Предложение за резолюция - B8-0138/2014Предложение за резолюция
B8-0138/2014

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИДИЛ, включително преследването на малцинства

16.9.2014 - (2014/2843(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Виктор Боштинару, Ричард Хауит, Ана Гомеш, Кати Пири, Лиса Яконсари, Жил Парньо, Борис Зала, Гофредо Мария Бетини, Елена Валенсиано Мартинес-Ороско, Силвия Коста, Никола Капуто, Анди Кристя, Димитрис Пападакис, Мирослав Похе от името на групата S&D

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0109/2014

Процедура : 2014/2843(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0138/2014
Внесени текстове :
B8-0138/2014
Разисквания :
Приети текстове :

B8‑0138/2014

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИДИЛ, включително преследването на малцинства

(2014/2843(RSP))

Европейският парламент,

–       като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално резолюцията си от 17 юли 2014 г. относно положението в Ирак[1], и относно Сирия,

–       като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак,

–       като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак/Сирия, и по-специално заключенията от 30 август 2014 г.,

–       като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че сигурността и хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия са се влошили драстично вследствие на окупацията на части от тяхната територия от „Ислямската държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ); като има предвид, че отчуждаването на сунитското малцинство от правителството на Нури ал Малики в Ирак изигра важна роля за засилването на подкрепата за ИДИЛ сред иракските сунити;

Б.     като има предвид, че произволни убийства и тежки нарушения на правата на човека, по-конкретно срещу етнически и религиозни малцинства, бяха извършени от ИДИЛ на територията под неин контрол; като има предвид, че ИДИЛ проведе етническо прочистване в исторически мащаб в северен Ирак, системно атакувайки неарабските и несунитските мюсюлмански общности, в резултат на което хиляди бяха убити или отвлечени, а над 830 000 души бяха принудени да избягат от областите, завладени от ИДИЛ след 10 юни 2014 г.; като има предвид, че сред атакуваните групи са язиди, асирийски християни, туркменски шиити, шабакски шиити, какаи и сабейски мандейци, както и много араби и сунитски мюсюлмани, за които се счита, че са против ИДИЛ;

В.     като има предвид завладяването на територии в Ирак и в Сирия, последвано от налагането на строгото тълкувание на законите на шериата, вдъхновено от крайната версия на уахабизма, включително дискриминация срещу жени и деца, разрушаване на шиитски, суфийски, сунитски и християнски храмове и светилища и други зверства срещу цивилното население;

Г.     като има предвид, че ИДИЛ обяви създаването на „ислямски халифат“ в Ирак и в Сирия; като има предвид, че ИДИЛ не признава международно признатите граници и обяви намерението си да разпространи „ислямския халифат“ към други държави с преобладаващо мюсюлманско население;

Д.     като има предвид, че ИДИЛ и други екстремистки организации, извършващи дейност в Ирак и Сирия, получават финансиране от богати донори, особено от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства;

Е.     като има предвид, че отделни държави – членки на ЕС, решиха да предоставят военна подкрепа на Ирак, включително и на кюрдските регионални органи, в опит да се възпре и ограничи подемът на ИДИЛ;

Ж.    като има предвид, че президентът на САЩ Барак Обама обяви стратегията за борба с ИДИЛ, която включва военен компонент и създаването на коалиция с ключови регионални участници, като например Турция, Саудитска Арабия, Йордания и Ливан;

З.      като има предвид, че ръководството на Ислямска република Иран обяви готовност да си сътрудничи с водените от САЩ усилия за борба с ИДИЛ;

И.     като има предвид, че в Ирак беше сформирано ново правителство, оглавявано от министър-председателя Хайдер ал Абади, което представлява възможност за намиране на решение на основателните тревоги на иракското сунитско малцинство;

Й.     като има предвид, че според съобщенията стотици чуждестранни бойци, сред които много от държави – членки на ЕС, са се присъединили към сраженията на страната на ИДИЛ; като има предвид, че въпросните граждани на ЕС са идентифицирани от правителствата на държавите членки като лица, представляващи риск за сигурността;

К.     като има предвид, че ЕС призна тежестта, поета от региона на Кюрдистан и от регионалното правителство на Кюрдистан с приемането на голям брой вътрешно разселени лица;

Л.     като има предвид, че по оценки на ООН около 4,67 милиона души, от които близо един милион деца, живеят в райони с труден достъп в Ирак и в Сирия, чиято хуманитарна ситуация, според сведенията, се влошава;

1.      изразява дълбоката си загриженост от бързо влошаващото се положение по отношение на сигурността и хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия в резултат от окупацията на части от техните територии от ИДИЛ; категорично осъжда атаките, извършени от ИДИЛ срещу иракски и сирийски граждани, водещи до екзекуции по бързата процедура, масови нарушения на правата на човека, налагане на строго тълкувание на законите на шериата, разрушаване на храмове и на регионалното историческо, културно и художествено наследство, както и други зверства; предупреждава, че екстремистките антишиитски и антихристиянски възгледи на ИДИЛ увеличават риска от по-нататъшни масови сектантски убийства, ако се допусне ИДИЛ да запази завзетата от нея територия и да я разшири допълнително;

