ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.
4.3.2015 - (2015/2572(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника на дейността
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Лаура Аджеа, Роландас Паксас, Джулия Мои, Валентинас Мазуронис от името на групата EFDD
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0228/2015
B8‑0231/2015
Резолюция на Европейския парламент относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.
(2015/2572 (RSP)
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях, включително Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,
– като взе предвид резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта и Хартата на основните права на ЕС,
– като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети на 25 юни 2012 г.,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека,
– като взе предвид предишните си резолюции относно нарушаването на правата на човека, включително своите извънредни резолюции по тези въпроси,
– като взе предвид своята резолюция от… относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област[1],
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 9 февруари 2015 г. относно приоритетите на ЕС във форумите на ООН по правата на човека,
– като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид предстоящата 28-а сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която ще се състои от 2 до 27 март 2015 г.,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на всеобщия характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост;
Б. като има предвид, че правата на човека са присъщи на всички хора, независимо от тяхната националност, раса, пол, етнически произход, религия или друг статус, и като има предвид, че зачитането на тези права е залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, както и в последващите ги международни конвенции, декларации и резолюции относно правата на човека;
В. като има предвид, че всички права на човека — било то граждански, политически, икономически, социални или културни — са неделими, взаимосвързани и взаимозависими, и като има предвид, че лишаването от което и да било от тези права оказва пряко и неблагоприятно въздействие върху останалите;
Г. като има предвид, че незачитането на правата на човека и липсата на легитимно демократично участие води до нестабилност, нефункциониращи държави, хуманитарни кризи и въоръжени конфликти;
Д. като има предвид, че дейността на Съюза в неговите отношения с трети държави се ръководи от член 21 от Договора от Лисабон, в който се утвърждават универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи и са предвидени зачитането на човешкото достойнство, спазването на принципите на равенство и солидарност, както и на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;
Е. като има предвид, че всички държави имат задължение да спазват основните права на съответното си население и задължение да предприемат конкретни действия, за да се способства спазването на тези права на национално равнище, както и да си сътрудничат на международно равнище с оглед на премахването на пречките за упражняването на правата на човека във всички области;
Ж. като има предвид, че редовните сесии на Съвета на ООН по правата на човека, назначаването на специални докладчици, механизмът за универсален периодичен преглед и специалните процедури, насочени или към положението в дадена страна или към тематични въпроси, допринасят за насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;
З. като има предвид, че за съжаление някои от настоящите членове на Съвета по правата на човека на ООН са известни като извършители на някои от най-тежките нарушения на правата на човека и до момента не са демонстрирали воля за сътрудничество със специалните процедури на ООН и за спазване на техните изисквания за докладване пред органите на ООН по договорите за правата на човека;
Съвет на ООН по правата на човека
1. приветства приоритетите на ЕС за предстоящата 28-ма редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека, посочени в заключенията на Съвета от 9 февруари 2015 г.;
2. приветства назначаването на посланик Йоахим Рюкер като председател на Съвета на ООН по правата на човека за 2015 г.;
3. поздравява Зейд Раад ал Хюсейн за назначаването му за върховен комисар на ООН за правата на човека и отново изразява най-решителна подкрепа за неговите усилия и мандат;
4. приветства присъствието на Федерика Могерини, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), на срещата на високо равнище на Съвета на ООН по правата на човека, тъй като то изпраща правилния сигнал за силната ангажираност на ЕС към многостранната система в областта на правата на човека;
5. приветства годишния доклад на върховния комисар на ООН за правата на човека до Общото събрание на ООН, който обхваща периода от декември 2013 г. до ноември 2014 г., и изразява пълната си подкрепа за независимостта и целостта на неговия мандат; подчертава, че е важно да се защитава тази независимост, за да се гарантира, че върховният комисар на ООН за правата на човека може да продължи да изпълнява задачата си ефективно и безпристрастно; отново заявява, че дейността на върховния комисар на ООН за правата на човека трябва да бъде подобаващо финансирана;
6. припомня ангажимента на Европейския парламент и на неговата подкомисия по правата на човека за оказване на подкрепа за една силна многостранна система в областта на правата на човека под егидата на ООН, която включва Третия комитет на Общото събрание на ООН, Съвета по правата на човека и Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, както и работата на съответните специализирани агенции на ООН, например Международната организация на труда (МОТ), и специалните процедури на ООН;
7. насърчава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), по-специално чрез делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева, да подобри съгласуваността на действията на ЕС посредством своевременни и конкретни консултации с цел съгласувано представяне на позицията на ЕС; отново потвърждава значението на интегрирането на работата, която се върши в Ню Йорк и Женева в контекста на Общото събрание на ООН, на Третия комитет и на Съвета на ООН по правата на човека, в съответните вътрешни и външни дейности на ЕС, за да се гарантира съгласуваност;
