Процедура : 2015/2572(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0229/2015

Внесени текстове :

B8-0229/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/03/2015 - 8.9
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 238kWORD 176k
4.3.2015
PE552.204v01-00
 
B8-0229/2015

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно приоритетите на Европейския съюз за 2015 г. за Съвета на ООН по правата на човека (2015/2572(RSP))


Мари-Кристин Вержиа, Димитриос Пападимулис, Костас Хрисогонос, Хавиер Кусо Пермуй, Марина Албиол Гусман, Палома Лопес Бермехо, Анхела Валина, София Сакорафа от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно приоритетите на Европейския съюз за 2015 г. за Съвета на ООН по правата на човека (2015/2572(RSP))  
B8‑0229/2015

Европейският парламент,

–       като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Европейската конвенция за правата на човека от 1953 г.,

–       като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г. (A/Res/55/2) и резолюциите на нейното Общо събрание,

–       като взе предвид своите предишни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека (Съвета по правата на човека),

–       като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси, свързани с правата на човека и демокрацията,

–       като взе предвид 28-ата сесия на Съвета по правата на човека, която ще се проведе от 2 до 27 март 2015 г. в седалището на Обединените нации в Женева,

–       като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, програмата за действие на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“) и платформата за действие от Пекин,

–       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че шестдесет години след приемането на Всеобщата декларация за правата на човека борбата срещу дискриминацията и за пълноценното упражняване на всички права на човека – социални, икономически, културни, граждански и политически права – остава ежедневна битка;

 

Б. като има предвид, че икономическите, социалните и културните права са неразделна част от правата на човека и че тяхното зачитане води най-малкото до пълноценно осъществяване на осемте Цели на хилядолетието за развитие, посочени в декларацията от 2000 г., а именно: преодоляване на крайната бедност и глада, постигане на начално образование за всички, насърчаване на равенството между жените и мъжете и овластяване на жените, намаляване на детската смъртност, подобряване на здравословното състояние на майките, борба с ХИВ/СПИН, малария и други болести, осигуряване на устойчива околна среда и създаване на глобално партньорство за развитие; като има предвид, че бяха определени амбициозни срокове за постигането на тези цели до 2015 г., но днес те далеч не са изпълнени;

 

В. като има предвид, че поради финансовата криза в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) светът е изправен пред най-сериозното забавяне на икономическия растеж от 30-те години на 20-и век насам; като има предвид, че според оценките на Световната здравна организация (СЗО) поради увеличилите се цени на хранителните продукти и на енергията над 100 милиона души са изпаднали в бедност; като има предвид, че това, което обикновено наричаме „финансова и икономическа криза“, в действителност е глобална системна криза, която засяга всички сектори на обществото и оказва въздействие във всички области: политическа, социална, на околната среда, продоволствена, енергийна и др.;

 

Г. като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки следва да гарантират зачитането на правата на човека във всички свои политики – както вътрешни, така и външни, и да осигурят тяхната съгласуваност, за да бъде позицията на Европейския съюз и на неговите държави членки в рамките на Съвета по правата на човека по-силна и будеща доверие;

 

Д. като има предвид, че по повод 28-ата редовна сесия на Съвета по правата на човека в Женева ще бъде изпратена делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент, в съответствие с практиката през предходните години във връзка с предишните сесии на Съвета по правата на човека, а преди това – със сесиите на Комисията на ООН по правата на човека;

 

Е. като има предвид, че понастоящем осем държави членки заседават в Съвета по правата на човека, а именно Германия (до 2015 г.), Естония (до 2015 г.), Ирландия (до 2015 г.), Латвия (до 2017 г.), Нидерландия (до 2017 г.), Португалия (до 2017 г.), Обединеното кралство (до 2017 г.) и Франция (до 2016 г.); като има предвид освен това, че по време на своята първа сесия, на 8 декември 2014 г., Съветът по правата на човека избра членовете на Бюрото за деветия цикъл, който ще обхване периода от 1 януари до 31 декември 2015 г., а също така и председателя на Съвета, Йоахим Рюкер (Германия);

 

Ж. като има предвид, че работата на Съюза и неговите държавите членки със Съвета по правата на човека и в неговите рамки трябва да бъде засилена, не само за да се утвърди една неделима визия за правата на човека, но и за да се вземат в по-голяма степен под внимание и да се прилагат по по-добър начин препоръките на Съвета по правата на човека в политиката на Съюза в областта на правата на човека, както във вътрешен, така и във външен план;

 

З.  като има предвид дневния ред на 28-ата сесия, и по-конкретно точка 3 (Утвърждаване и защита на всички права на човека – граждански, политически, икономически, социални и културни, в т.ч. правото на развитие) и точка 7 (Положението с правата на човека в Палестина и в другите окупирани арабски територии);

 

Работа и организация на Съвета по правата на човека

 

1.  отново призовава държавите – членки на ЕС, активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите на универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и активно да насърчават Съвета по правата на човека да се бори по същия начин с дискриминацията на всякаква основа;

 

2.  предупреждава за опасността от „инструментализиране“ на Съвета по правата на човека; подчертава значението на неговите резолюции по държави при разглеждането на случаи на тежки нарушения на правата на човека; обръща внимание, че е важно положението с правата на човека да бъде оценявано по обективен, прозрачен, неизбирателен, конструктивен и неконфронтационен начин, въз основа на достоверна информация, получена чрез интерактивен диалог, и при условия на универсалност и равно третиране на всички държави; призовава държавите членки да допринасят активно за прилагането на тези договорени принципи по отношение на Съвета по правата на човека;

 

3.  подчертава, че е важно да се премахнат дълбоките причини за политическа нестабилност в някои държави посредством политики за развитие, които са в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и посредством други социално-икономически, политически и културни мерки, които могат да създадат среда, благоприятстваща предотвратяването на възобновяването на конфликти, и които имат за цел премахване на бедността, насърчаване на икономическото, социалното и културното развитие, създаване на институционален и административен капацитет, подобряване на качеството на живот на населението и укрепване на принципите на правовата държава единствено и само с мирни средства;

 

4.  отбелязва списъка с кандидати, който ще бъде представен от консултативната група за мандатите на Съвета по правата на човека; изразява съжаление по повод оставката на един от членовете на работната група по въпроса за правата на човека и транснационалните дружества и други предприятия и подчертава значението на тази работна група за въвеждането на задължителни за предприятията стандарти в областта на правата на човека; приветства тематичните приоритети, обявени в доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека, а именно: консолидиране на международните механизми, свързани с правата на човека; укрепване на равенството и на борбата срещу дискриминацията; борба срещу безнаказаността и укрепване на задължението за отговорност и на принципите на правотата държава; включване на правата на човека в развитието и в икономическата сфера; разширяване на икономическото пространство, на механизмите за ранно предупреждение и на защитата на правата на човека в условия на конфликт, насилие и несигурност; подчертава значението на приоритета, даден на миграцията;

