Процедура : 2014/2967(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0315/2014

Внесени текстове :

B8-0315/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 27/11/2014 - 10.6
CRE 27/11/2014 - 10.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2014)0069

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 165kWORD 79k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0311/2014
25.11.2014
PE539.038v01-00
 
B8-0315/2014

за приключване на разисквания по изявление на Комисията

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието (2014/2967 (RSP).


Йорг Лайхтфрид, Евелин Регнер, Патриция Тоя, Силвия-Ивон Кауфман, Вилия Блинкевичуте от името на групата S&D

Резолюция на Европейския парламент относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието (2014/2967 (RSP).  
B8‑0315/2014

Европейският парламент,

–       като взе предвид неотдавнашната обществена консултация относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и свързания с нея проект на преразгледани насоки за оценка на въздействието,

–       като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието(1)

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че оценките на въздействието в качеството си на инструмент, прилаган в ранните етапи от разработването на законодателството, са от ключово значение за процеса на вземане на решения в ЕС и имат за цел да предоставят прозрачна, всеобхватна и балансирана информация за естеството на проблема, който трябва да бъде решен, за добавената стойност на действията на ЕС, за евентуалните икономически и социални последици и евентуалните последици за околната среда и човешкото здраве от различните политически опции и за тяхното въздействие върху основните права на гражданите;

Б.     като има предвид, че Договорът от Лисабон съдържа „хоризонтални“ социални и екологични клаузи (членове 9 и 11 от ДФЕС), които трябва да се вземат предвид при определянето и прилагането на политиките и действията на Съюза и които изискват задълбочен анализ на социалното въздействие и въздействието върху околната среда на всяко едно предложение за законодателен акт;

В.     като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права има същата правна сила като Договорите на Европейския съюз и че в рамките на оценките на въздействието следва винаги да се проверява съвместимостта на законодателството с основните права;

Г.     като има предвид, че съществуващите насоки за оценка на въздействието предвиждат на Генералния секретариат на Комисията и на Комитета по оценка на въздействието да бъде възложена централна роля по отношение на вземането на решение за това дали е необходима или не оценка на въздействието за конкретната инициатива;

Д.     като има предвид, че Комитетът по оценка на въздействието изпълнява важна роля като централно звено за контрол на качеството на оценките на въздействието;

Е.     като има предвид, че в насоките се призовава оценките да съдържат парично изражение, когато това е възможно; като има предвид, че въпреки че краткосрочните разходи на предприятията обикновено могат да се изразят в парична стойност, дългосрочните ползи от регулаторните действия често е невъзможно да се определят в количествено и парично изражение (например по отношение на намаляването на здравословните проблеми или поддържането на екосистемите); като има предвид, че следователно акцентът върху количественото определяне във всички възможни случаи въвежда структурен дисбаланс в полза на по-лесно измеримите в количествено отношение аспекти като разходите за икономическите оператори и съответно в ущърб на социалните и екологичните ползи, като не се обръща подходящо внимание на разходите и ползите за обществото като цяло, и по-специално на социалните и свързаните с околната среда разходи и ползи;

Ж.    като има предвид, че опростяването на нормативните актове на ЕС трябва да се извършва по такъв начин, че да се зачитат изцяло изискванията на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд, правата на работниците в ЕС, както и принципите и целите на законодателството на ЕС в областта на околната среда;

З.      като има предвид, че истински независимите оценки на въздействието са от особено значение за МСП, които често срещат по-големи трудности в сравнение с големите предприятия при приспособяването към нови правни и административни изисквания и които поради своя размер разполагат с по-малък капацитет да предвиждат на ранен етап промените в регулаторната уредба;

И.     като има предвид, че принципът „Мисли първо за малките предприятия!“ има за цел интересите на МСП да се вземат под внимание още на най-ранните етапи от процеса на определяне на политиките, така че законодателството да е съобразено в по-голяма степен с нуждите на МСП; като има предвид, че съществува широк набор от средства за осигуряване на ефективното прилагане на този принцип, в т.ч. подлагане на бъдещите законодателни предложения на тест за въздействието им върху МСП („тест за МСП“);

