Процедура : 2015/2530(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0100/2015

Внесени текстове :

B8-0100/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 11/02/2015 - 9.18
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 183kWORD 97k
4.2.2015
PE547.524v01-00
 
B8-0100/2015

за приключване на разисквания по изявление на Комисията

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно мерките за борба с тероризма (2015/2530(RSP)).


Юдит Саргентини, Ян Филип Албрехт, Ева Жоли, Улрике Луначек, Джийн Ламбърт от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно мерките за борба с тероризма (2015/2530(RSP))  
B8‑0100/2015

Европейският парламент,

–       като взе предвид Хартата на основните права, членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз и съответните членове от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–       като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства(1),

–       като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ(2),

–       като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.),

–       като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(3),

–       като взе предвид Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета,

–       като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(4),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието“ (COM(2013)0160),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2014 г., озаглавено „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“ (COM(2014)0038),

–       като взе предвид заключенията относно борбата срещу тероризма на Съвета по външни работи от 19 януари 2015 г. и по-специално решението за подобряване на обмена на информация с партньорските страни и за насърчаване на засиленото сътрудничество с арабските и средиземноморските страни, включително меморандума за разбирателство с Лигата на арабските държави,

–       като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети на 25 юни 2012 г.,

–       като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland Ltd и Seitlinger и др., и становището на Правната служба на Парламента относно тълкуването на това решение,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че спазването на основните права е съществен елемент от успеха на политиките за борба с тероризма;

Б.     като има предвид, че жестоките терористични нападения на територията на ЕС след 11 септември 2001 г. оказаха значително въздействие върху усещането за сигурност сред гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица;

В.     като има предвид, че след 11 септември 2001 г. ЕС въведе 239 мерки за борба с тероризма под формата на: 26 плана за действие и стратегически документи, 25 регламента, 15 директиви, 11 рамкови решения, 25 решения, 1 съвместно действие, 3 общи позиции, 4 резолюции, 111 заключения на Съвета и 8 международни споразумения(5);

Г.     като има предвид, че до голяма степен липсва адекватна и систематична оценка на тези мерки;

Д.     като има предвид, че напоследък се наблюдава обезпокоително нарастване на расизма и ксенофобията, включително на антисемитизма, ислямофобията и настроенията против циганите;

Е.     като има предвид, че е налице спешна необходимост от уеднаквено правно определение на концепцията за „изготвяне на профили“, въз основа на съответните стандарти за основните права и за защита на данните, за да се намали несигурността относно това кои дейности са забранени и кои не са;

Ж.    като има предвид, че според данни, публикувани от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), съществуват значителни различия в инвестициите от страна на държавите – членки на ЕС в техните наказателноправни системи(6);

1.      изразява своите дълбоки съболезнования на жертвите на неотдавнашните терористични нападения в Париж и в целия свят, както и на техните семейства;

2.      подчертава, че важен аспект на борбата срещу тероризма трябва да бъде включването на политики за защита и подкрепа на жертвите и техните семейства; поради това призовава всички държави членки да прилагат правилно Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;

3.      отново потвърждава ангажимента си да насърчава свободата на изразяване, основните права, демокрацията, толерантността и принципите на правовата държава;

4.      настоява за цялостен подход по отношение на борбата с радикализацията и тероризма, който е насочен към засилване на социалното сближаване, превенция на престъпността, целенасочени дейности за опазване на обществения ред и сигурността, основани на индивидуални подозрения или конкретни заплахи, определени от хора, а не от машини; подчертава освен това необходимостта от въвеждане на по-строги правила за придобиването и притежаването на оръжия, правила за износа и за борбата срещу незаконния трафик на оръжия; също така настоява за адекватно финансиране на учителите, социалните работници, психолозите, местните полицейски служители, следователите, прокурорите, съдиите и персонала на затворите и за отмяна на мерките за строги икономии, които причиниха толкова сериозни смущения в тъканта на европейските общества;

5.      подчертава, че не следва да подкопаваме свободите, които се стремим да поддържаме в борбата срещу тероризма, чрез въвеждането на до голяма степен символични репресивни мерки, мерки за масово наблюдение и такива, свързани с граничния контрол, които ще превърнат Европейския съюз в място, където всеки е под подозрение, никой не е свободен и принципът на свободно движение е обезсмислен; предупреждава освен това за стигматизиращия ефект от „изготвянето на профили“ за някои лица в нашите общества, с които се стремим да изградим по-добри взаимоотношения;

6.      подчертава, че е необходимо Европейският съюз, неговите държави членки и страни партньори да поставят в основата на стратегията си за борба с международния тероризъм принципите на правовата държава и зачитането на основните права; подчертава също така, че външните действия на Съюза за борба с международния тероризъм следва на първо място да бъдат насочени към предотвратяването му;

