Процедура : 2014/2967(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0314/2014

Внесени текстове :

B8-0314/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 27/11/2014 - 10.6
CRE 27/11/2014 - 10.6
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 162kWORD 81k
25.11.2014
PE539.037v01-00
 
B8-0314/2014

за приключване на разисквания по изявления на Комисията

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието (2014/2967(RSP))


Райнхард Бютикофер, Паскал Дюран, Хейди Хаутала, Клод Тюрмес от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието (2014/2967(RSP))  
B8‑0314/2014

Европейският парламент,

–       като взе предвид неотдавнашната обществена консултация относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и свързания с нея проект на преразгледани насоки за оценка на въздействието,

–       като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието(1),

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.     като има предвид, че оценките на въздействието, в качеството им на инструмент, прилаган в ранните етапи от разработването на законодателството, са от ключово значение за процеса на вземане на решения в ЕС и имат за цел да предоставят прозрачна, всеобхватна и балансирана информация за естеството на проблема, който трябва да бъде решен, за добавената стойност на действията на ЕС, за евентуалните икономически и социални последици и евентуалните последици за околната среда и човешкото здраве от различните варианти на политиката, както и за тяхното въздействие върху основните права на гражданите;

Б.     като има предвид, че Договорът от Лисабон съдържа „хоризонтални“ социални и екологични клаузи (членове 9 и 11 от ДФЕС), които трябва да се вземат предвид при определянето и прилагането на политиките и действията на Съюза и които изискват задълбочен анализ на социалното въздействие и въздействието върху околната среда на всяко предложение за законодателен акт;

В.     като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права има същата правна сила като Договорите на Европейския съюз и че в рамките на оценките на въздействието следва винаги да се проверява съвместимостта на законодателството с основните права;

Г.     като има предвид, че съществуващите насоки за оценка на въздействието предвиждат на Генералния секретариат на Комисията и на Комитета по оценка на въздействието да бъде възложена централна роля по отношение на решението за това дали е необходима или не оценка на въздействието за конкретната инициатива;

Д.     като има предвид, че Комитетът по оценка на въздействието изпълнява важна роля като централно звено за контрол на качеството на оценките на въздействието;

Е.     като има предвид, че в насоките се призовава оценките да съдържат парично изражение, когато това е възможно; като има предвид, че въпреки че краткосрочните разходи на предприятията обикновено могат да изразят в парична стойност, дългосрочните ползи от регулаторните действия често е невъзможно да се определят количествено в парично изражение (например по отношение на намаляването на здравословните проблеми или поддържането на екосистемите); като има предвид, че следователно акцентът върху количественото определяне във всички възможни случаи въвежда структурен дисбаланс в полза на по-лесно измеримите в количествено отношение аспекти като разходите за икономическите оператори и съответно в ущърб на социалните и екологичните ползи, като не се обръща подходящо внимание на разходите и ползите за обществото като цяло, и по-специално на социалните и свързаните с околната среда разходи и ползи;

Ж.    като има предвид, че опростяването на нормативните актове на ЕС трябва да се извършва по такъв начин, че да се зачитат изцяло изискванията на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд, правата на работниците в ЕС, както и принципите и целите на законодателството на ЕС в областта на околната среда;

З.      като има предвид, че истински независимите оценки на въздействието са от особено значение за МСП, които често срещат по-големи трудности в сравнение с големите предприятия при адаптацията към нови правни и административни изисквания и които поради своя размер разполагат с по-малък капацитет да предвиждат на ранен етап промените в регулаторната уредба;

И.     като има предвид, че принципът „Мисли първо за малките предприятия!“ има за цел интересите на МСП да се вземат под внимание още на най-ранните етапи на процеса на определяне на политиките, така че законодателството да е съобразено в по-голяма степен с нуждите на МСП; като има предвид, че съществува набор от средства за осигуряване на ефективното прилагане на този принцип, в т.ч. подлагане на бъдещите законодателни предложения на тест за МСП;

