Предложение за резолюция - B7-0565/2013Предложение за резолюция
B7-0565/2013

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно подготовката за заседанието на Европейския съвет на 19 и 20 декември 2013 г.

    9.12.2013 - (2013/2626(RSP))

    за приключване на разискванията по изявления на Съвета и на Комисията
    внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника на дейността

    Мариза Матиаш, Алда Соуза, Патрик Льо Ярик, Уили Мейер от името на групата GUE/NGL

    Процедура : 2013/2626(RSP)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    B7-0565/2013
    Внесени текстове :
    B7-0565/2013
    Приети текстове :

    B7‑0565

    Резолюция на Европейския парламент относно подготовката за заседанието на Европейския съвет на 19 и 20 декември 2013 г.

    (2013/2626(RSP))

    Европейският парламент,

    –   като взе предвид изявлението от срещата на високо равнище на еврозоната от 29 юни 2012 г.,

    –   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 октомври 2013 г.,

    –   като взе предвид съобщенията на Комисията от 20 март 2013 г., озаглавено „Към задълбочен и истински Икономически и паричен съюз: предварителна координация на важните реформи в икономическата политика“ (COM (2013)0166) и „Към задълбочен и истински Икономически и паричен съюз: въвеждане на инструмента за конвергенция и конкурентоспособност (COM (2013)0165),

    –   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 7 февруари 2013 г. относно „Инициативата за заетост на младежта”,

    –   като взе предвид политическото споразумение, постигнато от Съвета на 28 февруари 2013 г. относно препоръката на Съвета за създаването на гаранция за младежта,

    –   като взе предвид членове 77, 78, 79 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

    –   като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно засилената солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището[1],

    –   като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно миграционните потоци в Средиземноморието, със специално внимание към трагичните събития край бреговете на Лампедуза[2],

    –   като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за наблюдението на морските външни граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (COM(2013)0197),

    –   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

    A. като има предвид, че предвид своята предистория Европейският съюз има неотменен дълг да бъде надежден, неприбягващ до насилие фактор и посредник на световно равнище и в международните си отношения, който се стреми единствено към цивилни и мирни решения на конфликтите, да бъде фактор, насърчаващ изкореняването на бедността чрез устойчиво развитие, контрола над оръжията и разоръжаването, като подкрепя балансирани икономически отношения, справедлива търговия и справедливо разпределяне на световните ресурси и благосъстояние, с цел да се гарантира стабилност и просперитет в ЕС и по света;

    Б.  като има предвид, че военната мощ, разработвана от ЕС – особено след Декларацията от Сен Мало от 1998 г., формулирането на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) през 2003 г. и след началото на прилагането на Договора от Лисабон, се възприема не само като крайно средство, чиято употреба възниква при изключителни обстоятелства, а по-скоро се възприема като полезно за широк спектър от функции за „пасивна сигурност“, които надхвърлят защитата и които включват разузнаване, разкриване, масово наблюдение, разубеждаване и използване на пространството за военни цели;

    В.  като има предвид, че международни мозъчни тръстове (включително ръководителите на Европейската глобална стратегия[3]) и лично заместник-председателят/върховният представител са на мнение, че географският обхват на дейността на ЕПСО е равнозначен на неоколониална европейска империя, като се има предвид, че те застъпват позицията, че "Европа трябва да поеме повече отговорност за собствената си сигурност и на тази на съседите си […], че Съюзът трябва да е способен да предприема решителни действия чрез ЕПСО като източник на сигурност, когато е възможно в партньорство, но когато е необходимо – самостоятелно, в съседните държави, включително чрез пряка намеса. Стратегическата автономност трябва да се прояви на първо място в съседните на ЕС държави […], в още по-голяма степен са засегнати и „съседите на съседите“, например в Сахел или в Африканския рог – два региона, в които Съюзът ръководи пет мисии за уреждане на кризи"[4];

    Г.  като има предвид, че според Европейската стратегия за сигурност, свързаните със сигурността предизвикателства, пред които е изправен ЕС, които могат да предизвикат военен отговор не се ограничават до стриктно военни заплахи, но включват дори енергийната сигурност, миграционните потоци и изменението на климата;

    Д. като има предвид, че настоящата икономическа и социална криза се утежни значително от икономическите политики и структура на Икономическия и паричен съюз и от неолибералните политики на Европейския съюз за насърчаване на дерегулирането на финансовите пазари, либерализирането на пазарите на стоки и услуги, увеличаване на финансиализацията на икономиката , и мерки за намаляване на публичните инвестиции и увеличаване на дерегулирането на пазара на труда;