Обхват

1.      приветства ангажимента на Комисията за редовно преразглеждане на насоките за оценка на въздействието с цел подобряване на методологията за оценка на въздействието; призовава Комисията да гарантира, че икономическите, социалните и свързаните с околната среда аспекти се оценяват еднакво задълбочено; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че качествените оценки се вземат предвид в пълна степен, за да се избегне наличието на структурен дисбаланс в полза на по-лесно измерими в количествено отношение аспекти като разходите на икономическите оператори и в ущърб на социалните и свързаните с околната среда ползи, които са също толкова важни; приветства ангажимента на Комисията да оценява съвместимостта с основните права;

2.      счита, че Комисията следва да се придържа към настоящия си подход, като продължи да представя оценки на въздействието на инициативите, които отговарят на поне един от следните критерии:

–  законодателни предложения, включени в законодателната и работна програма на Комисията;

–  законодателни предложения извън законодателната и работна програма на Комисията, които имат ясно разпознаваемо икономическо, социално и екологично въздействие;

–  незаконодателни инициативи, които определят бъдещите политики (напр. бели книги, планове за действие, разходни програми и насоки за водене на преговори за международни споразумения);

–  делегирани актове или актове за изпълнение със значително въздействие върху благосъстоянието;

3.      изразява своето убеждение, че оценките на въздействието са важно средство за подпомагане на вземането на решения във всички институции на ЕС и са важна част от процеса на по-добро законотворчество; счита обаче, че оценките на въздействието не могат да бъдат заместители на политическите оценки и решения и не следва да се използват, за да се възпрепятства осъществяването на политики в обществен интерес;

4.      очаква с интерес новата Комисия да поясни начина, по който тя възнамерява да подходи към преразглеждането на своите насоки за оценка на въздействието, за да може Парламентът да вземе по-добре това предвид при подготовката на своята позиция относно неотдавнашното съобщение на Комисията относно пригодността на регулаторната рамка, без да се засяга позицията на Парламента в този контекст;

5.      подчертава, че работата по опростяването на регулаторната уредба (Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)) не може да се използва като претекст за понижаване на равнището на амбициите по въпроси от изключителна важност за безопасността и благосъстоянието на работниците и служителите или опазването на околната среда; предупреждава за опасността от прокарване на програма за дерегулиране под претекста, че тя представлява по-добър начин на регулиране или че намалява тежестта върху МСП; призовава Комисията да не понижава равнището на своите амбиции и призовава да не бъдат излагани на опасност целите на публичните политики, включително екологичните, социалните и здравните норми, както и нормите за безопасност;

6.      припомня, че четирима членове на Групата на високо равнище относно административната тежест, които представляват профсъюзи и организации за защита на правата, както и здравни и екологични организации, са се разграничили от заключенията на групата, представени на 14 октомври 2014 г., и са публикували отделно становище; отбелязва, че представителните организации на МСП също са изразили критичното си отношение към редица заключения на Групата на високо равнище; призовава Комисията надлежно да вземе това под внимание и да интегрира опасенията на всички заинтересовани страни, участващи в процеса;

7.      твърдо се противопоставя на предложението на Групата на високо равнище относно административната тежест да се създаде външен консултативен орган на високо равнище по въпросите на по-доброто законотворчество, извън институциите на ЕС, който да отговаря за оценката на административната тежест на предложенията, разходите за привеждане в съответствие, спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност и избора на правно основание, както и за предлагането на инициативи за по-добро законотворчество и за наблюдението на прилагането на законодателството на ЕС на национално равнище; счита, че този вариант поражда сериозни проблеми във връзка с легитимността и с управлението и силно ще накърни ролята и легитимността на Комисията; категорично отстоява становището си, че отговорността за провеждането на всеобхватни и балансирани оценки на въздействието следва да продължи да се носи от Комисията под систематичния контрол от страна на Европейския парламент;

Комитет по оценка на въздействието

8.      изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че в проекта на преразгледаните насоки ролята на Комитета по оценка на въздействието в процеса на оценка на въздействието не е по-ясно определена; решително настоява Комисията, когато изготвя своя отговор до Парламента, да преразгледа този пропуск и да определи по-ясно в новия проект на преразгледаните насоки процедурите, свързани с Комитета по оценка на въздействието; настоява също така, че всяка инициатива, която изисква оценка на въздействието, следва да е получила положително становище от страна на Комитета по оценка на въздействието;

