Процедура : 2013/2960(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B7-0023/2014

Внесени текстове :

B7-0023/2014

Разисквания :

PV 15/01/2014 - 15
CRE 15/01/2014 - 15

Гласувания :

PV 16/01/2014 - 8.5
CRE 16/01/2014 - 8.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0037

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 147kWORD 78k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0016/2014
13.1.2014
PE527.213v01-00
 
B7-0023/2014

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията

внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността


относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС (2013/2960(RSP))


Корнелия Ернст, Пол Мърфи, Алда Соуза, Мариза Матиаш, Мари-Кристин Вержиа от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС (2013/2960(RSP))  
B7‑0023/2014

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз (право на социална сигурност),

–   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно свободното движение на работници в Общността(1),

–   като взе предвид Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение(2),

–   като взе предвид основните стандарти за труд на Международната организация на труда и дневния ред на ООН/МОТ относно достойните условия на труд,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност(3),

–   като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки(4),

–   като взе предвид доклада на Комисията до Съвета, озаглавен „Функциониране на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния“ (COM(2011)0729),

–   като взе предвид решението по дело C-140/12 на Съда на Европейския съюз,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Свободно движение на гражданите на ЕС и техните семейства: пет действия за промяна“ (COM(2013)0837),

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че правото на дадено лице да живее и работи в държава членка различна от неговата държава членка на произход представлява една от основните свободи на Съюза и е съществен елемент от гражданството на Съюза, признат от Договорите;

Б.  като има предвид, че ограничения върху правото на свободно движение на работници може да бъде въведено единствено като изключение за преходен период; като има предвид, че преходният период за България и Румъния изтече и следователно гражданите на тези държави имат право да се ползват със същите права както останалите граждани, пребиваващи в Съюза; като има предвид, че принципът на свободно движение на работници предоставя на европейските граждани право, основано на принципа на равното третиране, да се движат свободно в рамките на ЕС за целите на трудовата заетост и защитава социалните права на работниците и членовете на техните семейства;

В.  като има предвид, че член 45 от ДФЕС забранява всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд;

Г.  като има предвид, че в съображение 16 от Директива 2004/38/ЕО се постановява, че „при условие че бенефициентите на правото на пребиваване не са станали неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка, те не следва да бъдат експулсирани“;

Д. като има предвид, че в член 14, параграф 3 от същата директива се посочва, че мярката експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване от страна на гражданин на Съюза или от страна на членове на неговото/нейното семейство до системата за социално подпомагане на приемащата държава членка;

Е.  като има предвид, че Директива 2004/38/ЕО следва да бъде прилагана без дискриминация между нейните бенефициенти въз основа на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други убеждения, принадлежност към етническо малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

Ж. като има предвид, че член 24 от Директива 2004/38/ЕО установява принципа на еднакво третиране на гражданите на приемащата държава членка и на другите граждани на ЕС;

З.  като има предвид, че някои държави членки избраха да ограничат правото на свободно движение на работници от България и Румъния по силата на преходни разпоредби, включващи три етапа, които приключиха окончателно на 31 декември 2013 г.;

И. като има предвид, че в съобщения на германски медии се твърди, че Елмар Брок, член на Европейския парламент и председател на комисията по външни работи, е призовал имигрантите от ЕС, които се местят в Германия с цел получаване на социално-осигурителни обезщетения, да бъдат включени в система за дактилоскопични отпечатъци;

Й. като има предвид, че някои държави членки и органи на печата представят нереалистична картина на масова миграция на граждани на двете държави членки след премахването на ограниченията за работа, като по този начин поощряват безпочвените предположения относно тези работници, които ще се възползват от трудовите пазари на другите държави членки, които дори в някои случаи доведоха до дискриминационни изказвания;

K. като има предвид, че над 80 % от гражданите на двете държави (Румъния и България), пребиваващи в друга държава членка, са румънски граждани и че те са се установили предимно в Италия (41 %) и Испания (38 %), следвани от Германия (5 %), докато българските граждани пребивават предимно в Испания (38 %), Германия (15 %), Гърция (12 %), Италия (10 %) и Обединеното кралство (7 %);