8. изразява отново своята подкрепа за механизма на универсалния периодичен преглед (УПП) и високата си оценка за неговата ценна работа и призовава държавите членки активно да подготвят своите универсални периодични прегледи, включително чрез ангажиране на гражданското общество, да участват в интерактивния диалог в рамките на сесията за УПП, да изпълняват препоръките на УПП и да предприемат конкретни мерки за подобряване и поддържане на изпълнението на своите задължения в областта на правата на човека;
9. призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да предприемат мерки във връзка с препоръките от УПП във всички области на политически диалог на ЕС със съответните държави, за да се търсят начини за оказване на подкрепа на тези държави при изпълнението на препоръките;
10. отново изразява подкрепа за специалните процедури и независимия статус на мандатоносителите, който им позволява да изпълняват своите функции при пълна безпристрастност, и призовава всички държави да съдействат на тези процедури;
11. счита, че е важно да се изпращат парламентарни делегации на сесиите на Съвета на ООН по правата на човека и на другите свързани с темата сесии на Общото събрание на ООН;
12. изразява съжаление предвид факта, че възможностите за взаимодействие между гражданското общество и Съвета на ООН по правата на човека намаляват и че на неправителствените организации (НПО) се предлагат все по-малко възможности да вземат думата на тези сесии; настоятелно призовава ЕС и Съвета на ООН по правата на човека да гарантират, че на представителите на гражданското общество е предоставена възможността да вземат възможно най-активно участие в 28-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, както и в процеса на универсален периодичен преглед и в други механизми на ООН в областта на правата на човека, без да се страхуват от репресии при завръщането в родните си страни;
Граждански и политически права
13. отново заявява, че свободата на изразяване, която представлява крайъгълен камък на всяко свободно и демократично общество, е основно право на всеки човек; решително осъжда убийството във Франция през януари 2015 г. на 12 души, включително карикатуристи от в. „Шарли ебдо“, и на четирима души в кашерен супермаркет, заедно с убийството на филмов режисьор и охранител на синагога в Копенхаген, от терористи, непризнаващи свободата на словото и на религията;
14. осъжда използването на религията от екстремистки и джихадистки групи във всички държави, и по-специално Сирия, Ирак, Либия, Мианмар, Нигерия и Централна Африка, чиито дейности включват въоръжени и бомбени атаки, самоубийствени атентати, отвличания и други актове на насилие, с които тероризират населението; счита, че борбата срещу тероризма изисква действия за преодоляване на неговите първопричини, които включват социално изключване, политическа маргинализация и неравенство; призовава за полагане на повече усилия за защита на правата на хората, принадлежащи към религиозни малцинства;
15. изразява загриженост относно всички ограничения на свободата на събиране и сдружаване, включително забраните на организации на гражданското общество, агресивното използване на законите, инкриминиращи клеветата, и други рестриктивни закони, прекомерните изисквания за регистрация и отчетност и прекалено рестриктивните правила за чуждестранно финансиране и отново заявява, че свободата на сдружаване и на мирни събирания са основни елементи на правата на човека;
16. призовава всички правителства да насърчават и подкрепят организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, както и да им позволят да извършват своята дейност без страх, репресии или сплашване, да си сътрудничат със Съвета на ООН по правата на човека и с механизма за универсален периодичен преглед, както и да се гарантира, че от държавите, отговорни за репресии срещу активисти в областта на правата на човека, се търси отговорност, особено за смъртоносни репресии, подобни на тези, които през март 2014 г. доведоха до смъртта на активиста за правата на човека Као Шунли в Китай при опит да се качи на борда на самолет, за да присъства на заседанието на Съвета на ООН по правата на човека в Женева през септември 2013 г.;
17. отново категорично осъжда използването на смъртното наказание и решително подкрепя мораториума върху него, тъй като това е стъпка към премахването му;
18. отново посочва значението на борбата срещу изтезанията и други форми на малтретиране, както и на факта, че ЕС е поел ангажимент да отдаде приоритет на този въпрос, включително по отношение на децата, и да улеснява работата на специалния докладчик на ООН за изтезанията; настоятелно призовава ЕСВД, Комисията и държавите – членки на ЕС да демонстрират общия си ангажимент за премахване на изтезанията и за подкрепа на жертвите, най-вече като, в зависимост от случая, продължат или започнат да правят вноски в Доброволния фонд на ООН за жертвите на изтезания и в Специалния фонд, създаден с Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията;
19. изразява загриженост относно продължаващата и широко разпространена дискриминация срещу мигрантите и нарушаването на техните права, включително на търсещите убежище лица и на бежанците; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят работата на специалния докладчик на ООН за правата на човека на мигрантите, а също и да прилагат неговите препоръки; призовава правителствата да зачитат правата на човека и неотменимото човешко достойнство на мигрантите, да сложат край на произволните арести и задържане и – с цел да се избегне прекомерното задържане на незаконни мигранти – да преразгледат сроковете на задържане, когато е необходимо, и да използват алтернативи на задържането; призовава правителствата да спазват при всички обстоятелства принципа на забрана за връщане и да изпълняват изцяло международните си правни задължения по отношение на експулсирането на мигранти; призовава държавите, ако все още не са направили това, да въведат системи и процедури за гарантиране на пълното спазване на задълженията им съгласно международното право в областта на правата на човека от страна на всички техни програми и институции в областта на миграцията;
