ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Ирак
15.7.2014 - (2014/2716(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Виктор Боштинару, Елена Валенсиано Мартинес-Ороско, Ана Гомеш, Кати Пири, Ойген Фройнд, Димитрис Пападакис от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0059/2014
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално резолюцията от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак[1],
– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак[2],
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак, и по-специално тези от 23 юни 2014 г.,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. има предвид, че джихадистката фракционна група на Ал Кайда „Ислямска държава“ (ИД, наричана преди „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ)) завладя части от северозападната част на Ирак, включително втория по големина град в Ирак – Мосул, като последваха екзекуции по бързата процедура на иракски граждани, налагането на строго тълкуване на законите на шериата, унищожаването на шиитски, суфийски и сунитски храмове и светилища, оскверняването на църкви и други зверства срещу цивилното население; като има предвид, че ИД обяви намерението си да очисти Ирак от шиитите и да унищожи техните свети места в градовете Кербала и Наджаф;
Б. като има предвид, че съществува пряка връзка между положението в Ирак и положението в Сирия, което беше от решаващо значение за разрастването на ИД; като има предвид, че ИД, движеща се свободно между Сирия и Ирак, успя да засили присъствието си в двете страни и да укрепи твърдостта си и обяви установяването на халифат на територия между Сирия и Ирак;
В. като има предвид, че ИД си осигури значителни източници на доходи от разграбване на банки и предприятия на териториите, контролирани от нея, продажба на нефт в северните сирийски региони, окупирани от ИД, и получаване на средства от богати донори, най-вече в Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства;
Г. като има предвид, че бързата поява на ИД разкри уязвимостта на иракската войска и институции, които са засегнати от корупция, противопоставяне и политики, основани на изключване на правителството на министър-председателя Нури ал-Малики, което доведе до значително отчуждаване на сунитското малцинство в Ирак;
Д. като има предвид, че председателят на кюрдското регионалното правителство (КРП) Масуд Барзани призова регионалния парламент да формира независима избирателна комисия, която да започне организирането на референдум за независимост на полуавтономния регион;
Е. като има предвид, че на 30 април 2014 г. в Ирак се проведоха парламентарни избори, на които мнозинство получи коалицията на министър-председателя Нури ал-Малики „Върховенство на закона“; като има предвид важните предизвикателства, пред които е изправен Ирак, като например офанзивата на ИД и неминуемостта на вота за кюрдска независимост, и като има предвид неуспеха на правителството на ал-Малики да ръководи по приобщаващ и толерантен начин, отправя отново призив към ал-Малики да не се кандидатира за трети мандат като министър-председател и вместо това да бъде формирано действително приобщаващо управление; като има предвид, че шиитският религиозен водач аятолах Систани призова всички иракски партии спешно да постигнат съгласие за такова правителство, но новоизбраният парламент до момента не го е направил;
Ж. като има предвид, че Съединените американски щати и Ислямска република Иран заявиха подкрепа за правителството на Ирак, с изпращане на военни съветници от САЩ и ангажимент от страна на Иран да защитава шиитските свети градове Кербала и Наджаф; като има предвид, че президентът Хасан Рохани изрази готовност за сътрудничество със САЩ в борбата срещу заплахата ИД в Ирак и за принос за стабилизирането на страната; като има предвид обаче, че върховният лидер на ислямската република аятолах Хаменей заяви, че такова сътрудничество е неприемливо;
З. като има предвид, че разпадането на регионалните държави може да доведе до опустошителни последици за стабилността на целия регион, включително за сигурността на енергийните доставки;
И. като има предвид, че според твърденията около 3 000 граждани на държави-членки на ЕС са отишли в Ирак и Сирия да се присъединят към терористичните джихадистки групи като ИД; като има предвид, че тези граждани на ЕС са определени като риск за сигурността от правителствата на държавите членки; като има предвид, че един от тези граждани извърши терористично действие в еврейския музей в Брюксел след завръщането си от Сирия, където се присъединил към ИД;