 

5.  приветства въвеждането на допълнителен експертен механизъм, съставен от петима независими експерти, който ще му осигури тематична компетентност в областта на правата на коренното население; отбелязва факта, че консултативната група ще предложи на председателя на Съвета списък с кандидати, за да бъде заместен един от петимата независими експерти от механизма, работещ в Групата на африканските държави, чийто мандат изтича през март 2015 г.;

 

6.  отбелязва, че Саудитска Арабия е член на Съвета по правата на човека до 2016 г.; осъжда решително системните нарушения на правата на човека, извършвани от Кралство Саудитска Арабия; призовава отново за премахване на смъртното наказание навсякъде по света и призовава за налагането на незабавен мораториум върху изпълнението на смъртните присъди в тази държава; осъжда факта, че Саудитска Арабия продължава да прилага смъртното наказание по отношение на широк списък от деяния, считани в тази държава за престъпления, сред които хомосексуалността, нарушения във връзка с наркотиците, вероотстъпничеството, магьосничеството; призовава настоятелно саудитските органи да прекратят телесните наказания в страната и да транспонират в националното законодателство международните норми в областта на правата на човека; призовава също саудитските органи да освободят незабавно всички лица, лишени от свобода заради своите убеждения, и по-точно блогъра Раиф Бадауи;

 

7.  отбелязва също така, че Казахстан е член на Съвета по правата на човека до 2015 г.; изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията за непрекъснат натиск, упражняван върху организации на гражданското общество и независими профсъюзни организации в Казахстан, както се посочва в декларацията на специалния докладчик на ООН по правото на свобода на мирни събрания и сдружения, г-н Маина Киаи, след скорошното му посещение в Казахстан през януари 2015 г.; изразява съжаление, че не се освобождават политическите затворници, и по-точно Владимир Козлов, лидер на опозиционната партия „Алга!“, Вадим Курамшин, адвокат по правата на човека, активисти, защитаващи правата на затворниците, както и поета и писателя Арон Атабек; приканва Съвета по правата на човека да се застъпва активно за тяхното освобождаване, както и за освобождаването на всички затворници, които са били задържани и спрямо които са били повдигнати обвинения по политически причини; призовава Съвета по правата на човека да заеме решителна позиция по отношение на правата на затворниците; приканва органите на Казахстан, особено предвид факта, че държавата е член на Бюрото на Съвета по правата на човека за неговата 28-а сесия, да изпълнят изцяло препоръките от последния всеобщ периодичен преглед на ООН, както и тези на Комитета срещу изтезанията, и да покажат своя ангажимент за подобряване на положението с правата на човека в страната;

 

Годишен доклад на Върховния комисар на ООН за правата на човека и доклади на Върховния комисариат и на генералния секретар

 

8.  приветства доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека; счита по-специално за особено важна точка 5 от доклада, съгласно която нарастващото неравенство и политическата, икономическата и социалната изолация на маргинализираните групи накърниха достойнството и правата на народите в много държави и са до голяма степен причина за посочените по-горе проблеми и конфликти. Икономическите, социалните и културните права и правото на развитие бяха засегнати от политиките на строги икономии, които наложиха непропорционално голяма тежест върху бедните и маргинализираните хора, а също и от корупцията; беше отказван приоритет на обществените услуги и не се признава правото на народите да участват във вземането на решения, които засягат техния живот. Мигрантите продължиха да понасят тежки страдания, като последните събития в морето са доказателство за цинично незачитане на човешкия живот и на правата на човека; призовава Съюза и държавите членки да предоставят достатъчно човешки, материални и финансови ресурси за провеждането на операции, чиято единствена цел е спасяване на бедстващите в морето; призовава Съюза и държавите членки да отворят законни канали за лицата, търсещи убежище, по-конкретно чрез значително увеличаване на местата за презаселване на бежанците и чрез предоставянето на хуманитарни визи, и да създадат канали за легална икономическа имиграция;

 

9.  счита също за особено важно вниманието, отделено в посочения доклад на укрепването на равенството между половете и на борбата срещу дискриминацията, била тя расова, спрямо малцинствата, основана на пол, сексуална ориентация или полова идентичност или спрямо хората с увреждания; подчертава, че и в тази област Съюзът и неговите държави членки трябва да изпълнят препоръките на Върховния комисар на ООН за правата на човека;

 

10. отбелязва отчета за дейността на Върховния комисар на ООН за правата на човека относно положението с правата на човека в Колумбия (A/HRC/28/3/Прил.1, 2 и 3); приветства възобновяването на мирните преговори през декември 2014 г. и ролята на Куба за прекратяване на гражданската война в тази страна; отбелязва при все това, че Колумбия остава една от най-опасните държави в света за упражняване на профсъюзна и политическа дейност и че нарушенията на правата на човека, които засягат също студенти, активисти от опозиционните партии, земеделски стопани, жени и деца, остават почти винаги безнаказани; противопоставя се следователно на ратифицирането на споразумение за свободна търговия с тази страна; осъжда категорично факта, че разузнавателната служба (Departamento Administrativo de Seguridad – DAS), която е пряко подчинена на президента на републиката, е прибягвала систематично до подслушване и незаконни действия, целящи дискредитирането на висши магистрати, депутати от опозицията и защитници на правата на човека; припомня, че подкомисията по правата на човека към Европейския парламент, лица, живеещи в Европа, както и НПО, също са били обект на такива действия; призовава тези тежки нарушения да не остават безнаказани; призовава Съюза да изпълни препоръките относно Колумбия, отправени в доклада на Комитета срещу изтезанията;

 

11. приветства факта, че Съветът беше сезиран с доклада на Върховния комисар по въпроса за правата на човека в Кипър; отново осъжда многократните нарушения на правата на човека вследствие на продължаващата окупация на 37% от територията на Република Кипър и непрекъснатите нарушения в продължение на 40 години на международното хуманитарно право, извършвани от Турция срещу гръцките кипърци и срещу турските кипърци; изразява загриженост по-специално във връзка с положението на бежанците, на лицата, живеещи в анклавите, и на близките на изчезналите; осъжда лишаването от достъп до поземлената собственост и до ползването ѝ; осъжда налагането от страна на Турция на мерки за финансови ограничения срещу турските кипърци в зони под неин военен контрол, в нарушение на техните основни икономически и социални права; призовава делегациите на ЕС и на неговите държави членки да заклеймят тези продължаващи нарушения, да осъдят присъствието на турски войски и на заселници и да призоват за незабавно прекратяване на окупацията на кипърската територия от турската армия, както и на политиката, целяща да промени демографията на Република Кипър; подчертава, че тези нарушения представляват военни престъпления; осъжда преместването от страна на Турция на масовите гробове на изчезнали лица; призовава Турция да разреши достъп до всички военни зони и до архивите за сраженията с оглед на извършването на проверки във връзка с изчезналите лица;

