Процедура : 2015/2530(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0124/2015

Внесени текстове :

B8-0124/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 11/02/2015 - 9.18
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 169kWORD 95k
4.2.2015
PE547.529v01-00
 
B8-0124/2015

за приключване на разисквания по изявление на Комисията

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно мерките за борба с тероризма (2015/2530(RSP))


Корнелия Ернст, Барбара Спинели, Мари-Кристин Вержиа, Марина Албиол Гусман от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно мерките за борба с тероризма (2015/2530(RSP))  
B8‑0124/2015

Европейският парламент,

–       като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–       като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–       като взе предвид релевантните членове от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–       като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства(1),

–       като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ(2),

–       като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)(3),

–       като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(4),

–       като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР(5),

–       като взе предвид доклада на Агенцията за основните права (FRA) от 27 октомври 2010 г., озаглавен „Дискриминация, социална маргинализация и насилие: Сравнително проучване на младежи мюсюлмани и немюсюлмани в три държави — членки на ЕС“,

–       като взе предвид решението от 8 април 2014 г. на Съда на Европейския съюз за отмяна на Директивата за запазване на данни,

–       като взе предвид своето неотдавнашно отнасяне до Съда на Европейския съюз на Споразумението за регистрация на пътници между ЕС и Канада,

–       като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че зачитането на основните права и гражданските свободи е ключов елемент от успешните политики на борба срещу тероризма;

Б.     като има предвид, че скорошното засилване на расизма, включително ислямофобията и антисемитизма, е изключително тревожно и не подхранва конструктивен дебат на приобщаване, а служи само за подхранване на по-нататъшна поляризация;

В.     като има предвид, че изследванията показват, че наличието на дискриминация и социална маргинализация е един от основните фактори, които водят до насилствено поведение; като има предвид, че скорошни изследвания показват, че религиозната принадлежност не играе роля в разясняването на насилственото поведение(6);

Г.     като има предвид, че е налице спешна необходимост от ясно правно определение на концепцията за „изготвяне на профили“, въз основа на съответните стандарти за основните права и за защита на данните, за да се намали несигурността относно това кои дейности са забранени и кои не са;

Д.     като има предвид, че Съдът на Европейските общности наскоро обяви Директивата за запазване на данни за недействителна на основание на липса на пропорционалност, като посочва в решението си ясни условия, които всяка мярка за широкомащабно събиране и запазване на данни трябва да спазва, за да издържи на теста за законосъобразност;

1.      осъжда всички терористични атаки в целия свят; изразява своите дълбоки съболезнования на жертвите на неотдавнашните терористични атаки в Париж и техните семейства, както и на жертвите на тероризма по света;

2.      призовава всички държави членки да прилагат правилно Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;

3.      отново потвърждава ангажимента си да насърчава свободата на изразяване, основните права, демокрацията, толерантността и върховенството на закона и други основни принципи, залегнали в Устава на ООН и международното право;

4.      призовава всички държави членки да прекратят политическата си, икономическа или военна подкрепа на режими или терористични групи, които се занимават със или толерират терористична дейност; подчертава, по-специално, че е необходимо за Европейския съюз неговите държави членки и партньорски държави да поставят в основата на стратегията си за борба с международния тероризъм, като всяка друга форма на престъпност, принципите на правовата държава и зачитането на основните права; освен това подчертава, че външните действия на Съюза за борба с международния тероризъм следва на първо място да бъдат насочени към предотвратяване и към политика, която е насочена срещу всяка форма на военна намеса, при задълбочено преосмисляне на позицията на ЕС в международните преговори, и подчертава необходимостта от насърчаване на диалога, толерантността и разбирателството между различните култури и религии;

5.      изтъква, че както при предишните атаки, извършителите на нападения от Париж са били вече известни на службите за сигурност и са били обект на разследвания и мерки за надзор; настоява, че това повдига въпроса относно това до каква степен тези органи биха могли да използват по-добре съществуващите данни, които те вече са притежавали във връзка с тези лица;

6.      отново отправя своя призив към Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на съществуващите мерки на ЕС за борба срещу тероризма и мерките за сигурността, по-специално по отношение на зачитането на правата на човека и гражданските свободи, както са залегнали в Договорите, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека, като използват процедурата, предвидена в член 70 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и публикуват тази оценка заедно с европейската програма за сигурност;

