Предложение за резолюция - B7-0427/2013Предложение за резолюция
B7-0427/2013

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Сирия

10.9.2013 - (2013/2819(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Ги Верхофстад, Рамон Тремоса и Балсейс, Греъм Уотсън, Маритйе Схаке, Йоханес Корнелис ван Бален, Едуард Макмилан-Скот, Йелко Кацин, Шарл Гьоренс, Хану Такула, Луи Мишел, Филип Де Бакер, Фил Бениън от името на групата ALDE
Елен Флотр

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0413/2013

Процедура : 2013/2819(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0427/2013
Внесени текстове :
B7-0427/2013
Разисквания :
Приети текстове :

B7‑0427/2013

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Сирия

(2013/2819(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно Сирия, по-специално относно положението в Сирия от 16 февруари 2012 г.[1], относно Сирия от 13 септември 2012 г.[2] и относно положението на сирийските бежанци в съседните държави от 23 май 2013 г.[3],

–   като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 23 януари, 18 февруари, 11 март, 22 април, 27 май, 24 юни, 9 и 22 юли и 7 септември 2013 г.; като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. относно Сирия,

–   като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 9 май, 14 и 24 юни, 21 и 23 август 2013 г., като взе предвид изявленията на члена на Европейската комисия, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, по-специално изявлението от 3 септември 2013 г.,

–   като взе предвид Резолюция 1540 на Съвета за сигурност на ООН от 28 април 2004 г. и многобройните изявления на генералния секретар на ООН и на неговия говорител, по-специално изявленията от 25, 26 и 28 август и 2 и 3 септември 2013 г.,

–   като взе предвид доклада на независимата международна анкетна комисия на ООН относно Сирия от 18 юли 2013 г.,

–   като взе предвид изявлението на президента на САЩ Барак Обама от 31 август 2013 г.,

–   като взе предвид декларациите на ВКБООН от 3 септември 2013 г. относно броя на сирийските бежанци,

–   като взе предвид Заключителното комюнике на Групата за действие за Сирия („Комюникето от Женева“) от 30 юни 2012 г.,

–   като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях, и по-специално Женевския протокол към Хагската конвенция за забрана на използването по време на война на задушливи, отровни и други газове и на бактериологически методи за водене на война, както и стандартите, определени в Конвенцията за химическото оръжие,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че по оценки на ООН от септември 2013 г. най-малко 100 000 души, главно цивилни граждани, са били убити в резултат на насилието в Сирия през последните две години; като има предвид, че съгласно Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) 4,25 милиона души са вътрешно разселени и има над 2 милиона сирийски бежанци, основно в Турция, Йордания, Ливан и Ирак, като повече от половината са деца на възраст под 17 години, което води до безпрецедентна криза в региона и поражда предизвикателства и нестабилност;

Б.  като има предвид, че в Резолюция 1540 на Съвета за сигурност на ООН от 28 април 2004 г. се заявява, че разпространението на ядрено, химическо и биологично оръжие съставлява заплаха за международния мир и сигурност;

В.  като има предвид, че употребата на химическо оръжие в Сирия и поведението и действията на политическия режим срещу цивилното население трябва да се разглеждат като престъпления срещу човечеството, за които трябва да се търси отговорност от въпросния режим, както и че те съставляват сериозна заплаха за стабилността в региона и световния мир; като има предвид, че могат да се използват най-различни форми на натиск, репресивни мерки и санкции, както и да се сезира Международният наказателен съд, в отговор на престъпленията, при условие че бъдат приведени съответните доказателства, извършени от Башар ал Асад, когото никой не се опитва да освободи от отговорност;

Г.  като има предвид, че неспособността на режима на Асад да опази запасите си от химическо оръжие съставлява също толкова сериозна заплаха за сигурността и стабилността както в Сирия, така и в региона;

Д. като има предвид, че президентът на САЩ реши да поиска разрешение от Конгреса на САЩ за използването на сила; като има предвид, че на 29 август 2013 г. Камарата на общините на Обединеното кралство отхвърли внесено от министър-председателя Дейвид Камерън предложение в подкрепа на принципна на интервенция в Сирия;

Е.  като има предвид, че според САЩ целта на военните нападения ще бъде да се отговори на употребата на химическо оръжие и да се възпре и ограничи потенциалът за бъдеща употреба на такова оръжие от страна на сирийското правителство;

Ж. като има предвид, че употребата на химическо оръжие не може да остане без отговор от страна на ЕС и международната общност, тъй като те са длъжни да предприемат действия, за да защитят цивилното население и да избегнат опасността от бъдеща употреба на химическо оръжие;

