Процедура : 2014/2565(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B7-0190/2014

Внесени текстове :

B7-0190/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 27/02/2014 - 10.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0171

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 138kWORD 70k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0188/2014
19.2.2014
PE529.544v01-00
 
B7-0190/2014

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението в Ирак (2014/2565(RSP))


Вероник Дьо Кайзьор, Либор Роучек, Ана Гомеш, Силвия Коста, Пино Арлаки от името на групата S&D

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Ирак (2014/2565 (RSP).  
B7‑0190/2014

Европейският парламент,

–       като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално резолюцията от 10 октомври 2013 г. относно неотдавнашните прояви на насилие в Ирак(1),

–       като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(2),

–       като взе предвид съвместния стратегически документ за Ирак (2011—2013 г.) на Европейската комисия,

–       като взе предвид доклада относно правата на човека в Ирак: януари – юни 2012 г., представен съвместно от Мисията на ООН за подпомагане на Ирак (UNAMI) и Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН на 19 декември 2012 г.,

–       като взе предвид данните на ООН за броя на жертвите през септември 2013 г., публикувани на 1 октомври 2013 г.,

–       като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, от 1981 г.,

–       като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

–       като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън относно неотдавнашните прояви на насилие в Ирак,

–       като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е изключително фрагментирана и белязана от насилие и сектантска политика, което е в много сериозен ущърб на основателния стремеж на иракския народ към мир, просперитет и реален преход към демокрация;

Б.     като има предвид, че през 2013 г. са били убити повече хора, отколкото когато и да било след 2008 г., когато сектантското насилие достигна връхната си точка; като има предвид, че най-силно засегнати от насилието са районите на Багдад, Нинева, Дияла, Салахудин и Анбар; като има предвид, че в северната част на страната кюрдската общност успя да създаде своя собствена независима област;

В.     като има предвид, че след изтеглянето на военните части на САЩ свързаните с Ал-Каида групировки започнаха отново да се организират и че броят на терористичните нападения – насочени най-често срещу шиитите и правителството – отново нарасна;

Г.     като има предвид, че агресивността на сунитските организации продължи да нараства след настъпването на конфликта в Сирия, където се настаниха базираната в Сирия Джабхат-ал-Нусра и включващата предимно иракчани „Ислямска държава в Ирак и ал Шам” (ISIS);

Д.     като има предвид, че правителството на Нури ал-Малики не намери подходящо решение на проблемите на сунитското малцинство; като има предвид, че политиката на отстраняване на партията „Баат“ от властта съгласно закона за справедливост и отговорност доведе до освобождаването предимно на сунитски длъжности лица, които засили впечатлението за провеждане на сектантска програма от правителството; като има предвид, че следва да бъдат зачитани правата на всички малцинства, включително на християните;

Е.     като има предвид, че в отговор на засилващото се усещане за маргинализиране сунитските араби поставиха началото на мирно протестно движение в края на 2012 г.; като има предвид, че на 30 декември 2013 г. правителството на Ал-Малики взе решение да разруши със силови методи протестен лагер, който съществуваше в Рамади в продължение на повече от година; като има предвид, че това решение доведе до насилствените сблъсъци в провинция Анбар; като има предвид, че в резултат на това от декември 2013 г. във Фалужда и други градове в Анбар се водят боеве между правителствените сили и бойци на Ал-Каида;

Ж.    като има предвид, че сериозните социални и икономически проблеми – ширещата се бедност, високото равнище на безработица, икономическата стагнация, влошаването на състоянието на околната среда и липсата на основни обществени услуги, продължават да засягат голяма част от населението;

З.      като има предвид, че насилието и саботажите възпрепятстваха усилията за възстановяването на една икономика, съсипана след десетилетия на конфликти и санкции; като има предвид, че Ирак е на трето място в света по залежи на суров нефт, но нападенията, корупцията и контрабандата отслабиха износа;

И.     като има предвид, че иракската конституция гарантира равенство пред закона за всички граждани, както и „административни, политически, културни и свързани с образованието права на различните малцинства“;

Й.     като има предвид, че в Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак, и в частност в неговата клауза за правата на човека, се акцентира върху това, че политическият диалог между ЕС и Ирак следва да се съсредоточи върху правата на човека и засилването на демократичните институции;

1.      категорично осъжда неотдавнашните терористични действия и обостреното сектантско насилие, което крие опасност от повторно изпадане на страната в състояние на сектантски бунтове и поражда страхове от по-широк сектантски конфликт в целия регион; изтъква, че макар проявите на насилие да са със сектантски характер, причините за тях са по-скоро политически, отколкото религиозни;

2.      призовава иракското правителство да положи максимални усилия за потискане на проявите на насилие в краткосрочен план, по-специално чрез договаряне на примирие на местно равнище в провинциите, които са най-тежко засегнати от проявите на насилие, например Анбар, за да може заедно с местните племена да води борба основно срещу ISIS и Ал-Каида;

3.      призовава иракското правителство да предприеме мерки във връзка с отдавна съществуващите проблеми, които допринасят за нестабилността на страната, в това число основателната загриженост на сунитското малцинство, като постави началото на приобщаващ народен диалог относно реформата на закона за справедливост и отговорност, като се въздържа от подстрекателски сектантски изявления и прилага мерки, насочени към национално помирение;

4.      призовава иракското правителство да положи сериозни усилия да изолира Ирак от гражданската война в Сирия, като се въздържа от подкрепа за която и да било от замесените в конфликта страни и като възпрепятства преминаването в Сирия на бойци – както сунити, така и шиити, по-специално чрез сътрудничество с местните сили в провинция Анбар;

5.      осъжда насилието и подстрекаването на въоръжени сблъсъци като средство за решаване на проблемите, свързани с правата на сунитското малцинство; отхвърля призивите за установяване на сунитска федерална област в Ирак като решение на настоящия конфликт, тъй като това вероятно ще доведе до засилени прояви на сектантство и насилие;

6.      призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки, за да гарантират сигурност и защита за всички хора в Ирак, и в частност за членовете на уязвимите малцинства; призовава иракското правителство да гарантира, че силите за сигурност спазват принципите на правовата държава и международните стандарти; призовава иракското правителство да реформира силите за сигурност по един приобщаващ начин, така че да бъдат представени всички етнически и религиозни групи;

7.      призовава международната общност и ЕС да подкрепят иракското правителство като насърчават инициативите за национален диалог, утвърждаването на принципите на правовата държава и предоставянето на основни услуги с цел създаване на безопасен, стабилен, обединен, проспериращ и демократичен Ирак, в който правата на човека и политическите права на всички хора са защитени;

8.      призовава иракските органи, предвид на това, че положението със сигурността обостри проблемите за по-уязвимите групи като жени, млади хора и активисти в областта на правата на човека, да предприемат бързи действия за насочване на повече ресурси към програми, които целят подобряване на положението;

9.      призовава иракските органи да подпомагат неправителствените организации (НПО), развиващи дейност в областта на защитата на правата на човека;

10.    счита, че включването на Иран в съвместната борба срещу екстремистките сунитски групировки като ISIS и Ал-Каида може да донесе стратегически ползи за стабилизирането на Ирак; освен това счита, с оглед на политическата и религиозната взаимосвързаност на конфликтите в региона, че Иран следва да бъде включен като регионален фактор в усилията за стабилизиране на Близкия Изток в по-широк план, по-специално чрез участие в преговорите в Женева относно Сирия;

11.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на правителството и на Съвета на представителите на Ирак, на кюрдското регионално правителство, на генералния секретар на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2013)0424.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2013)0022.

Правна информация - Политика за поверителност