ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно предприемане на мерки, свързани с тероризма
4.2.2015 - (2015/2530(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
София ин ‘т Велд, Хавиер Нарт от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0122/2015
B8‑0122/2015
Резолюция на Европейския парламент относно предприемане на мерки, свързани с тероризма
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 2, 3, 6, 7 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 16, 20, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 82, 83, 84, 85, 86, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1, членове 11, 12, 21, 47 – 50, 52 и 53 от нея,
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно „политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства[1],
– като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ[2],
– като взе предвид доклада за 2014 г. на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма (TE-SAT),
– като взе предвид оценката на Европол на заплахите от организираната престъпност, ползваща се от интернет (iOCTA), за 2014 г.,
– като взе предвид оценката на Европол на заплахата за ЕС от тежката и организираната престъпност (SOCTA) за 2013 г.,
– като взе предвид Становище 01/2014 на Работната група за защита на личните данни по член 29 относно прилагането на концепциите за необходимост и пропорционалност и защитата на данните в сектора на правоприлагането,
– като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на ООН на 24 септември 2014 г. относно заплахите за световния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове (Резолюция 2178 (2014)),
– като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)[3],
– като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи[4],
– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР[5],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2014 г. относно окончателния доклад за изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС през периода 2010 – 2014 г. (COM(2014)0365),
– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз[6],
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че зачитането на основните права и на принципите на правовата държава представлява съществен елемент за успеха на политиките за борба срещу тероризма;
Б. като има предвид, че неотдавнашните трагични събития в Париж представляват напомняне, че Европейският съюз е изправен пред непрекъсната и нарастваща терористична заплаха, която през изминалото десетилетие сериозно засегна няколко от нейните държави членки, като нападенията бяха насочени не само срещу хората, но и срещу ценностите и свободите, на които се основава Съюзът;
В. като има предвид, че сигурността е едно от правата, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, което заслужава открит и прозрачен дебат с цел постигане на крайната цел за осигуряване на безопасността на всеки гражданин и осигуряване на законовото и общественото приемане на мерките, които следва да бъдат приложени;
Г. като има предвид, че борбата срещу тероризма и радикализацията, водеща до насилие, в дългосрочен план следва да се опира на хоризонтална реакция на всички равнища, което също така се основава на политиките на сближаване, на образованието и по-общо на социално-икономическите политики;
Д. като има предвид, че терористичната заплаха в ЕС има вътрешно и външно измерение;
Е. като има предвид, че мащабът на предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът, изисква ответни действия, ясно определящи най-подходящото и уместно ниво на действие, без да се изключва възможността за изменение на Договора при необходимост, и съобразени с необходимостта да се осигурят механизми за демократичен контрол на всички равнища; като има предвид, че липсата на ясно определение на понятието за национална сигурност системно води до ограничаване от страна на държавите членки на споделянето на експертни познания, обмена на информация и засилването на сътрудничеството на европейско равнище на основание на това, че сигурността попада в рамките на тяхната изключителна компетентност;
Ж. като има предвид, че при всички нападения, извършени през изминалите 10 години, извършителите бяха известни на няколко разузнавателни служби, а понякога и непосредствено на правоприлагащите органи, и като има предвид, че бяха установени безспорни недостатъци в споделянето и предаването на налична информация сред органите както на национално, така и на европейско равнище; като има предвид, че фрагментираността на информацията, свързана с терористичните заплахи, която се съхранява на национално равнище, не позволява използването на пълния й потенциал;
З. като има предвид, че изместването на ресурсите на разузнавателните служби и по-сериозното им концентриране върху повсеместно събиране на данни и създаването на многобройни бази данни, обединяващи резултатите от програмите за масово събиране на данни, повлия на капацитета на тези служби по отношение на агентурното разузнаване – средство, чийто критичен недостиг бе доказан от поуките от предишните нападения;
И. като има предвид, че бързото развитие, присъщо на тежките трансгранични престъпления, като например тероризма, често демонстрира ограниченията на европейския капацитет в области като полицейското и съдебното сътрудничество поради липсата на интеграция в сътрудничеството в областта на правоприлагането и ограничената хармонизация на съдебната уредба, необходима за ефикасно преследване на извършителите;