 

12. отбелязва точката относно насърчаване на помирението и на определянето на отговорностите и в подкрепа на зачитането на правата на човека в Шри Ланка; припомня, че през март 2014 г. Съветът по правата на човека назначи комисия за разследване на нарушенията на правата на човека в Шри Ланка, и в частност по отношение на последните дни на гражданската война, по време на която бяха брутално убити 40 000 граждани (предимно тамили); счита, че едно истинско и независимо разследване, което има за цел да се подведат под наказателна отговорност извършителите, включително сред висшите военни чинове, е предпоставка за един истински процес на помирение в Шри Ланка; изразява дълбокото си неудовлетворение от факта, че публикуването на доклада, насрочено за март 2015 г., е отложено за края на 2015 г.; подчертава, че това недоволство се прибавя към недоволството на жертвите и на техните семейства, породено от липсата на ангажимент от страна на ООН и на правителствата на държавите – членки на ЕС, за разследване на тежките обвинения в геноцид и безнаказаност в Шри Ланка; позовава се в това отношение на масовите демонстрации в северната част на Шри Ланка и на други места с искане за незабавното публикуване на доклада и приканва Съвета по правата на човека да преразгледа своето решение; отбелязва ангажимента на новоизбраното правителство на Шри Ланка да сътрудничи на Съвета по правата на човека; настоява обаче това сътрудничество да бъде полезно и да допринася за процеса на помирение; подчертава необходимостта правителството на Шри Ланка да предприеме спешни мерки за прекратяване на милитаризацията в северната и източната част на острова, да освободи всички политически затворници и да премахне всички ограничения, включително забраните за пътуване и натиска върху политическите активисти, и да гарантира свободното упражняване на демократичните права;

 

13. отбелязва точката относно положението с правата на човека в Ирак предвид нарушенията, извършени от организацията, наречена „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и свързаните с нея групи; осъжда решително нападенията на тази организация срещу Ирак, Сирия и техните народи, изпълнението на екзекуции по бързата процедура, унищожението и насилието срещу цивилното население; изразява своята дълбока солидарност и поднася своите съболезнования на семействата на жертвите; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички заложници на терористичната групировка;

 

14. счита за особено важен доклада от дискусията относно правото на неприкосновеност на личния живот в ерата на цифровите технологии; изразява съжаление, че информационните и комуникационните технологии и услуги, и по-точно европейските, се използват в трети държави с цел нарушаване на правата на човека, включително чрез цензура и масово наблюдение; осъжда по същия начин масовото шпиониране на милиони хора от страна на Националната агенция за сигурност на Съединените щати (National Security Agency – NSA); изразява своята загриженост във връзка с разпространението на технологии за наблюдение и филтриране, които са нарастваща заплаха за активистите по правата на човека и често нарушават правото на неприкосновеност на личния живот; изисква тези съображения да бъдат взети под внимание при обсъждането на този въпрос от сесията;

 

Насърчаване и защита на всички права на човека – граждански, политически, икономически, социални и културни, в това число на правото на развитие

 

Икономически, социални и културни права

 

15. приветства значението, което се отделя на 28-ата сесия на Съвета по правата на човека на насърчаването и защитата на икономическите и социалните права и на въпроса за взаимозависимостта на правата на човека; подчертава отново необходимостта да се третират въпросите за икономическите, социалните, културните, гражданските и политическите права по равнопоставен начин; подчертава факта, че високият процент на безработица, увеличаването на бедността и социалната изолация, както и все по-трудният достъп до обществени услуги като здравеопазване, образование, жилищно настаняване, транспорт и култура на достъпна цена и влошаването на тяхното качество представляват значителни предизвикателства; отбелязва, че приватизацията и либерализацията допринесоха за влошаването на достъпа до някои от тези права, че тази тенденция трябва да бъде обърната и че по-доброто разпределение на благата, адекватните трудови възнаграждения и качествената заетост са важни начини за разрешаването на тези проблеми; отбелязва също така, че плановете за финансови ограничения, прилагани както в държавите – членки на ЕС, така и в други държави, в т.ч. под негов натиск, само изостриха неравенството и бедността;

 

16. подчертава също така, че включването на демокрацията (клаузи за правата на човека) в споразуменията за свободна търговия, подписани от Съюза с трети държави, се оказа неуспешно не само защото те едва са били спазвани, но и защото споразуменията за свободна търговия дори са довели до нарушения на икономическите и социалните права, до обедняване на съответните общности и до монополизиране на ресурсите от многонационалните дружества; счита, че освен тези клаузи е необходимо да се прилагат нови форми на сътрудничество, за да се улесни икономическото и социалното развитие на третите държави въз основа на потребностите на техните народи; счита, че освен въздействието на плановете за финансови ограничения върху правата на човека Съветът на ООН по правата на човека също би трябвало да се заеме с проучването и изобличаването на въздействията на актуалните споразумения за свободна търговия;

 

17. отбелязва, че през 2015 г., на Световния икономически форум, който се провежда през февруари всяка година в Давос, беше изтъкнато, че 1% от жителите на планетата притежават 48% от богатството срещу „само“ 44% през 2009 г., и беше подчертано, че прагът от 50% вероятно ще бъде надминат през 2016 г.; подчертава, че кризата потвърди опасностите на настоящата икономическа и политическа система и че тя увеличи и бездруго драматичните социални неравенства в полза на най-високите доходи, чието покачване е главозамайващо в сравнение със средните доходи; счита, че въпросът за разпределението на благата в света следва да бъде най-важният приоритет на 28-ата сесия на Съвета по правата на човека, доколкото то е основната пречка за упражняването на икономическите и социалните права, както и че делегациите на Съюза и на държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки за постигането на тази цел;

 

18. приветства значението, което се отдава на подходящите жилищни условия като съставен елемент от правото на задоволително жизнено равнище; отправя искане към делегациите на ЕС и на държавите членки да насърчават, като основно право, достъпа до качествени жилища за всички без дискриминация и да проучват въпроса за достъпа до жилища в рамките на Съюза (по-специално от началото на кризата и прилагането на мерките за финансови ограничения), за да се ангажират с разрешаването на този ендемичен проблем, който стана още по-тежък през последните години; отново потвърждава необходимостта от реквизиране на необитаваните жилища и от налагане на временна забрана за експулсиране с цел преодоляване на настоящата криза в някои държави членки;

