Процедура : 2014/2844(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0111/2014

Внесени текстове :

B8-0111/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 18/09/2014 - 10.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2014)0028

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 149kWORD 82k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0111/2014
16.9.2014
PE537.013v01-00
 
B8-0111/2014

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението в Либия (2014/2844(RSP))


Барбара Лохбилер, Тамаш Месерич, Юдит Саргентини, Ернест Уртасун, Бодил Себальос, Ернест Марагал от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Либия (2014/2844(RSP))  
B8‑0111/2014

Европейският парламент,

–       като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Либия, включително Резолюция 2174 от 27 август 2014 г.,

–       като взе предвид брифинга на Съвета за сигурност на ООН от специалния представител на генералния секретар и ръководител на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL) от 27 август 2014 г.,

–       като взе предвид доклада на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL) относно нарушенията на международните права на човека и хуманитарното право по време на продължаващото насилие в Либия от 4 септември 2014 г.,

–       като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС по външни работи относно Либия от 15 август 2014 г.,

–       като взе предвид предишните си резолюции относно Либия, по-конкретно тази от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия(1), и тази от 15 септември 2011 г. относно положението в Либия (2),

–       като взе предвид неотдавнашните изявления относно Либия на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън,

–       като взе предвид местното изявление на ръководителите на мисии от ВСЕС в Либия относно убийството на г-жа Бугайгис на 27 юни 2014 г.,

–       като взе предвид изявлението на френския министър на отбраната Жан-Ив льо Дриан от 9 септември 2014 г.,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че Либия преживява драматична серия от политически, институционални и свързани със сигурността кризи след свалянето на Муамар Кадафи от бунтовнически групи, подпомагани от силите на НАТО през 2011 г.;

Б.     като има предвид, че се водят боеве във и около източната част на град Бенгази от средата на май, когато пенсионираният генерал Калифа Хафтар започна въоръжена кампания срещу коалиция от ислямистки милиции, включително джихадската група Ансар ал-Шария, както и други въоръжени сили;

В.     като има предвид, че на 13 юли 2014 г. избухна борба относно контрола върху международното летище на Триполи между въоръжени милиции от Зинтан и техните съюзници и съответно коалицията „Либийска зора”, съставена основно от ислямистки милиции от Мисрата; ‑{}‑като има предвид, че силите на Либийската зора завзеха летището на Триполи на 24 август 2014 г. и оттогава контролират по-голямата част от Триполи, включително сгради на министерства и институции;

Г.     като има предвид, че на парламентарните избори на 25 юни 2014 г. първоначално доминиращите ислямистки партии претърпяха крах; като има предвид, че новият парламент, Камарата на представителите (КП), заменя предишния Общ национален конгрес (ОНК) и е преместен от Триполи в източната част на Тобрук от съображения, свързани със сигурността; като има предвид, че КП призова за чуждестранна намеса за решаване на положението със сигурността;

Д.     като има предвид, че коалиционните сили на Либийската зора оспориха преместването на КП с твърдението, че прехвърлянето на органи към новия парламент е противоконституционно; като има предвид, че ОНК беше свикан отново в Триполи на 25 август 2014 г. и избра подкрепяния от ислямисти Омар ал-Хаси като министър председател, като изиска от него да сформира правителство за национално спасение;

Е.     като има предвид, че КП обяви групите, борещи се под наименованието Либийска зора и Ансар ал-Шария, за терористи; като има предвид, че Либийската зора и нейните съюзници заявиха, че КП се контролира от бивши поддръжници на Кадафи;

Ж.    като има предвид, че беше съобщено, че неидентифицирани самолети са извършили въздушни нападения срещу фракции на Либийската зора в Триполи; като има предвид, че източници от САЩ обвиняват Египет и Обединените арабски емирства в това, че са отговорни за тези нападения; като има предвид, че Египет е отрекъл осъществяването въздушни нападения или други военни операции в Либия;

З.      като има предвид, че в Кайро беше свикано събрание на съседите на Либия на 25 август 2014 г., в рамките на което Либия апелира за международна защита на петролните й полета и летищата и заяви, че не разполага със сили за възпиране на въоръжените групировки; като има предвид, че участващите държави се съгласиха да не се намесват във вътрешните работи на Либия и отправиха призив за национален диалог;

И.     като има предвид, че усилията на ООН за постигане на споразумение за прекратяване на въоръжените действия между воюващите фракции и за започването на национален диалог са неуспешни до този момент; като има предвид, че наскоро назначеният специален пратеник на ООН Бернадино Леон е понастоящем в Либия; като има предвид, че френският министър на отбраната отправи предупреждение на 9 септември 2014 г., че Либия се превръща в сборен пункт на терористични групировки, и призова за решителни международни действия;

