ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно свободата на изразяване на мнение в Турция: неотдавнашните арести на журналисти, медийни ръководители и системното упражняване на натиск върху медиите
12.1.2015 - (2014/3011(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Кати Пири, Кнут Флекенщайн, Виктор Боштинару, Таня Файон, Мирослав Похе, Виктор Негреску, Ричард Хауит, Алесия Мария Моска, Гофредо Мария Бетини, Алесандра Морети, Лиса Яконсари, Сорин Моиса, Тонино Пицула, Хави Лопес, Марлене Мици, Никола Капуто, Пиер Антонио Панцери, Микела Джуфрида, Арне Лиц, Зигмантас Балчитис, Афзал Кан от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0036/2015
B8‑0036/2015
Резолюция на Европейския парламент относно свободата на изразяване на мнение в Турция: неотдавнашните арести на журналисти, медийни ръководители и системното упражняване на натиск върху медиите
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Турция,
– като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г.,
– като взе предвид изявлението на Комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 15 декември 2014 г.,
– като взе предвид съвместното изявление от 14 декември 2014 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията и члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване,
– като взе предвид Доклада за напредъка на Турция за 2014 г. от 8 октомври 2014 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че на 14 декември 2014 г. турската полиция задържа журналисти и ръководители на медии, включително Екрем Думанли, главен редактор на вестник „Заман“ и Хидайет Караджа, генерален директор на аудиовизуалната група „Саманйолу“; като има предвид, че в заповед, издадена от съдия в Истанбул, се посочва, че срещу тях се води наказателно разследване за създаване на организация, която „чрез натиск, сплашване и заплахи се е опитала да завземе държавната власт“ и е извършвала това „чрез лъжи, като е лишавала хора от тяхната свобода и е фалшифицирала документи“;
Б. като има предвид, че полицейските акции и задържането на редица журналисти и представители на медиите са несъвместими със свободата на медиите; като има предвид, че задържаните „очакват, че принципът на презумпцията за невиновност ще възтържествува и припомнят неотменимото право на независимо и прозрачно разследване в случай на предполагаеми нарушения, при пълно зачитане на правата на обвиняемите“;
В. като има предвид, че редица от задържаните през декември 2014 г. бяха освободени; като има предвид, че на 19 декември 2014 г., истанбулски съд постанови освобождаването на Екрем Думанли, като му наложи пробация и забрана за пътуване до приключване на наказателното разследване, но Хидайет Караджа остава задържан до приключване на разследването; като има предвид, че на 31 декември 2014 г. истанбулски съд отхвърли прокурорското възражение за освобождаването на Екрем Думанли и седем други лица;
Г. като има предвид, че заплашителните изявления от страна на политици и съдебните производства, образувани срещу журналисти с критично мнение, съчетани със структурата на собственост на медийния сектор, доведоха до широко разпространена автоцензура от страна на собствениците на медии и журналистите, както и до уволняване на журналисти;
Д. като има предвид, че голямата концентрация на собствеността на медиите в ръцете на бизнес конгломерати, чиито интереси далеч надхвърлят свободното разпространение на информация;
Е. като има предвид, че отговорът на правителството във връзка с твърденията за корупция през декември 2013 г. хвърли сериозна сянка на съмнение по отношение на независимостта и безпристрастността на съдебната система, и показа нарастваща нетолерантност към политическата опозиция, публичните протести и критичните медии;
Ж. като има предвид, че правителството на Турция следва приоритетно да вземе мерки по отношение на свободата на медиите и да осигури подходяща правна уредба, гарантираща плурализъм, в съответствие с международните стандарти; припомня стремежа на правителството да забрани достъпа до социални медии, ограничителния му подход към свободата на изразяване на мнение и натиска, оказван на медии и журналисти;
1. осъжда неотдавнашните полицейски акции и задържането на редица журналисти и представители на медиите, които бяха извършени на 14 декември 2014 г. в Турция; припомня, че свободният и плуралистичен печат е същностен елемент на всяка демокрация, както и правото на законосъобразен процес и независимостта на съдебната система; поради това подчертава необходимостта, що се отнася до тази последна група от арести, във всички случаи: i) да се предостави достатъчна и прозрачна информация относно твърденията срещу обвиняемите, ii) да се гарантира на обвиняемите пълен достъп до уличаващите доказателства и пълни права на защита, и iii) да се гарантира законосъобразното разглеждане на делата, като се установи истинността на обвиненията без забавяне и извън всякакво основателно съмнение; подчертава, че тези действия поставят под въпрос спазването на свободата на медиите, което е основен принцип на демокрацията;
2. изразява загриженост относно отстъплението от демократичните реформи и по-специално от намаляващата толерантност на правителството към публични протести и критични медии; подчертава колко са важни за процеса на разширяване на ЕС свободата на печата и спазването на демократичните ценности, и потвърждава, че вярва в необходимостта от продължаването на преговорите за присъединяване с Турция;
3. подчертава, че редица разпоредби от турското законодателство и тълкуванието им от членове на съдебната система продължават да ограничават свободата на изразяване на мнение, включително свободата на медиите; припомня, че свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите са в основата на европейските ценности, и че независимият печат е ключов фактор за демократичното общество, тъй като дава възможност на гражданите да участват активно в процесите на колективно вземане на решения въз основа на осведоменост и следователно укрепва демокрацията;
4. изразява сериозна загриженост във връзка с броя на журналистите, които понастоящем са задържани в рамките на досъдебната фаза на производството, и призовава съдебните органи на Турция да преразгледат и да се произнесат по тези дела възможно най-бързо;
5. подчертава, че съдебните дела срещу журналисти и писатели, заедно с многобройните уволнения, сплашване, тормоз и други форми на натиск върху критични издания и журналисти трябва да бъдат прекратени; подчертава, че подобни действия ограничават възможностите на журналистите да изпълняват своите професионални задължения, включително да информират обществеността за случаи на корупция и други въпроси от обществен интерес, както и да упражняват правото си на свобода на изразяване на мнение, като резултатът е широко разпространена автоцензура от страна на журналисти и собственици на медии; припомня, че правото на разпространение, обмен и получаване на информация е залегнало в Международния пакт за политически и социални права, по който Турция е страна;
6. призовава турските органи да преразгледат разпоредбите на правната уредба, които се използват за ограничаването на правата на свобода на изразяване на мнение, на свобода на събрания и на свободно сдружаване, и на правото на достъп до информация, и да приведат тези разпоредби в съответствие с международните стандарти; освен това призовава за прекратяване на натиска върху и заплахите към критични издания и журналисти;
7. отбелязва, че забраните на уебсайтове са с несъразмерен обхват, като се има предвид, че през август 2014 г. повече от 50 000 сайта са били недостъпни в Турция, като същевременно само 6 000 са били забранени с решение на съда;
8. отбелязва, че Планът за действие за предотвратяване на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека не предвижда преразглеждане на всички относими разпоредби на Закона за борба с тероризма, както и на Наказателния кодекс, които се използват за ограничаване на свободата на изразяване на мнение; подчертава необходимостта от реформа на тези закони, като въпрос от първостепенно значение;
9. счита, че последните събития, които намаляват свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение подчертават необходимостта от по-силна, а не от по-слаба ангажираност между Турция и ЕС, особено по отношение на принципите на правовата държава и реформите в областта на основните права;
10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителството и парламента на Турция.