 

19. приветства също така доклада относно „правото на прехрана“ и удължаването с три години на мандата на специалния докладчик с цел продължаване на работата по последиците от световната продоволствена криза върху упражняването на това право; подчертава, че държавите – членки на ООН, следва да насърчават в по-голяма степен достъпа до природни и жизненоважни ресурси, достъпа до земя, както и продоволствения суверенитет и продоволствената сигурност като инструменти за намаляване на бедността и безработицата; изразява съжаление, че значителен брой лица нямат или са загубили достъп до някои ресурси, включително основни блага като вода, поради монополизирането на тези ресурси от страна на предприятия или частноправни субекти, които евентуално се ползват от подкрепата на политическите органи на съответните държави, което предизвиква в частност недостиг на хранителни продукти и повишаване на цените им; призовава следователно делегациите на Съюза и на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да се сложи край на монополизирането на ресурсите, и по-специално на земите, най-вече от европейски предприятия, и да насърчават предложения в рамките на международните и регионалните форуми и конференции (Световната банка, СТО, Конференцията на ООН за търговия и развитие, МВФ, ОИСР и др.) за признаването на основните обществени блага и тяхното включване в специална конвенция на ООН; призовава също така Съюзът и неговите държави членки да подкрепят резолюция № 64/292 от 28 юли 2010 г. на Общото събрание на ООН за признаване на водата като основно право и да направят всичко, така че тя да се прилага и да е обвързваща;

 

20. подчертава значението на точката за въздействието на външния дълг и на другите свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека и е обезпокоен, че лихвите по държавния дълг понастоящем се отразяват на повечето държави и служат като претекст за изпълнението на планове за финансови ограничения, наричани „структурни планове за приспособяване“; отново заявява позицията си, по-специално в контекста на икономическа и социална криза, за опростяване на дълговете на държавите от третия свят, както и на държавите (и по-специално на държави – членки на ЕС), които са изправени пред най-големи затруднения, за да се избегне задълбочаването на кризата и да се гарантира ефективно упражняване на икономическите, социалните и културните права;

 

21. счита, че като се имат предвид отговорностите на Съюза и тези на някои от неговите държави членки за икономическата, социалната и политическата обстановка, довела до народните бунтове в държавите от т.нар. „Арабска пролет“, Европейският съюз е длъжен да помогне на институциите в тези държави да извършат одити на своите кредити, и по-специално на европейските кредити, за да се установи каква е незаконната част от тези дългове, които не са били в полза на населението; добавя, че Съюзът е длъжен също така да предприеме всички възможни действия, за да могат тези незаконни дългове да бъдат бързо анулирани; призовава отново Съюза и неговите държави членки да положат значителни допълнителни усилия с цел да се улесни възстановяването в разумен срок на незаконно присвоените от предишните режими активи на народите на държавите от Арабската пролет; изразява загриженост във връзка с приемствеността на насоките за партньорствата по отношение на водените по-рано обсъждания;

 

22. подчертава факта, че политиките на Съюза в областта на миграцията, както и подкрепата за недемократични режими под претекст за „добро управление“ и за споразумения за чисто икономическо партньорство подкопават правата на човека и самото доверие в Съюза в международен план; осъжда в този смисъл „процеса от Хартум“, предприет от италианското председателство на Съюза, и бъдещото изпълнение на инициатива относно миграционния път ЕС – Африкански рог, която предполага сътрудничество по-специално с еритрейския и суданския режим; призовава още веднъж държавите – членки на ЕС, да прилагат клаузите относно демокрацията и правата на човека във всички международни споразумения, независимо от техния характер, и да гарантират зачитането на правата на човека в собствените си вътрешни и външни политики; в противен случай позицията на Съюза в рамките на Съвета по правата на човека и на всеки друг международен форум по въпросите на правата на човека ще загуби от силата си;

 

Граждански и политически права

 

23. призовава всички държави да се борят срещу изтезанията, включително на територията на държавите членки; отправя искане към делегациите на Съюза и на държавите членки да включат в дискусиите относно изтезанията и другите форми на нечовешко, унизително наказание или третиране въпроса за забрана на търговията с продукти, които могат да служат за изтезания, в рамките на Европейския съюз и извън него;

 

24. подчертава, че е важно да продължи работата относно световните практики, свързани по-специално с тайните задържания в контекста на борбата с тероризма; призовава държавите – членки на ЕС, да предприемат адекватни последващи действия във връзка със съществуващите доклади, в съответствие с предишните позиции на Европейския парламент по въпроса, по-специално в неговите резолюции относно използването на европейски държави от ЦРУ за транспортиране, незаконно задържане и изтезаване на затворници; осъжда по същия начин системното използване на мъчения от Съединените щати във военната база в Гуантанамо; подчертава за пореден път неправомерността на тази база и призовава за незабавното ѝ затваряне и за връщането на цялата ѝ територия на Куба;

 

25. приканва делегациите на Съюза и на държавите членки отново да заявят позицията си срещу смъртното наказание, за премахването му навсякъде по света и за установяването на незабавен мораториум в държавите, в които то все още съществува; изразява безпокойство, че някои държави, които временно бяха прекратили изпълнението на смъртни присъди, отново започват да изпълняват екзекуции;

 

26. настоява, че е необходимо по време на тази сесия на Съвета по правата на човека да бъде обсъден въпросът за свободата на сдружаване и за борбата срещу всички видове репресии, включително убийствата на синдикалистите, на политическите и обществените активисти, на хората на изкуството и на защитниците на правата на човека;

 

27. отбелязва доклада относно свободата на религията и убежденията и припомня, че тази свобода предполага както правото да се изповядва вяра или не, така и правото да се популяризират и да се променят верските убеждения; подчертава отново своята обвързаност със секуларизма като основна характеристика на някои държави и култури, и определен като строго разделение между политическите и религиозните органи, което предполага отхвърляне на всяка религиозна намеса във функционирането на правителството и на всяка политическа намеса по религиозни въпроси освен ако не се касае за поддържане на правилата за сигурност и на обществения ред (в т.ч. зачитането на свободата на другите), и което гарантира на всички (вярващи, агностици или атеисти) една и съща свобода на съвестта, както и на публично изразяване на убежденията;

 

Права на народите и на отделни групи и лица

 

