ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА ДО СЪВЕТА относно хуманитарния ангажимент на въоръжени неправителствени формирования за закрила на децата
19.12.2013
Ева Жоли, Катрин Грез, Кийт Тейлър, Юдит Саргентини, Георгиос Ставракакис, Исабела Льовин от името на групата Verts/ALE
B7‑0585/2013
Препоръка на Европейския парламент до Съвета относно хуманитарния ангажимент на въоръжени неправителствени формирования за закрила на децата
Европейският парламент,
– като взе предвид доклада от 2013 г. на генералния секретар на ООН относно децата и въоръжените конфликти, както и други доклади на съответните участници,
– като взе предвид приетите през 2008 г. Насоки на ЕС за децата и въоръжените конфликти, стратегията от 2010 г. за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и Контролния списък от 2008 г. за интегрирането на закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти, в операциите на Европейската политика на сигурност и отбрана (ЕПСО),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 2008 г. относно „утвърждаването и защитата на правата на детето във външните действия на Европейския съюз – измерение на развитието и хуманитарно измерение“,
– като взе предвид резолюциите си от 19 февруари 2009 г. относно специално място за децата във външните действия на ЕС[1], от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето[2], от 3 юли 2003 г. относно трафик на деца и деца войници[3], от 6 юли 2000 г. относно отвличането на деца от Божията армия на съпротивата[4] и от 17 декември 1998 г. относно деца войници[5],
– като взе предвид резолюциите на Организацията на обединените нации относно правата на детето, по-специално Резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1612 (2005),
– като взе предвид Факултативния протокол от 2002 г. към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт,
– като взе предвид ангажиментите от Париж за закрила на децата срещу незаконно набиране или използването им от въоръжени сили или въоръжени групировки и Парижките принципи и насоки относно децата, свързани с въоръжени сили или въоръжени групировки, приети на 6 февруари 2007 г.,
– като взе предвид член 121, параграф 1 от своя правилник,
A. като има предвид, че в повечето съвременни въоръжени конфликти участват едно или повече въоръжени неправителствени формирования, които се борят срещу правителства или други въоръжени групировки, като основните потърпевши от тези войни са цивилното население и преди всичко децата.
Б. като има предвид, че за да се подобри защитата на цивилното население и по-специално на децата, следва да се обърне внимание на всички страни, участващи в конфликта;
В. като има предвид, че международните хуманитарни норми се прилагат и са обвързващи за всички страни, участващи във въоръжен конфликт;
Г. като има предвид, че въоръжените конфликти имат особено унищожително въздействие върху физическото и психическото развитие на децата и оставят трайни последици за сигурността на хората и устойчивото развитие;
Д. като има предвид, че статутът на Международния наказателен съд инкриминира мобилизирането или зачисляването на деца на възраст под 15 години във въоръжени сили или групировки, или използването им за активно участие във военни действия;
Е. като има предвид, че международното право забранява всякакви форми на сексуално насилие, включително срещу деца, и като има предвид, че проявите на сексуално насилие може да се превърнат във военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид;
Ж. като има предвид, че използването на противопехотни мини е намаляло след приемането на Конвенцията за забрана на противопехотните мини през 1997 г., но все още представлява заплаха за деца, особено при въоръжени конфликти, които не са с международен характер;
З. като има предвид, че международната общност има моралното задължение да се стреми към поемането на ангажименти от страна на всички страни, участващи в конфликти, включително държави и въоръжени неправителствени формирования, с цел закрила на децата;
1. отправя следните препоръки към комисаря по въпросите на развитието и към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:
а) да се насърчава подписването от страна на съответните държави и въоръжени неправителствени формирования на планове за действие за закрила на децата във въоръжен конфликт със службата на ООН на специалния представител на генералния секретар по въпросите на децата и въоръжените конфликти;
б) да се признават усилията, които полагат ООН и неправителствените организации за убеждаване на въоръжени неправителствени формирования да закрилят децата, като същевременно подчертава отново, че това не означава, че се подкрепя или признава легитимността на дейностите на тези участници;
в) да се включи в политическия диалог с трети страни – например в рамките на Споразумението от Котону – целта за предотвратяване и прекратяване на набирането и принудителното включване на деца на възраст под 18 години и за гарантиране на тяхното освобождаване и реинтегриране в обществото;
г) да се подчертава нееднократно, че държави и въоръжени неправителствени формирования трябва да спазват международното хуманитарно право и международното хуманитарно обичайно право и да се оказва подкрепа на усилията им за предприемане на специални мерки за защита на цивилното население, особено на децата;
д) да се установи пряко – или непряко чрез посредничеството на специализирани неправителствени организации – контакт с въоръжени неправителствени формирования по въпроса за закрилата на момичета и момчета, за да се облекчат страданията на децата при въоръжени конфликти, и да се настоява въоръжените неправителствени формирования да подпишат Акта за обвързаност към Женевския призив за закрила на децата от въздействието на въоръжен конфликт;
е) да се подкрепят хуманитарните неправителствени организации, които поддържат диалог с въоръжени неправителствени формирования, с цел да се насърчи зачитането на международните хуманитарни норми във въоръжени конфликти, по-специално защитата на децата с политически, дипломатически и финансови средства;
2. възлага на своя председател да предаде настоящите препоръки на комисаря по въпросите на развитието, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, Съвета и Европейската служба за външна дейност.