ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно младежката заетост
15.7.2014 - (2014/2713(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Инеш Крищина Зубер, Томас Хендел, Патрик Льо Ярик, Неоклис Силикиотис, Палома Лопес, Лин Бойлан, Рина Роня Кари, Мари-Кристин Вержиа, Лола Санчес Калдентей, Юнус Омаржи, Катержина Конечна, Милослав Рансдорф, Иржи Мащалка, София Сакорафа, Димитриос Пападимулис, Костас Хрисогонос, Емануил Глезос, Костадинка Кунева, Георгиос Катругалос, Пабло Иглесиас, Пабло Еченике Роба, Карлос Хименес Виларехо от името на групата GUE/NGL
Европейският парламент,
– като взе предвид резолюцията на Съвета от 20 май 2014 г. относно структурирания диалог и социалното приобщаване на младите хора,
– като взе предвид срещата на високо равнище на Европейския съвет от 26 и 27 юни 2014 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно насърчаването на заетостта на младите хора за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, приети в Люксембург на 17 юни 2011 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакт за растеж и работни места от 28 и 29 юни 2012 г., в които се подчертава необходимостта от борба с увеличаващата се младежка безработица,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно инициативата за младежка заетост от 7 февруари 2013 г.,
– като взе предвид политическото споразумение, постигнато от Съвета на 28 февруари 2013 г. относно препоръката на Съвета за създаването на гаранция за младежта,
– като взе предвид съвместния принос на правителствата на Франция и Германия за подготовката за заседанието на Съвета на 27 и 28 юни 2013 г. под надслов „Франция и Германия – заедно за по-силна Европа на стабилност и растеж“ от 30 май 2013 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2013 г., озаглавено „Европейски семестър – 2013 г.: Специфични за държавите препоръки – Извеждане на Европа от кризата“ (COM(2013)350), както и предложените препоръки,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че 25,1 милиона души са безработни, 22,8% от младежите в ЕС са безработни, някои държави членки имат равнище на младежка безработица над средното за Европа, а именно Гърция (57,7%), Испания (54%), Италия (43%), Кипър (36%) и Португалия (34,8%), 8,3 милиона млади хора на възраст под 25 години не се занимават с никаква дейност, 19% от децата са застрашени от бедност, 8% от хората страдат от тежки материални лишения, 15% от децата напускат училище, преди да стигнат до средно образование, 24,2% от хората са изложени на риск от бедност, работещите бедни лица представляват една трета от възрастните в трудоспособна възраст, изложени на риск от бедност, а броят на лицата в ЕС, които остават нощем без подслон, е 410 000;
Б. като има предвид, че през 2013 г. 13% от младите хора на възраст 15 – 24 години и 21% – на възраст 25 – 29 години са били неучещи, неработещи или необучаващи се; като има предвид, че икономическите загуби поради този висок брой неучещи, неработещи или необучаващи се лица се оценяват на 153 милиарда евро, което отговаря на 1,2% от БВП на ЕС[1];
В. като има предвид, че младежката безработица варира от под 5% в някои региони до над 60% в други, което показва висока степен на неравенство между европейските региони; като има предвид, че най-отдалечените региони са особено засегнати от младежката безработица, като това положение се утежнява от тяхната отдалеченост и островния им характер;
Г. посочва, че кризата и злополучният микс на ЕС от политики на строги икономии в съчетание с неолиберални структурни реформи допринесоха за рекордно ниско равнище на инвестиции на частния сектор в икономиката, тъй като общата покупателна способност намаля, вътрешното търсене се сви, а неравенството по отношение на доходите и бедността се увеличиха, както се вижда особено ясно в държавите под настойничеството на Тройката (Комисията, ЕЦБ и МВФ);
Д. като има предвид, че вследствие на дерегулацията на пазарите на труда през последните десетилетия по-голямата част от младите хора получават достъп до заетост най-често чрез срочни договори, работа на непълно работно време, схеми за труд без заплащане и като цяло несигурни форми на заетост, въпреки всички предишни очаквания, че „застаряването на населението“ ще ги улесни в намирането на постоянна работа на пълно работно време с достойно заплащане, права и социална защита;
Е. като има предвид, че „реформите“ на образователните системи, например чрез процеса от Болоня, както и наложените в някои държави членки политики на строги икономии, представляват крачки назад в процеса за по-достъпна образователна система; като има предвид, че поради това става спешна необходимостта от образователна система, която е публична собственост, демократично управлявана, достъпна за всички и безплатна за ползващите я, за да се предостави на младите хора, и особено на най-уязвимите от тях, възможност за достъпно и качествено образование;
Ж. като има предвид, че младежката безработица е важен фактор, допринасящ за рязкото увеличаване на емиграцията сред младите хора от редица държави членки, особено от т.нар. „участващи в програмата държави“ и др., като Испания и Италия, към по-богатите държави членки; позовава се в този контекст на проучването на Националния съвет за младежта на Ирландия (National Youth Council of Ireland, NYCI)[2], което показа, че 70% от анкетираните млади хора считат, че ще емигрират през следващите 12 месеца; като има предвид, че тази масова емиграция – често пъти на квалифицирани млади хора с висше образование – лиши тези страни от важна част от най-динамичното им население и оказва разрушително въздействие върху местните общности и техните перспективи за устойчиво икономическо и социално развитие;