Л. като има предвид, че България и Румъния също бяха сериозно засегнати от икономическата рецесия и голямата разлика в заплащането между тях и държавите от ЕС-15 все още представлява силен привличащ фактор; като има предвид, че политиките на строги бюджетни ограничения и „структурни реформи“, прилагани или в резултат на диктата на „Тройката“ ЕК-ЕЦБ-МВФ (в случая на Румъния) или по силата на решения на националното правителство (в случая на България), водят до задълбочаване на рецесията в двете държави и представляват силен отблъскващ фактор;

1.  счита, че правото на свободно движение на работници по принцип следва да бъде предоставено от датата на присъединяването на държавата към Европейския съюз и че преходните разпоредби, ограничаващи това право, следва да се избягват;

2.  силно подкрепя правото на свобода на движение за работници; подчертава, че правата на колективно договаряне в приемащите държави трябва да бъдат спазвани и прилагани в случая на всички работници, независимо от техния произход;

3.  отбелязва жизненоважната роля на профсъюзите за прилагането на тези основни права и противопоставянето на „надпреварата за достигане на най-ниски равнища“ („race to the bottom“) по отношение на заплатите и условията на труд; в този контекст призовава за отмяна на съществуващото законодателство против профсъюзите в държавите членки, което подкопава солидарността между работниците и намалява способността на работниците да защитават своите заплати и условия на труд;

4.  отново заявява своята силна ангажираност с принципа за недопускане на дискриминация и на равно третиране, както са установени в член 45 от ДФЕС и член 24 от Директива 2004/38/ЕО;

5.  припомня, че отмяната на преходните проверки е автоматична последица от изтичането на условията за присъединяване за Румъния и България, за които самите държави членки са се договорили по време на сключването на договорите за присъединяване; също така припомня, че още от въвеждането тези преходни проверки бяха замислени като временно изключение от основното правило на свобода на движение на лица в рамките на ЕС, която представлява ключова основна свобода, с която разполагат всички граждани в рамките на Съюза;

6.  решително осъжда всякаква безпочвена догматична реторика, която представя икономическите мигранти като икономически паразити, източващи местните социални системи; припомня, че редица независими проучвания последователно разкриват, че мобилните работници от ЕС носят общ нетен принос за социалната система;

7.  във връзка с това осъжда неотдавнашните изявления, приписвани на Елмар Брок, председател на комисията по външни работи; призовава г-н Брок незабавно да оттегли своите популистки забележки;

8.  призовава публичните органи и всички заинтересовани страни да повишат равнището на осведоменост на работниците за техните права и различните инструменти (трудово право, колективни трудови договори, разпоредби в областта на социалната сигурност, жилищното настаняване, образованието, грижите за децата и т.н.), които уреждат техните трудови правоотношения, както и условията им на работа и живот;

9.  обръща внимание на констатациите в проекта на съвместен доклад относно заетостта за 2012 г. на Комисията, в който се прогнозира допълнително увеличаване на безработицата и бедността в целия Съюз в резултат на продължаващата икономическа и финансова криза; подчертава увеличаването на временната и почасова заетост, нарастването на младежката безработица, както и на дългосрочната безработица и на тази при нискоквалифицираните работници, както и факта, че недекларираният труд продължава да има траен характер и неговият дял е над 20 % от икономиката в някои държави членки; отбелязва, че повишаването на равнищата на безработица в резултат на настоящата криза доведе до рязко увеличаване на недоброволното, породено от потребностите, движение на работници от много държави членки; счита, че единственият начин да се противодейства на тази ситуация е да се осигурят достатъчно и повече на брой качествени работни места във всички засегнати държави членки, така че всяка форма на свободно движение да е в резултат на избор, а не на необходимост;

10. в този контекст подчертава, че има голяма степен на вероятност румънски и български работници да бъдат поставени под натиск да „се адаптират“ към това положение, като приемат условия за упражняване на заетост, които нарушават принципа на равно третиране и правата им, произтичащи от правото на ЕС в областта на свободното движение на работници и членовете на техните семейства;

