Процедура : 2014/2964(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0349/2014

Внесени текстове :

B8-0349/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 17/12/2014 - 10.22
CRE 17/12/2014 - 10.22
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2014)0103

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 138kWORD 67k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0277/2014
10.12.2014
PE545.597v01-00
 
B8-0349/2014

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно признаването на палестинската държавност (2014/2964(RSP))


Фернандо Маура Барандиаран, Павел Теличка, Хавиер Нарт, Беатрис Бесера Бастеречеа, Майте Пагасауртундуа Руис, Иван Яковчич, Иво Вайгъл, Александър Граф Ламбсдорф, Луи Мишел, Йозо Радош от името на групата ALDE

Резолюция на Европейския парламент относно признаването на палестинската държавност (2014/2964(RSP))  
B8‑0349/2014

Европейският парламент,

–       като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–       като взе предвид Споразуменията от Осло („Декларация на принципите на споразумението за временно самоуправление“) от 13 септември 1993 г.,

–       като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 1966 г.,

–       като взе предвид Резолюция 67/19 от 2012 г. на Общото събрание на ООН,

–       като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 18 ноември 2014 г.,

–       като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно близкоизточния мирен процес от 17 ноември 2014 г.,

–       като взе предвид забележките на ЗП/ВП по време на заседанието на Съвета по външни работи на 17 ноември 2014 г.,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че към 20 ноември 2014 г. 135 от 193те държави–членки на ООН и 8 от 28те държави–членки на ЕС са признали Държавата Палестина, и като има предвид, че 5 държави–членки на ЕС неотдавна са одобрили бъдещото признаване на Държавата Палестина;

Б.     като има предвид, че ЕС нееднократно е потвърждавал своята подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, а именно Държавата Израел със сигурни и признати граници и независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност, и е заявявал, че няма да бъдат признавани промени в границите отпреди 1967 г., различни от договорените между страните, включително във връзка с Йерусалим като столица на две държави;

В.     като има предвид, че признаването на палестинската държава трябва да бъде резултат от двустранно споразумение – и взаимно признаване – между израелската и палестинската държава да имат свои собствени държави и да съществуват в рамките на безопасни граници;

Г.     като има предвид, че преките мирни преговори между страните в момента са в застой; като има предвид, че ЕС призова страните към действия, които водят до необходимата атмосфера на доверие за гарантиране на преговори по същество, към въздържане от действия, които накърняват доверието в процеса, и към предотвратяване на подстрекателството;

Д.     като има предвид, че липсата на заслужаваща доверие политическа рамка се експлоатира и води до по-нататъшно втвърдяване на идеологическите и религиозните позиции;

Е.     като има предвид, че след Споразуменията от Осло от 1995 г. Западният бряг беше административно разделен на три зони или области: като има предвид, че Зона „С“ представлява най-голямата част от територията на Западния бряг; като има предвид, че социалното и икономическото развитие на Зона „С“ са от ключово значение за осъществимостта на бъдеща палестинска държава;

Ж.    като има предвид, че палестинското присъствие на Западния бряг, особено в Зона „С“, и в Източен Йерусалим несправедливо е възпрепятствано от настоящия сложен конфликт;

З.      като има предвид, че израелските селища са незаконни съгласно международното право и представляват сериозна пречка пред усилията за мир;

И.     като има предвид, че в приетия през 1980 г. „Основен закон: Йерусалим, столица на Израел“ Йерусалим е обявен за цялостна и единна столица на Израел, което е в противоречие с Резолюция № 478 (1980 г.) на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. се подчертава отново, че трябва да бъде намерен начин за разрешаване чрез преговори на въпроса относно статута на Йерусалим като бъдеща столица на двете държави; като има предвид, че сегашните събития в Източен Йерусалим правят възможността Йерусалим да стане столица на две държави все по-малко вероятна и практически осъществима; като има предвид, че Източен Йерусалим е все по-откъснат от Западния бряг, а Историческият басейн в самия Йерусалим е все по-откъснат от останалата част на Източен Йерусалим;