Й. като има предвид, че стратегиите за борба с тероризма следва да се основават на многостранен подход, насочен към непосредствена борба с подготовката на нападения на територията на ЕС, но също така към интегрирането на необходимостта от борба с първопричините за тероризма, например чрез противодействие на радикализацията, водеща до насилие, чрез реакция спрямо терористичната пропаганда, чрез преодоляване на празнотите в социалната интеграция и чрез идентифициране на критични фактори;
К. като има предвид, че мерките за борба с тероризма, предприети в ЕС след нападенията от 11 септември, в някои случаи не бяха ефективно приложени или предвид специфичния контекст на приемането им не отчитаха в достатъчна степен необходимостта да се гарантират всички основни права и да се ограничи всяко възможно нарушаване на тези права посредством спазване на принципите на необходимост и пропорционалност по отношение на преследваните цели; като има предвид, че в решението си по съединени дела C-293/12 и C-594/12 Съдът на ЕС обяви Директивата за запазване на данните за недействителна;
Л. като има предвид, че в съответствие с добрите законодателни практики представянето на нови правни инструменти за борба с тероризма следва да бъде придружено от задълбочена оценка на съществуващите инструменти и тяхното прилагане, за да се определят пропуските в прилагането и празнините в законодателството, по които трябва да се предприемат допълнителни действия;
1. изразява своите съболезнования на жертвите на неотдавнашните терористични нападения в Париж и на техните семейства, както и на жертвите на тероризма по целия свят; призовава всички държави членки да приложат ефективно и бързо Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;
2. призовава Комисията и Съвета да подкрепят обновяването на пътната карта за борба с тероризма, която дава ефективен отговор на съществуващите заплахи и предоставя реална сигурност за всички, като същевременно се гарантират правата и свободите, които са основополагащи принципи на европейския проект;
3. подчертава по-специално, че е необходимо Европейският съюз и неговите държави членки и партньорски държави да поставят в основата на стратегията си за борба с международния тероризъм принципите на правовата държава и зачитането на основните права; освен това подчертава, че външните действия на Съюза за борба с международния тероризъм следва на първо място и преди всичко да бъдат насочени към предотвратяването му, и подчертава необходимостта от насърчаване на диалога, толерантността и разбирателството между различните култури и религии;
4. отново отправя призив към Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на мерките на ЕС за борба с тероризма и свързаните мерки, по-специално по отношение на тяхното прилагане в законодателството и в практиката в държавите членки и на степента, в която държавите членки сътрудничат с агенциите на ЕС в тази област, по-специално Европол и Евроюст, както и да извършат съответна оценка на все още съществуващите пропуски, като използват процедурата, предвидена в член 70 от ДФЕС, и да публикуват тази оценка заедно с европейската програма за сигурност;
Предприемане на действия, насочени към потребностите от споделяне на разузнавателни данни и обмен на информация на равнище на ЕС
5. призовава за създаването на европейски орган за споделяне, обмен и проактивното предоставяне на информация от националните разузнавателни служби с дългосрочната цел за създаване на задължителен обмен на данни от националните разузнавания във връзка с терористични заплахи;
6. изтъква, че трябва да има ясно разграничение между дейности по правоприлагане и по събиране на разузнавателни данни за целите на националната сигурност; настоятелно призовава учредяването на такъв орган да се придружава от създаването на подходящо основание съгласно Договорите и на правна уредба, която да включва гаранции за правата на гражданите и механизми за демократичен контрол;
7. призовава държавите членки да се възползват оптимално от съществуващите платформи, бази данни и системи за предупреждение на европейско равнище, като Шенгенската информационна система (ШИС), информационната система на Европол, фокусна точка „Пътници“ на Европол и Европейската информационна система за съдимост (ECRIS);
8. настоятелно призовава за въвеждане на допълнителни задължения за държавите членки, като споделянето на информация, свързана с тежките престъпления и тероризма, посредством докладване по системата ШИС стане задължително и по този начин бъде повишена ефективността на съществуващите инструменти;
9. посочва, че приемането на всеки бъдещ инструмент, който включва събирането, обработката и съхранението на лични данни за целите на правоприлагането следва да се основава на ясно дефинирана цялостна рамка за такива цели;
10. призовава Комисията да преразгледа своето предложение за правна уредба за събирането на резервационни данни на пътниците в целия ЕС, така че то да бъде съобразено с първичното право на ЕС, и да приведе предложението в съответствие с най-новата съдебна практика; призовава за бързо и едновременно приемане на пакета за защита на личните данни, включително чрез приемане на общ подход в Съвета, който да е в съответствие с минималните стандарти, определени в Директива 95/46/ЕС;
11. настоятелно призовава всеки инструмент, прилаган в бъдеще, който включва събирането на лични данни, да бъде съобразен с принципите на необходимост и пропорционалност;
Повишаване на вътрешната сигурност и капацитета за правоприлагане
12. признава необходимостта от засилване на сътрудничеството между правоприлагащите органи и на ролята на Европол; във връзка с това изразява готовността си да сътрудничи със Съвета за постигането на споразумение относно обновена правна рамка за Европол;
