Предложение за резолюция - B8-0142/2015Предложение за резолюция
B8-0142/2015

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямската държава“

9.2.2015 - (2015/2559(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Елена Валенсиано, Ричард Хауит, Йозеф Вайденхолцер, Ана Гомеш, Венсан Пеийон, Гофредо Мария Бетини, Никос Андрулакис, Жил Парньо, Тонино Пицула, Кати Пири, Никола Капуто, Алесия Мария Моска, Анди Кристя, Симона Бонафе, Виорика Дънчила, Виктор Негреску, Марлене Мици, Дейвид Мартин, Арне Лиц, Зигмантас Балчитис, Брандо Бенифеи, Хави Лопес от името на групата S&D

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0136/2015

Процедура : 2015/2559(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0142/2015
Внесени текстове :
B8-0142/2015
Разисквания :
Приети текстове :

B8‑0142/2015

Резолюция на Европейския парламент относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, в частност в контекста на „Ислямската държава“

(2015/2559(RSP))

Европейският парламент,

–       като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак и Сирия,

–       като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак и Сирия, и по-специално заключенията от 15 декември 2014 г.,

–       като взе предвид заключенията на Европейския съвет относно Ирак и Сирия от 30 август 2014 г.,

–       като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Ирак и Сирия,

–       като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 2139 (2014 г.), 2165 (2014 г.) и 2170 (2014 г.) и Резолюция S-22/1 на Съвета на ООН по правата на човека,

–       като взе предвид доклада до ООН на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, озаглавен „Върховенство на терора: животът под режима на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ в Сирия“, от 14 ноември 2014 г.,

–       като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак и Сирия,

–       като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО от 5 септември 2014 г.,

–       като взе предвид насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,

–       като взе предвид заключенията на Международната конференция за мир и сигурност в Ирак, проведена в Париж на 15 септември 2014 г.,

–       като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и законодателната си резолюция от 17 януари 2013 г. относно това споразумение[1],

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като има предвид, че продължаващата жестока криза в Сирия доведе до хуманитарна катастрофа с безпрецедентен в историята мащаб, в която бяха убити над 200 000 души, повечето от които цивилни лица, над 7,6 милиона души бяха вътрешно разселени и над 12,2 милиона сирийци отчаяно се нуждаят от помощ на територията на Сирия; като има предвид, че над 3,5 милиона сирийци са избягали от страната си, главно в Ливан (1 160 468 бежанци), Турция (1 623 839), Йордания (621 773), Ирак (235 563) и Египет/Северна Африка (160 772);

Б.     като има предвид, че хуманитарната ситуация в Ирак продължава да се влошава и нуждите стават по-големи; като има предвид, че над 5,2 милиона души спешно се нуждаят от хуманитарна помощ и над 2,1 милиона иракски граждани са вътрешно разселени; като има предвид, че 3,6 милиона души живеят в контролирани от „Ислямската държава“ (ИД) територии, 2,2 милиона от които се нуждаят от спешна помощ, и като има предвид, че е особено трудно да се достигне до тези хора; като има предвид, че в Ирак също така се намират над 233 000 сирийски бежанци;

В.     като има предвид, че Комисията откликва на хуманитарните нужди, като подпомага вътрешно разселените иракчани и иракските бежанци в Йордания, Ливан и Турция, както и сирийските бежанци в Ирак; като има предвид, че през 2014 г. ЕС и неговите държави членки са били вторият най-голям донор на хуманитарна помощ за Ирак, предоставяйки 163 милиона евро; като има предвид, че Механизмът на ЕС за гражданска защита също беше задействан, за да улесни бързото разпространяване на помощ и експертен опит в региона;

Г.     като има предвид, че „Ислямската държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) завладя северозападните части на Ирак, включително втория по големина град в Ирак – Мосул, и като има предвид, че това беше последвано от екзекуции по бърза процедура на иракски граждани, налагане на сурово тълкуване на законите на шериата, включително жестоки и нечовешки наказания срещу мъже, жени и деца, унищожаване на шиитски, суфийски, сунитски и християнски храмове и светилища и други зверства срещу цивилното население, като по-специално са засегнати жените и децата;

Д.     като има предвид, че ИДИЛ започна систематична кампания на етническо прочистване в северните части на Ирак и Сирия, като извършва военни престъпления, включително масови незаконни убийства и отвличания, срещу етнически и религиозни малцинства; като има предвид, че ООН вече докладва за целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, робство на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени нападения, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че атаките на силите на ИДИЛ са насочени срещу християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и срещу много сунитски мюсюлмани;

Е.     като има предвид, че според Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) почти 50% от всички сирийци са загубили домовете си и 40% от бежанците са принудени да понасят мизерни условия на живот; като има предвид, че според ООН трима от четирима сирийци живеят в бедност и безработицата е над 50%; като има предвид, че две трети от сирийските бежанци в Йордания живеят под прага на бедността и че 55% от бежанците в Ливан живеят в приюти в мизерни условия; като има предвид, че в приемащите държави насилието и дискриминацията срещу бежанците са се засилили;