11. категорично критикува концепцията на ЕС за икономическо управление и политиките му на заетост, които насърчават по-гъвкави пазари на труда, като и двете имат за цел да разрушат социалната закрила и принципите на социалната държава, правата на работниците, колективното договаряне и др., и които блокират всеки разумен опит за справяне с финансовата и икономическа криза чрез мобилизиране на инвестиции в екологосъобразно и устойчиво от социална гледна точка развитие; подчертава, че политиките на бюджетни ограничения и „структурни реформи“ според определените от ЕС и държавите членки цели предизвикват тенденция, при която работниците, независимо от своето гражданство или етнически произход, влошават помежду си условията на труд, възнаграждение, социална сигурност и т.н.; подчертава, че по тази причина настоящото икономическо управление и политики на заетост на ЕС вредят на гарантирането на правата на работниците в контекста на свободното движение;

12. припомня своето искане от 2008 г. Съветът да се споразумее за цел на ЕС за размер на минималното заплащане (установени със закон колективни трудови договори на национално, регионално или секторно равнище), за да се определи възнаграждение в размер на не по малко от 60 % от съответното (национално, секторно и т.н.) средно заплащане, както и да приеме срокове за постигането на тази цел във всички държави членки; изтъква, че ефективна политика за въвеждане на минимално заплащане е от съществено значение, за да се предотвратят злоупотреби със свободното движение на работници от страна на работодатели с цел социален дъмпинг; следователно счита, че инспекторите по труда и профсъюзите следва правилно да прилагат подобна политика;

13. посочва, че държавите членки са длъжни правилно да прилагат дневния ред на ООН/МОТ относно достойните условия на труд; настоява, че политиките за заетост на ЕС и държавите членки трябва да бъдат преориентирани, така че да насърчават концепцията за „добра работа“ във всичките ѝ аспекти; подчертава, че това е предварително условие за гарантирането на социалните права на работниците и членовете на техните семейства в контекста на свободното движение;

14. призовава държавите членки да въведат законодателство, което ефективно забранява на работодателите да принуждават работниците и служителите да живеят при задължително жилищно настаняване и да правят удръжки с изнудвачески или експлоататорски характер от заплатите, за наем или поради други основания;

15. настоява за стриктното прилагане на принципа за равно заплащане и равни условия на труд при труд с равна стойност, полаган от мъже и жени на едно и също работно място или местонахождение;

16. подчертава, че ефикасните проверки от страна на инспекторатите по труда са съществен инструмент за гарантиране на равно третиране и за борба срещу недекларирания труд и социалния дъмпинг; призовава държавите членки да увеличат трудовите инспекции и да предоставят достатъчно ресурси за инспекторатите по труда; призовава Комисията да подобри сътрудничеството и координацията между трудовите инспекторати в трансграничните региони;

17. призовава държавите членки да разрешат въпроса с фиктивната самостоятелна заетост сред мобилните работници и подчертава необходимостта от предоставяне на достъп до права и закрила на работници в това положение;

18. призовава държавите членки да гарантират, че администрациите на всички равнища разполагат с подходящите средства, включително финансови средства, за да се справят с предизвикателствата, свързани със свободата на движение на гражданите на ЕС;

19. подчертава факта, че Директива 2004/38/ЕО по принцип не изключва възможността гражданите на ЕС, които пребивават в друга държава членка, да получават определени обезщетения;

20. отново заявява, че концепцията, структурата и управлението на системите за социално подпомагане и социална сигурност представляват и следва да продължат да представляват основна компетентност на държавите членки, и се противопоставя на всяко незачитане от страна на Комисията в тази област, особено посредством налагането на политики на икономически и бюджетни ограничения и произтичащата недемократична бюджетна координация и контрол на националните бюджети;

21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2.

(2)

ОВ L 288, 18.10.1991 г., стр. 32.

(3)

ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

(4)

ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

Правна информация - Политика за поверителност