Процедура : 2014/2843(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0110/2014

Внесени текстове :

B8-0110/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 18/09/2014 - 10.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2014)0027

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 544kWORD 92k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0109/2014
16.9.2014
PE537.012v01-00
 
B8-0110/2014

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИДИЛ (2014/2843(RSP))


Барбара Лохбилер, Алън Смит, Клаус Бухнер, Бодил Себальос, Хейди Хаутала, Джийн Ламбърт, Тамаш Месерич, Мишел Раймон, Юдит Саргентини, Ернест Уртасун, Хорди Себастиа от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИДИЛ (2014/2843(RSP))  
B8‑0110/2014

Европейският парламент,

–       като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално резолюциите от 17 юли 2014 г.(1) и 27 февруари 2014 г.(2) относно положението в Ирак,

–       като взе предвид своите предходни резолюции относно Сирия, и по-специално резолюциите от 12 септември 2013 г.(3), 9 октомври 2013 г.(4), 6 февруари 2014 г.(5) и 17 април 2014 г.(6),

–       като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(7),

–       като взе предвид заключенията на Съвета относно Ирак, и по-специално заключенията от 30 август, 15 август и 23 юни 2014 г.,

–       като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак и относно Сирия,

–       като взе предвид международната конференция по въпросите на мира и сигурността в Ирак, свикана от президента Оланд в Париж на 15 септември 2014 г., както и конференцията в Джеда от 11 септември 2014 г.,

–       като взе предвид преговорите в Женева относно Сирия от февруари 2014 г.,

–       като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–       като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак и Сирия са страни,

–       като взе предвид насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,

–       като взе предвид насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право,

–       като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях и към Римския статут на Международния наказателен съд,

–       като взе предвид декларациите на заместник-председателя на комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Ирак и относно Сирия,

–       като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка(8), своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив(9) и своята резолюция от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран(10),

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че екстремистката джихадска групировка Ислямска държава (ИД) – бившата Ислямска държава Ирак и Сирия (ИДИС) – през последните месеци разшири завладените от нея територии от източна Сирия до северозападната част на Ирак, включително втория по големина град в Ирак – Мосул, което беше последвано от екзекуции по бърза процедура на иракски граждани и многобройни зверства, по-специално срещу християни, язиди, шиити и противопоставящи се сунити, от налагане на строгото тълкувание на законите на шериата, от изнасилване и поробване на жени, насилствена смяна на вярата, както и от разрушаването на шиитски, суфийски, сунитски и християнски храмове и светилища;

Б.     като има предвид, че при последните прояви на жестокост, целящи да провокират гнева на международната общност, ИДИС публикува видеоклипове, показващи екзекуцията на двама американски и един британски заложници;

В.     като има предвид, че голяма част от сунитското население в Ирак и в Сирия е подлагано масово на дискриминация, маргинализация, нарушения на правата на човека и други тежки форми на насилие от страна на иракски и сирийски институции, сили за сигурност и свързани с правителствата въоръжени групировки, което обяснява отчасти защо настъплението на ИДИС е било толерирано или дори отчасти подкрепяно от разочарованото сунитско население;

Г.     като има предвид, че ИД успя да наложи своите държавни структури в районите под неин контрол и обяви на 29 юни 2014 г. възстановяването на халифата, след като си осигури значителни източници на приходи чрез ограбването на банки и предприятия на контролираните от нея територии, чрез завземането на шест петролни находища в Сирия, включително най-голямото съоръжение за производство на петрол в Сирия – находището „Ал Омар“, в близост до границата с Ирак, и чрез получаването на финансиране от богати донори, особено от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства;

Д.     като има предвид, че бързият подем на ИД разкри нестабилността на иракската и кюрдката армии, и по-специално на иракските институции, които са белязани от корупция, от сектантство и от изключващите политики на правителството на министър-председателя Нури ал Малики, което допринесе в голяма степен за значителното отчуждаване на сунитите и на другите малцинства в Ирак;

Е.     като има предвид, че режимът на Асад в Сирия умишлено даде тласък на религиозната поляризация като своя стратегия за оцеляване; като има предвид, че това възпламени скритото и досега до голяма степен потискано междуобщностно напрежение, по-специално между управляващото малцинство от сектатата на алавитите и преобладаващото в страната мнозинство на мюсюлманите сунити; като има предвид, че религиозното сектантство се изостря допълнително от намесата на регионални участници, по-конкретно от Персийския залив, и на джихадистки и чуждестранни екстремистки групировки;