З. като има предвид, че строгите икономии, съкращаването на фискалните разходи и неолибералните „структурни реформи“, подкрепяни от Комисията и Съвета в рамките на европейския семестър от 2010 г. насам и възприемани от повечето държави членки – по-специално държавите под попечителството на тройката (Комисията, ЕЦБ и МВФ) сред така наречените „участващи в програмата държави“ и др., като Испания и Италия – увеличиха дефлационния натиск върху като цяло крехката и стагнираща икономиката на ЕС, доведоха до намаляване на заплатите, вътрешното търсене и данъчните приходи, унищожиха „автоматичните стабилизатори“, като например системите за социална защита и публичните инвестиции, и по този начин тласнаха по-голямата част от икономиката на ЕС към трайна стагнация и криза, като също така опровергаха всички предишни твърдения, че не само текущите бюджетни дефицити, но и по-специално съотношението публичен дълг/БВП могат да бъдат значително намалени и да се постигне фискална консолидация благодарение на този подход; подчертава необходимостта от отхвърляне на омразния и неустойчивия дълг;
И. като има предвид, че укрепването на Икономическия и паричен съюз ще доведе до задълбочаване на настоящите политики, които са отговорни за огромната безработица в държавите – членки на еврозоната, и особено в държавите с така наречените „меморандуми за разбирателство“;
Й. като има предвид, че тези неолиберални политики допринесоха съществено за увеличаването на безработицата като цяло и на младежката безработица в частност, създавайки по-голямо социално изключване и бедност, и по този начин доведоха до тежка социална регресия, допълнително обезсилиха икономиката и дестабилизираха европейската интеграция и демокрацията;
К. като има предвид, че на среща на високо равнище през юни 2013 г. те се договориха да изплатят около 8 милиарда евро – повече от първоначално заделените през февруари същата година 6 милиарда евро – за борба с младежката безработица, като основната част от сумата се планира да се предостави в рамките на две години, започвайки през 2014 г., а останалата част – в рамките на седемгодишния период, обхванат от следващия бюджет на ЕС; като има предвид, че по време на срещата на високо равнище на Съвета на ЕС държавен ръководител от ЕС призна, че инициативата за младежка заетост на ЕС, лансирана преди година, до момента е неуспешна;
Л. като има предвид, че планираната конференция на председателството на ЕС относно младежта и заетостта беше отложена за края на годината, като по този начин се забавя активното прилагане на обявените приоритетни цели на текущото председателство;
1. осъжда факта, че резолюцията на Съвета от 20 май 2014 г. относно структурирания диалог и социалното приобщаване на младите хора не отразява основните послания и принос на младите хора, като например необходимостта от достъп до качествена заетост, по-добър достъп до благосъстояние, социални права и солидарност, както и че в резолюцията не се поема ангажимент за конкретни политики за по-добро социално приобщаване на младите хора;
2. критикува остро факта, че приоритетите на Съвета, публикувани на 27 юни 2014 г. като стратегическа програма за ЕС и новата Комисия, не включват целеви мерки и инвестиции за подпомагане при създаването на качествени работни места за младите хора;
3. подчертава, че като се имат предвид последствията от кризата за младите хора, от държавите членки се изискват редовен мониторинг и ангажименти, така че да се подобри положението на младите хора; призовава при тези обстоятелства държавите членки да разгледат проблема с младежката безработица по време на следващия неформален Съвет по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 17 и 18 юли 2014 г. в Милано;
4. подчертава, че е необходимо ЕС и неговите държави членки да се стремят към радикална промяна в макроикономическите политики, като държавният сектор трябва да стане движещата сила на икономическото възстановяване, осигурявайки висококачествена заетост в съчетание с гарантирани права на работниците и служителите и достойна социална защита за стимулиране на икономиката; изисква политиките на строги икономии да бъдат прекратени във всички държави членки;
5. подчертава, че укрепването на Икономическия и паричен съюз ще доведе до задълбочаване на настоящите политики, които са отговорни за огромната безработица в държавите – членки на еврозоната, и особено в държавите с т.нар. „меморандуми за разбирателство“;
6. критикува остро цялостния подход на Комисията в нейното съобщение относно специфичните за държавите препоръки за 2014 г. за „борба с безработицата“ чрез по-нататъшно увеличаване на гъвкавостта на пазарите на труда, намаляване на „относително високите разходи за труд“ и др.; посочва, че тези неолиберални „структурни реформи“ на пазарите на труда, предприемани от държавите членки, бяха и продължават да бъдат отговорни за драстичното увеличение на несигурните форми на заетост, намалената степен на социална защита и разрастването на секторите на ниско заплащане, за които Комисията изразява толкова голямо съжаление в своите доклади за заетостта – тенденции, които засягат особено отрицателно по-специално младите хора и техните възможности за работа;
7. подчертава факта, че ЕС следва да насърчава младежката заетост и работата на половин щат чрез стимулиране на мерки, като например възрастта за ранно пенсиониране и намаляване на работното време без намаляване на заплатите, пенсиите и социалните права;