    Е.  като има предвид, че описаните политики в голяма степен допринесоха за увеличаване на безработицата по принцип и по-конкретно на младежката безработица, като създадоха допълнителна социална изолация и бедност, и по този начин доведоха до сериозен социален регрес;

    Ж. като има предвид, че механизмите за превеждане на валута все още са нарушени в значителна степен и пределно ниските лихви на Европейската централна банка (ЕЦБ) подхраниха единствено спекулации на финансовите пазари; като има предвид, че предоставянето на заеми за реалната икономика продължава да намалява и че се задава дефлационен натиск;

    З.  като има предвид, че банки „зомби“ все още развиват дейност в ЕС и пречат на всякакво икономическо възстановяване;

    И. като има предвид, че проектът за банков съюз няма да промени начина, по който функционират финансовите пазари и участниците в тях; като има предвид, че устойчиво и социално балансирано икономическо възстановяване се нуждае неотложно от значителни промени на банковите структури;

    Й. като има предвид, че връзката между финансовата криза и кризата с държавния дълг остава и че банките все още трупат огромни печалби в ущърб на обикновените работещи хора;

    К. като има предвид, че някои държави членки продължават да пренебрегват очевидното макроикономическо неравновесие в ЕС, което вече е признато дори от самата Комисия, и продължават със своите политики за дефлационно замразяване на заплати и пазар на труда, които вредят на най-уязвимите в Европа; като има предвид по-конкретно, че предложената минимална заплата в Германия представлява по-скоро упражнение за „замазване на очите“, отколкото реално решение на проблема;

    Л. като има предвид, че реакцията от страна на ЕС, ЕЦБ и МВФ („Тройката“) в отговор на икономическа криза беше погрешна както в политическо, така и в икономическо отношение; като има предвид, че противно на прогнозите икономическото положение продължава да се влошава, което води до широко разпространен порочен кръг на рецесия, бедност, социална изолация и безработица;

    М. като има предвид, че функционирането на демократични структури, включително на националните парламенти, беше сериозно влошено поради „пазарната дисциплина“ и политиките на строги икономии, наложени от ЕС, „Тройката“ и правителствата на държавите членки; като има предвид, че институциите за управление на кризи („Тройката“) и европейските финансови механизми (включително Европейският механизъм за стабилност и Европейският инструмент за финансова стабилност) са лишени от демократична отчетност;

    Н. като има предвид, че новите предложения на Комисията относно предварителната координация на реформите на икономическата политика, както и въвеждането на инструмента за конвергенция и конкурентоспособност задълбочават неолибералните икономически политики и са насочени към по-нататъшно отнемане от държавите членки на правото на избор на политики, тъй като намаляват значително полето за действие и за алтернативни политики;

    О. като има предвид, че неотдавнашното проучване на годишния растеж и свързания с него доклад за механизма за предупреждение продължават да предписват погрешно лечение въз основа на съмнителни предположения;

    П. като има предвид, че при неотдавнашните трагедии край бреговете на Лампедуза загинаха най-малко 400 мигранти, а много други все още не са открити;

    Р.  като има предвид, че по данни на Международната организация по миграция, най-малко 20 000 души са загинали в морето от 1993 г. насам, което показва още веднъж, че трябва да се направи всичко възможно за спасяването на живота на хора в опасност и че държавите членки трябва да спазват своите международни задължения във връзка със спасителните операции по море;

    Относно общата политика за сигурност и отбрана

    1.  изисква ясен ангажимент и прилагане на строго цивилна външна политика, която следва да включва като приоритетни цели изкореняването на бедността, устойчивото развитие и изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие, контрола над оръжията, режима на договора за неразпространение на ядреното оръжие, цялостно разоръжаване от конвенционално и ядрено оръжие, мирно решаване на конфликти, което да подкрепя балансирани икономически отношения, справедлива търговия и справедливо разпределяне на световните ресурси и благосъстояние, с цел да се гарантира стабилност и просперитет в ЕС и по света;

    2.  осъжда по-нататъшната милитаризация на ЕС, тясната обвързаност на Съюза с НАТО, формирането на военен съюз и амбицията за военна автономия чрез увеличаване на инвестициите във въоръжаване и военни способности, с цел гарантиране на икономическите и геостратегическите интереси и експанзионистични проекти на ЕС и на интересите на големите европейски столици и на влиятелните държави членки;