Ж.    като има предвид, че в средата на юни 2014 г. военни части на кюрдското регионално правителство поеха контрола над многоетническия град Киркук, като по този начин разшириха своя контрол над оспорваната и богата на петролни залежи територия в кюрдската провинция Киркук, и като има предвид, че през юни кюрдското правителство обяви планове за провеждането на референдум сред кюрдското население за получаването на независимост от Ирак, което впоследствие отложи, за да „посвети усилията си на сформирането на ново иракско правителство“, което да отблъсне настъплението на ИД;

З.      като има предвид, че след оставката на Нури ал Малики ново, по-приобщаващо правителство под ръководството на новия министър-председател Хайдер ал Абади започна работа на 8 септември, въпреки че два важни портфейла – на вътрешните работи и на отбраната, остават свободни;

И.     като има предвид, че според съобщенията хиляди чуждестранни бойци, сред които много от държави – членки на ЕС, са се присъединили към сраженията на страната на ИД; като има предвид, че редица правителства, по-конкретно правителствата на Германия, Франция, Обединеното кралство, Тунис и Русия, предприемат правни мерки и мерки за сигурност, за да забранят дейности, свързани с ИД и с други екстремистки ислямски групировки; като има предвид, че правителствата на Обединеното кралство и на Нидерландия обявиха намерението си да отнемат паспортите на граждани, които се завръщат у дома, след като са присъединили към ИД; като има предвид, че на 24 септември Съветът за сигурност ще обсъди внесена от САЩ резолюция по този въпрос;

Й.     като има предвид, че турското правителство най-накрая се съгласи да засили контрола по границите със Сирия, за да се опита да предотврати по-нататъшно набиране на бойци за ИД: като има предвид, че Турция е една от директните цели на ИД, която от юни държи като заложници в Мосул 49 служители на турското консулство, в това число генералния консул;

К.     като има предвид, че по цял свят сунитските водачи осъждат действията на ИД като неотговарящи на исляма;

Л.     като има предвид, че подемът на ИД доведе до катастрофална хуманитарна криза, поради която милиони души бягат, особено към автономния регион на Кюрдистан, присъединявайки се към милионите, вече разселени от войната в Сирия; като има предвид, че ЕС допълнително увеличи предоставяната от него хуманитарна помощ и установи въздушен мост между Брюксел и Ербил;

М.    като има предвид, че различни военни сили, в това число силите на кюрдското регионално правителство и армията на Ирак, както и въоръжени групировки, в това число кюрдските бойци на ПКК и на отрядите за народна отбрана (ОНО), подкрепяните от Иран шиитски въоръжени групировки, се опитват да отблъснат настъплението на ИД срещу северен Ирак и Сирия, с подкрепата на американски въздушни удари;

Н.     като има предвид, че президентът на САЩ Барак Обама обяви безсрочна кампания на въздушни удари срещу бунтовниците от ИДИС в Сирия, в допълнение към вече осъществяваните в Ирак, и активно търси подкрепа за международна военна коалиция; като има предвид, че се очаква Франция да се присъедини към военната офанзива в Ирак, докато правителствата на няколко държави, по-конкретно Германия, обявиха своето намерение да подкрепят кюрдските сили с доставки на оръжие; като има предвид, че режимът на Асад изрази готовността си да се присъедини към международните усилия срещу ИДИС, като все пак поиска да дава предварителното си съгласие за евентуалните удари, и наскоро проведе въздушни удари срещу позиции на ИДИС;

O.     като има предвид, че на 10 септември, по време на регионална среща относно ИД в Джеда Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Ирак, Йордания и Ливан подписаха съвместно комюнике със САЩ, в което се съгласиха да „участват в многобройните аспекти на координираната военна кампания срещу ИДИС“, както и да предприемат редица действия за борба с тероризма, в това число да спират притока на чуждестранни бойци през съседните държави, да противодействат на финансирането на ИДИС и на други терористични групировки и да отхвърлят джихадската идеология;

1.      осъжда жестокостите, които ИДИС е извършила или с които е заплашила различни групи, несподелящи нейните убеждения, преди всичко религиозни и етнически малцинства като християни, язиди, шабаки и туркмени, но също и шиити и сунити; осъжда извършените от ИДИС възмутителни убийства на двама американски журналисти и на британски хуманитарен работник;