Й.     като има предвид, че конфликтите в Бенгази и Триполи доведоха до сериозно влошаване на положението с правата на човека и хуманитарните въпроси; като има предвид, че враждуващи групировки извършиха безразборно обстрелване на райони с цивилно население в Триполи и Бенгази, което доведе до значителни цивилни жертви и щети за граждански сгради и инфраструктура; като има предвид, че НПО „Амнести Интернешънъл” и „Хюман райтс уоч“ заявиха, че такова обстрелване представлява военно престъпление; като има предвид убийството на известната защитничка на правата на човека Салва Бугайгис на 25 юни 2014 г.;

К.     като има предвид, че цивилното население в Триполи и Бенгази е изправено пред недостиг на храна, гориво и други стоки от първа необходимост; като има предвид, че влошаването на сигурността е свързано и с увеличение на престъпността и разпространението на терористични групи;

Л.     като има предвид, че UNSMIL счита, че поне 100 000 либийски граждани са вътрешно разселени при последната вълна от сблъсъци, а други 150 000, включително много работници мигранти, са напуснали страната; като има предвид, че чуждестранни работници за оказване на помощ и дипломати, включително служители на ЕС и UNSMIL, са евакуирани от Либия; като има предвид, че временният министър-председател на Тунис г-н Джомаа заяви, че масивният приток на бежанци от Либия претоварва капацитета на страната;

М.    като има предвид, че няколкостотин мигранти и бежанци, които бягат от насилието в Либия, са загинали при опит да пресекат Средиземно море на път към Европа, което води до сериозна бежанска криза в Италия и Малта; като има предвид, че ВКБООН докладва, че 1600 души са загинали от месец юни насам в опит да достигнат Европа; като има предвид, че Либия е основната точка, от която тръгват мигрантите, които се опитват да достигнат Европа; като има предвид, че според ВКБООН от 29 август 2014 г. нататък за 98 000 от близо 109 000 пристигнали в Италия се счита, че са пристигнали от Либия;

Н.     като има предвид, че на 26 февруари 2011 г. Съветът за сигурност на ООН отнесе въпроса с положението в Либия до Международния наказателен съд (МНС); като има предвид, че на 27 юни 2011 г. МНС издаде три заповеди за арест на Муамар Кадафи, Саиф ал-Ислам Кадафи и Абдула ал-Сенуси за престъпления срещу човечеството; като има предвид, че останалите заподозрени лица не са задържани от съда; като има предвид, че либийските органи са изискали те бъдат съдени в рамките на либийския национален правен ред;

1.      изразява сериозната си загриженост относно разрастването на насилието и въоръжените сблъсъци в Либия, по-специално около градовете Триполи и Бенгази; изразява сериозното си безпокойство от настоящата ситуация, която има пагубно въздействие върху цивилното население и неговите институции и рискува допълнително да дестабилизира целия регион;

2.      призовава страните по конфликта незабавно да преустановят враждебните действия и да се ангажират с отворен за широко участие политически диалог; в тази връзка изразява пълната си подкрепа за усилията на ООН, по-специално на специалния представител Бернардино Леон, за улесняване на този процес с оглед на установяването на институции на консенсус, които следват една по-широка програма за национално помирение; настоява да се отделя необходимото внимание на участието на жените и малцинствата в този процес;

3.      настоятелно призовава новоизбраната Камара на представителите да изпълнява своите законодателни функции по всеобхватен начин и да достига до цялото население на Либия;

4.      изтъква, че последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН допуска разширяване на обхвата на международните санкции с цел справяне с нарушители от всички страни;

5.      осъжда безогледното обстрелване на райони с цивилно население в Триполи и Бенгази от воюващите страни през последните месеци; изразява сериозна загриженост относно влошаването на положението с правата на човека в цялата страна, включително случаите на безразборно задържане, отвличания, незаконно убиване, изтезаване и насилие върху журналисти, служебни лица, политически фигури и защитници на правата на човека, като бруталното убийство на Салва Бугайгис, известна активистка; подчертава необходимостта от гарантиране на отчетност за всички случаи на нарушаване на правата на човека и международното хуманитарно право;

6.      осъжда продължителното и прикрито вмешателство от страна на регионалните участници във вътрешните работи на Либия, което до голяма степен е допринесло за постепенното затъване на страната в политически и военен хаос; призовава съседните на Либия участници и други регионални участници да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да изострят напрежението в страната;

7.      припомня, че с оглед на участието си във войната от 2011 г. ЕС и неговите държави членки имат особена отговорност за подпомагане на либийското население;