28. подчертава отново неотменимото право на народите на самоопределение и на избор на своята политическа, икономическа и социална ориентация без външна намеса; призовава Европейския съюз и неговите държави членки, по случай на 28-ата сесия на Съвета по правата на човека, да подкрепят решително това право вместо настоящите политики; отхвърля освен това налагането на санкции от Съюза и от Съединените щати на трети държави с цел да се защитават геополитическите и икономическите им интереси независимо от хуманитарната ситуация;

 

29. изразява отново загриженост във връзка с влошаването на положението на защитниците, активистите, организациите и институциите по правата на човека, както и на положението на журналистите, в различна форма и степен по света, включително в рамките на Съюза;

 

30. подчертава значението на зачитането на основните права на коренното население и на племената, както са определени в конвенция № 169 на МОТ; изразява дълбока загриженост във връзка с положението на народа мапуче и на коренното население в държави, като например Гватемала; осъжда репресиите срещу ръководители на коренното население и убийствата на синдикални ръководители и отправя искане Международната комисия на Обединените нации срещу безнаказаността в Гватемала да не се закрива през септември 2015 г.;

 

31. приветства значението, което се отдава на правата на детето по време на 28-ата сесия, и волята вследствие на приемането на резолюция 25/6 да се продължи с три години мандатът на специалния докладчик относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография; приветства също така факта, че Съветът е предвидил по време на 28-ата сесия един ден за разисквания, който в съответствие с резолюция 25/6 ще бъде посветен на въпроса „Към по-добро инвестиране в правата на детето“ и ще разгледа начините да се ускори международната дейност с цел прекратяване на насилието срещу децата;

 

32. призовава Съюза и неговите държави членки да работят с приоритет в полза на конкретни действия на Съвета по правата на човека, насочени към прекратяване на нарушенията на правата на човека, засягащи цивилни граждани, и по-специално жените и децата, при войни и въоръжени конфликти; призовава да се предприемат по-специално приоритетни действия за прекратяване на набирането на деца войници и за гарантиране на тяхната защита;

 

33. отхвърля употребата на понятието „отговорност за защита“, тъй като то представлява нарушение на международното право и не предлага достатъчна правна основа за обосноваване на едностранното използване на сила, в много случаи с цел смяна на политически режим; осъжда едностранната хипотеза за ролята на световен полицай, каквато си присвояват могъщите държави като Съединените щати или организации като НАТО; осъжда също т.нар. „селективни“ въздушни удари и въвеждането на чуждестранни военни сили по суша; осъжда опита на НАТО да изпълнява задачите по омиротворяване и стабилизиране, когато не може да бъде постигнат широк консенсус за провеждането им в рамките на Общото събрание на ООН; изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващия брой на случаи на набиране на деца и млади хора; припомня, че е необходимо да се защитават най-вече децата и жените, засегнати от въоръжените конфликти;

 

Взаимозависимост между правата на човека и тематичните въпроси, свързани с правата на човека

 

34. счита за изключително важна точката относно защитата на правата на човека и на основните свободи в борбата с тероризма; изразява силна загриженост във връзка с влошаването на положението с правата на човека и гражданските свободи под претекст, че се води борба с тероризма, и все по-често с високата престъпност, без тези понятия да бъдат ясно дефинирани, в т.ч. в рамките на Съюза или чрез отделни споразумения с някои държави, където правата на човека не се спазват; изразява по-специално загриженост във връзка с нарушаването в тази област на нормите относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

 

35. изразява съжаление, че международната общност все още не е започнала преговори за сключване на международно споразумение относно защитата на личните данни, за което Конвенция 108 на Съвета на Европа би могла да послужи като модел, и призовава делегациите на Съюза и на държавите членки да работят за изготвянето на такава рамка в сътрудничество с равностойните им органи в международен план;

 

36. осъжда отново широкото прибягване в областта на т.нар. политики за сигурност до частни военни и охранителни дружества, когато става въпрос за суверенни права, попадащи единствено в обхвата на правомощията на държавите, и призовава Европейския съюз и неговите държави членки да увеличат усилията за прекратяване на тези практики; счита, че в тази област и под отговорността на държавите частните военни и охранителни предприятия трябва да спазват правата на човека, особено в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот; счита следователно, че когато става въпрос за прехвърляне на задачи от областта на обществените услуги, както държавите, така и дружествата трябва да носят отговорност за нарушенията на правата на човека и на хуманитарното право, извършени от служителите на въпросните дружества;

 

37. изтъква освен това факта, че непълноценното регулиране, липсата на прозрачност и на контрол в областта на търговията с оръжия предизвикаха човешки страдания, подклаждаха въоръжените конфликти, нестабилността и корупцията, възпрепятстваха мирните процеси и доведоха до свалянето на демократично избрани правителства и до нарушаване на принципите на правовата държава, на правата на човека и на международното хуманитарно право; ето защо настоява въпросът да бъде разгледан в рамките на тази сесия;

 

38. счита по същия начин, че точката относно правата на човека и околната среда е изключително важна и че тя е неразривно свързана с правата на народите да разполагат със своите природни ресурси, със своите земи и с устойчива система на околната среда; счита следователно за особено важни ратификацията и прилагането от всички на процеса от Киото, както и на други международни конвенции, способстващи действителното упражняване на тези права;

 

Случаи, свързани с правата на човека, които изискват вниманието на Съвета

 

39. отбелязва решението на Съвета да удължи мандата на независимата международна анкетна комисия 25/23 за разследване на всички нарушения на международното право в областта на правата на човека, извършени след март 2011 г.; осъжда решително използването на химически оръжия срещу сирийското население; изразява съжаление относно неуспеха на конференцията „Женева ІІ“ и подчертава, че бъдещата съдба на Сирия категорично трябва да принадлежи на сирийския народ; подкрепя политическо решение на конфликта, договорено от самите сирийци, без каквото и да било външна намеса, което ще създаде условия за провеждането на приобщаващ национален диалог, целящ ефективно да се отговори на законните стремежи и съображения на сирийския народ за политически и демократични промени;

 

40. посочва, че положението с правата на човека в Иран продължава да се влошава; отбелязва, че репресиите срещу мирни демонстранти и дисиденти (включително студенти, представители на академичните среди, защитници на правата на човека), активист(к)и за правата на жените, юристи, журналисти, блогъри и религиозни служители е честа практика в тази страна; подчертава първостепенната роля, която международната общност трябва да изпълнява за гарантирането на мира; изразява сериозната си загриженост във връзка с постоянното влошаване на положението с правата на човека в Иран, нарастващия брой политически затворници и лица, лишени от свобода заради убежденията си, все така големия брой екзекуции, включително на непълнолетни, мъченията, несправедливите процеси и прекомерно високите суми за гаранция, както и сериозните ограничения на свободата на информация, на изразяване, на събрания, на религия, на образование и на движение; приветства решението на Съвета да удължи с една година мандата на специалния докладчик относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран;

