Процедура : 2013/2960(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B7-0024/2014

Внесени текстове :

B7-0024/2014

Разисквания :

PV 15/01/2014 - 15
CRE 15/01/2014 - 15

Гласувания :

PV 16/01/2014 - 8.5
CRE 16/01/2014 - 8.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0037

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 142kWORD 79k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0016/2014
13.1.2014
PE527.214v01-00
 
B7-0024/2014

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията

внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността


относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС (2013/2960(RSP))


Ренате Вебер, Надя Хирш, Метин Казак от името на групата ALDE

Резолюция на Европейския парламент относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС (2013/2960(RSP))  
B7‑0024/2014

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 20, 21, 45, 47 и 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид Директива 2004/38/EO на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза(2),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 883/2004(3) и регламента за неговото прилагане (ЕО) № 987/2009 за координация на системите за социално осигуряване(4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Свободното движение на гражданите на ЕС и техните семейства: пет действия за промяна“ (COM(2013)0837),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

–   като взе предвид изявлението на заместник-председателя Рединг пред Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 5 декември 2013 г. относно свободното движение,

–   като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 29 март 2012 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС(6),

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че правото на гражданите на ЕС да се движат и да пребивават свободно във всяка държава на ЕС заедно с членовете на своите семейства е едно от четирите основни права, заложени в правото на ЕС, и представлява крайъгълен камък на интеграцията на ЕС;

Б.  като има предвид, че свободата на движение е право, гарантирано на всички европейски граждани, независимо от съществуването на потенциален граничен контрол, въведен от някои държави членки за влизането на граждани на ЕС на тяхна територия; като има предвид, че фактът, че не всички държави членки са част от Шенгенското пространство, не засяга правото на всички граждани на ЕС на свобода на движение в рамките на Съюза;

В.  като има предвид, че свободата на гражданите на ЕС да пребивават навсякъде в ЕС се отнася за всички граждани на ЕС без ограничения, но при изпълнение на определени условия, като например определените в Директива 2004/38/ЕО, съгласно които след три месеца съответният гражданин на ЕС трябва да докаже способност за самоиздръжка, за да не се превърне в тежест за приемащата държава;

Г.  като има предвид, че от 1960 г. работниците в ЕС се ползват от тази свобода; като има предвид, че Договорът от Маастрихт призна правото на свободно движение на всички граждани на ЕС, независимо дали са икономически активни или не; като има предвид, че възможността за свободно движение за цели, различни от работа, например за пенсиониране, следване или придружаване на семейството, се превърнаха в съществена характеристика на гражданството на ЕС;

Д. като има предвид, че 2 милиона работни места не могат да бъдат запълнени поради ниска степен на мобилност, а същевременно ЕС е изправен пред безпрецедентно равнище на безработица; като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен социално-икономически пример както за ЕС, така и за държавите членки, и представлява крайъгълен камък на интеграцията на ЕС, икономическото развитие, социалното сближаване, индивидуалното израстване на професионално равнище, противодействието на отрицателните последици от икономическата криза и утвърждаването на Съюза като по-мощна икономическа сила, готова да посрещне предизвикателствата на глобалните промени;

Е.  като има предвид, че потоците на мобилност се обуславят главно от търсенето на работна ръка и че при несъответствия между предлагането и търсенето на пазара на труда на европейско равнище преходните ограничения могат да възпрепятстват икономическото развитие на европейските дружества и правото на труд и пребиваване на територията на друга държава членка;

Ж. като има предвид, че временните ограничения за свободното движение на работниците от България и Румъния бяха премахнати от 1 януари 2014 г.;

З.  като има предвид, че съгласно принципа за равно третиране и недискриминация всички граждани на ЕС имат права и задължения, еднакви с тези на гражданите на страната, в която пребивават (Регламенти 883/2004 и 987/2009 се основават на този принцип); като има предвид, че всяка държава членка определя своята национална система за социално осигуряване и че се извършва координация, но не и хармонизация на националните системи за социално осигуряване на равнището на ЕС;