7.      отново изразява твърдото си искане за демократичен и съдебен надзор и механизми за отчетност по отношение на политиките за борба с тероризма, като подчертава, че мерките, които в крайна сметка не са били необходими, ефективни и пропорционални за борба с тероризма, трябва да бъдат отменени; подчертава също така, че нарушенията на основните права трябва да бъдат разследвани и наказани, и нови форми на демократичен контрол трябва да бъдат разработени въз основа на правомощията, предоставени на Европейския парламент и националните парламенти по силата на Договора от Лисабон;

Цялостен подход по отношение на радикализацията и борбата с тероризма

8.      изразява убеждението си, че за да се предотвратява агресивната радикализация, основната цел на всяко общество следва да бъде да се работи за приобщаване, взаимно разбиране на културните, етнически и религиозни убеждения, като по този начин се насърчава трайна толерантност;

9.      призовава държавите членки да инвестират в образователни схеми, които зачитат равенството на възможностите, намаляват социалната дискриминация, от ранна училищна възраст, включително чрез обучаване на учителите по отношение на социалните въпроси и разнообразието;

10.    предупреждава, че липсата на дългосрочни перспективи поради бедност, безработица, изолиране в гета в предградията и отчуждаването на цели крайградски квартали може да доведат до това отделни хора да се чувстват лишени от права и дори да се насочат към разрушително поведение на самооправомощаване чрез присъединяване към джихадистките организации или крайно десни движения; призовава държавите членки да увеличат усилията си за намаляване на бедността като предоставят възможности за заетост, оправомощават и зачитат отделния човек, като спрат съкращаването на социални и обществени услуги, което драстично засегна способността на местните, регионални и национални органи да работят за ресоциализиране и да предоставят подходяща социална помощ на отделни лица и семейства, живеещи в най-пренебрегваните крайградски райони;

11.    подчертава, че дискриминацията засилва моделите на радикализация и насилие; изтъква, че стандартите за равенство и недискриминация трябва да бъдат допълнени с конкретни политически стратегии за справяне с всички форми на расизъм, включително антисемитизма и ислямофобията;

12.    отхвърля всякакво използване на расово, етническо или религиозно профилиране за определяне на специфични групи във връзка с антитерористичните мерки като противоречащо на основните демократични принципи на равенство пред закона и на недискриминация; обръща внимание на непропорционалното въздействие върху мюсюлманските общности на практиките в периода след 11 септември;

13.    изразява подкрепа за програми, финансирани от държави в сътрудничество с асоциации на местното гражданско общество, които оправомощават етнически и религиозни малцинства да допринасят за подобряване на социалното и икономическото положение на съответните местни общности в средносрочен до дългосрочен план;

Целенасочени мерки за сигурност, които зачитат принципите на правовата държава

14.    отхвърля погрешното противопоставяне на сигурност спрямо свобода; счита, че личната свобода и зачитането на основните права са крайъгълен камък и предпоставка за сигурността в рамките на дадено общество;

15.    припомня, че всяка мярка за сигурност, включително мерките срещу тероризма, следва да бъдат изготвяни с оглед на гарантирането на личната свобода и трябва да бъдат в пълно съответствие с принципите на правовата държава и задълженията за спазване на основните права, включително свързаните с неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, както и трябва винаги да дават възможност за съдебна защита;

16.    изтъква, че проверката на необходимостта и пропорционалността на всяка мярка, която ограничава основните права и свободи, е правно изискване, наложено от Хартата; поради това се противопоставя на тенденцията на общовалидните обосновки на всяка мярка за сигурност най-общо чрез позоваване на „полезността“ й в борбата срещу тероризма и тежките престъпления;

17.    отново заявява, че всички мерки за събиране на данни трябва да се основават единствено на съгласувана правна рамка за защита на данните, която предлага правно обвързващи стандарти за защита на личните данни, особено по отношение на ограничаване до предвидената цел, свеждане до минимум на данните, информация, достъп, поправка, заличаване и средства за съдебна защита;

18.    противопоставя се на настоящата атмосфера на създаване на параноичен страх с цел бързо разглеждане на повече мерки за борба с тероризма, като например тези относно система за PNR данни на ЕС, преди да се оцени тяхната правна необходимост или преди да е извършена оценка на сегашната структура на мерките за борба с тероризма; изтъква, че вече съществува значителен корпус от антитерористичното законодателство и свързани мерки във всяка държава-членка на ЕС, което включва:

–  паспортни данни на пътниците, които вече се сверяват с бази данни на известни престъпни и недопустими лица;

–  правоприлагащи органи, които имат достъп до данни за телефонни номера и пътнически данни на заподозрени лица или дори групи заподозрени, когато са свързани с конкретна заплаха;