8. подчертава, че гаранцията за младежта следва да се прилага за млади хора на възраст под 30 години веднага след като останат без работа; подчертава факта, че определеното за инициативата за младежка заетост финансиране е далеч под това, което би било необходимо, за да се постигне реално въздействие върху младежката безработица; припомня в този контекст проучването на МОТ „Кризата със заетостта в еврозоната: тенденции и политически отговори“, което изтъква необходимостта от осигуряване на 21 милиарда евро за постигане на въздействие върху равнището на младежката безработица;
9. подчертава, че инициативата за младежка заетост не следва да възпрепятства държавите членки да използват Европейския социален фонд (ЕСФ) за финансиране на по-мащабни проекти, свързани с младите хора, особено по отношение на бедността и социалното приобщаване; призовава Европейската комисия да наблюдава използването на средства на ЕСФ за проекти, свързани с младите хора;
10. подчертава, че тази програма следва да допринесе за гарантиране на запазването на работните места в предприятията бенефициенти и че стажовете следва да бъдат преобразувани в постоянни договори; посочва, че подкрепата за предприятията трябва да бъде временна и с ясно определени партньори, по-специално по отношение на запазването на работните места, спазването на стандартите, установени в националното законодателство и колективните трудови договори, и изпълнението на данъчните и социалноосигурителните задължения;
11. препоръчва във всички държави членки, включително в образователната система, задължително обучение относно трудовите права и здравословните условия на труд;
12. настоятелно призовава държавите членки и социалните партньори да разгледат въпроса с несигурните работни места и да регулират договорните споразумения чрез проучване на различни възможности за справяне с проблема с поляризацията на пазара на труда, както и да защитават младежите срещу несигурността на работното място и да насърчават сключването на постоянни трудови договори;
13. подчертава, че трябва да се прекрати дискриминацията, основана на възраст, когато става въпрос за достъп до социални обезщетения, включително условен достъп до обезщетения за безработица;
14. подчертава, че кризата и политиките на строги икономии доведоха до увеличаване на принудителната миграция на младите хора;
15. призовава държавите членки да осигурят висококачествени рамки за стажовете, като гарантират, че стажовете са съобразени с потребностите на младите хора и включват достойно възнаграждение, социална защита, включително адекватни вноски за бъдеща пенсия, трудови и профсъюзни права и условия на труд, които не застрашават работните места, заплатите и условията на съществуващата работна сила, обезпечени са с финансова подкрепа, подлежат на задължителен мониторинг и са подчинени на общ стандарт за качество на стажовете; призовава за укрепване на механизмите за инспекция на труда с цел разкриване и ограничаване на използването на стажанти за заместване на редовни работни места и за запазване на общите стандарти за безопасност за защита на работното място;
16. настоятелно призовава ЕС и държавите членки да създадат мерки за предотвратяване на появата на фиктивни самостоятелно заети работници, като например налагане на санкции и наказания на предприятията, които наемат работници като независими, но които преди това са били щатни работници, или на предприятия без собствен персонал и предприятия, които наемат персонал чрез агенции за временна заетост;
17. призовава държавите членки да гарантират, че ще бъде оказвана помощ на всички безработни лица, които получават подкрепа, така че специфичните потребности на всеки работник и служител от обучение, придобиване на умения и по целесъобразност, придобиване на професионална преквалификация, да могат да бъдат определени при самата оценка на предложенията за работа, както и след като работникът или служителят е приел дадена работа, като целта е да се определи дали предвидените условия са били изпълнени и доколко работникът се е приспособил към обстоятелствата;
18. призовава Комисията и агенции като Eurofound и Cedefop да анализират съществуващите системи за двойно професионално образование, за да предоставят тази информация на други държави членки, които са заинтересовани от тези системи на доброволна основа, без да се занижават вече съществуващите образователни стандарти;
19. призовава държавите членки и Комисията да подкрепят създаването на работни места с увеличени публични инвестиции в устойчив растеж, особено в социалния сектор и сектора на общественото здраве, както и в инфраструктурата и общественото образование;
20. призовава Комисията и държавите членки да работят за укрепване на законодателството за преодоляване на дискриминацията на жените; призовава държавите членки да гарантират със закон равен достъп до първо работно място и да гарантират равенство на условията за професионално обучение на младите жени чрез премахване на дискриминацията, като например „стъкления таван“, и насърчаване на реални действия за еманципация на младите жени по отношение на заетостта;
21. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да правят редовно оценка на резултатите от оперативните програми в рамките на инициативата за младежка заетост и да осигурят публичен достъп до всички бази данни;
22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.
- [1] Eurofound (2012 г.), „Младите хора извън системите на заетост, образование или обучение: характеристики, разходи и мерки за противодействие в Европа“. Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.
- [2] Национален съвет за младежта на Ирландия (2010 г.), „Младежката безработица в Ирландия – забравеното поколение“ (‘Youth Unemployment in Ireland – The Forgotten Generation’), http://www.youth.ie/sites/youth.ie/files/Youth_Unemployment_in_Ireland_web.pdf.