2.      счита, че за ефективен отговор от страна на международната общност на безнравствените деяния и характер на ИДИС е необходим колективен, приобщаващ и стратегически план на действие, законосъобразен от гледна точка на международното право; в това отношение припомня опустошителните и дългосрочни последици от моралните, правни и геополитически грешки на авантюризма след 9 ноември; подчертава, че незаконните или юридически неиздържани външни антитерористични операции, включително в Пакистан, Сомалия и Йемен, по-конкретно чрез въздушни удари, доведоха до неприемливи жертви и до по-нататъшна радикализация сред местното население;

3.      подчертава, че ИДИС представлява преди всичко и най-вече последицата, а не причината за настоящите сътресения, погълнали Близкия изток и териториите отвъд него; настоятелно призовава ЕС и другите международни лидери да идентифицират дълбоките социално-икономически, културни и политически корени на явлението ИДИС и да насочат вниманието към тях; подчертава, че в основата на появата на ИДИС са продължилите дълго време нарушения на правата на човека и безнаказаност, див капитализъм, повсеместна корупция, сектантство, маргинализация и дискриминация на цели групи, по-специално на сунитите, както и дългогодишните външни манипулации и намеса от страна на регионални и западни участници;

4.      отбелязва, че организацията на ИД е придобила капацитет, подобен на държавния, както и притегателна сила, и представлява феномен, който има потенциала да промени големи области от Близкия изток и отвъд него в съответствие с ретроградната си и екстремистка програма;

5.      приветства решението на Съвета да окаже помощ на застрашеното население съобразно определената от ООН международна отговорност за защита, и по-специално задействането на Европейския механизъм за гражданска защита и на хуманитарния въздушен мост, създаден от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“; призовава за допълнителна хуманитарна помощ за населението, засегнато от конфликта, включително за сирийските кюрди;

6.      при все това изразява загриженост, че доставките на оръжие от някои държави – членки на ЕС, за кюрдските или сирийските бунтовници повдигат сериозни въпроси във връзка с Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие, който забранява доставката на военно оборудване за засегнати от криза региони; изразява дълбока загриженост във връзка с това, че тези оръжия биха могли да попаднат в грешни ръце и че оценката на потребностите и координацията между доставящите държави членки са незадоволителни;

7.      призовава за по-голяма финансова подкрепа за кюрдското регионално правителство, за да може то да се справи с безпрецедентния приток на бежанци;

8.      подчертава символичното значение на факта, че решението на ЕС от 15 август относно Ирак беше изпълнено от правителствата на всички онези държави, които бяха против войната в Ирак, и че ЕС в своята цялост има историческо задължение да увери иракското население, че намеренията на държавите – членки на ЕС, са насочени единствено към защитата на мира и физическата и психическата неприкосновеност на това население;

9.      приветства неотдавнашното сформиране на ново, по-приобщаващо правителство на Ирак и призовава всички страни да уредят в условия на взаимно уважение конфликта между провинциите във връзка с приходите от петрола и неговия износ;

10.    призовава правителството и парламента на Ирак спешно да преразгледат законодателството и юридическата практика, да реформират съдебната система и службите за сигурност и да приложат политики за приобщаване на всички иракчани, за да се сложи край на политиката на дискриминация, по-специално срещу сунитското население;

11.    отбелязва военните нападения на силите на САЩ срещу ИД по искане на кюрдското и иракското правителства и подчертава, че такива атаки следва да бъдат строго ограничавани от гледна точка на време и цел, да са предназначени единствено да спрат настъплението на ИД и да се основават на предположението, че военните средства следва да бъдат крайна мярка;

12.    изразява съжаление във връзка с факта, че преди бомбените нападения от страна на САЩ не е направен опит да се получи одобрението на ООН под формата на резолюция на Съвета за сигурност;

13.    подчертава, че в случая на Сирия за всяка законосъобразна външна военна намеса е необходимо разрешение или от управляващия режим на Асад, или от Съвета за сигурност на ООН; подчертава дълбокото си възмущение от перспективата за каквато и да било форма на сътрудничество с крайния режим на Асад;