 

41. признава продължаващите политически и граждански реформи на правата, които се провеждат в Мианмар/Бирма, но призовава органите да увеличат усилията си, по-конкретно като освободят политически затворници, и да водят неотложна борба срещу междуобщностното насилие; изразява дълбоката си загриженост по отношение на насилието в щата Ракхин, което е отдавнашно последствие от дискриминационните политики, провеждани по отношение на общността рохингия; приветства продължаването с още една година на мандата на специалния докладчик за правата на човека в Мианмар/Бирма;

 

42. изразява съжаление, че положението в Латинска Америка, и по-специално в Хондурас и в Парагвай, не беше включено в това обсъждане; настоява положението с правата на човека в Хондурас и в Парагвай след държавните преврати да бъде подложено на ефективен мониторинг и да се направи всичко възможно за възстановяването на демокрацията и принципите на правовата държава в тези страни; призовава делегациите на Съюза и на държавите членки да работят за осъждането на държавните преврати, да не признават de facto правителствата и да изискват виновните да бъдат подведени под съдебна отговорност; призовава също така да се проведе разследване на опитите за държавен преврат в други страни от Латинска Америка (като Еквадор или Венецуела) и да се изясни отговорността на всеки, включително на трети държави;

 

43. изразява също така съжаление, че въпросът за правата на човека в Мексико няма да се разглежда в рамките на тази сесия, а същевременно изчезванията и извънсъдебните екзекуции, включително и множество убийства на жени, са все по-често срещано явление и отговорността на съответните органи е доказана изразява изключителна загриженост във връзка с царящата безнаказаност в Мексико, където са изчезнали повече от 22 000 души, над половината от тях – през последните години, но където 98% от престъпленията остават ненаказани;осъжда криминализирането и репресиите срещу студенти, журналисти, социални активисти, селски лидери и профсъюзни дейци в тази страна, включително изчезването и убийствата;призовава на 28-ата сесия делегациите на Съюза и на държавите членки да подкрепят исканията на неправителствените организации службата на прокурора на Международния наказателен съд и Трибуналът в Хага да отделят особено внимание на престъпленията, извършвани в Мексико, и по целесъобразност, да започнат международно разследване;

44.изразява също така съжаление, че въпросът за правата на човека в Турция не е включен в дневния ред;изразява особена загриженост във връзка с влошаването на положението с демокрацията в тази страна и със засилването на репресиите срещу демократи, политически избраници и активисти, профсъюзни дейци, журналисти, защитници на правата на човека и творци;отбелязва, че тези репресии са насочени по-специално към кюрдите;призовава делегацията на Съюза да следи този дебат да бъде засегнат по време на 28-ата сесия на Съвета по правата на човека и да бъде предоставена недвусмислена подкрепа за възобновяването на дискусиите относно мирния процес;

45. призовава също така за разглеждане на въпроса относно Египет в някои ситуации, които изискват вниманието на Съвета;изразява дълбока загриженост относно широко разпространеното нарушаване на правата на човека в тази страна;изразява загриженост относно закона за ограничаване на демонстрациите и в това отношение призовава Египет да изпълнява международните си задължения в областта на правата на човека;припомня, че участието в мирни демонстрации или критиката срещу правителството не следва да бъдат основание за задържане или съдебно преследване;призовава египетските органи да прекратят всякакви актове на тормоз и репресия, включително на съдебно равнище, срещу активисти, журналисти, политически опоненти, защитници на правата на човека и профсъюзни дейци; изразява дълбока загриженост относно умишленото използване на масови присъди и смъртни наказания като инструмент за произволно и политическо преследване, използван от държавата с цел потискане на политическата опозиция;

46.изразява също така силна загриженост относно условията, при които рискуват да се проведат бъдещите избори, по-конкретно в Судан и Бурунди;припомня неотложната необходимост от постигането на систематичен широк консенсус между правителството, опозицията и гражданското общество по отношение на изборите и тяхната организация;призовава осигуряването на международна подкрепа за изборите да бъде обвързано със задължителните условия за зачитане на правата на човека, незабавно прекратяване на конфликтите, където това е необходимо, както и за провеждането на прозрачен, свободен и справедлив изборен процес;

Положението с правата на човека в Палестина и в другите окупирани арабски територии

47. приветства особеното внимание, което се отделя в контекста на 28-ата сесия на положението с правата на човека в Палестина и в другите окупирани арабски територии, по-специално във връзка с правото на палестинския народ на самоопределение и на създаване на независима и жизнеспособна държава в рамките на границите от 1967 г.;насърчава настоятелно делегацията на Съюза да осъди всички форми на колониализъм, по-конкретно в Палестина, както на Западния бряг, така и в Източен Йерусалим;

48. осъжда продължаващата в нарушение на международното право политика на разширяване на колониите и окупацията от страна на Израел на Западния бряг и в Източен Йерусалим;осъжда решително експулсирането на бедуинските общности от земите на техните предци в Негев и около Източен Йерусалим, както и политиката на разселване, водена от Израел спрямо бедуините;осъжда системното разрушаване на палестински домове като средство за масово наказание и колонизация; подчертава, че тази политика представлява присвояване на палестинската земя, лишаване от правото на ползване на земеделските земи и разрушаване на общностите;осъжда тази политика, насочена към унищожаване на възможностите за създаване на палестинска държава със столица Източен Йерусалим, в съответствие с резолюциите на ООН;изисква настоятелно от делегациите на държавите членки и на Съюза да осъдят тази израелска политика, да изискат нейното незабавно прекратяване и да вземат всички необходими за целта мерки;

49. припомня важността на доклада на ООН относно положението с правата на човека в палестинските територии, в който се осъжда фактът, че политиката на Израел на Западния бряг и в ивицата Газа изглежда води до апартейд поради систематичното потискане на палестинския народ и de facto принудителното отчуждаване на палестинските земи; осъжда също нарушаването от израелските сили на основните права на палестинците, както и етническото прочистване на Източен Йерусалим с опита на израелските органи да заселят с евреи град Йерусалим, с цел присвояването му;подчертава, че след шест години проучвания на място водещият проучването Ричард Фолк прави тревожни констатации относно положението на палестинците и осъжда решително израелската окупация;подчертава, че той предлага решение с цел да се накаже държавата за тези деяния:бойкот на нейните продукти;