З.  като има предвид, че на 21 август 2013 г. беше извършено широкомащабно нападение с химическо оръжие в предградията на Дамаск, като бяха убити стотици хора, включително много жени и деца; като има предвид, че това нападение е очевидно нарушение на международното право, военно престъпление и престъпление срещу човечеството; като има предвид, че информация от голям брой източници потвърждава това нападение и изглежда насочва към наличието на убедителни доказателства, че отговорност за тези нападения носи сирийският режим, тъй като той единствен разполага с необходимите за производството на химическо оръжие вещества, както и със средства за доставянето на достатъчни количества;

И. като има предвид, че позицията на Русия и Китай и тяхното вето възпрепятстваха приемането на обща позиция относно кризата в Сирия от Съвета за сигурност на ООН;

Й. като има предвид, че на 1 септември 2013 г. Лигата на арабските държави настоятелно призова ООН и международната общност да поемат отговорност в съответствие с Устава на ООН и международното право, като предприемат необходимите възпиращи действия срещу сирийския режим; като има предвид, че през 2011 г. Лигата на арабските държави отстрани Сирия, а на 26 март 2013 г. призна Националната сирийска коалиция на опозиционните и революционните сили като представител на Сирия;

К. като има предвид, че преди нападението от 21 август 2013 г. в предградието Гута на Дамаск, на разследващ екип на ООН, ръководен от шведския учен д-р Оке Селстрьом, беше разрешено да влезе в Сирия и да разследва за използването на химическо оръжие; като има предвид, че бяха необходими няколко дена, преди сирийският режим да разреши на екипа да посети мястото на нападението в Гута; като има предвид, че разследващият екип взе проби, които ще бъдат анализирани извън Сирия през следващите няколко седмици; като има предвид, че екипът на ООН напусна Сирия на 31 август 2013 г.;

Л.  като има предвид, че на 27 май 2013 г. Съветът по външни работи одобри възобновяването на ограничителните мерки срещу Сирия, и по-специално вдигането на ембаргото върху оръжията, като разреши „продажбата, доставката, трансфера или износа“ от държавите — членки на ЕС, „на военно оборудване или оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии“, при условие че е предназначено за Националната сирийска коалиция на опозиционните и революционните сили „с цел защита на гражданското население“;

М. като има предвид, че броят на сирийските бежанци и нуждаещи се лица нараства драматично с влошаването на политическата и хуманитарната ситуация с всеки изминал ден на продължаващия въоръжен конфликт; като има предвид, че ЕС участва с хуманитарна помощ на обща стойност 1,3 милиарда евро, за да подпомогне Сирия и съседните държави, на чиято територия са настанени над 2 милиона сирийски бежанци;

Н. като има предвид, че нарастващото влияние на екстремистките групи и милициите поражда голяма загриженост и трябва да бъде подложено на всестранна оценка в контекста на действията на ЕС по отношение на Сирия и региона;

1.  осъжда възможно най-решително масовите убийства на цивилни граждани в Сирия и нападението с химическо оръжие от страна на режима на Асад в предградието Гута на Дамаск на 21 август 2013 г., което, според западните разузнавателни служби, е довело до смъртта на най-малко 1 400 души, от които 400 деца; отбелязва с голяма загриженост, че това е най-голямото масово убийство с помощта на химическо оръжие, след извършеното от войските на Саддам Хюсеин срещу цивилното население в Северен Ирак; припомня на президента Асад неговите задължения съгласно Женевския протокол относно неизползването на химическо оръжие и призовава сирийските органи строго да се придържат към своите международни задължения;

2.  осъжда незаконните извънсъдебни екзекуции и всички други форми на нарушения на правата на човека, извършени от екстремистки групи и сили, противопоставящи се на режима на Асад;

3.  изразява своята загриженост предвид продължаващото насилие в Сирия и призовава всички участници незабавно да го прекратят; отбелязва ролята на различните регионални участници, включително по отношение на доставката на оръжие, и изразява загриженост по повод отрицателното въздействие на сирийския конфликт върху съседните държави;

4.  поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; отново изразява своята солидарност със сирийския народ, който се бори за свобода, достойнство и демокрация, и приветства неговата смелост и решителност, като обръща специално внимание на жените и децата;

5.  подчертава, че изправена пред тази цинична употреба на химическо оръжие, международната общност не може да остане безучастна; счита, че ясни и решителни ответни действия, и ако е необходимо, ограничено и адекватно прилагане на сила, са от решаващо значение, за да се покаже ясно, че такива престъпления са неприемливи и не могат да останат безнаказани; счита, че такава стратегия е в съответствие със стремежа на ЕС към процес за постигане на политическо решение на конфликта чрез преговори и че трябва да се предотврати създаването на ужасен прецедент за повторното използване на химическо оръжие в Сирия или на друго място;

6.  призовава ООН бързо да завърши своето задълбочено разследване на използването на химическо оръжие в Сирия и да подведе виновните под отговорност; призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН да обсъдят масовите убийства в Сирия въз основа на заключенията на разследващия екип на ООН и да преценят какви действия трябва да бъдат приети в отговор на употребата на химическо оръжие в Сирия;