–  Шенгенската информационна система, която дава възможност за наблюдение на лица и тяхното бързо залавяне и екстрадиция в случай, че те представляват заплаха за сигурността или възнамеряват да извършат престъпление;

19.    подчертава следователно, че правоприлагащите органи имат нужда да използват тези вече съществуващи възможности като приоритет и да засилят сътрудничеството си;

20.    счита, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата с тежката и организираната международна престъпност; счита по-специално, че сътрудничеството трябва да бъде укрепено още повече по отношение на механизмите за информационен обмен и проследяването и унищожаването на забранени оръжия; подчертава във връзка с това осъдителните двойни стандарти на няколко държави-членки на ЕС, които продават оръжия и военно оборудване на специфични групи в определени райони на конфликт, като в същото време заклеймяват използването на сила;

21.    призовава за бързо изпълнение на наскоро одобрената Директива срещу изпирането на пари;

22.    подчертава, че целевите проверки вече може да се извършват по отношение на лица, които се ползват с право на свободно движение, когато те пресичат външните граници през определени периоди от време, или по определени маршрути, или на някои гранично-пропускателни пунктове, в зависимост от нивото на заплахата; настоява, че държавите членки следва да използват изцяло и по-добре съществуващата уредба от Шенген, вместо да се опитват да въведат отново граничен контрол извън възможностите, които вече съществуват;

23.    призовава Комисията да направи преглед на предложението за система за PNR данни на ЕС спрямо критериите за необходимост и пропорционалност, установени от Съда на Европейския съюз в съдебното решение във връзка с Директивата за запазване на данните; възлага на своята правна служба да извърши подобен преглед в рамките на 6 седмици след приемането на настоящата резолюция;

24.    в този контекст припомня, че не съществува общо определение за тероризма, което само засилва неяснотата на предложените мерки за борба с тероризма;

Сигурност на информационните технологии

25.    припомня, че мерките за ограничаване на основните права в интернет за антитерористични цели трябва да бъдат необходими и пропорционални; подчертава, че премахването на всяко предполагаемо престъпно съдържание следва да се извършва само въз основа на изрични критерии, установени със закон, след получаване на съдебно разрешение и с оглед на съответните процедурни гаранции, не чрез частни полицейски дейности на доставчиците на интернет услуги; припомня в този смисъл правото на свобода на словото, заложено в Хартата, и опасната употреба на цензура в трети държави, както и държави-членки на ЕС, което вероятно води до сковаващ ефект върху свободното и демократично участие на гражданите;

26.    подчертава, че използването на криптиране от правителства, предприятия и граждани е основен стълб на европейската сигурност на информационните технологии; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да се въздържат от всякакви опити за отслабване на информационната сигурност чрез регламентиране на използването на криптирането; подчертава, че забраната на използването на криптиране носи риск от намаляване на сигурността и увеличаване на уязвимостта ни по отношение на кибернетични атаки;

27.    подчертава значението на безплатен софтуер с отворен код в контекста на информационната сигурност, при което публично достъпен изходен код лесно и независимо може да бъде наблюдаван;

28.    припомня готовността на ЕС и неговите държави членки за прилагането на принципа за защита още на етапа на проектиране в законодателството за защита на личните данни;

29.    призовава за бързо приемане на пакета за защита на личните данни, включително чрез приемане на общ подход в Съвета при спазване на минималните стандарти, определени в Директива 95/46/ЕС;

Съдебно измерение

30.    призовава държавите членки да засилят съдебното сътрудничество между тях въз основа на наличните инструменти на ЕС, като например Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване, като зачитат принципа на пропорционалност и основните права; призовава държавите членки бързо да постигнат съгласие по всички предложени мерки в съответствие с пътната карта относно процесуалните права и да работят за решения относно предварителното задържане и условията в местата за лишаване от свобода като следваща стъпка;

31.    изразява убеждението си, че целта на нашата система за наказателно правосъдие следва да бъде реабилитиране на лица, така че те вече да не представляват риск за обществото, когато се завърнат в него; призовава държавите членки да инвестират необходимите човешки ресурси за подпомагане на реабилитацията и ресоциализацията на лица в периода след приключване на лишаването от свобода;

32.    призовава държавите-членки на ЕС и Комисията да въведат или засилят схеми за защита на лицата, подаващи сигнали, по-специално в областта на националната сигурност и разузнавателните дейности;