7.      изтъква, че както и при предишни атаки, извършителите на нападенията в Париж са били вече известни на службите за сигурност и са били обект на разследване и мерки за надзор; изразява загриженост относно степента, до която съществуващите данни за тези лица биха могли да бъдат обменени между органите и когато е необходимо, с колеги от други държави членки, при ефективно използване на бази данни на ЕС и посредством сътрудничество с агенции на ЕС;

8.      призовава Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на мерките на ЕС за борба с тероризма и свързаните с тях мерки, особено що се отнася до тяхното прилагане в законодателството и в практиката в държавите членки и степента, в която държавите членки сътрудничат с агенциите на ЕС в тази сфера, по-специално Европол и Евроюст, както и да извършат съответна оценка на оставащите пропуски и на съответствието на мерките със задълженията на ЕС в областта на основните права, като се използва процедурата, предвидена в член 70 от ДФЕС; настоява, че външното измерение на мерките на ЕС за борба с тероризма също трябва да бъде включено в тази оценка, която да бъде публикувана заедно с европейската програма за сигурност през май 2015 г.;

9.      настоява върху необходимостта от демократичен и съдебен надзор върху политиките за борба с тероризма; подчертава, че мерки, които в крайна сметка не са се оказали необходими, ефективни и пропорционални на борбата с тероризма, трябва да бъдат отменени, нарушенията на основните права трябва да бъдат разследвани и да получат правна защита, и трябва да бъдат разработени нови форми на демократичен контрол въз основа на правомощията, предоставени на Европейския парламент и националните парламенти по силата на Договора от Лисабон; настоява за включване на клаузи за прекратяване на действието или периодично подновяване на разрешението в подобни мерки и споразумения; отхвърля използването на националната сигурност като претекст за подкопаване на основните права, като например поверителността на отношенията между адвокатите и техните клиенти; призовава за спешно изясняване на концепцията за национална сигурност в контекста на европейското право;

Цялостен подход по отношение на борбата с радикализацията и тероризма

10.    подчертава, че икономическата, образователната и социалната политика могат да допринесат за борбата с изключването и въздействието на бързите социално-икономически промени, водещи до недоволство и неудовлетвореност, които потенциално могат да бъдат използвани от крайни екстремисти; поради това призовава за политики за коренно подобряване на икономическото и социалното приобщаване, за диалог, участие, равенство, толерантност и разбирателство между различните култури и религии;

11.    призовава държавите членки да инвестират в образователни програми за зачитане на човешкото достойнство, стимулиране на равни възможности, борба срещу всички форми на дискриминация и насърчаване на интеграция от ранна възраст; подчертава, че това включва обучаване на учителите по социални въпроси и относно многообразието;

12.    предупреждава, че липсата на перспектива за пълноценно участие в обществото, предизвикана от бедност и безработица, би могла да накара отделни лица да се чувстват онеправдани и дори да прибягнат до деструктивно поведение за самоовластяване от екстремистки характер, атакувайки обществото като такова; призовава държавите членки да увеличат усилията си за намаляване на бедността, осигуряване на перспективи за заетост и оправомощаване и зачитане на отделните лица;

13.    подчертава, че дискриминацията и речта на омразата могат да доведат в някои случаи до модели на засилена радикализация и насилие; подчертава, че стандартите за равенство и недискриминация трябва да бъдат основният отговор, допълнен от специфични политически стратегии за борба срещу всички форми на дискриминация;

14.    изразява загриженост относно непропорционалното въздействие върху мюсюлманските общности на някои практики след 11 септември 2001 г., по-специално изготвянето на профили на расов признак;

15.    подчертава, че въвеждането и засилването на сътрудничеството със съответните общности в отделните държави членки е от съществено значение както за идентифицирането на конкретни рискове, така и като част от общите стратегии за противодействие на радикализацията; изразява подкрепа за програми, които дават възможност на етническите и религиозните малцинства и маргинализираните общности да допринасят за подобряване на социалното и икономическото положение на съответните им общности в средносрочен до дългосрочен план както на местно, така и на регионално равнище; посочва във връзка с това, че радикализацията в ЕС не се ограничава до конкретни етнически или религиозни групи;

16.    подчертава, че във всяка държава – членка на ЕС вече са въведени подходящи правоприлагащи мерки ;

-  паспортните данни на пътниците вече се сверяват с базите данни на известни престъпници и лица със забрана за влизане, в рамките на Системата за предварителна информация за пътниците (APIS);

