Процедура : 2014/2844(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0136/2014

Внесени текстове :

B8-0136/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 18/09/2014 - 10.7
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 142kWORD 67k
16.9.2014
PE537.038v01-00
 
B8-0136/2014

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението в Либия (2014/2844(RSP))


Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Валентинас Мазуронис от името на групата EFDD

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Либия (2014/2844(RSP))  
B8‑0136/2014

Европейският парламент,

–       като взе предвид предишните си резолюции относно Либия, по-конкретно тази от 10 март 2011 г. относно Южното съседство и Либия в частност(1), и тази от 15 септември 2011 г. относно положението в Либия (2),

–       като взе предвид назначаването на 14 август 2014 г. на Бернардино Леон за нов специален представител за Либия на генералния секретар на Организацията на обединените нации,

–       като взе предвид съвместното изявление на ЕСВД от специалните пратеници за Либия от 26 юли 2014 г.,

–       като взе предвид изявленията от 14 юли и 25 август на говорителя на ЕСВД относно положението в Либия,

–       като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Либия, включително тази от 27 август 2014 г. (S/RES/2174 (2014)),

–       като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 август 2014 г. относно Либия,

–       като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 30 август 2014 г.,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че след свалянето на Муамар Кадафи от власт през 2011 г. Европа не успя да изработи стабилна стратегия, за да помогне на Либия да постигне демократичен преход; като има предвид, че тази липса на стратегия и визия доведе до настоящата политическа криза и криза на сигурността в Либия;

Б.     като има предвид, че на 16 май 2014 г. сили, верни на бившия генерал Хафтар, започнаха независима широкомащабна офанзива по въздуха и на земята с кодово название „Операция достойнство“ срещу ислямистки въоръжени групи в Бенгази;

В.     като има предвид, че на 9 юни 2014 г. Върховният съд на Либия постанови, че назначаването на министър-председателя Ахмед Майтег от Националния конгрес е неконституционно; като има предвид, че на 25 юни 2014 г. се проведоха избори за Камара на представителите;

Г.     като има предвид, че избраната на 25 юни 2014 г. Камара на представителите замени предишния Общ национален конгрес като легитимен орган на либийските представители; като има предвид, че от съображения за сигурност Камарата на представителите се премести в малкия източен град Тобрук;

Д.     като има предвид, че в отговор на това коалиция от ислямистки милиции и милиции от Мисрата започна операция „Либийска зора“ и на 23 август 2014 г., след почти едномесечна битка, завзе международното летище на Триполи, дотогава контролирано от милиции от Зинтан; като има предвид, че новият либийски парламент, Камарата на представителите, определи групировките, контролиращи понастоящем летището, като „терористични организации“;

Е.     като има предвид, че на 24 август 2014 г. неидентифицирани военни самолети извършиха атаки срещу цели в либийската столица Триполи;

Ж.    като има предвид, че на 25 август Общият национален конгрес се събра отново и избра подкрепяния от ислямистите Омар ал-Хаси за министър-председател, като изиска той да сформира правителство;

З.      като има предвид, че на 25 август 2014 г. в Кайро се проведе среща на съседните на Либия държави, на която либийският посланик в Египет поиска външна помощ и защита за либийските нефтени находища, летища и други държавни активи;

И.     като има предвид, че незаконното преминаване на либийските граници е достигнало безпрецедентния брой 140 000 от началото на 2014 г.; като има предвид, че Върховният комисар на ООН за бежанците съобщава, че от юни насам 1600 души са умрели в опитите си да стигнат до Европа, а в Италия са пристигнали над 80 000 мигранти от началото на годината;

1.      строго осъжда продължаващото насилие в страната, убийствата, агресиите срещу граждански лица и хуманитарните последици от тези действия; отново потвърждава колко е важно да се подвеждат под отговорност лицата, извършили нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право;

2.      загрижен е относно влошаването на положението с правата на човека в Либия, ескалацията на насилието и отражението на боевете върху гражданското население; счита, че настоящото положение може да подкопае стабилността не само на държавата, но и на целия регион;

3.      потвърждава отново важността на сътрудничеството на либийското правителство с Международния наказателен съд (МНС); приветства изявлението от 25 юли 2014 г. на прокурора на МНС, в което се изразява предупреждение, че Съдът „няма да се поколебае да разследва и преследва тези, които извършват престъпления под юрисдикцията на съда в Либия, независимо от служебното им положение или принадлежност“;

4.      призовава за незабавно прекратяване на огъня от всички страни; в тази връзка категорично подкрепя усилията на новоназначения специален пратеник на генералния секретар на ООН Бернардино Леон и на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL);

5.      отхвърля външната намеса в Либия, която утежнява настоящото разделение и застрашава демократичния преход на Либия; убеден е, че едностранните военни действия не представляват устойчиво решение на кризата, и счита, че всяка намеса следва да бъде с мирен характер и да попада в сферата на компетентност на ООН;

6.      дълбоко е загрижен относно липсата на граничен контрол в Либия и заплахата от трафик и контрабанда на оръжия в региона, както и относно необезопасените оръжия и боеприпаси в страната и разпространението им; приветства в тази връзка Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН, разширяваща съществуващите международни санкции, наложени на Либия, така че да включват лицата, участващи във или подкрепящи действия, които „заплашват мира, стабилността или сигурността на Либия или възпрепятстват или застрашават успешното приключване на политическия преход“; счита тези разпоредби за необходима стъпка към успешен политически преход;

7.      признава съгласуваните усилия на съседните държави за подпомагане на Либия да преодолее кризата, както и солидарността, проявена от тези държави във връзка с проблема с разселените лица, напускащи Либия; в кози контекст приветства ролята на Египет за организирането на конференцията в Кайро на 25 август 2014 г.; призовава всички страни да приложат възможно най-скоро разпоредбите на Резолюция № 2175 на Съвета за сигурност на ООН относно търсенето и обезвреждането на оръжия;

8.      призовава международните и регионалните заинтересовани страни да продължат да се ангажират активно с подкрепа за незабавното прекратяване на враждебните действия; настоятелно призовава международната общност да продължи да бъди изцяло ангажирана с подкрепата и подпомагането на либийските институции и приканва ЕС да разработи нова всеобхватна стратегия за подпомагане на Либия по време на и след прехода и да увеличи значително усилията за хуманитарна помощ за населението; призовава Африканския съюз и Арабската лига да използват политическото си влияние, за да предотвратят финансирането от трети страни на която и да е страна в конфликта;

9.      призовава временното правителство и избраната Камара на представителите да осъществяват задачите си премерено и в интерес на държавата като цяло, спешно да установят истински приобщаващо правителство и да играят изцяло ролята си за създаване на динамика на приобщаващо политическо споразумение, обхващащо всички политически действащи лица и малцинства в държавата;

10.    призовава ЕС да изработи нова обща стратегия за управлението на мигрантските потоци от Либия и Северна Африка; счита, че в основата на такава стратегия следва да бъде споделянето на тежестта; призовава ЕС да разработи и приложи законови средства за предоставяне на достъп до ЕС; призовава ЕС да подпомага, например чрез предоставяне на подходяща степен на финансиране и евентуално разширяване на мандата за действията на FRONTEX, онези южни държави членки, които понасят най-голямата тежест;

11.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕСВД, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на ООН, Африканския съюз, Арабската лига и Либийската камара на представителите.

(1)

ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 158.

(2)

ОВ C 51 E, 22.2.2013 г.,стр.. 114.

Правна информация - Политика за поверителност