И. като има предвид, че неотдавнашното развитие на нашите общества, което е резултат най-вече от индустриалната промяна, глобализацията, новите модели на работа, демографските промени и развитието на транспортните средства, изисква по-висока степен на мобилност на работниците;

Й. като има предвид, че при настоящия икономически спад в целия ЕС изпращаните от мобилните работници парични преводи в държавите на произход могат да имат нетно положително отражение върху платежните баланси на изпращащите държави; като има предвид, че предвид демографското положение в много държави членки бъдещата икономическа стабилност и растеж ще зависят от работниците от други държави членки;

K. като има предвид, че благодарение на свободата на движение на работниците в ЕС хиляди безработни, по-специално млади хора без никаква перспективите за намиране на работа вследствие на настоящата икономическа и финансова криза в Европа, намериха заетост в друга държава членка;

Л. като има предвид, че гражданите на ЕС разглеждат свободното движение като правото, което е най-тясно свързано с гражданството на ЕС, като най-положителното постижение на ЕС, носещо икономически ползи за икономиката на тяхната страна;

M. като има предвид, че Съветът потвърди още веднъж подкрепата си за свободното движение и призна взаимните ползи, които то носи, например в неотдавнашния дебат в Съвета по правосъдие и вътрешни работи (8 октомври 2013 г., 5 – 6 декември 2013 г.);

Н. като има предвид, че с наближаването на европейските избори свободното движение на граждани на ЕС се превърна в пропагандна тема за някои политически партии; като има предвид, че съществува риск този дебат, ако не бъде воден рационално, да доведе до превръщането на гражданите на ЕС от някои държави членки или на мобилните граждани на ЕС в изкупителни жертви, както и до засилване на расизма и ксенофобията;

1.  призовава държавите членки да изпълняват задълженията си по Договора по отношение на правилата на ЕС за свободно движение и да гарантират, че принципите на равенство и основното право на свобода на движение се спазват за всички държави членки;

2.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят стриктно прилагане на правото на Съюза, за да се гарантира, че всички работници от ЕС биват третирани еднакво и не биват дискриминирани по отношение на достъпа до заетост, условията на заетост и труд, трудовото възнаграждение, уволнението, социалните придобивки и данъчните облекчения, като по този начин се гарантира лоялна конкуренция между предприятията; настоятелно призовава националните органи да противодействат на всякакви необосновани ограничения или пречки пред правото на работниците на свободно движение, както и на всяка експлоатация на тези работници;

3.  припомня, че свободното движение на работници предоставя на всеки гражданин на Съюза, независимо от неговото местопребиваване, правото на свободно движение в друга държава членка, за да работи и/или да пребивава в нея с цел работа;

4.  отхвърля изцяло всякакви предложения за определяне на максимален брой мигранти в ЕС като противоречащи на заложения в Договора за ЕС принцип за свободно движение на хора; посочва, че мобилността на работната сила допринася за конкурентоспособността на европейската икономика;

5.  приветства съобщението на Комисията COM(2013)0837, с което се определят пет действия за подпомагане на държавите членки и техните местни органи в прилагането на законите и инструментите на ЕС в пълния им потенциал, и в това отношение подкрепя изцяло следните действия, които да бъдат приложени съвместно с държавите членки: подпомагане на държавите членки в борбата срещу фиктивните бракове (наръчник); подпомагане на органите в прилагането на правилата на ЕС за координиране на социалното осигуряване (практическо ръководство); подпомагане на органите да се справят с предизвикателствата на социалното приобщаване (финансиране); обмен на най-добри практики между местните органи; и обучение и подкрепа на местните органи за целите на прилагане на правилата на ЕС за свободно движение;

