ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението във Венецуела
25.2.2014 - (2014/2600(RSP))
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника на дейността
Уили Мейер, Инеш Крищина Зубер, Жуан Ферейра, Сабине Льозинг, Жаки Енен, Жан-Люк Меланшон, Николаос Хундис, Мариза Матиаш, Алда Соуза от името на групата GUE/NGL
Европейският парламент,
– като взе предвид глава 1, член 1, параграф 2 от Устава на ООН от 1945 г. и заявената в него цел „да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на всеобщия мир“,
– като взе предвид член 1 от Международния пакт за граждански и политически права и член 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, текстовете на които постановяват, че „всички народи имат право на самоопределение“ и че „по силата на това право те свободно определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие“,
– като взе предвид принципа на ненамеса, определен в Устава на ООН,
– като взе предвид декларацията на срещата на държавните и правителствените ръководители на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) и ЕС от 27 януари 2013 г., в която подписалите потвърждават своя ангажимент към всички цели и принципи, определени в Устава на Обединените нации, и своето решение да спомогнат за всички усилия в подкрепа на суверенното равенство на всички държави и да зачитат тяхната териториална цялост и политическа независимост,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Венецуела, и по-конкретно изявленията ѝ от 14 и 21 февруари 2014 г.,
– като взе предвид изявленията на аржентинския носител на Нобеловата награда за мир Адолфо Перес Ескивел относно Венецуела,
– като взе предвид изявленията на Меркосур, Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) и CELAC относно положението във Венецуела,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Венецуела, и по-специално резолюциите от 24 май 2007 г.[1], от 23 октомври 2008 г.[2], от 7 май 2009 г.[3], от 11 февруари 2010 г.[4], от 8 юли 2010 г.[5] и 24 май 2012 г.[6],
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 12 февруари 2014 г. беше организирана демонстрация на студенти, свързани с десни и крайно десни политически партии; като има предвид, че след тази демонстрация малка група яростни демонстранти нападна с огнестрелно оръжие и тъпи предмети сградата, в която се помещава главната прокуратура, и няколко правителствени сгради в Каракас и други венецуелски градове, като извърши актове на насилие, разруши обществена собственост и блокира главната пътна артерия на Каракас;
Б. като има предвид, че при сблъсъците бяха застреляни двама души, а именно левият активист Хуан Монтоя и студентът и привърженик на опозицията Басил Да Коста; като има предвид, че начинът, по който те бяха застреляни в главата, напомня убийствата, извършени от снайперисти на 11 април 2002 г. като средство за оправдаване на преврата; като има предвид, че от тогава насам са убити 13 и са ранени 137 души;
В. като има предвид, че насилието продължава с ясната цел да дестабилизира демократично избраното правителство на Венецуела; като има предвид, че тази стратегия не е новост, тъй като сценарият е подобен на преврата от 2002 г. и насилието, което последва демократичния избор на президента Николас Мадуро през април 2013 г., когато замесените групи отказаха да признаят резултатите от изборите и ескалиралото напрежение причини смъртта на 11 души;
Г. като има предвид, че правителството на Боливарската република Венецуела обяви, че тези актове на насилие са подстрекавани, организирани и финансирани отвън от организации като USAID или Националния фонд за демокрация на САЩ; като има предвид, че според „Уикилийкс“ Държавният департамент на САЩ финансира венецуелската опозиция поне от 12 години;
Д. като има предвид, че националните и международните медии представят едностранчиво тези събития; като има предвид, че информацията се манипулира, особено чрез социалните мрежи, разпространявани слухове и фалшифицирани снимки, направени в Сирия, Чили, Египет, Испания или Сингапур, за които се твърдеше, че са от Венецуела;
Е. като има предвид, че президентът Мадуро свика Национална мирна конференция във Венецуела, насрочена за 26 февруари 2014 г., с участието на всички желаещи политически и социални сектори;
Ж. като има предвид, че в последните 14 години във Венецуела избори са произвеждани 19 пъти; като има предвид, че Конституцията на Боливарската република Венецуела включва механизми за демокрация на участието, като например разпоредбата за референдум, с който да се отмени мандатът на президента;