Обхват

1.      приветства ангажимента на Комисията за редовно преразглеждане на насоките за оценка на въздействието с цел подобряване на методологията за оценка на въздействието; призовава Комисията да гарантира, че икономическите, социалните и свързаните с околната среда аспекти се оценяват в еднаква дълбочина; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че качествените оценки се вземат предвид в пълна степен, за да се избегне наличието на структурен дисбаланс в полза на по-лесно измерими в количествено отношение аспекти като разходите на икономическите оператори и в ущърб на социалните и свързаните с околната среда ползи, които са също толкова важни; приветства ангажимента на Комисията да оценява съвместимостта с основните права;

2.      счита, че Комисията следва да се придържа към настоящия си подход, като продължи да представя оценки на въздействието на инициативите, които отговарят на поне един от следните критерии:

–  законодателни предложения, включени в законодателната и работна програма на Комисията;

–  законодателни предложения, които не са включени в законодателната и работна програма на Комисията, но които имат ясно разпознаваемо икономическо, социално и екологично въздействие;

–  незаконодателни инициативи, които определят бъдещите политики (например бели книги, планове за действие, разходни програми и насоки за водене на преговори за международни споразумения);

–  делегирани актове или актове за изпълнение със значително въздействие върху благосъстоянието;

3.      изразява своето убеждение, че оценките на въздействието са важно средство за подпомагане на вземането на решения във всички институции на ЕС и са важна част от процеса на по-добро законотворчество; счита обаче, че оценките на въздействието не могат да заместват политическите оценки и решения и не следва да се използват, за да се възпрепятства осъществяването на политики в обществен интерес;

4.      очаква с интерес новата Комисия да поясни начина, по който възнамерява да подходи към преразглеждането на своите насоки за оценка на въздействието, за да може Парламентът да вземе по-добре това предвид при подготовка на своята позиция относно неотдавнашното съобщение на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), без да се засяга позицията на Парламента в този контекст;

5.      подчертава, че работата по опростяването на регулаторната уредба (Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка) не може да се използва като претекст за намаляване на равнището на амбициите по въпроси от изключителна важност за безопасността и благосъстоянието на работниците и служителите или опазването на околната среда; предупреждава за опасността от прокарване на програма за дерегулиране под претекста, че тя представлява по-добър начин на регулиране или че намалява тежестта върху МСП; призовава Комисията да не намалява равнището на своите амбиции и призовава да не бъдат излагани на опасност целите на публичните политики, включително екологичните, социалните и здравните норми, както и нормите за безопасност;

6.      припомня, че четирима членове на Групата на високо равнище относно административната тежест, които представляват профсъюзи и организации за защита на правата, както и здравни и екологични организации, са се разграничили от заключенията на групата, представени на 14 октомври 2014 г., и са публикували особено мнение; отбелязва, че представителните организации на МСП също са изразили критичното си отношение към редица заключения на Групата на високо равнище; призовава Комисията надлежно да вземе това под внимание и да интегрира опасенията на всички заинтересовани страни, участващи в процеса;

7.      твърдо се противопоставя на предложението на Групата на високо равнище относно административната тежест да се създаде външен консултативен орган на високо равнище по въпросите на по-доброто законотворчество, извън институциите на ЕС, който да отговаря за оценката на административната тежест на предложенията, разходите за привеждане в съответствие, спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност и избора на правно основание, както и за предлагането на инициативи за по-добро законотворчество и за наблюдението на прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище; счита, че този вариант поражда сериозни проблеми във връзка с легитимността и с управлението и силно ще накърни ролята и легитимността на Комисията; категорично отстоява становището си, че отговорността за извършването на всеобхватни и балансирани оценки на въздействието следва да продължи да се носи от Комисията под системен контрол от страна на Европейския парламент;

Комитет по оценка на въздействието

8.      изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че в проекта на преразгледаните насоки ролята на Комитета по оценка на въздействието в процеса на оценка на въздействието не е по-ясно определена; решително настоява Комисията, когато изготвя своя отговор до Парламента, да преразгледа този пропуск и да определи по-ясно в новия проект на преразгледаните насоки процедурите, свързани с Комитета по оценка на въздействието; настоява също така, че всяка инициатива, която изисква оценка на въздействието, следва да е получила положително становище от страна на Комитета по оценка на въздействието;