6.  подкрепя предложението на Комисията във вида, в който е представено в доклада за гражданството за 2013 г., за реформа на уредбата за координация на социалното осигуряване с цел удължаване на задължителния минимален период, през който държавите членки по произход трябва да предоставят помощи на своите граждани, от три на шест месеца; счита, че подобно предложение ще спомогне да се гарантира сигурност на лицата, търсещи работа, когато се местят в други страни от ЕС, и за намаляване на фискалните разходи за приемащите държави членки;

7.  подчертава, че европейската икономика има нужда от усилия за разширяване, а не за ограничаване на свободното движение и мобилността на работната сила в ЕС, и призовава държавите членки да гарантират свободното движение на всички граждани и работници, за да се създаде възможност за развитие на истински пазар на труда в Съюза, да се премахнат препятствията и да се позволи на работниците от ЕС да преминат към области, в които техните умения се търсят;

8.  припомня, че работата в друга държава членка на ЕС е свързано със задължения за гражданите да участват в системата за социално осигуряване на тази държава членка и съответно с правото на достъп до нея;

9.  изразява съжаление и загриженост във връзка с неточната и подвеждаща връзка, която някои медии и политическите участници на национално и европейско равнище правят между гражданите на ЕС от други държави членки и малобройните злоупотреби със системата, и призовава държавите членки да предприемат действия за предотвратяване на такива злоупотреби, включително от нейните собствени граждани; във връзка с това приветства инициативата на Комисията за подпомагане на органите при прилагането на правилата на ЕС за координация на системите за социално осигуряване, както и практическото ръководство за определяне на „обичайното местопребиваване“;

10. припомня, че не съществуват статистически доказателства за каквато и да е връзка между мобилността на работниците от ЕС и щедростта на системата за социално осигуряване в приемащата държава;

11. призовава държавите членки и правителствата да не обвиняват гражданите на ЕС от други държави членки за трудните икономически последствия от икономическата и финансова криза, а по-скоро да се възползват от присъствието на тези работници и да повишават осведомеността на своите граждани за приноса на тези работници към икономиката на приемащата държава;

12. подчертава необходимостта от подкрепа за градовете при осигуряването на програми в областта на образованието и интеграцията на мигрантите в ЕС;

13. призовава Комисията и Съвета да създадат възможност за по-голяма гъвкавост при използването на средства, особено при преразпределянето на финансиране, когато държавите членки не са използвали бюджета си навреме; подчертава, че Комисията следва да зачита правомощията на държавите членки в областта на социалното подпомагане; призовава Комисията да не увеличава бюрокрацията в държавите членки, като изисква нецелесъобразно проучване на отделни случаи;

14. насърчава Комисията да продължи настоящите си усилия да гарантира, че държавите членки транспонират и прилагат изцяло и по правилен начин Директива 2004/38/ЕО, като използва в пълна степен правомощието си да започва производство за установяване на неизпълнение на задължения; призовава държавите членки да премахнат съществуващите правни и практически бариери пред правото на свободно движение на гражданите и да не въвеждат тежки, необосновани административни процедури, както и да не толерират неприемливи практики, ограничаващи прилагането на това право;

15. отново отправя предишните си призиви към държавите членки да гарантират свободата на движение на всички граждани на ЕС и техните семейства, без дискриминация въз основа на тяхната сексуална ориентация или националност; отново призовава държавите членки да приложат изцяло правата, предоставени съгласно членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО, не само по отношение на съпрузите от различни полове, но също така и по отношение на регистрираните партньори, членовете на домакинството на гражданин на ЕС и партньорите, с които гражданинът на ЕС има надлежно доказана стабилна връзка, включително членовете на двойки от един и същи пол, въз основа на принципите на взаимно признаване, равенство, недискриминация, зачитане на достойнството и на личния и семейния живот; призовава Комисията във връзка с това да гарантира стриктното прилагане на директивата;

16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.

(2)

ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1.

(3)

ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1.

(4)

ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1.

(5)

ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 6.

(6)

ОВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 74.

Правна информация - Политика за поверителност