Външно измерение

33.    предупреждава относно изкушението за завръщане към предишни, недалновидни и неефективни практики на тайни споразумения с авторитарни режими в името на сигурността, стабилността и борбата срещу съпроводения с насилие екстремизъм;

34.    изразява силно критично отношение относно ролята на различните западни интервенции от последните години по отношение на насърчаването на радикализацията на хора, особено в Близкия изток и държави от Южното съседство; подчертава, че подобни политики насърчават непредприемането на мерки срещу тероризма и следователно следва да бъдат премахнати;

35.    изразява загриженост относно съсредоточаването върху военни „решения“ в политиките на ЕС за борба срещу тероризма, което води до многобройни военни програми за помощ за авторитарни режими, насочени към укрепване на техния военен капацитет и по този начин подкрепа за репресивната им политика;

36.    изтъква, че разгръщането на военни сили в страната като цяло е забранено в различни държави членки; подчертава, че клаузата за солидарност (чл. 222 от ДФЕС) не трябва да се използва като средство за заобикаляне на тези национални ограничения; обръща внимание на опасността, че клаузата за солидарност също би могла да се използва като инструмент за разполагане на войници в рамките на дадена държава — членка на ЕС под претекст за борба с тероризма, за да се борят срещу бедствия, причинени от човека, което потенциално би могло да включва също така хора, които протестират и др.; подчертава, че подобно тълкуване на клаузата за солидарност трябва да бъде категорично отхвърлено;

37.    счита, че ЕС следва драстично да преразгледа своята външна политика, по-специално своята стратегия за Южното Средиземноморие, в рамките на преразглеждането на текущата европейска политика за съседство (ЕПС), поради нейния провал; призовава ЕС да установи нова рамка на отношения с тези държави и региони, основана на недопускане на намеса във вътрешните им работи и зачитане на техния суверенитет, насочена към подкрепа за развитието на съседните региони и насърчаване на заетостта и образованието, вместо на „споразумения за асоцииране“, служещи главно за създаването на зони за свободна търговия в полза на корпоративни интереси от европейска страна;

38.    отново заявява, че държавите членки и, когато е уместно, ЕС следва да обърнат внимание на първопричините за агресивния екстремизъм, като предприемат мерки по отношение на религиозния екстремизъм по начин, съвместим с правата на човека и международното право, вместо да насърчават или оказват подкрепа за репресивни режими или групи в тези страни;

39.    настоява, че сътрудничеството в областта на сигурността — от обмена на разузнавателни данни, съблюдаването на върховенството на закона, съдебната реформа и програмите в областта на наказателното правосъдие до екстернализирането на политиката за предоставяне на убежище, както и в процеса от Хартум — следва да бъде стриктно в съответствие с международното право;

40.    изразява убеждение, че в областта на сигурността ЕС следва да се ограничи с програмите за сътрудничество, насочени към противодействие на радикализацията и жестокия екстремизъм, когато това се счита за подходящо, но да се въздържа от налагане на своите икономически или политически идеи спрямо суверенни държави чрез политиките си с външни измерения;

41.    припомня във връзка с това своето отхвърляне на споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, като се има предвид двойната роля, която ЕС и много от неговите държави членки играят в конфликта между Израел и Палестина, което продължава да допринася за възприемане за двойни стандарти и антимюсюлманска/антиарабска програма;

42.    изисква по-голяма прозрачност и отчетност относно решения в областта на външната политика, свързани с борбата с тероризма; подчертава необходимостта от подходящи съдебни процедури за това, физически лица или организации да изискват съдебен контрол на решения в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), които ги засягат;

43.    решително се противопоставя на използването на безпилотни самолети за извънсъдебни екзекуции на заподозрени в тероризъм лица и призовава за забрана на използването на безпилотни самолети за целите на осъществяване на надзор и контрол на цивилни граждани;

44.    изисква от Европейската комисия и държавите членки да проучат по-задълбочено европейското участие в изготвената от САЩ програма за изтезания и предаване и да дадат възможност на обществеността да научи за степента на участие и съучастие на техните правителства в тези ужасяващи незаконни практики, следвайки примера на доклада за разузнаването на Сената на САЩ;

45.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 45.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2013)0418.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2014)0173.

(4)

Приети текстове, P7_TA(2014)0230.

(5)

ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(6)

Вж. доклада на Агенцията за основните права, озаглавен „Дискриминация, социална маргинализация и насилие: Сравнително проучване на младежи мюсюлмани и немюсюлмани в три държави — членки на ЕС“.

 

Правна информация - Политика за поверителност