-  правоприлагащите органи могат да имат достъп до телефона и пътническите данни на заподозрени лица или дори групи заподозрени, когато те са свързани с конкретна заплаха;

-  Шенгенската информационна система предвижда дискретно наблюдение на физическите лица и тяхното бързо залавяне и екстрадиране, в случай че те представляват заплаха за сигурността, възнамеряват да извършат престъпление или са заподозрени, че са извършили престъпление;

счита, че правоприлагащите органи трябва да дадат приоритет на използването на тези възможности и на засилването на своето сътрудничество, наред с останалото чрез създаване на съвместни екипи за разследване и с помощта на агенции на ЕС като Европол, Евроюст и Европейския полицейски колеж (CEPOL);

17.    счита, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност; убеден е, че по-конкретно сътрудничеството трябва да бъде укрепено още повече, що се отнася до механизмите за обмен на информация и проследяването и унищожаването на забранени оръжия; освен това настоява, че общата позиция, определяща общи правила за контрол върху износа на военни технологии и оборудване, следва да се спазва стриктно от държавите членки;

18.    призовава за правилно прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари, за да се даде възможност за ранно идентифициране на финансирането на тероризма;

19.    подчертава, че вече могат да се извършват целенасочени гранични проверки на лица, които използват правото си на свободно движение, като пресичат външните граници – през определен период от време, по определени маршрути или на конкретни гранично-пропускателни пунктове, в съответствие с нивото на заплахата; настоява, че държавите членки следва да използват изцяло и по-добре съществуващата Шенгенска рамка и да отделят необходимите ресурси, вместо да се опитват да въведат отново граничен контрол над възможностите, които вече съществуват;

20.    припомня, че през април 2014 г. Съдът на Европейския съюз отмени Директивата за запазване на данни, тъй като запазването на данни при „никаква връзка между данните, които се предвижда да бъдат запазени, и наличието на заплаха за обществената сигурност“ не е в съответствие с гаранциите на Хартата на основните права на Европейския съюз; подчертава, че тази връзка е от изключително значение не само по отношение на Директивата за запазване на данни, но и за всеки друг режим за запазване на данни, който е свързан със съхранението на данни на неподозиращи това лица; припомня отправената от Съда критика за липсата на други ограничения за запазването, „като по-специално предвиденото в нея съхранение не е насочено само към данни, отнасящи се за определен период от време и/или за определена географска зона, и/или за кръг от определени лица, които е възможно по един или друг начин да са участвали в тежко престъпление, нито само към лица, които поради други съображения биха могли да допринесат чрез запазване на данните им за предотвратяването, разкриването или преследването на тежки престъпления“(7);

21.    призовава Комисията да преразгледа официално предложението за система на ЕС за резервационни данни на пътниците съгласно критериите, установени от Съда на Европейския съюз в съдебното решение за запазване на данните; възлага на своята правна служба да извърши подобен преглед в рамките на 6 седмици след приемането на настоящата резолюция; настоява, че „обща програма за наблюдение“(8) съгласно предложението за система на ЕС за резервационни данни на пътниците не може да бъде приета, преди Съдът на Европейския съюз да издаде становището си относно споразумението между ЕС и Канада за прехвърляне и използване на резервационни данни за пътниците, както беше поискано от Парламента през ноември 2014 г.(9);

22.    подчертава, че мерките, ограничаващи основните права в интернет за целите на борбата с тероризма, трябва да бъдат необходими и пропорционални и по-конкретно да се основават на подходящо определение за тероризма, което понастоящем липсва; настоява също така, че отстраняването на съдържанието с наказуем характер следва да се извършва въз основа на съдебно разрешение, а не чрез частни полицейски дейности на доставчиците на интернет услуги;

23.    отново отправя своя призив за насърчаване на криптирана комуникация, която като цяло да включва съобщения по електронна поща и SMS съобщения(10); подчертава, че една забрана за криптиране ще се отрази отрицателно върху защитата на личните данни при комуникациите, търговските и финансовите мрежи, правителствените системи и системите на критичната инфраструктура, като ги отвори за прихващане с престъпен и друг характер;

24.    отново заявява, че всички програми за събиране и споделяне на данни, включително от агенции на ЕС като Европол, следва да бъдат в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и да се основават на съгласувана рамка за защита на данните, която предвижда правно обвързващи стандарти за защита на личните данни, по-специално във връзка с принципа на ограничаване в рамките на целта, свеждането до минимум на данните, информацията, достъпа, коригирането, заличаването и средствата за съдебна защита; призовава за бързо приемане на пакета за защита на личните данни, включително чрез приемане на общ подход в Съвета за Регламента и Директивата, като се спазват минималните стандарти, определени в Директива 95/46/ЕС;