    3.  изразява съжаление по повод липсата на политическа воля за насърчаване на цивилното уреждане на конфликти, като вместо това акцентът се поставя върху отбраната на ЕС, интервенцията, милитаризацията и наблюдението; във връзка с това осъжда фокусирането върху следните ключови момента, които неколкократно бяха обсъдени в годишния доклад за ОПСО и други доклади по същата тема на Европейския парламент:

    •    невярното твърдение, че поддържането на съкращаване на разходите за отбрана създава риск за европейската сигурност, като се твърди, че Съюзът би бил подложен на натиск и контролиран от чужди сили;

    •    искането за установяване на единен пазар на отбраната, сътрудничество във въоръжаването, обединяване и споделяне на военни способности, цялостното искане за разширяване на изследванията във военната области в областта на сигурността, по-конкретно за мисиите на ОПСО и увеличаване на инвестициите в цивилни изследвания за военни цели, по-конкретно чрез Хоризонт 2020;

    •    укрепването на сектора на ЕС за отбрана и военния сектор, насърчаване на цивилно-военно сътрудничество и по-нататъшно развитие и укрепване на военнопромишлен комплекс чрез европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ);

    •    увеличеното използване на помощта за развитие (Европейски фонд за развитие) за финансиране на операции и мисии в областта на сигурността/ОПСО, и подчиняване на области на политиката като политика в областта на търговията и развитието на ОПСО;

    •    задължителното постоянно структурирано сътрудничество като основа за валиден за ЕС режим на сигурност на доставките и гаранции;

    •    призива за финансиране от ЕС на военни операции (начални фондове) и необходимостта от увеличаване на механизма ATHENA;

    •    подкрепата за силна Европейска агенция по отбрана (EDA) и щабквартири на ЕС, оборудвани с разузнавателни средства, които не подлежат на парламентарен или обществен контрол, за централизирано разработване на военните способности и оборудване на ЕС;

    •    призива за използване на бойни групи и искането за постоянни бойни единици в повишена бойна готовност, разполагащи със сухопътни, морски специални части и с високо равнище на мотивация, най-вече в армия на ЕС;

    4.  призовава за пренасочване на средства както от военния бюджет и от бюджета за отбрана на Съюза, така и от националните бюджети, с цел посрещане на социалните и икономическите потребности на хората, най-вече във времена на криза, спиране на икономиите, инвестиране в цивилна индустрия и развитие, и разкриване на работни места;

    5.  подчертава, че инвестициите във военната област представляват значителна тежест за икономиката и много неефективен начин за разкриване на работни места; следователно призовава за пренасочване на средства както от военния бюджет и от бюджета за отбрана на Съюза, така и от националните бюджети, с цел посрещане на социалните и икономическите потребности на хората, най-вече във времена на криза, спиране на икономиите, инвестиране в цивилна индустрия и развитие, и разкриване на работни места;

    Относно банковия съюз

    6.  подновява призива си за стабилен държавен банков сектор и за стабилен обществен контрол над финансовия сектор, както и за намаляване на този сектор, така че той повече да не представлява заплаха за обществото и най-накрая да обслужва потребностите на реалната икономика;

    7.  категорично осъжда измамните практики, осъществявани от някои финансови институции и изисква държавите членки да задължат банките да работят в интерес на широката общественост, вместо да увеличават печалбите на шепа акционери;

    8.  счита предложението за банков съюз за изцяло неподходящо да се справи с дълбоко вкоренените проблеми на финансовия сектор; призовава Европейския съвет изцяло да преразгледа политическата си позиция по отношение на финансовия сектор;

    9.  изразява дълбока загриженост по повод политиката на ЕЦБ, която до момента обслужва единствено интересите на участниците във финансовия бизнес и капиталовия пазар, а не на обикновените хора; призовава Европейския съвет да започне сериозен дебат за реформирането на ЕЦБ, така че тя да може най-накрая да служи на народите на Европа, а не на финансовите пазари;

    Относно задълбочаването на ИПС

    10. изразява убеждение, че Европейският парламент и националните парламенти, както и социалните партньори и гражданското общество следва да играят ключова роля в процеса на вземане на всички решения от областта на икономическата политика;

    11. припомня, че нивата на задлъжнялост в ЕС са се увеличили от 18 % през 2008 г. на 25 % през 2012 г., докато в същото време богатите са станали още по-богати; осъжда политиката на ЕС за строги икономии и изисква Европейският съвет да я прекрати; счита наличните средства за координация на икономическите политики за напълно неподходящи за преодоляване на кризата и за трансформиране на държавите членки в демократични и приобщаващи общества в полза на всички граждани;