13. призовава Комисията да обмисли предложение за създаването на Европейски център за борба с тероризма в рамките на Европол, подобен на съществуващия Европейски център за борба с киберпрестъпността;
14. посочва, че също така е от съществено значение националното законодателство да гарантира професионализма на полицейските сили и както на европейско, така и на национално равнище да се гарантира съответствието на действията на полицията и дейностите по наблюдение с основните права; във връзка с това приветства предложението на Комисията за обновена правна уредба за Европейския полицейски колеж (CEPOL);
15. настоятелно заявява, че достиженията на правото от Шенген следва да бъдат запазени и защитени срещу всеки опит съществуващата заплаха за сигурността да бъде използвана политически за нарушаване на свободата на движение;
16. призовава държавите членки да използват в пълна степен всички вече съществуващи инструменти за гарантиране на сигурността на Шенгенското пространство и територията на Съюза, включително чрез проверка на пътните документи на всички лица, независимо от тяхната националност, по външните граници на ЕС за установяване на самоличността им и чрез консултиране на съответните бази данни при всяка проверка в съответствие с гъвкаво тълкуване на действащия Кодекс на шенгенските граници;
17. подчертава, че въпросът за родителското разрешение за малолетни и непълнолетни лица, напускащи територията на своята държава членка на пребиваване, което понастоящем се прилага непоследователно в рамките на ЕС, следва също да бъде повдигнат, за да се прецени дали на равнище ЕС е необходимо задължително разрешение;
18. изразява съжаление поради нежеланието на Съвета да постигне напредък по предложената всеобхватна стратегия за киберсигурност, която представлява виждането на ЕС относно най-добрите начини за предотвратяване и противодействие на кибернетичните атаки;
Адаптиране на европейската съдебна рамка с цел справяне с тежката трансгранична престъпност
19. подчертава, че съдебната рамка на европейско равнище за ефективно наказателно преследване на тежки трансгранични престъпления, като например тероризъм, трябва да бъдат адаптирана и осъвременена; във връзка с това подкрепя започването на ефикасен законодателен процес, насочен към реформиране на Евроюст без по-нататъшно забавяне, като по този начин се повиши обменът на информация относно съдебното преследване и издаването на присъди;
20. счита, че следва да се проучат възможностите за задължително уведомяване на Евроюст за наказателните преследвания в областта на тероризма, и че взаимодействието между Евроюст и Европол в съответните им области на компетентност трябва да се засили;
21. настоятелно заявява, че укрепването на Евроюст трябва да бъде прието успоредно с предложението за създаване на Европейска прокуратура;
22. призовава за по-широк мандат на Европейската прокуратура, така че той да обхване определени категории сериозни трансгранични престъпления като тероризъм и организирана престъпност, като по този начин се създаде възможност за по-ефективна реакция от страна на съдебните органи и по-сериозен превантивен дял в областта на правосъдието;
23. приветства предстоящото приемане на европейско равнище на актуализирана правна уредба за борба с изпирането на пари като решителна стъпка, която следва да се приложи на всички равнища, за да се гарантира нейната ефективност и по този начин да се атакува един значителен източник на финансиране на терористичните организации;
24. настоятелно подчертава необходимостта от засилване на наблюдението на финансирането на тероризма, организираната престъпност и трафика на хора и борбата с него като част от една цялостна стратегия, насочена ефективно към различните източници на финансиране, които понастоящем подкрепят терористичните организации и проекти;
25. призовава за преглед на Директивата за огнестрелните оръжия (Директива 91/477/ЕИО, изменена с Директива 2008/51/ЕО) с цел подобряване на обмена на информация в тази област и на координацията на европейските реакции на това явление; счита, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност;
Борба с първопричините на тероризма и радикализацията, водеща до насилие
26. подчертава, че текущият дебат за увеличаване на мерките за сигурност и наблюдение за справяне с тероризма не трябва да бъде единственият фокус в бъдещата европейска реакция; изтъква, че необходимостта от предотвратяване и преодоляване на радикализацията, водеща до насилие, е от първостепенна важност за постигане на дългосрочната цел за защита на Европейския съюз от терористични заплахи;
27. призовава Комисията да подпомогне държавите членки в противодействието на факторите, които са в основата на радикализацията и екстремизма, водещи до насилие, както и в разработването на стратегии за превенция, които да обхващат областите на образованието, социалната интеграция, усилията за борба срещу дискриминацията и междукултурния и междурелигиозния диалог;
28. призовава за приемането на препоръка на Съвета относно националните стратегии за предотвратяване на радикализацията, водеща до насилие, която да засегне широк кръг от факторите, лежащи в основата на радикализацията, и в която да бъдат направени препоръки до държавите членки относно създаването на програми за прекратяване на участието, реабилитация и дерадикализация;
29. настоява да се отдели специално внимание на затворите и условията на задържане, като се предвидят целенасочени мерки за преодоляване на радикализацията в тази среда;