25.    призовава държавите членки да засилят съдебното сътрудничество помежду си въз основа на наличните инструменти на ЕС като Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване, при зачитане на принципа на пропорционалност и основните права; призовава държавите членки бързо да постигнат споразумение по всички мерки, предложени в съответствие с пътната карта относно процесуалните права, и да вземат решения относно предварителното задържане и условията в местата за лишаване от свобода като следваща стъпка;

26.    призовава държавите членки да инвестират в своите наказателноправни системи, за да се гарантира правилно, своевременно и съответстващо на правата на човека разследване и наказателно преследване;

27.    отново заявява, че целта на нашата наказателноправна система следва да бъде реабилитирането на лицата, така че те повече да не представляват риск за обществото, когато се завърнат в него; призовава държавите членки да инвестират в необходимите човешки ресурси за тази цел; изразява подкрепата си за инициативи за противодействие на радикализацията като тези, установени в датския град Орхус;

28.    предупреждава за изкушението за връщане към предишните недалновидни и неефективни практики на тайни споразумения с авторитарни режими в името на сигурността и стабилността; настоятелно призовава ЕС решително да преразгледа своята стратегия за Южното Средиземноморие като част от провеждания в момента преглед на европейската политика за съседство, както и да се съсредоточи върху подкрепа за тези страни и участници, които са наистина ангажирани със споделени ценности и за провеждане на реформи;

29.    призовава за по-съгласувана външна политики за справяне с първопричините за жестоките конфликти, екстремизма и радикализацията – като нестабилността и слабото развитие и особено разширяващата се пропаст на неравенство в света;

30.    подчертава, че ЕС следва да засили политическия диалог с ислямския свят, за да разграничи връзките между тероризма и исляма, доминиращи понастоящем обществения дебат; отново заявява, че външната политика на ЕС за борба с тероризма трябва преди всичко да следва подход, основан на наказателното правосъдие, който стриктно спазва международните закони в областта на правата на човека и международното хуманитарно право и подкрепя усилията в областта на противодействието на радикализацията и крайния екстремизъм; призовава ЕС да не подкрепя репресивни тенденции в трети държави;

31.    настоява, че проектите за подпомагане на борбата с тероризма на Комисията и държавите членки, както и на трети държави, трябва спазват правата на човека и когато е приложимо, международното хуманитарно право, по-специално що се отнася до необходимите процесуални изисквания; взема решение да извърши оценка на гаранциите за правата на човека и насоките, прилагани от ЕС и неговите държави членки в проекти за борба с тероризма, особено в региона на южното съседство; взема решение да организира изслушване относно парламентарния контрол над дейностите и законодателството за борба с тероризма с участници от парламентите и гражданското общество в Евро-средиземноморския регион;

32.    припомня на Европейската служба за външна дейност, на координатора на ЕС за борба с тероризма и на държавите членки за техния ангажимент в рамките на плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет през юни 2012 г., да гарантират, че въпросите за правата на човека се повдигат във всички форми на диалог относно борбата с тероризма с трети държави;

33.    припомня на държавите членки и агенциите на ЕС за техните задължения по Хартата на основните права и международното право в областта на правата на човека, както и за целите на външната политика на ЕС, които забраняват споделянето на разузнавателни данни, които биха могли да доведат до нарушения на правата на човека в дадена трета държава, както и използването на информация, получена в резултат от изтезания извън ЕС;

34.    твърдо се противопоставя на използването на безпилотни летателни апарати за извънсъдебни екзекуции на заподозрени в тероризъм лица и призовава за повече прозрачност и отчетност относно използването на безпилотни летателни апарати, включително чрез обща позиция на ЕС, придаваща официален характер на правната рамка за използването на безпилотни летателни апарати в съответствие с резолюцията на Парламента, приета на 27 февруари 2014 г.(11);

35.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

 

(1)

OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 45.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2013)0418.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2014)0230.

(4)

Приети текстове, P8_TA (2014) 0102.

(5)

Вж.: http://secile.eu/catalogue-eu-counter-terrorism-measures/

(6)

Проучване на функционирането на съдебните системи в държавите – членки на ЕС, публикувано на адрес: http://ec.europa.eu/justice/effective-justice/files/cepj_study_scoreboard_2014_en.pdf

(7)

Решение на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland Ltd и Seitlinger и др., в частност точки 58 и 59.

(8)

SJ-0890/14, точки 63 и 64.

(9)

Приети текстове, P8_TA (2014) 005 (25 ноември 2014 г.).

(10)

Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи , Приети текстове, P7_TA(2014)0230 (параграф 107).

(11)

Приети текстове, P7_TA(2014)0172.

Правна информация - Политика за поверителност