З. като има предвид, че между 2006 и 2011 г. Венецуела се изкачи със седем места до 73-то място от 187 в индекса на ООН за човешко развитие; като има предвид, че през последното десетилетие правителството на Венецуела увеличи социалните разходи с повече от 60,6%; като има предвид, че днес Венецуела е страната с най-ниска степен на неравенство в региона; като има предвид, че според Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка Венецуела е намалила равнището на бедността от 48,6 % през 2002 г. на 29,5 % през 2011 г.;
И. като има предвид, че Венецуела е петата държава – износителка на петрол, и има най-големите доказани запаси на нефт в света;
Й. като има предвид, че тази подривна вълна на насилие се надига в момент, когато легитимните органи на властта във Венецуела засилват мерките за борба с различните форми на спекулация и икономическа война, засягащи страната;
К. като има предвид, че носителят на Нобеловата награда за мир Адолфо Перес Ескивел призова за защита на демокрацията във Венецуела от опитите за дестабилизиране на правителството, като предупреди, че опитите за преврат в Латинска Америка напредват с нови методи, и осъди многонационалните медийни корпорации като Си Ен Ен и Фокс, които излъчват военна пропаганда в името на мира и омраза в името на свободата;
1. остро осъжда провеждания в момента опит за преврат и насилието от страна на десни и крайно десни опозиционни групи във Венецуела; изразява съжаление за смъртните случаи и изказва съболезнования на семействата на жертвите;
2. осъжда разрушаването на обществена собственост в страната и призовава за незабавно прекратяване на насилието;
3. изразява дълбока загриженост за опитите за дестабилизиране на Боливарската република Венецуела чрез актове на насилие в контекст, подобен на предишните опити за преврат през 2002 г.;
4. осъжда недемократичните и размирни цели на тази кампания за дестабилизация, разиграваща се по улиците на Каракас и други венецуелски градове от екстремистки групи; подчертава империалистическия интерес на САЩ за гарантиране на техния достъп до запасите на нефт на Венецуела и политическата им цел за уронване на страните от Боливарския съюз за народите на нашата Америка (ALBA);
5. счита, че тези събития разкриват страховете на венецуелската олигархия, че нейните интереси са застрашени от провежданите дълбоки икономически и социални процеси на преобразуване и продължаващата народна подкрепа за тях;
6. изразява съжаление за склонността към извършване на преврати, демонстрирана от част от опозицията, която и при предходни случаи е излизала извън демократичната рамка в опити за сриване на конституционния ред във Венецуела;
7. отново изразява пълна подкрепа за венецуелския народ и солидарност с него, с боливарския процес и с избрания президент Николас Мадуро; отхвърля всички атаки срещу демокрацията и суверенитета на Венецуела;
8. подкрепя инициативата на венецуелското правителство за организиране на Национална мирна конференция във Венецуела на 26 февруари 2014 г., на която са поканени всички политически и социални сектори;
9. осъжда ролята, която играят международните медии за разпространяването на слухове и използването на фалшифицирани снимки с цел създаване на атмосфера на насилие и дестабилизиране, уронваща правителството на Венецуела; припомня, че свободата на информацията е основно право на човека, и призовава международните медии да действат отговорно и да отразяват събитията по честен, точен и балансиран начин – нещо, което в момента не е така;
10. осъжда решително всяка намеса от страна на ЕС или която и да е държава във вътрешните работи на трети страни;
11. подчертава, че диалогът с трети държави не следва при никакви обстоятелства да довежда до налагане на ограничения върху правото на самоопределение на народите; изразява съжаление относно факта, че ЕС и неговите държави членки твърде често отдават приоритет на дипломатическите, политическите или икономическите съображения пред правата на човека – подход, който буди съмнение за политика на двойните стандарти, която противоречи на всеобщото схващане за права на човека; подчертава колко е важно за доверието в самия ЕС да се избягва експлоатирането на тези въпроси;
12. припомня значимата роля на Венецуела в създаването и укрепването на процес на сътрудничество и интеграция за благото на народите на Латинска Америка;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителството на Боливарската република Венецуела, на парламента на Меркосур и на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея.