ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Южен Судан
13.1.2014 - (2014/2512(RSP))
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Чарлз Танък, Ришард Антони Легутко, Ришард Чарнецки от името на групата ECR
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0018/2014
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Южен Судан,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 декември 2013 г. и от 2 януари 2014 г. относно положението в Южен Судан,
– като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека от 24 декември 2014 г., в което се призовава настоятелно ръководството на Южен Судан да овладее тревожното насилие срещу цивилно население,
– като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН от 18 декември 2013 г.,
– като взе предвид доклада за положението, изготвен от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) от 7 януари 2014 г. — Доклад № 8 относно кризата в Южен Судан,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,
– като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че след години гражданска война със Севера и вследствие на референдум, проведен през януари 2011 г., Република Южен Судан се отдели, за да стане независима национална държава на 9 юли 2011 г.;
Б. като има предвид, че Южен Судан е най-отскорошната нация в света, в средата на Африка и граничеща със шест държави и е богат на нефт, но че вследствие на десетилетия гражданска война, той е също и един от най-слабо развитите региони;
В. като има предвид, че след независимостта си Южен Судан бива опустошаван от ожесточени междуобщностни борби в провинция Джонглей, с продължаващи конфликти по общата граница със Судан;
Г. като има предвид, че правителството на Южен Судан предприе стъпки за развитие на своите правни и институционални структури, но все още не е ратифицирало основни договори в областта на правата на човека;
Д. като има предвид признаците за напрежение в управляващото Народно движение за освобождение на Судан (НДОС), проличали в обвиненията на президента Салва Кийр, принадлежащ към етническата група динка (най-голямата в страната), към военни, верни на бившия заместник-президент Риек Машар, в опит за организиране на преврат, което г-н Машар отрича;
Е. като има предвид, че сблъсъците започнаха на 15 декември 2013 г. в столицата Джуба и за броени дни се разраснаха и обхванаха няколко други места в страната;
Ж. като има предвид, че се счита, че повече от 1000 души са загинали в сблъсъците в Южен Судан;
З. като има предвид, че въпреки сведенията за подобряване на сигурността от 18 декември 2013 г. безопасността на цивилното население продължава да буди безпокойство, както и че са документирани мащабни извънсъдебни убийства, набелязване на лица въз основа на етническата им принадлежност и произволни задържания;
И. като има предвид, че броят на вътрешно разселените от настоящата криза в Южен Судан лица след 15 декември 2013 г. се оценява на 200 000, като около 60 000 души се намират в бази на ООН в цялата страна;
1. отбелязва, че както Судан, така и Южен Судан са зависими от приходите от петрол, които съставляват 98 % от бюджета на Южен Судан, като липсва съгласие между двете страни относно това как да си поделят справедливо петролното богатство на бившата обединена държава;
2. изтъква факта, че в медийни съобщения от 10 януари 2014 г. се посочва, че армията на Южен Судан твърди, че е завзела отново Бентю от бунтовническите сили, възвръщайки си контрола над богат на нефт регион, където производството е било спряно вследствие сраженията от началото на януари;
3. подчертава факта, че вследствие на източноафриканските усилия за посредничество, двете страни се срещнаха в Адис Абеба, Етиопия, за преговори за прекратяване на огъня като първа стъпка към решаване на конфликта;
4. отбелязва, че хуманитарният достъп продължава да бъде ограничен от активни враждебни действия;
5. изразява загриженост, че достъпът до храна продължава да бъде ограничен за хората, подслонени в базите на ООН в страната;
6. подчертава, че насилието и разселванията са довели до загуба на прехрана, особено източници на храна;
7. изразява разочарованието си относно факта, че оптимизмът, породен от движението за независимост от 2011 г. бе загубен в междуетническите борби между многобройните, разнородни групи в Южен Судан, което не позволява на Южен Судан да създаде трайни демократични структури, които да бъдат от полза за всички негови граждани;
8. изразява дълбока загриженост относно това, че, освен ако конкурентните фракции и групи, представляващи различни интереси, не успеят да изградят истинска национална идентичност, която да поставя националния интерес на първо място, бъдещето на Южен Судан изглежда несигурно;
9. изразява загриженост относно широкоразпространената в южносуданското общество корупция, включително дискриминацията, основана на регионален произход и етническа принадлежност; изразява загриженост и относно това, че подобна корупция вреди на перспективите за създаване на свободна и справедлива демокрация, стабилност и икономически растеж;
10. отбелязва, че няколко чуждестранни агенции за помощ вече са се оттеглили от Южен Судан, а тези, които остават са затруднени да посрещнат потребностите на разселеното цивилно население; отбелязва също така, че тези агенции за помощ все още не са в състояние да достигнат много райони, в които се счита, че десетки хиляди души може би все още очакват помощ или се придвижват в търсене на подобна помощ;
11. приветства факта, че ООН е отпуснала 15 милиона щатски долара от своя фонд за бързо реагиране за незабавни хуманитарни операции в Южен Судан; при все това отбелязва, че въпреки напредъка, разгръщането на място на допълнителните 5 500 сини каски на ООН и съответното оборудване може да отнеме до осем седмици;
12. счита, че корените на този конфликт са много по-дълбоки и че неговото разрешаване може да бъде постигнато единствено чрез незабавен диалог между двете страни и приобщаващо помирение;
13. изразява твърдото си убеждение, че макар политическото уреждане между враждуващите страни да е от решаващо значение в дългосрочен план, непосредственото положение със сигурността остава критично, особено за хилядите вътрешно разселени цивилни граждани, потърсили закрилата на ООН, и че този въпрос също трябва да бъде разгледан;
14. призовава всички страни да позволят незабавен и безусловен достъп на хуманитарната помощ до всички нуждаещи се, по-специално до десетките хиляди южносудански мъже, жени и деца, които са истинските жертви на това насилие;
15. призовава всички регионални сили да си сътрудничат за намирането на мирно, трайно политическо решение за текущия конфликт;
16. призовава политическите класи да оставят на страна своите собствени лични интереси и да управляват за целия народ на Южен Судан;
17. призовава за незабавно прекратяване на огъня, за слагане на край на всякакъв вид насилие, насочено към цивилното население, както за това отговорните за извършване на нарушения на правата на човека да бъдат подведени под отговорност;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия Катрин Аштън, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на институциите на Африканския съюз, на правителството на Судан, на президента на Судан, на Съвместната парламентарната асамблея АКТБ-ЕС и на държавите—членки на ЕС.