7.  изразява съжаление предвид факта, че Съветът за сигурност на ООН не успя да предприеме действия и не постигна съгласие по резолюция, чрез която да упражни по-силен и ефективен натиск за прекратяване на насилието в Сирия; настоятелно призовава по-конкретно Русия и Китай да поемат отговорност и да допринесат за формулирането на обща позиция; отбелязва, независимо от полаганите дипломатически усилия, че е малко вероятно да се преодолее несъгласието в Съвета за сигурност относно разрешаването на военни действия срещу режима на Асад; отново потвърждава, че решително подкрепя призива на комисаря на ООН за правата на човека за сезиране на Международния наказателен съд от страна на Съвета за сигурност на ООН с цел официално разследване на положението в Сирия;

8.  призовава ЕС да поеме ръководната роля при възобновяването на дипломатическите усилия от всички страни в конфликта в Сирия с цел тяхното незабавно и конструктивно включване в процеса „Женева ІІ“, който следва да доведе до политическо решаване на кризата в Сирия;

9.  счита, че международната общност следва да постигне чрез преговори политическо решение за Сирия, с което да се прекрати насилието, да се предотврати бъдеща употреба на химическо оръжие и да се насърчи истински политически преход към демокрация, воден от Сирия, който да отговори на законните искания на сирийския народ и да се основава на приобщаващ диалог с участието на всички демократични сили и компоненти на сирийското общество, с цел започването на процес на дълбоки демократични реформи, който също така отчита необходимостта от гарантиране на национално помирение и следователно е ангажиран да осигури спазване на правата и свободите на малцинствата, включително етническите, религиозните, културните и други малцинства;

10. счита, че стратегията за постигане на политическо решение на конфликта в Сирия чрез преговори следва да включва: 1) предоставянето на помощ под всякаква форма на сирийския Висш военен съвет и на други сирийски субекти, които се противопоставят на правителството на Башар ал Асад, след като са били надлежно и цялостно проучени и при условие че споделят с ЕС общи демократични ценности и интереси; 2) предоставянето на помощ под всякаква форма на сирийската политическа опозиция, в т.ч. на опозиционната коалиция; 3) усилия за изолиране на екстремистките и терористичните групи в Сирия, така че да не могат да въздействат върху бъдещото преходно и постоянно правителство на Сирия; 4) координация със съюзници и партньори; и 5) усилия за ограничаване на помощта от правителството на Иран и други за сирийския режим;

11. подчертава, че ЕС носи особена отговорност за стабилността и сигурността в съседните си държави и посочва, че положението в Сирия дава основание за съгласуван общ подход на държавите – членки на ЕС, в сътрудничество с НАТО; призовава следователно ЕС и неговите държави членки да започнат интензивни дипломатически действия, да обединят ресурсите на военното разузнаване, да анализират задълбочено политическите последици от военни действия, както и точното естество на военната намеса и нейните цели и продължителност, с цел определянето на мерките, които ЕС следва да приеме в отговор на използването на химическо оръжие от страна на режима на Асад; призовава настоятелно дипломатическите усилия на ЕС да се насочат към всички заинтересовани регионални участници, в т.ч. Русия, Иран, Израел и Турция, като тяхната цел следва да бъде разработването на варианти за трайно политическо решение на сирийския конфликт въз основа на плуралистичната демокрация и върховенството на закона;

12. призовава отново президента Асад и неговия режим да предадат незабавно властта, за да позволят да се осъществи възможно най-скоро мирен, приобщаващ, надежден и демократичен преход, воден от Сирия;

13. изразява дълбока загриженост предвид продължаващата хуманитарна криза в Сирия и последиците от нея за съседните държави; припомня, че правителството на Асад носи основната отговорност да се грижи за благосъстоянието на своя народ; призовава за засилена хуманитарна помощ за населението в Сирия и в съседните държави, и по-специално Ливан и Йордания; подкрепя и приветства значителния принос на Комисията и държавите членки в международните програми на хуманитарна помощ; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и ЕСВД да предприемат подходящи и отговорни мерки по отношение на притока на бежанци в държавите членки, за да се намали натоварването за съседните държави; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и ЕСВД да окажат натиск върху държавите, които са поели ангажимент за подпомагане, но не са предоставили обещаните средства;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Руската федерация, правителството и парламента на Китайската народна република, правителството и парламента на Република Турция, правителството и Камарата на представителите на Съединените американски щати, правителството и парламента на Хашемитско кралство Йордания, правителството и парламента на Ливанската република, генералния секретар на ООН, генералния секретар на Лигата на арабските държави, Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, както и на правителството и парламента на Сирийската арабска република.