2.      категорично осъжда нападенията, насочени срещу граждански цели, в това число болници, училища и храмове, както и използването на екзекуции и сексуално насилие от ИДИЛ в Ирак и в Сирия; подчертава факта, че не следва да се допуска безнаказаност за извършителите на тези деяния; изразява дълбока загриженост във връзка с хуманитарната криза и масовото разселване на цивилни лица;

3.      призовава международната общност да координира усилията си за защита на всички цивилни жертви на конфликта, независимо от тяхната етническа принадлежност и религия, със специално внимание към най-уязвимите групи, като например язидите, които бяха подложени на жестока кампания от страна на ИДИЛ, целяща унищожаването на тяхната общност в Ирак;

4.      отново заявява, че категорично отхвърля обявяването на „ислямски халифат“ от ръководството на ИДИЛ и идеята за каквито и да били едностранни промени на международно признатите граници чрез сила;

5.      подчертава, че създаването и разширяването на „ислямския халифат“, както и дейностите на други екстремистки групировки в Ирак и в Сирия представляват пряка заплаха за сигурността на европейските държави;

6.      приветства продължаващите усилия на САЩ за борба със заплахата, която представлява ИДИЛ в Ирак и в Сирия, включително чрез използването на необходимите военни средства;

7.      приветства решението, прието от коалиция от 30 държави на срещата на високо равнище в Париж на 15 септември 2014 г., да се поеме ангажимент за оказване на подкрепа на новото правителство на Ирак в неговата борба с всички необходими средства, включително подходяща военна помощ;

8.      подкрепя решението на отделни държави – членки на ЕС, да предоставят военно оборудване на Ирак, включително на кюрдските регионални органи; призовава Съвета да установи механизми за мониторинг, координация и регистрация на количеството и местоназначението на оръжията, доставяни на Ирак от отделни държави членки; оценява жертвата и решителността на кюрдските военни сили в усилията им за овладяване на заплахата, която представлява ИДИЛ;

9.      подчертава необходимостта от координирани действия на държавите в региона за противодействие на тази заплаха; призовава всички регионални участници да направят всичко възможно, за да преустановят всякакви дейности на официални органи или частни структури, целящи пропагандирането и разпространяването на крайни ислямски идеологии, като например уахабизма, чрез думи и действия; призовава международната общност, и по-специално ЕС, да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;

10.    изразява загриженост от разрастването на търговията между Турция и териториите под контрола на ИДИЛ; призовава Турция ясно и недвусмислено да се ангажира с борбата срещу общата заплаха за сигурността, която представлява ИДИЛ;

11.    подчертава, че с резолюции на Съвета за сигурност на ООН № 1267 (1999 г.) и № 1989 (2011 г.) на ИДИЛ е наложено оръжейно ембарго и замразяване на активите; подчертава важността на бързото и ефективно прилагане на тези мерки; призовава Съвета да обмисли по-ефективно използване на други съществуващи ограничителни мерки, и по-конкретно мерки, с които да лиши ИДИЛ от ползите от незаконните продажби на нефт или от продажбата на други ресурси на международните пазари; изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията, че някои държави – членки на ЕС, осъществяват незаконна търговия с нефт с ИДИЛ; отправя питане до Комисията дали може да потвърди тези твърдения и ако това е така, призовава Комисията да уточни за кои държави членки става въпрос и да гарантира незабавното прекратяване на незаконната търговия с нефт;

12.    приветства сформирането на ново правителство в Ирак, оглавявано от министър-председателя Хайдер ал Абади, и го призовава да използва тази възможност, за да създаде истинско представително правителство с всеобхватен дневен ред; подчертава, че това правителство следва да представлява по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество, в това число неговото сунитско малцинство, с цел да се спрат кръвопролитията и фрагментацията на страната;

13.    подчертава необходимостта да се проучат всички възможни начини за ефективно противодействие на заплахата от ИДИЛ в Сирия, при пълно спазване на международното право; подчертава, че в дългосрочен план само трайно и приобщаващо политическо решение, включващо мирен преход към истинско представително управление в Сирия, би спомогнало за неутрализирането на заплахата от ИДИЛ и от други екстремистки организации;

14.    призовава Съвета да ускори прилагането на пакета от мерки на ЕС в подкрепа на усилията на държавите членки, както беше договорено от Съвета през юни 2013 г., по-конкретно за предотвратяване на радикализацията и екстремизма, по-ефикасен обмен на информация, включително с имащи отношение трети държави, възпиране, разкриване и осуетяване на подозрителни пътувания, по-специално чрез създаването на система на ЕС за резервационни данни на пътниците, както и разследване и наказателно преследване на чуждестранни бойци;

15.    призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки за намиране на решение за положението на жените в Ирак и в Сирия и за гарантиране на тяхната свобода и на зачитането на основните им права, както и да приемат мерки за предотвратяване на експлоатацията, малтретирането и насилието срещу жени и деца, и по-специално ранните бракове на момичетата; изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жени от общността на язидите, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и продавани от членовете на ИДИЛ;

16.    изразява загриженост във връзка с нарастващия брой на случаи на набиране на деца и млади хора в Ирак и в Сирия; насърчава Комисията да си сътрудничи с партньори, в това число с международни организации, за изготвянето на всеобхватна програма, с която да се отговори на необходимостта от защита на жените и децата, засегнати от въоръжени конфликти;

17.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и Съвета на представителите на Ирак, на регионалното правителство на Кюрдистан, на генералния секретар на Организацията на обединените нации и на Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.