14.    припомня за особената отговорност на режима на Асад, успоредно с отговорността на външни сили, по-специално на Саудитска Арабия и Катар, за подхранването на все по-дълбокото сектантско измерение на войната в Сирия и за подклаждането, по този начин, на подема на ИДИС; призовава режима на Асад и държавите, които имат влияние над него, да договорят прекратяване на огъня с онези въоръжени опозиционни групировки, които се сражават срещу ИД;

15.    поддържа убеждението си, че не може да съществува траен мир в Сирия и в Ирак без отговорност за престъпленията, извършени от всички страни по време на конфликта, особено за престъпленията на религиозна или етническа основа; отново призовава за сезирането на Международния наказателен съд за положението в Сирия и подкрепя всички инициативи в тази насока;

16.    призовава върховния представител и държавите – членки на ЕС, настоятелно да приканят участващите в Съвета за сигурност държави – членки на ЕС, да положат всички усилия в подкрепа на инициатива на Съвета за сигурност за разработване на регионална стратегия за борба срещу радикализма на ИД и Ал Кайда, която да отчита интересите на населението в региона;

17.    призовава, с оглед на екзистенциалните кризи в Близкия изток и на други места, за повторно разглеждане на въпроса за постоянни войски на ООН за налагане на мира, предоставени на разположение на генералния секретар, към които ЕС следва да даде активен принос;

18.    осъжда действията на онези държави и/или техни граждани, които са предоставили идеологическа или материална подкрепа на ИД или на други екстремистки ислямски групировки, по-конкретно Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт, както и Турция и Сирия; отбелязва декларацията от Джеда и призовава всички подписали я държави да предприемат конкретни мерки за преустановяване на всяка подкрепа, независимо дали е предоставяна от държава или от частни лица, за свързани с ИД и Ал Кайда групировки;

19.    подчертава значението на държавите в региона, тъй като те са водещи в борбата срещу ислямския екстремизъм, и изразява съжаление във връзка с отсъствието на Иран от Парижката конференция;

20.    настоява на това, че ЕС трябва да разработи собствена истинска дългосрочна стратегия за съседните си държави в Близкия изток, в това число Иран;

21.    предупреждава за сериозни рискове от това краткосрочният тласък за създаване на коалиция срещу ИДИС да потъпче основаните на ценности съображения по отношение на поемането на ангажименти от ЕС към регионалните авторитарни режими, като например Египет или Саудитска Арабия;

22.    изразява своята неотменна подкрепа за мира, сигурността и развитието, постигнати в кюрдския автономен регион, които следва непременно да се запазят, и отправя призив към кюрдите да упражняват правото си на самоопределение, използвайки пътя на преговорите;

23.    призовава за увеличаване на броя на бежанците от Ирак и Сирия, на които се предоставя престой в Европа, в това число на язидите, които представляват едно особено уязвимо и често преследвано малцинство; счита, че следва спешно да се организира международна конференция за координация на приемането на бежанци и че ЕС трябва да създаде извънредна програма за тази цел;

24.    с оглед на съобщенията, че хиляди европейци са били набрани като бойци от ИД, призовава за промяна на политиката в държавите – членки на ЕС, с която да се подчертае необходимостта от разработване на политики за справяне с екстремизма сред гражданите на ЕС и от активна борба срещу социалното изключване и липсата на перспективи, особено в случаите на имигрантите от второ и трето поколение; призовава за открита кампания за повишаване на разбирането на исляма като неразделна част от европейската култура; осъжда в тази връзка намерението на няколко правителства в ЕС да отнемат гражданството на лица с двойно гражданство, които може да се връщат от местата на сражения в Близкия изток;

25.    остава дълбоко загрижен за последиците от продължителното и нарастващо присъствие на сирийски бежанци в съседните държави, по-специално Йордания, Ливан и Турция; насърчава Комисията и държавите – членки на ЕС, да продължават да предоставят значителна хуманитарна помощ на населението, засегнато от сирийския конфликт; осъжда факта, че броят на презаселените в ЕС сирийски бежанци е много малък, и призовава държавите членки да демонстрират повече отговорност, по-конкретно като увеличат своя капацитет за реагиране за закрила;

26.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на специалния пратеник на ООН и Арабската лига в Сирия и на правителствата и парламентите на Сирия и на Ирак.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2014)0011.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2014)0171.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2013)0378.

(4)

Приети текстове, P7_TA(2013)0414.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2014)0099.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2014)0461.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2013)0023.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2014)0207.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2011)0109.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2014)0339.

Правна информация - Политика за поверителност