ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Ирак
15.7.2014 - (2014/2716 (RSP).
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Алън Смит, Клаус Бухнер, Бодил Себальос, Барбара Лохбилер, Моли Скот Кейто, Тамаш Месерич от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0059/2014
B8‑0063/2014
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Ирак
(2014/2716 (RSP).
Европейският парламент,
– като взе предвид информацията на ООН, според която понястоящем Ирак е дом за повече от 220 000 бежанци от Сирия, като същевременно от началото на юни 2014 г. около 500 000 иракчани се избягали от Мосул и 480 000 от Анбар, включително приблизително 250 000 деца, повечето от които към кюрдската автономна област,
– като взе предвид, че от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ са отпуснати 36 милиона евро хуманитарни средства за Ирак от 2013 г. досега,
– като взе предвид последните декларации на Мисията на ООН за оказване на помощ в Ирак (UNAMI), в които се посочва, че поне 2417 иракчани са били убити, а други 2287 са били ранени при терористични актове и насилие през месец юни 2014 г. - най-голям брой за един месец от 2007 г.,
– като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека, Нави Пилай от 16 юни 2014 г., с което се осъждат екзекуциите по бързата процедура от страна на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ISIL), и с което се изразява становището, че тези екзекуции почти със сигурност представляват военни престъпления,
– като взе предвид изявлението на заместник-генералния секретар на ООН и изпълнителния директор на ООН – Жени Фумзиле Мламбо Нгцука, с което се изразяват притеснения относно безопасността на жените и момичетата в Ирак, особено в районите под управлението на ISIL,
– като взе предвид доклада от 12 юли 2014 г. на „Хюман райтс уоч“, в който се посочва, че иракските сили за сигурност и милиции, свързани с правителството изглежда са екзекутирали незаконно поне 255 затворници през изминалия месец като очевидно отмъщение за убийствата, извършвани от бойците на Ислямската държава,
– като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза/заместник-председател на Комисията Катрин Аштън от 11 юни 2014 г., с което се призовават всички демократични сили в Ирак да работят заедно като се основават на иракската конституция,
– като взе предвид парламентарните избори в Ирак, проведени на 30 април 2014 г.,
– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна,
– като взе предвид своите резолюции относно Ирак, по-специално резолюцията от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак[1] , от 10 октомври 2013 г. относно неотдавнашните прояви на насилие в Ирак[2] , от 14 март 2013 г. относно Ирак: тежкото положение на малцинствените групи, включително иракските туркмени[3], и от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак[4] ,
– като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка[5] , своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив[6] и своята резолюция от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран[7],
– като взе предвид временното споразумение от 23 ноември 2013 г. между ЕС + 3 и Иран, целящо постигането на окончателна сделка, която да сложи край на продължаващия десетилетие спор относно ядрената енергийна програма на Техеран; като има предвид, че договореността, която е в сила от месец януари 2014 г. изтича на 20 юли 2014 г., но може да бъде удължена, в зависимост от съгласието на всички участващи страни,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че в Ирак има вълнения откакто коалицията на „желаещите“ нападна Ирак през 2003 г., в нарушение на международното право, което дълбоко разстрои или дори разруши голяма част от съществуващата преди това социална тъкан и административни структури;
Б. като има предвид, че второто правителство на министър председателя Нури ал Малики следва все по-авторитарни и шиитско сектантски политики, които, през последните месеци, засилиха чувството на отчуждение и маргинализация сред сунитското малцинство;
В. като има предвид, че във връзка с войната в Сирия и разпадането на иракско-сирийската граница, сунитски екстремистки бойци на Ислямската държава (IS, бивша ISIL или ISIS) напоследък нападат и окупират значителни части от северозападен Ирак, а именно на 10 юни 2014 г., втория по големина град в Ирак – Мосул, ход, който е толериран или дори подкрепян от части от разочарованото сунитско население и бившите сподвижници на партията Баас;
Г. като има предвид, че случаите на масови извънсъдебни екзекуции, разрушаването на културни и религиозни обекти, и извършените жестоки репресии, както и съобщенията за тях, които нарочно се разпространяват от IS, всяват масово страх сред иракското население;
Д. като има предвид, че в отговор на напредването на бойците на IS, на 13 юни 2014 г. великият аятолах Али ал Хюсейни ал Систани, върховният шиитски духовник, призова всички иракчани, годни да носят оръжие да станат доброволци в службите за сигурност в защита на страната;
Е. като има предвид, че в началото на юли 2014 г. ръководството на IS обяви възстановяването на ислямския халифат в Сирия и Ирак, и че неговият самотен лидер Абу Бакр ал Багдади произнесе петъчна проповед в най-голямата джамия в Мосул, като постави под въпрос границите на съвременните държави в региона;
Ж. като има предвид, че военни единици на полуавтономната област Кюрдистан поеха контрола над многоетническия град Киркук в средата на юни 2014 г., като по този начин интегрираха оспорваната от десетилетие и богата на петролни залежи територия в кюрдската провинция, и като има предвид, че кюрдското правителство обяви планове за референдум сред кюрдското население за получаване на независимост от Ирак;
З. като има предвид, че правителствени войски, подкрепяни от шиитски милиции воюват за възвръщането на контрола над град Тикрит и други области, завладени от IS, като същевременно терористични атаки и самоубийствени атентати, в по-голямата си част насочени срещу шиити, продължават да дестабилизират страната;
И. като има предвид, че иракското правителство получи изтребители от Русия и Иран, и разузнавателна подкрепа от САЩ, докато въоръжените сунитски екстремистки групи в региона, включително IS, през последните години получават идеологическа и физическа подкрепа от Саудитска Арабия и страните от Залива;