Ж.    като има предвид, че Близкият изток преживява сурова зима и ВКБООН е увеличил зимното си подпомагане чрез стартиране на зимен план за 206 милиона долара в помощ на милиони уязвими хора в региона; като има предвид, че въпреки положените усилия много бежанци са принудени да живеят в незавършени сгради и неподходящи приюти, които ги излагат на температури под нулата, силни снеговалежи и силни ветрове; като има предвид, че приблизително 740 000 вътрешно разселени иракчани са приютени в неотговарящи на стандартите жилища и че ВКБООН предприема мерки, за да предостави зимна помощ на 600 000 разселени лица в Ирак;

З.      като има предвид, че УНИЦЕФ предоставя зимна помощ в Сирия, Ирак, Ливан, Йордания и Турция на 916 000 от всичките 1,3 милиона нуждаещи се деца; като има предвид, че УНИЦЕФ и Световната продоволствена програма стартираха зимна кампания за парична помощ през януари 2015 г., за да предоставят на 41 000 уязвими деца бежанци в лагерите Заатари и Азрак по 14 йордански динара, за да могат семействата им да им купят зимни дрехи;

И.     като има предвид, че по преценки, извършени от организацията „Хюман Райтс Уоч“ през ноември 2014 г., над 3 133 язиди, включително деца, са били отвлечени и/или убити от ИДИЛ след нападенията на ИДИЛ от началото на август; като има предвид, че над 50 000 язиди са вътрешно разселени и че 300 от отвлечените, предимно жени и деца, са успели да избягат от пленничеството на ИД; като има предвид, че жените язиди страдат от систематично сексуално насилие и принуждаване към робство; като има предвид, че според последните доклади жени са се самоубили, след като са били изнасилени или принудени да сключат брак с активисти на ИДИЛ;

Й.     като има предвид, че въпреки множеството апели международната общност не успява да отговори на нуждите на сирийците и иракчаните и на държавите, които приютяват бежанци; като има предвид, че според г-жа Кюн Ва Кан, помощник генерален секретар на ООН по хуманитарните въпроси, операциите на ООН страдат от липса на финансиране, тъй като са били получени едва 39% от необходимите 2,3 милиарда долара; като има предвид, че ВКБООН е заявил, че работата по места за предоставяне на цивилните и на бежанците на помощта, от която се нуждаят, е все още много трудна;

1.      категорично осъжда систематичните и масови нарушения и злоупотреби с правата на човека, извършвани от ИДИЛ в Ирак и Сирия, включително убийствата на заложници, всички актове на насилие срещу лица въз основа на тяхната религиозна и етническа принадлежност и насилието срещу жени и деца; изразява дълбоката си съпричастност с жертвите на жестокостите, извършвани от ИДИЛ, и призовава за незабавно освобождаване на всички заложници;

2.      подчертава, че ИДИЛ представлява съществена заплаха за народите на Ирак и Сирия и широкия Близък изток; подчертава необходимостта от интегриран подход, който съчетава военни, политически, хуманитарни и свързани с развитието измерения, за да се намери разрешение на заплахата от страна на ИДИЛ;

3.      счита, че като се има предвид геноцидният и експанзионистичен характер на ИДИЛ и заплахата, която тя представлява в световен мащаб, и в частност за европейската сигурност, простото ограничаване на тази заплаха не е приемлив вариант и че всички територии, които понастоящем са под контрола на ИДИЛ, следва да бъдат освободени; поради това подкрепя световната кампания срещу ИДИЛ и подчертава необходимостта да се работи с всички регионални и местни участници, които полагат усилия за разгрома на ИДИЛ, съгласно обща, многостранна и дългосрочна стратегия; във връзка с това подчертава, че всяка военна кампания за освобождението на териториите под контрола на ИДИЛ следва да се придържа стриктно към международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, за да не доведе до повече жертви и до подхранване на екстремистката програма, както и за да предотврати нови вълни от бежанци и вътрешно разселени лица;

4.      счита, че разгромът на екстремистките терористични заплахи, които се разпространяват в Близкия изток и Северноафриканския регион и извън него, е от решаващо значение за борбата с тероризма в Европейския съюз, тъй като разпространението им действително подхранва радикализацията на местно ниво;

5.      подчертава, че в дългосрочен план само един същински и приобщаващ процес на национално помирение между различните етнически и религиозни групи в Сирия и Ирак, включително сунитските мюсюлмани, може да създаде условия за прекратяване на подкрепата за ИДИЛ, Ал-Кайда, Ал-Нусра и свързаните с тях екстремистки организации, сред сунитското арабско население; призовава иракските органи и международната общност да избягват предприемане на отмъщение спрямо сунитското население в областите, които понастоящем са под контрола на ИДИЛ, след като тези области бъдат освободени от ИДИЛ;