Й.     като има предвид, че защитата на палестинското население и неговите права на Западния бряг, в частност Зона „C“, и в Източен Йерусалим е от изключително значение за съхраняването на жизнеспособността на решението, основано върху съществуването на две държави; като има предвид, че продължаващото разширяване на селищата, насилието от страна на заселниците, ограниченията върху строителството и произтичащият от това остър недостиг на жилища, разрушаването на къщи, изселванията и разселванията, конфискацията на земя, затрудненият достъп до природни ресурси, както и липсата на основни обществени услуги и подпомагане имат сериозен отрицателен ефект върху условията на живот на палестинците;

К.     като има предвид, че отсъствието на единно и демократично палестинско правителство и отказът на Хамас да признае Израел като държава с постоянно право на съществуване, както и да се откаже от насилието и да приеме за валидни предишните израелско-палестински споразумения, не спомагат за намирането на мирно решение на конфликта;

Л.     като има предвид, че построената от Израел разделителна стена, която не следва Зелената линия, откъсва значителна част от палестинската територия както на Западния бряг, така и в Източен Йерусалим; като има предвид, че в консултативното становище от 2004 г. на Международния съд, озаглавено „Правни последици от изграждането на стена в окупираните палестински територии“, се заявява, че „строителството на стена от Израел …, както и свързаният с нея режим, противоречат на международното право“;

М.    като има предвид, че арабските бедуини са коренно население, което води уседнал и традиционно земеделски начин на живот по земите, оставени от неговите предци, и което се стреми да получи постоянно признаване на своето уникално положение и статут; като има предвид, че арабските бедуински общности, заплашвани от израелските политики, които застрашават техния поминък и включват също така принудителни премествания, са особено уязвимо население както в окупираните палестински територии, така и в пустинята Негев;

Н.     като има предвид, че по много поводи, в т.ч. в заключенията на Съюза от 14 май 2012 г., ЕС и държавите членки са повтаряли своя основополагащ ангажимент към сигурността на Израел, решително са осъждали насилието, умишлено насочено към цивилното население, включително ракетните нападения от ивицата Газа, и са отправяли призив за ефективно предотвратяване на контрабандата на оръжие към Газа;

1.      отбелязва продължаващия сред редица държави членки процес на признаване на Държавата Палестина и изразява волята си да насочи тази подкрепа към ускоряване на мирния процес и към решение, основано върху съществуването на две държави, за предпочитане като част от договорено споразумение, при сътрудничество с ООН;

2.      призовава държавите членки и ЗП/ВП да намерят обща позиция на ЕС по този въпрос;

3.      призовава международната общност и по-специално ЕС да водят координирани действия, като вземат предвид законните опасения, интереси и стремежи на Държавата Израел и на Палестина;

4.      сериозно е обезпокоен от нарастващото напрежение и зачестилите прояви на насилие в региона; призовава политическите лидери от всички страни да работят заедно чрез видими действия за намаляване на напрежението; осъжда всички неотдавнашни терористични нападения и поднася съболезнованията си за загубата на човешки живот, и призовава Държавата Израел да се въздържа от безразборна употреба на сила срещу цивилното население; приканва Палестинската автономна власт да осъди всички терористични актове и да положи по-големи усилия за премахване на словото на омразата и предотвратяване на всички актове на насилие; призовава израелското правителство да прекрати разширяването на селищата и ограничаването на правата на палестинското население на Западния бряг, в частност Зона „C“, и Източен Йерусалим, що се отнася до достъпа до природни ресурси и основни социални услуги и подпомагане, като съществен фактор за съхраняването на жизнеспособността на решението, основано върху съществуването на две държави;

5.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и израелското правителство, президента на Палестинската автономна власт, министър-председателя на палестинското правителство на националното съгласие и Палестинския законодателен съвет.

Правна информация - Политика за поверителност