Й. като има предвид, че парламентарните избори от 30 април 2014 г. бяха засенчени от заплахи за насилие от страна на ISIS спрямо всеки сунитски мюсюлманин, който се е осмелил и е отишъл да гласува, и като има предвид, че новият, крехък парламент на 7 юли 2014 г. не успя за втори път да избере ново, по-приобщаващо ръководство, което би могло да изведе страната от ръба на разпада;
1. изразява дълбока загриженост относно изключително сериозната политическа криза в Ирак, който е на ръба на разпада, като тласка целия регион към сътресения, и настоятелно призовава всички политически лидери в страната да намалят политическите напрежения и да допринесат за разрешаването на кризата в дух на политическа отговорност и компромис;
2. осъжда насилието и данните за масови екзекуции от страна на силите на IS, което увеличава страданието на населението като прибавя към вече съществуващите злоупотреби от страна на правителствените сили за сигурност; счита, че броят на радикализираните, често млади, хора, които биват увлечени от вълната на въоръжени движения с екстремистки идеологии като IS, включително от Европа, придобива такива размери в Ирак, Сирия и на други места, че спешно изисква съгласуван подход, който да е концентриран не само върху сигурността, но и да е насочен към системни политически, икономически и социални въпроси;
3. счита, че спешно е необходимо Иран, Саудитска Арабия, Катар, Турция, Сирия и Ирак да седнат на масата за преговори, за да се прекрати подкрепата и финансирането за IS или други въоръжени ислямистки екстремисти, и за да се предотврати по-нататъшно ескалиране на конфликта между сунити и шиити, който заплашва да подпали целия регион;
4. призовава всички страни да спрат допълнителната военна подкрепа за правителството на Нури ал Малики, тъй като тя ще влоши напрежението и кръвопролитията в страната, без да реши конфликта, и призовава държавите – членки на ЕС, в съответствие с Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, да се въздържат от каквито и да са доставки на оръжия за Ирак;
5. припомня, че иракската конституция гарантира равенство за всички граждани по закон, заедно с „административни, политически, културни и образователни права на различните националности“, и че иракското правителство носи отговорност за гарантиране на правата, благоденствието и сигурността на цялото население;
6. призовава съвета на представителите на Ирак да представи конкретни решения, като правителство на националното обединение, което представлява по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество, за да се спре кръвопролитието и разпокъсването на държавата;
7. остро критикува липсата на добро управление в Ирак, което доведе до широко разпространена бедност, висока безработица, икономическа стагнация, влошаване на състоянието на околната среда и липса на основни обществени услуги, въпреки високите приходи от петрол; изтъква, че в миналото многобройни мирни демонстрации с искане за повече социални, икономически и политически права бяха посрещани със системна репресия от силите за сигурност, която оставаше безнаказана;
8. осъжда нападението над Ирак от 2003 г., което беше подкрепено от редица държави – членки на ЕС, поднася съболезнованията си на всички, които са пострадали от последиците и призовава всички лидери, които активно ангажираха своите държави с войната, да поемат част от отговорността за днешното положение в Ирак;
9. отново заявява в този контекст, че определянето на Тони Блеър за специален пратеник в Близкоизточната четворка (Съединени щати, Организация на обединените нации, Европейски съюз и Русия) беше злочест символ, и че особено след последните коментари на г-н Блеър относно Ирак, неговият мандат следва да бъде прекратен;
10. отбелязва съобщението на кюрдистанското регионално правителство за референдум за независимост; призовава, обаче, парламента и президента на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани, да проведат приобщаващ процес при спазване на правата на некюрдските малцинства, които живеят в провинцията;
11. оценява факта, че кюрдският регион служи за безопасно място за стотици хиляди некюрдски иракски граждани, които бягат от зоните на конфликт, приветства предишната подкрепа на ЕС за разселени лица, и призовава ЕС и държавите членки да увеличат финансовата подкрепа, за да помогнат на администрацията да поеме тежестта;
12. подчертава, че ЕС следва да развие всеобхватен политически подход към региона и, по-специално, че Иран, Саудитска Арабия и другите държави от Залива е необходимо да бъдат включени като ключови участници във всяко усилие за намаляване на напрежението в Сирия и Ирак;
13. счита, по отношение на Иран, че за да успее дадено усилие за намаляване на напрежението, от същностно значение е ядреният спор да бъде приключен възможно най-бързо по компромисен начин, и призовава всички страни да отговорят достойно на неотложният характер на положението; призовава за създаването на делегация на ЕС в Техеран и перспективи за обмен извън ядреното досие и правата на човека на различни равнища на обществото, а именно в областта на енергетиката, околната среда, транспорта, научните изследвания и образованието;
14. призовава, що се отнася до Саудитска Арабия и Катар, за открит и критичен диалог от страна на ЕС по отношение на твърдяната подкрепа за антидемократични и екстремни ислямистки групи, и настоява, че ЕС следва да изиска правителствата да направят всичко по силите си, за да спрат всички дейности от страна на официални или частни органи в посока популяризиране и разпространяване на екстремни ислямистки идеологии чрез думи и действия;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на ООН и Съвета на ООН по правата на човека.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2014)0171.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2013)0424.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2013)0101.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2013)0022.
- [5] Приети текстове, P7_TA(2014)0207.
- [6] ОВ C 247E/01, 17.8.2012 г., стр. 1.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2014)0339.