6.      подчертава необходимостта от това международната общност да засили усилията си за предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещото се население; призовава всички донори да изпълнят своите обещания и да окажат помощ във възможно най-кратък срок; приветства ангажиментите, поети от държавите – членки на ЕС, като най-голям донор на финансова помощ и източник на бъдещи ангажименти; призовава за увеличаване на вноските на ЕС в хуманитарните програми на ООН и за засилване на сътрудничеството на ЕС с международни организации;

7.      подчертава, че предвид безпрецедентния мащаб на кризата облекчаването на страданията на милиони сирийци и иракчани, нуждаещи се от основни стоки и услуги, трябва да бъде приоритет за ЕС и международната общност като цяло; осъжда целенасоченото възпрепятстване на опитите за предоставяне на хуманитарна помощ и призовава всички страни в конфликта да зачитат всеобщите права на човека, да улеснят предоставянето на хуманитарна помощ и подкрепа чрез всички възможни канали, включително през границите и линиите на конфликта, и да гарантират безопасността на всички членове на медицинския персонал и хуманитарните работници в съответствие с различните резолюции на Съвета за сигурност на ООН по този въпрос;

8.      призовава всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да гарантират, че цивилното население е защитено, има безпрепятствен достъп до медицински съоръжения и хуманитарна помощ и е в състояние да напусне областите, засегнати от насилие, по безопасен начин и с достойнство;

9.      изразява убеждение, че незабавната хуманитарна помощ и защита трябва да бъде допълнена с дългосрочни стратегии в подкрепа на социалните, икономическите и културните права и възможностите за препитание на завръщащите се лица, вътрешно разселените лица и бежанците, както и на по-добро ръководство и участие, с оглед да им се предостави възможност да избират трайни решения, които могат да предоставят човешко развитие и човешка сигурност; счита, че е необходимо да се обърне внимание на специфичните рискове и особените потребности на различните групи жени и деца, които са подложени на множество и пресичащи се форми на дискриминация;

10.    изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жените, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и подлагани на трафик от страна на членовете на ИДИЛ; призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и държавите членки да отговорят по-специално на нуждите на жените язиди, поробвани/поробени от ИДИЛ, и по-специално с цел да се създаде механизъм, който ще позволи на травматизираните жени от Сирия и Ирак да получат специално посттравматично лечение и консултиране, съобразено с техните потребности, включително в държавите членки; настоява, че следва да бъде оказан натиск върху държавите, в които някои от тези жени са били преместени, като Саудитска Арабия, за да се гарантира, че те са освободени и преместени в държави, в които могат да живеят на свобода и в сигурност;

11.    приветства усилията на бюрото на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията в Ербил, столицата на Кюрдистанския регион в Ирак, за справяне с хуманитарната ситуация в региона; подчертава, че е необходима по-голяма и по-добра координация между Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията и Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията с цел да се служи на нуждаещото се население по най-добър и най-ефективен начин;

12.    потвърждава осъдителната си позиция по отношение на насилието срещу ЛГБТ лица и убийствата им, извършени напълно безнаказано от ИДИЛ и в по-широкия регион; посочва, че ЛГБТ лицата в региона са в особено уязвима позиция предвид ограничената подкрепа от семейството и общността и ограничената защита от страна на правителството, както и факта, че тяхната безопасност остава изложена на риск в бежанските общности и в някои приемащи общества; призовава иракското правителство, делегацията на ЕС в Ирак и посолствата на държавите членки в региона да предоставят защита на ЛГБТ лицата и да ускорят прякото презаселване на тези ЛГБТ лица, които бягат от съображения за безопасност;

13.    призовава държавите членки да ускорят обработката на молбите за убежище от нарастващия брой сирийски бежанци, които бягат от зоните на конфликт; призовава ЕС да разгледа въпроса за често смъртоносните пътувания през Средиземно море и да приложи координирана стратегия, насочена към спасяване на човешки живот, и също така да предостави подкрепа на държавите членки, които са най-силно засегнати от масовото пристигане по техните брегове на незаконни имигранти и търсещи убежище лица;

14.    насърчава държавите членки да демонстрират солидарност със съседните държави inter alia чрез: осигуряване и засилване на животоспасяваща помощ за бежанците чрез презаселване и други форми на законен прием; счита, че следва да се даде приоритет на най-уязвимите бежанци и да се гарантират пълните им права в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

15.    подкрепя искането на Съвета по правата на човека към Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека за спешно изпращане на мисия в Ирак, която да разследва престъпленията срещу човечеството, злоупотребите и нарушенията на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групи, и да установи фактите и обстоятелствата около такива злоупотреби и нарушения с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност;

16.    призовава за откриване на бюро на ЕС в Ербил с цел да се подобри ефективността и видимостта на действията на ЕС на място, включително по-добра координация на хуманитарната помощ и помощта за развитие;

17.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник- председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на всички участващи в конфликта в Сирия страни.