9.      настоява, че Комисията следва ясно да определи процедурите, свързани с Комитета по оценка на въздействието; изразява своето убеждение, че Комитетът по оценка на въздействието следва да продължи да работи като независим орган за контрол на качеството в рамките на Комисията, и отправя искане неговата независимост да се укрепи; изисква съставът на Комитета по оценка на въздействието да отразява еднаквата значимост на икономическите, социалните и свързаните с околната среда въпроси; счита, че институциите на ЕС следва винаги да носят отговорността за окончателния резултат и за контрола на качеството на оценките на въздействието; предлага Комитетът по оценка на въздействието да докладва пряко на заместник-председателя на Комисията, отговарящ по въпросите на по-доброто законотворчество;

10.    подчертава, че членовете на Комитета по оценка на въздействието следва да са независими, но да подлежат на контрол от страна на Европейския парламент, за да се избегне възможността едни и същи действащи лица да действат като съдия и като жури;

Тест за МСП

11.    припомня, че при преразглеждането на Законодателния акт за малкия бизнес през 2011 г. Комисията изрази съжаление, че само осем държави членки са включили теста за МСП в своите национални процеси на вземане на решения; приветства ясния ангажимент, изразен от Комисията при преразглеждането, да укрепи допълнително теста за МСП; изразява съжаление обаче във връзка с това, че въпреки обявения ангажимент тестът за МСП дори не се споменава в проекта на преразгледаните насоки за оценка на въздействието; призовава Комисията да продължава да настоява пред държавите членки да включат политиката за МСП в своите програми;

12.    счита, че тестът за МСП и проверките на пригодността и конкурентоспособността не следва да представляват отделни процеси, а следва да бъдат част от цялостна оценка на въздействието, която да охваща по балансиран начин всички аспекти (включително икономически, социални и екологични) и да се стреми да оценява не само разходите, но и ползите за обществото и потенциала за създаването на нови пазари; счита, че тези процеси не следва да уронват ефективността на законодателството, нито да добавят допълнителни пластове бюрократизъм;

13.    призовава да се запази тестът за МСП, за да се оценява какво е въздействието върху МСП в рамките на целия законодателен цикъл, особено в сравнение с големите дружества; счита обаче, че автоматичното освобождаване на микропредприятията от изискванията не е правилният подход; подкрепя обмислянето на адаптирани механизми и на облекчени режими за МСП в оценките на въздействието, когато може да се докаже, че те не накърняват ефективността на законодателството и че освобождаването от изисквания или облекчените режими не насърчават разпокъсаността, нито възпрепятстват достъпа до вътрешния пазар; счита освен това, че следва да се отделя повече внимание на това да се гарантира, че предложените политики и нормативни актове защитават МСП от антиконкурентните практики на по-големи пазарни участници;

14.    насърчава държавите членки да се стремят към административно опростяване за МСП на национално равнище чрез подходящо транспониране на директивите на ЕС в националното законодателство; подчертава правото на държавите членки да приемат национални нормативни актове, ако ЕС е приел само минимални разпоредби; припомня, че последващите оценки на въздействието не следва в никакъв случай да заместват задължението на Комисията, в качеството ѝ на „пазител на Договорите“, да следи прилагането на правото на Съюза от държавите членки по ефективен и своевременен начин;

15.    счита, че възгледите на МСП следва да се отчитат в по-голяма степен в рамките на законодателните процеси, например по отношение на стандартизацията, интелектуалната собственост, финансирането на научните изследвания и иновациите и обществените поръчки; счита, че е жалко, че Съветът проявява нежелание да обръща по-задълбочено внимание на нуждите на МСП при приемането на законодателните актове;

16.    призовава Комисията да обърне специално внимание на въздействието върху инвестициите, иновациите и създаването на работни места;

Оценки на въздействието в Парламента

17.    призовава за систематично разглеждане на възможно най-ранен етап на оценките на въздействието на Комисията от страна на Парламента, и по-конкретно на равнището на парламентарните комисии;

18.    припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието, в която Парламентът призова за по-последователно използване на изготвените от него оценки на въздействието; припомня, че Отделът за оценка на въздействието вече е на разположение като инструмент за извършване на оценки на въздействието; счита, че изготвянето от Парламента на оценка на въздействието би могло да бъде полезно, преди да се приемат промени или изменения по същество към първоначалното предложение на Комисията;

°

°       °

19.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1)

OВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.

Правна информация - Политика за поверителност