ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно стратегията на ЕС за Арктика
5.3.2014 - (2013/2595(RSP))
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Сабине Льозинг, Уили Мейер, Жаки Енен, Никола Вулянич, Патрик Льо Ярик, Мари-Кристин Вержиа от името на групата GUE/NGL
Европейският парламент,
– като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право, подписана на 10 декември 1982 г. и влязла в сила на 16 ноември 1994 г.,
– като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Конвенцията за биологичното разнообразие,
– като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население от 13 септември 2007 г.,
– като взе предвид доклада на върховния представител и Европейската комисия до Европейския съвет, озаглавен „Изменение на климата и международна сигурност“ от 14 март 2008г.,
– като взе предвид оценката на въздействието върху климата в Арктика, представена от участниците в Четвъртата министерска среща на Арктическия съвет в Рейкявик на 24 ноември 2004 г.,
– като взе предвид съобщенията на Комисията от 26 юни 2012 г. (JOIN(2012)0019) и от 20 ноември 2008 г. (COM(2008)0763) относно политиката на ЕС за Арктика,
– като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север[1],
– като взе предвид пътната карта за Арктика на военноморските сили на САЩ от 10 ноември 2009 г.,
– като взе предвид член 115 от своя правилник,
А. като има предвид, че последиците от изменението на климата, почти изцяло възникнали извън Арктика, ще окажат въздействие върху региона; като има предвид в частност, че намаляването на морския лед вероятно ще има непредсказуеми и пагубни последици за околната среда и отражения в други части на планетата, както и ще доведе до увеличаването на корабоплаването, особено между Европа, Азия и Северна Америка, на изследването и експлоатацията на природни ресурси, и по-специално газ, нефт и други полезни изкопаеми, и на природни ресурси като риба, на експлоатацията на морските генетични ресурси, до увеличаването на рудодобива и каротажа и до разрастването на туризма;
Б. като има предвид,че промишлената експлоатация на Северния ледовит океан, който преди е бил защитен от леда, ще окаже сериозно въздействие върху изключително чувствителната арктическа екосистема и върху световния климат;
В. като има предвид, че увеличената възможност за достъп до огромните въглеводородни ресурси в Арктическия регион променя неговата геостратегическа динамика, което може да има последици за международната стабилност и за европейските интереси в областта на сигурността, и като има предвид, че нарасналият геостратегически интерес на държавите – членки на ЕС и НАТО, води до милитаризиране на Далечния север; като има предвид, че Русия обяви през декември 2013 г. намерението си да създаде сили в Арктическия регион, като част от своите приоритети, за да гарантира военна сигурност и да защитава националните интереси на държавата в региона;
Г. като има предвид, че през декември 2013 г. Канада внесе в ООН иск относно арктическа територия, която ще включва Северния полюс;
Д. като има предвид, че единственото коренно население в ЕС живее в Швеция и Финландия; като има предвид, че коренните народи на Арктика и тяхното гражданско общество следва да се разглеждат като ключови заинтересовани страни в процесите, които се случват в Арктика;
1. счита, че най-добрият начин за защита на природните ресурси е чрез въвеждане на мораториум върху промишлената експлоатация на региона на Северния ледовит океан, който досега е бил покрит с лед, като този мораториум трябва да остане в сила до приемането на високостояща правно обвързваща рамка, която да осигури пълната защита на екосистемата и хората в Арктическия регион; подчертава, че всяко споразумение относно мораториум трябва да бъде договорено с държавите и народите, и по-специално коренните народи, населяващи държавите в региона; счита, че следва да бъде създаден фонд за обезщетяване на народите в Арктика за въздържането от използването на техните природни ресурси;
2. отбелязва, че ЕС, като други развити региони на света, допринася значително за изменението на климата и следователно носи особена отговорност;
3. разглежда Арктика като изключително чувствителна екосистема, където въздействието от изменението на климата е особено видимо, като това има катастрофални и необратими последици за други региони по света;
4. изтъква необходимостта от това да се защитава крехката околна среда на Арктика; подчертава значението на цялостната стабилност и мира в региона; поставя акцент върху ангажирането на ЕС с политики, които гарантират, че най-висшият приоритет за всички е опазването на Арктическия регион, който, от своя страна, е един от основните регулатори на глобалния климат и е значителен източник на доходи за жителите на региона;
5. подчертава ръководната роля, която трябва да играе ЕС за намаляване на замърсяването, което прониква в Арктическия регион, наред с другото, посредством транспорта на далечни разстояния; изтъква, че изменението на климата в Арктика ще окаже катастрофално и необратимо въздействие върху крайбрежните региони в Европа и на други места, както и върху зависимите от климата отрасли в Европа и на други места, като например селското стопанство, енергията от възобновяеми източници, рибното стопанство и транспорта;
6. подчертава, че положителните ефекти от топенето на ледовете за икономическото развитие са незначителни и краткосрочни в сравнение с много по-големите, дългосрочни и унищожителни за околната среда последствия от това топене в Арктическия регион;
7. отбелязва със загриженост растящата милитаризация на региона на Арктика от арктическите държави, Русия и държавите от НАТО – САЩ, Канада, Дания и Норвегия, и не счита, че пътната карта за Арктика на военноморските сили на САЩ, увеличаването на броя на арктическите рейнджъри на Канада, военните учения, проведени през август 2010 г., или планираното развръщане на руски войски до 2020 г. допринасят за насърчаване на конструктивно разбирателство и сътрудничество в региона; посочва, че арктическите държави по няколко повода са заявявали своята ангажираност, и в някои случаи са работили за разрешаването на евентуални конфликти на интереси съгласно принципите на международното право;
8. признава, че въпреки че съществуват различия между Арктика и Антарктика, все пак се наблюдават и очевидни прилики; посочва, че текстът на Договора за Антарктика успешно създава рамка за научни изследвания за мирни цели и сътрудничество, без да бъде въвличан в териториални спорове и без да се засягат съществуващите държавни граници; подчертава, че същите цели за научни изследвания за мирни цели и сътрудничество са достатъчно обхватни и положението е достатъчно сходно, за да бъдат считани за уместни в контекста на Арктика;
9. подкрепя сътрудничеството в рамките на Арктическия съвет, което може да служи като рамка за мирното сътрудничество за защита на хората в Арктика и на самата Арктика;
10. зачита инициативата на правителството на Исландия за прекратяване на преговорите за членство в ЕС; счита, че е важно да се поддържат добри отношения и да се развива по-тясно сътрудничество с Исландия в области от общ интерес;
11. изразява своята загриженост по отношение на събитията между ЕС и крайбрежните държави относно риболовните квоти и се надява да бъде постигнато справедливо решение;
12. осъзнава необходимостта от ресурси за увеличаващото се население на света; признава, че са налице достатъчно ресурси за настоящото население на света, особено ако се осъществи важното преминаване към използването на възобновяеми енергийни източници и енергоспестяващи технологии, но че несправедливото разпределение на използването на ресурсите създава извънредно бедни и извънредно богати региони в света, и затова призовава за политически, икономически и социални мерки и за осъществяване на важното преминаване към възобновяеми енергийни източници и енергоспестяващи технологии, за да се коригира този дисбаланс; не счита за решение увреждащата околната среда експлоатация на резервите от нефт и газ, за които се смята, че съществуват в Арктика, а призовава за неограничена защита на тази високо чувствителна екосистема;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Арктическия съвет, правителствата и парламентите на държавите членки и правителствата и парламентите на държавите от Арктическия регион.
- [1] ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 71.