    12. осъжда имплицитната логика на „моркова и тоягата“, прикрита като механизъм за солидарност, на т.нар. „инструмент за конвергенция и конкурентоспособност“, който има за цел единствено да подкупи хората за постигане на съгласие по погрешни политически мерки, които целят подкопаването на правата на работниците и социалните права и които допълнително ще увеличат пропастта между богати и бедни; отхвърля всяка форма на договорни споразумения, които допълнително биха отнело възможността на държавите членки да изберат алтернативни и прогресивни икономически политики;

    13. изисква отмяна на така наречените "меморандуми за разбирателство" между държавите членки и Тройката, както и на мерките, произтичащи от тези меморандуми; изисква освен това разпускане на „Тройката“; категорично счита, че е необходимо държавите членки да преразгледат и да предоговорят държавните си дългове;

    14. изисква дълговете на банките да не бъдат прехвърляни отново върху плещите на хората и настоява повече да не бъдат допускани случаи на спасяване на банки с публични средства, както всяка бъдеща намеса от страна на ЕМС да се осъществява при пълен демократичен контрол; подчертава, че е необходимо „зомби“ банките да бъдат закрити и че държавните банки, които разполагат с пълен достъп до рефинансиране от ЕЦБ следва да гарантират финансиране на реалната икономика;

    Относно аспектите, свързани със заетостта и социалните аспекти на ИПС

    15. призовава за преустановяване на насърчаването на неолибералните структурни реформи на трудовия пазар и за изработването на европейска стратегия за заетостта, основана на понятието „добра работа“ и програмата на МОТ за достоен труд, със силен фокус върху създаването на качествени и устойчиви работни места, постепенното премахване на различните форми на несигурна заетост, премахването на програмите за работа с цел получаване на социални помощи, насърчаването на качество в работата, подобряването на социалната сигурност, укрепването на правата на работниците и служителите, насърчаването на по-кратко колективно работно време, без да се губи от възнаграждението и съчетаването на професионалния и личния живот;

    16. счита, че структурните реформи на пазара на труда следва да създадат приобщаващ пазар на труда, който насърчава качеството на работа, повишава равнищата на образование и разширява програмите за обучение, подобрява равенството между половете и интеграцията на жените, мигрантите, младите работници и по-възрастните работници и други групи в неравностойно положение на пазара на труда;

    17. призовава ЕС и държавите членки да насърчават повсеместното съкращаване на работното време без загуба на заплащането и създаването на допълнителни работни места, за да се избегне увеличаването на трудовата натовареност – това би могло да се подпомогне евентуално чрез намаляване на помощите за дружествата през определен преходен период по време на икономическата стагнация;

    18. подчертава, че Европейският съюз за всички граждани не би могъл да бъде постигнат единствено чрез Икономическия и паричен съюз, но изисква и социален съюз;

    Относно работната група за Средиземно море

    19. отбелязва съобщението на Комисията от 4 декември 2013 г. относно дейността на работната група за Средиземно море (COM(2013)0869) и изразява съжаление по повод подновяването на политическия подход на засилен граничен контрол, който превърна Европа в крепост и стана причина за трагедии в морето; изразява загриженост, че установените от работната група приоритети за предотвратяване на смъртни случаи в морето се състоят най-вече в допълнително разработване на дейности в трети държави, които не спазват международните стандарти в областта на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да поемат отговорност от името на ЕС при справянето с трагедиите в морето;

    20. призовава Европейския съвет, държавите членки и Комисията да се въздържат от всяка форма на сътрудничество с трети държави, които не изпълняват изцяло международните стандарти в областта на правата на човека и задълженията за спазване на правата на бежанците, в областта на граничния контрол, обмена на данни и управлението на миграционните потоци ;

    21. приветства проучването на нови възможности за защитено влизане в ЕС като бъдещ приоритет в областта на вътрешните работи, по-конкретно по отношение на стратегията за хуманитарни визи и пилотния проект относно съвместното обработване на молби за закрила; все пак предупреждава относно рисковете за гаранциите, които могат да възникнат при всяко обработване на молби извън територията на ЕС; подчертава, че солидарността в ЕС трябва да бъде подкрепена с конкретни механизми за споделяне на отговорност за бежанците и лицата, кандидатстващи за убежище;

    22. счита, че ЕС следва да разкрие в по-голяма степен възможностите за законна работа и да проучи миграционните канали, както и да позволи на мигрантите, които се стремят към по-добър живот, да работят законно и при безопасни условия; счита, че посоченият подход ще гарантира, че мигрантите могат да вложат положителен принос в нашите общества и значително да намалят броя на жертвите на незаконно превеждане през границата и на трафик;

    23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите членки.