8.      призовава ЕС и неговите държави членки да не пестят усилия в подкрепа на невоенни мисии на ООН и други инициативи за решаване на настоящата криза; по-специално призовава ЕС да увеличи хуманитарната помощ, за да се реагира по отношение на изключително трудното и тежко положение на населението на Либия, особено в най-засегнатите райони, и да бъде готов да реагира по отношение на всяко по-нататъшно влошаване на положението;

9.      счита, че ЕС не е успял да разработи и приложи стабилна и всеобхватна стратегия за подпомагане на прехода в епохата след Кадафи; по-специално изразява съжаление поради постоянната липса на координация между политиките на държавите-членки на ЕС по отношение на Либия, и неуспеха на ЕСВД да насърчи установяването на общ и ефективен подход на ЕС;

10.    в частност, изразява неодобрение относно ниското равнище на амбициозност и ефективност на ЕС в областта на сигурността; поставя под въпрос ограниченото му съсредоточаване върху управлението на границите и миграцията, което не доведе до справяне с първопричините за несигурността в Либия; настоятелно призовава ЕС да разработи широкообхватна концепция за реформата на сектора на сигурността в Либия със специален акцент върху парламентарен надзор на сектора, включително силни елементи на обучение в областта на правата на човека и хуманитарното право;

11.    припомня многократния износ на оръжия от много държави членки за службите на сигурност на Кадафи; счита, че държавите членки и ЕС носят особена отговорност за подпомагане на демобилизацията, разоръжаването и реинтеграцията на бивши бойци, както и за събирането и унищожаването на много незаконни оръжия в страната; призовава за широкообхватна програма на ЕС в областта на демилитаризацията и събиране и унищожаване на незаконни оръжия;

12.    настоятелно призовава ЕС да се възползва изцяло от Инструмента за стабилност и мир (ИСМ) по отношение на посредничество, диалог и помирение, както и за спешно подпомагане на медиацията, в координация с UNSMIL; наред с това настоятелно приканва ЕС да подкрепи оправомощаването на организациите на гражданското общество, в частност групи на жени, с цел намиране на мирни решения на многобройните кризисни положения в страната;

13.    изразява дълбоката си загриженост за съдбата на мигранти, лица, търсещи убежище, и бежанци в Либия, чието вече нестабилно положение се влоши още повече; изразява тревогата си от продължаващите доклади за ужасяващи условия на задържане на хиляди мигранти и бежанци в ръководените от правителството центрове; настоява ЕС и държавите членки да оттеглят финансовата си подкрепа в този сектор до изчерпателно проучване и спиране на нарушенията;

14.    противопоставя се на екстернализацията на миграционната политика на ЕС в трети държави, по-специално чрез създаването на центрове за настаняване в страни, които не са подписали Женевската конвенция за бежанците, като например Либия, с невъзможност за гарантиране на високи стандарти на защита;

15.    призовава ЕС и държавите членки да помогнат ефективно на Италия в похвалните й усилия за справяне с нарастващите миграционни потоци от Северна Африка, особено от Либия; настоява за продължаването на проекта „Mare Nostrum“ и призовава държавите членки да го подкрепят; призовава всички държави-членки на ЕС, и по-специално Италия, стриктно да спазват европейското и международното право за бежанците, включително принципа за неотблъскване и индивидуалната оценка на положението;

16.    изразява загриженост във връзка с докладите относно липса на съдебна система в Либия и сериозни недостатъци в спазването на стандартите за справедлив съдебен процес; призовава либийските органи да сътрудничат в пълна степен на Международния наказателен съд чрез подпомагане на неговите разследвания и спазване на неговите решения; изразява своята загриженост относно неспособността на либийските органи да предоставят основни права на справедлив процес на обвиняемите лица пред МНС Абдула ал-Сануси и Саиф ал-Ислям Кадафи; припомня пълното си противопоставяне на смъртното наказание във всички случаи, независимо от характера на извършеното престъпление, и призовава Либия да премахне смъртното наказание; призовава ЕС да вземе предвид подкрепящи усилия за засилване на принципите на правовата държава в страната;

17.    призовава либийските органи да се ангажират с високи стандарти за прозрачност за вътрешния добивен сектор, така че цялото население да може да се възползва от либийските природни ресурси, и най-вече да се съобрази с изискванията на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) във възможно най-кратки срокове; изисква от европейските дружества, които работят с Либия, да разкрият финансовите си сделки в енергийния сектор;

18.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕСВД, заместник-председателя на Европейската комисия/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, парламентите и правителствата на държавите членки, Либийската камара на представителите, Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, Арабската лига и Африканския съюз.

(1)

ОВ С 199 Е, 7.7.2012 г., стр.158.

(2)

OВ C 51Е, 22.2.2013 г., стр. 114.

Правна информация - Политика за поверителност