50. приветства публикуването на доклада на Амнести интернешънъл за 2014/2015 г., в който се осъждат актовете на насилие, извършени от израелските войници на Западния бряг, и който припомня бруталната израелска окупация на палестинските територии;подчертава, че според различни доклади отношението на израелската армия към палестинците може да се сравни с военно престъпление;осъжда съучастието на представители на лекарското съсловие с израелската армия при малтретирането на палестинските затворници;

51. осъжда положението на палестинските затворници в израелските затвори; изисква от Държавата Израел незабавно да сложи край на практиките за масово лишаване от свобода, административното задържане, прехвърлянето на политически затворници извън окупираните територии, лишавайки ги от свиждания със семействата, малтретирането и мъченията, отказа на адекватно и уместно медицинско лечение, които съставляват явно нарушение на международното право;осъжда отново всички форми на изтезания и малтретиране;призовава Израел незабавно да гарантира придържането си към Конвенцията на ООН срещу изтезанията, по която е страна; осъжда задържането и малтретирането на деца и изисква незабавното освобождаване от затворите на децата и жените;осъжда отношението на израелските съдилища към децата;

52. осъжда положението на палестинските затворници и призовава за тяхното освобождаване;припомня своята резолюция от 14 март 2013 г., в която израелското правителство се призовава да зачита правата на палестинските затворници и да опазва тяхното здраве и техния живот;изразява загрижеността си във връзка със съдбата на палестинските затворници, които са задържани, без да им бъде повдигнато обвинение;подчертава, че срещу тези задържани лица следва да бъде повдигнато обвинение и да бъде образувано съдебно производство, като в тази рамка им бъдат предоставени съдебни гаранции в съответствие с международните стандарти, или те да бъдат освободени незабавно; изразява силното си безпокойство във връзка със здравословното състояние на задържаните палестинци, провеждащи продължителна гладна стачка, и призовава Израел да предостави на провеждащите гладна стачка неограничен достъп до подходящи медицински грижи;

53. изисква налагането на оръжейно ембарго спрямо Държавата Израел предвид нарушенията на правата на човека;изисква от Съюза и от неговите държави членки да преустановят всякакво сътрудничество с Израел в рамките на Европейската агенция по отбрана (ЕАО) и програма „Хоризонт 2020“;осъжда нападението, предприето от Израел през юли и август 2014 г., както и многобройните военни престъпления срещу населението в ивицата Газа;призовава за незабавно прекратяване на обсадата на ивицата Газа;

54. изразява съжаление, че въпросът за Западна Сахара не е включен в дневния ред на 28-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека;подчертава отново, че конфликтът в Западна Сахара е въпрос на деколонизация и че съгласно международното право Кралство Мароко няма никакъв суверенитет над Западна Сахара и се разглежда като окупационна сила;осъжда продължаващите нарушения на правата на човека на сахравите и призовава за зачитане на основните права на народа на Западна Сахара, включително свободата на сдружаване, свободата на словото и правото на демонстрации;изисква незабавното освобождаване на всички политически затворници сахрави;подчертава необходимостта от международен мониторинг на положението с правата на човека в Западна Сахара;призовава Мароко и Фронта Полисарио да продължат преговорите за мирно и трайно разрешаване на конфликта в Западна Сахара и потвърждава отново правото на сахравите на самоопределение, за което следва да бъде взето решение чрез демократичен референдум в съответствие с резолюции 34/37 и 35/19 на Организацията на обединените нации;

Расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост – проследяване и прилагане на декларацията и програмата за действие от Дърбан

55. приветства значението, което се отдава на тези въпроси при провеждането на 28-ата сесия на Съвета по правата на човека;осъжда отново насилието по расистки, антисемитски, хомофобски и ксенофобски подбуди, насочено срещу мигрантите, което достигна тревожни нива в някои държави членки, при липсата на категорични действия от страна на органите на властта;изразява голяма загриженост във връзка с все по-честите изказвания, подбуждащи към омраза и заклеймяване на малцинствата и определени групи от хора, както и все по-голямото им влияние в средствата за масова информация и множество политически движения и партии, като този феномен се наблюдава и на най-високо равнище на политическа отговорност в някои държави членки, което доведе по-специално до приемането на рестриктивно законодателство;

56. изразява съжаление, че въпросът за дискриминацията на жените няма да бъде разглеждан като специална точка по време на конференцията;подчертава, че универсалният достъп до здравеопазване и услуги за репродуктивно здраве трябва да остане политически приоритет, включително свободният достъп до сексуално образование, до противозачатъчни средства и до право на аборт;подчертава, че изкореняването на насилието спрямо жените и момичетата, както и борбата срещу сексуалната експлоатация и трафика на хора, трябва да бъдат заложени като приоритет и да бъдат насочени към постигането на равенство между жените и мъжете изисква следователно от Съвета на ООН по правата на човека и от международната общност да приложат процесите „МКНР+20“, „Пекин+20“ и „Рио+20“;подчертава също така важността за държавите – членки на Съюза, да приложат препоръките на Съвета по правата на човека от 2002 г. относно международната защита по отношение на наказателно преследване, свързано с пола, по-специално в рамките на имиграционните политики;

57. изразява съжаление също така, че въпросите относно правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица няма да бъдат разглеждани на конференцията; осъжда насилието и дискриминацията, на които са подложени лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица по света; осъжда по-специално насилствената стерилизация на транссексуални лица, която все още се извършва в редица държави, включително в рамките на Съюза, и призовава за незабавно прекратяване на това нарушение на правата на човека; приканва международната общност да обсъди начините за адаптация на семейното право към промяната на днешните семейни модели и форми, в т.ч. възможността за сключване на брак и осиновяване на деца от лица от същия пол; подчертава, че лесбийките често страдат от дискриминация на няколко основания (като жени и като лесбийки) и че действията в подкрепа на равенството за лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица трябва да се съпровождат от действия за равенството на жените и момичетата, така че да се постигне равенство и недискриминация;

58. изразява загриженост във връзка с увеличаващия се напоследък брой закони, практики и актове на насилие спрямо лица въз основа на тяхната сексуална ориентация и техния пол; насърчава засилено наблюдение на положението в Нигерия и Гамбия, където наскоро въведените закони срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица застрашават живота на сексуалните малцинства; изразява дълбоката си загриженост относно т.нар. „закони срещу пропагандирането“, които ограничават свободата на изразяване и събрания в Русия и Литва, или законите, които понастоящем се разглеждат от парламента на Киргизстан; приветства резолюцията на Съвета по правата на човека относно борбата срещу насилието и дискриминацията, основани на сексуална ориентация и полова идентичност, приета на 26 септември 2014 г.; изразява съжаление във връзка с резолюцията, приета от Съвета по правата на човека на 26 юни 2014 г., относно закрилата на семейството, която рискува да наруши принципа на универсалност и неделимост на правата на човека; потвърждава своята подкрепа за продължаване на работата на Върховния комисар за правата на човека за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, по-специално чрез декларации, доклади и кампанията за свобода и равенство; насърчава Службата на върховния комисар на ООН да продължи да се бори срещу дискриминационните закони и практики;