30. подкрепя приемането на европейска стратегия за противодействие на терористичната пропаганда, радикалните мрежи и набирането онлайн, която да се опира на вече положените усилия и на предприетите инициативи на междуправителствена и доброволна основа с оглед на по-нататъшния обмен на най-добри практики и успешни методи в тази област, и която да допринася за развитието на противодействащи на терористичната пропаганда послания, насочени към лицата, сред които вербуващите търсят симпатизанти;
31. изразява твърдото си убеждение, че стратегиите за превенция следва да съдържат и стратегически фокус върху подкрепата за водачите на общности, които насърчават дерадикализацията, като се даде приоритет на политиките, насочени към местно и общностно равнище, включително разработването и изпращането на послания, противодействащи на терористичната пропаганда, и комуникационни стратегии, насочени към специфични групи;
32. настоятелно заявява, че за да бъде ефективна и да поражда доверие, една стратегия, насочена към първопричините за тероризма и радикализацията, водещи до насилие, трябва също така да се опира на положително укрепване на основните ценности, на които се основава Съюзът; във връзка с това призовава за приемането на Пакт на ЕС за демократично управление, с който да бъде създаден обвързващ инструмент с постепенно действие, за да се гарантира ефективното спазване на принципите на демокрацията и основните права в ЕС;
33. призовава Комисията да работи заедно с всички заинтересовани страни в областта на интернет с оглед на установяването на общи стандарти на равнище ЕС и определянето на свързан със сигурността отговор на тероризма и киберпрестъпленията, като същевременно се предотвратява всякакво фрагментиране на интернет;
34. препоръчва да се създаде ръководна група, съставена от експерти и представители на дружества, която да определи съгласувана политика в отговор на въпросите, свързани с достъпа, премахването на съдържание и сътрудничеството с полицията и съдебните органи, и препоръчва ЕС впоследствие да определи общи стандарти за дружествата за еднообразно прилагане на политики за достъп, съдържание и премахване на съдържание;
35. изтъква, че една насочена към интернет стратегия за реагиране трябва да гарантира, че правата на човека и основните свободи – като например правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на личните данни, правото на справедлив съдебен процес и на правни средства за защита – биват защитавани онлайн по същия начин, както и офлайн;
Приемане на външна стратегия на ЕС за борба с международния тероризъм
36. призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да приеме външна стратегия на ЕС за борба с международния тероризъм, която да е насочена към премахване на източниците на международния тероризъм, и да интегрира борбата срещу тероризма в общата външна политика и политика на сигурност; призовава ЕСВД да създаде длъжност „аташе по сигурността“ в състава на делегациите на ЕС в трети държави;
37. призовава Комисията и ЕСВД да разработят стратегия за сътрудничество с трети държави за борба срещу тероризма, като същевременно се гарантира, че се спазват международните стандарти в областта на правата на човека, и по-специално на правото на справедлив процес;
38. настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да определят като приоритет сътрудничеството със съседните държави, по-специално с Турция, по отношение на сътрудничеството в борбата с тероризма и на миграцията и граничния контрол, включително обща европейска политика по отношение на визите между държавите членки и Турция;
39. отбелязва новото явление на хибридната война, включително измерението на подкрепяния от държавата тероризъм и новите методи на терористични военни действия, като например икономическите и информационните атаки и кибератаки;
40. подчертава значението на борбата с бедността и неравенството в целия свят, на насърчаването на мирните решения на международни и вътрешни кризи и облекчаването на човешкото страдание навсякъде и настоятелно призовава ЕС да не прилага двойни стандарти при насърчаването на нашите ценности и цели в рамките на външните ни политики;
41. подкрепя прилагането на Договора за съвместно сътрудничество в областта на отбраната и икономиката на Лигата на арабските държави с цел предприемане на действия срещу заплахите в целия арабски регион вследствие на вълната от екстремистки джихадистки манталитет, разпространяван чрез Ислямската държава (ИД), хутите в Йемен и други групи; призовава за продължаване на усилията за убеждаване на ключови участници в арабския свят да се откажат от воденето на „марионетни“ войни в Либия, Сирия, Ирак и Йемен, да се откажат да предоставят финансова подкрепа за милиции и да търсят решения чрез преговори за мир и стабилност в региона;
42. настоятелно призовава за увеличаване на усилията за създаване на европейски отбранителни способности и за увеличаване на военното сътрудничество със съседните страни и със стратегически трети държави, по-специално чрез осигуряване на помощ за обучения, технически съвети в областта, подкрепа за офанзивен капацитет и пряко военно взаимодействие с местните сили;
43. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета, както и на парламентите на държавите членки.
- [1] OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 45.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2013)0418.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2014)0173.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2014)0230.
- [5] ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
- [6] Приети текстове, P8_TA (2014) 0102.