решаване на кризата в Сирия; продължава настоятелно да призовава всички членове на Съвета за сигурност на ООН да изпълнят своите отговорности по отношение на кризата; настоятелно призовава всички държави, които активно насърчават намирането на изход от кризата, да подкрепят тези усилия; счита, че този процес следва да се основава на принципите на комюникето от Женева от 30 юни 2012 г. и на Резолюция 2042 на Съвета за сигурност на ООН;

    21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на Арабската лига, на правителството и парламента на Сирийската арабска република, както и на правителствата и парламентите на съседните на Сирия държави.