Техническа подкрепа и укрепване на капацитета

59. отбелязва точката относно техническото сътрудничество в областта на правата на човека в Афганистан;призовава делегациите на Съюза и на неговите държави членки да заклеймят факта, че окупацията на Афганистан от НАТО само влоши положението с правата на човека в тази страна; призовава Съвета по правата на човека да работи за започването на разследване под егидата на ООН и за образуването на съдебно производство за военни престъпления, жестокости и убийства на цивилни граждани, извършени в Ирак и в Афганистан, в рамките на правомощията на Международния наказателен съд;

60. отбелязва също така точката относно техническата помощ за Либия в областта на правата на човека; осъжда отново военната намеса в Либия, извършена под егидата на НАТО, и подчертава, че вместо да се стабилизира, положението изглежда се влошава след „официалния край“ на войната, водейки до разделяне на страната, неспособност на държавата да спре насилието, увеличаване на расистките престъпления, липса на справедливост и демокрация; изразява желание Съветът по правата на човека да има възможност да проведе независимо и безпристрастно разследване във връзка с положението с правата на човека в тази страна, като разкрие отговорността на всички сили, участвали в конфликта; изисква незабавното прекратяване на сътрудничеството между мисията EUROBAM за подпомагане на контрола на границите и либийските органи, тъй като тази мисия обучава военните и полицейските сили и им предоставя високотехнологично оборудване за възпиране на заминаването на мигранти и бежанци от една държава, която се намира в състояние на повсеместна партизанска война и в която закрилата на правата на мигрантите и бежанците не е осигурена; призовава за незабавното провеждане на координирани действия за подпомагане на гражданското общество и на държавните органи с цел създаване на национална система за предоставяне на убежище и прием на мигранти при зачитане на правата на лицата, търсещи убежище, бежанците и мигрантите;

61. отбелязва точката относно техническата помощ и укрепването на капацитета в областта на правата на човека в Южен Судан; изразява дълбоката си загриженост относно настоящия конфликт, който води до жертви сред цивилното население и до насилствено набиране на деца за войници; призовава за незабавно прекратяване на огъня между двете страни в конфликта и изразява подкрепата си за неутрално посредничество, което да създаде условия за постигането на споразумение във възможно най-кратки срокове; изразява подкрепата си за призива на гражданското общество за намиране на мирно политическо решение; призовава за политическо, ненасилствено разрешаване на вътрешните спорове и за разоръжаване и разпускане на милициите; призовава за увеличаване на хуманитарната помощ, предоставяна на цивилното население, блокирано от сраженията, и на лицата, които бягат от района; настоятелно призовава двете страни да предоставят пълен достъп на агенциите на ООН, които осигуряват такава помощ; призовава Съюза и неговите държави членки да увеличат финансирането за съседните държави, за да им помогнат да се справят с прииждащите на тяхна територия бежанци; призовава Съюза и неговите държави членки да отворят границите си за бежанците, бягащи от кризата в Южен Судан;

62. отбелязва точката относно укрепването на капацитета и техническото сътрудничество с Кот д'Ивоар в областта на правата на човека; счита също така, че следва да се пристъпи към обективна и безпристрастна оценка на развитието на положението с правата на човека в тази държава, по-специално след окупацията ѝ от френската армия;

63. приветства специалното внимание, обърнато на Хаити по време на 28-ата сесия на Съвета по правата на човека; изразява съжаление във връзка с все така драматичното хуманитарно положение в страната и с факта, че все още не са възстановени щетите, причинени от ураганите през 2010 г.; подчертава, че положението на крайна бедност в страната задълбочи опустошителните последици от природните бедствия, причинявайки най-тежката хуманитарна криза от десетилетия насам; осъжда отново наложения на страната от Франция и от международните институции (на първо място сред които е Международният валутен фонд) дълг и огромните разходи за неговото обслужване, които са причина за нейното слабо развитие; приветства международната солидарност за подпомагането на Хаити и на първо място регионалната солидарност, изразяваща се по-специално в изпращането от Куба на лекари и специализиран персонал, които лекуваха десетки хиляди хора срещу холерата, във финансовата помощ от хуманитарния фонд ALBA за Хаити, във все така предоставяната енергийна помощ посредством „Petrocaribe“, в изготвянето на специален план за директно захранване с гориво на превозните средства за осигуряване на хуманитарна помощ, в селскостопански инициативи за доставка на храни и производствени планове, както и в кампанията за повторно залесяване; изисква разследване на факта, че някои помощи, включително помощта от Европейския съюз, може въобще да не са стигнали до Хаити, както и проучване на ефикасността на мрежата за разпределяне на помощите; отправя искане също така за отчет на реално предоставените помощи;

64. отбелязва решението на Съвета да удължи с една година мандата на независимия експерт по положението с правата на човека в Мали с оглед подпомагане на правителството на Мали в действията му за насърчаване и защита на правата на човека, както и да поиска от този независим експерт да му докладва по време на неговата 28-а сесия; настоява да бъде направена пълна оценка на жестокостите и престъпленията, извършени в Мали от всички присъстващи там сили; призовава делегациите на Съюза и на държавите членки да се ангажират с насърчаването на мирни решения на конфликта, вместо с осъществяването на едностранни военни намеси, какъвто беше случаят в Мали;

65. приветства подновяването с една година на мандата на независимия експерт по положението с правата на човека в Централноафриканската република; изразява съжаление във връзка с хуманитарното положение и положението с правата на човека в Централноафриканската република от началото на френската интервенция през декември 2013 г.; осъжда безбройните злоупотреби, засягащи цялото население, и по-специално жените и децата; изразява съжаление във връзка с разселването на населението и санитарно-хигиенните условия; призовава международната общност и донорите да подкрепят в по-голяма степен хуманитарната помощ;

o

o o

66. възлага на делегацията на ЕП, която ще присъства на 28-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, да представи позициите, изразени в настоящата резолюция, приканва делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека за своето посещение и счита за целесъобразно да продължава да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека;

67. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник председател на Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 69-ото Общо събрание на ООН, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, Върховния комисар на ООН за правата на човека, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.

Правна информация - Политика за поверителност