Й. като има предвид, че бързото разрастване на ИД доведе до хуманитарна криза, най-вече до масовото разселване на цивилни лица; като има предвид, че ЕС взе решение да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 млн. евро за предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин предвидените до момента финансови средства за хуманитарна помощ на Ирак за 2014 г. достигнаха 12 млн. евро;
1. изразява дълбоката си загриженост във връзка с бързо влошаващото се положение със сигурността в Ирак; категорично осъжда атаките, извършени от ИД срещу иракски граждани, водещи до екзекуции по бързата процедура, налагане на строго тълкуване на законите на шериата, унищожаване на храмове и регионалното историческо, културно и художествено наследство, както и други зверства; предупреждава, че екстремните антишиитски мнения на ИД увеличават риска от сектантски убийства в огромен мащаб, ако бъде позволено на ИД да се задържи на територията, която е завзела, и да се разшири допълнително;
2. подкрепя иракските органи в борбата срещу тероризма на ИД, но подчертава, че ответните действия в областта на сигурността трябва да бъдат комбинирани с устойчиво политическо решение с участието на всички сегменти на иракското общество и преодоляване на основателното им недоволство; освен това подчертава, че в борбата срещу тероризма правата на човека и международното хуманитарно право трябва да се спазват;
3. приветства провеждането на парламентарните избори на 30 април 2014 г., по време на които иракският народ упражни демократичното си право да избере свои представители в една нестабилна по отношение на сигурността ситуация; призовава за спешно създаване на истински правителство на националното единство въз основа на резултатите от изборите, представляващи основа за национално помирение; подчертава важността на едно значимо приобщаване на сунитските представители в това правителство;
4. призовава също така всички регионални фактори да дадат своя принос за усилията за утвърждаване на сигурността и стабилността в Ирак и региона; по-специално призовава Иран да използва своето влияние върху правителството на ал-Малики, за да започне истински реформи, по-специално да достигне до малцинството на сунитите и да модернизира армията по приобщаващ, несектантски и безпристрастен начин;
5. призовава САЩ и Иран да действат въз основа на своя общ интерес от стабилен и безопасен Ирак и в опозиция на ИД; при все това отбелязва тясната връзка между положението в Ирак и положението в Сирия; следователно подчертава, че за да се постигнат осезаеми резултати в Ирак чрез потенциално сътрудничество между САЩ и Иран, положението в Сирия трябва да се разглежда едновременно, където незабавно трябва да се приложи истински политически преход;
6. призовава правителствата на Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства да положат максимални усилия, за да спрат притока на частни фондове към различни иракски и сирийски джихадистки групи, които съществено допринесоха за разрастването на ИД и в крайна сметка представляват сериозна заплаха за сигурността също и на тези държави;
7. отново изразява своята подкрепа за единството и териториалната цялост на Ирак; призовава правителството на Ирак и регионалното правителство на Кюрдистан да разрешат различията помежду си чрез диалог, включително по отношение на структурата на иракската държава и естеството на кюрдската автономия, износа на енергия и поделянето на приходите от нефта;
8. призовава за по-тясно сътрудничество между държавите членки при установяването, проследяването, наблюдението и арестуването на тези граждани и жители на ЕС, които пътуват в Близкия изток с намерението да се присъединят към насилствените джихадистки групи като ИД или се връщат в ЕС след като са воювали на страната на тези групи;
9. приветства увеличаването на хуманитарната помощ на ЕС за Ирак; призовава иракското правителство да положи всички усилия, за да защити цивилното население и да осигури основни услуги и безопасност за всички групи от населението, засегнати от разрастването на ИД;
10. потвърждава поетия от ЕС ангажимент да укрепи своите отношения с Ирак, включително чрез прилагането на споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак (СПС); призовава Съвета да продължи да съдейства на Ирак в насърчаването на демокрацията, правата на човека, доброто управление и правовата държава, включително и чрез надграждане на опита и постиженията на интегрираната мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак (EUJUST LEX-Iraq);
11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, кюрдското регионално правителство, генералния секретар на ООН и Съвета на ООН по правата на човека.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2014)0171.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2013)0023.