9.      настоява, че Комисията следва ясно да определи процедурите, свързани с Комитета по оценка на въздействието; изразява своето убеждение, че Комитетът по оценка на въздействието следва да продължи да работи като независим орган за контрол на качеството в рамките на Комисията, и отправя искане неговата независимост да се укрепи; изисква съставът на Комитета по оценка на въздействието да отразява еднаквата значимост на икономическите, социалните и екологичните въпроси; счита, че институциите на ЕС следва неизменно да носят отговорността за окончателния резултат и за контрола на качеството на оценките на въздействието; предлага Комитетът по оценка на въздействието да докладва пряко на заместник-председателя на Комисията, отговарящ по въпросите на по-доброто законотворчество;

 

10.    подчертава, че членовете на Комитета по оценка на въздействието следва да са независими, но да подлежат на контрол от страна на Европейския парламент, за да се избегне възможността едни и същи действащи лица да действат като съдия и като жури;

Тест за МСП

11.    припомня, че при преразглеждането на законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act) през 2011 г. Комисията изрази съжаление, че само осем държави членки са включили теста за МСП в своя процес на вземане на решения на национално равнище; приветства ясния ангажимент, изразен от Комисията при преразглеждането, да укрепи допълнително теста за МСП; изразява съжаление обаче във връзка с това, че въпреки обявения ангажимент тестът за МСП дори не се споменава в проекта на преразгледаните насоки за оценка на въздействието; призовава Комисията да продължава да настоява пред държавите членки да включат политиката за МСП в своите програми;

12.    счита, че тестът за МСП и проверките на пригодността и конкурентоспособността не следва да представляват отделни процеси, а следва да бъдат част от цялостна оценка на въздействието, която да охваща по балансиран начин всички аспекти (включително икономически, социални и екологични) и да се стреми да оценява не само разходите, но и ползите за обществото и потенциала за създаването на нови пазари; счита, че тези процеси не следва да уронват ефективността на законодателството, нито да добавят допълнителни пластове бюрократизъм;

13.    призовава да се запази тестът за МСП, за да се оценява какво е въздействието върху МСП в рамките на целия законодателен цикъл, особено в сравнение с големите дружества; счита обаче, че автоматичното освобождаване на микропредприятията от изискванията не е правилният подход; подкрепя обмислянето на адаптирани механизми и на облекчени режими за МСП в оценките на въздействието, когато може да се докаже, че те не подкопават ефективността на законодателството и че освобождаването от изисквания или облекчените режими не насърчават разпокъсаността, нито възпрепятстват достъпа до вътрешния пазар; счита освен това, че следва да се отделя повече внимание на това да се гарантира, че предложените политики и нормативни актове защитават МСП от антиконкурентните практики на по-големи пазарни участници;

14.    насърчава държавите членки да се стремят към административно опростяване за МСП на национално равнище чрез подходящо транспониране на директивите на ЕС в националното законодателство; подчертава правото на държавите членки да приемат национални нормативни актове в случаите, в които ЕС е приел само минимални разпоредби; припомня, че последващите оценки на въздействието не следва в никакъв случай да заместват задължението на Комисията, в качеството ѝ на „пазител на Договорите“, да следи прилагането на правото на Съюза от държавите членки по ефективен и своевременен начин;

15.    счита, че възгледите на МСП следва да се отчитат в по-голяма степен в рамките на законодателните процеси, например по отношение на стандартизацията, интелектуалната собственост, финансирането на научните изследвания и иновациите и обществените поръчки; счита, че е жалко, че Съветът не проявява готовност да обръща по-задълбочено внимание на нуждите на МСП при приемането на законодателните актове;

16.    призовава Комисията да обърне специално внимание на въздействието върху инвестициите, иновациите и създаването на работни места;

Оценки на въздействието в Парламента

17.    призовава оценките на въздействието на Комисията да се разглеждат от Парламента, и по-конкретно на равнището на отделните комисии, систематично и на възможно най-ранен етап;

18.    припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието, в която Парламентът призова за по-последователно използване на парламентарните оценки на въздействието; припомня, че Отделът за оценка на въздействието вече е на разположение като инструмент за извършване на оценки на въздействието; счита, че прибягването към парламентарни оценки на въздействието може да бъде полезно преди приемането на съществени промени или изменения на първоначалните предложения на Комисията;

°

°       °

19.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

 

(1)

OВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.

Правна информация - Политика за поверителност