20. подкрепя актуалния доклад на специалния докладчик на Съвета на ООН за правата на човека и неговите заключения относно съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаните с тях прояви на нетърпимост; призовава ЕС и неговите държави членки да прилагат препоръките на специалния докладчик във вътрешната си политика за борба срещу разпространението на расова, етническа и ксенофобска омраза и подбуждането към омраза по интернет и чрез мрежите на социалните медии чрез предприемането на подходящи законодателни мерки, при пълно зачитане на другите основни права, като например свободата на изразяване и на мнение;
21. признава, че бързото развитие на информационните и комуникационните технологии преобрази средата за упражняване на свободата на изразяване в целия свят, като създаде както значителни предимства, така и поводи за сериозно безпокойство; приветства, в този контекст, приемането от Съвета през май 2014 г. на Насоки на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и осъжда всички ограничения в областта на цифровите комуникации, включително тези, които са насочени срещу представители на гражданското общество; отново изтъква, че е необходимо да се обърне специално внимание на правата на журналистите и на авторите на блогове;
22. насърчава Съвета на ООН по правата на човека да продължи разискванията относно правото на неприкосновеност на личния живот и за тази цел да назначи специален докладчик на ООН за правото на неприкосновеност на личния живот, особено в контекста на цифровите комуникации;
Социални и икономически права
23. отбелязва факта, че програмата на ООН за развитие за периода след 2015 г. за Целите на хилядолетието за развитие включва целта за премахване на бедността до 2030 г. посредством цялостен подход към икономическите, социалните и екологичните въпроси; приветства обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН, предхождащ специалната среща на високо равнище на ООН относно програмата за целите за устойчиво развитие за периода след 2015 г.; подкрепя призивите на генералния секретар на ООН за подход, основаващ се на правата и потребностите на гражданите, за да се сложи край на бедността;
24. счита, че е важно да се предприемат мерки във връзка с нарастващите и достигащи крайности неравенства с цел борба с бедността като цяло и насърчаване на социалните и икономическите права, като се улесни достъпът по-специално до храна, вода, образование, здравеопазване и подходящо жилищно настаняване; изтъква, в този контекст, задълбочаващия се проблем със заграбването на земя, във връзка с който трябва да се предприемат мерки;
25. счита, че корупцията, отклонението от данъчно облагане, лошото управление на обществените блага и липсата на отчетност допринасят за нарушаването на правата на гражданите, тъй като чрез тях се отклоняват средства от инвестиции в така необходимите обществени услуги като образование, основни здравни услуги и друга социална инфраструктура, в резултат на което се запазва бедността на населението; припомня, че по силата на Международния пакт за икономически, социални и културни права правителствата имат задължение да зачитат правата на своите граждани чрез предоставяне на подходящи ресурси; в тази връзка подчертава, че особено внимание следва да се обърне на закрилата на защитниците на правата на човека, които работят за насърчаването на икономическите, социалните и културните права;
26. отново призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят определянето на специален докладчик на ООН по въпросите на финансовите престъпления, корупцията и правата на човека;
Стопанска дейност и права на човека
27. решително подкрепя ефективното и всеобхватно разпространение и прилагане на Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека в рамките на ЕС и извън него; призовава всички заинтересовани страни да играят активна роля в рамките на 11-ото заседание на работната група на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия и да подкрепят усилията за привеждане на техните политики в съответствие с ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, както и с Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; отново отправя искане към Комисията да докладва до края на 2015 г. относно прилагането на Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека от страна на държавите – членки на ЕС;
28. изисква от Комисията и ЕСВД да насърчават делегациите на ЕС по света да взаимодействат с предприятия от ЕС с цел да се насърчава зачитането на правата на човека, както и да се гарантира, че стопанската дейност и правата на човека са включени сред централните теми в покани за представяне на предложения на местно равнище по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); призовава ЕС и неговите държави членки да се включат в набиращия скорост дебат относно правно обвързващ международен инструмент за стопанската дейност и правата на човека в рамките на системата на ООН;
Права на жените
29. отново потвърждава своята подкрепа за Пекинската декларация и платформа за действие на ООН, приети през 1995 г.; приветства цялостния преглед на Пекинската декларация по повод на 20-та годишнина от Четвъртата световна конференция за жените и 15 години след приемането на резолюцията на ООН относно насилието срещу жените; счита, че прегледът представлява добра възможност за оценка и определяне на напредъка и ограниченията с оглед на преодоляването на неравнопоставеността между половете и допълнително насърчаване на равенството между половете посредством конкретни мерки;
30. отбелязва, че въпреки осъществения досега напредък в постигането на равенство между половете и подобряването на възможностите за жените, жените продължават да бъдат жертви на сексуално насилие и масово изнасилване в зоните на въоръжени конфликти, а броят на жените, които умират всеки ден в резултат на домашно насилие е абсолютно потресаващ; призовава всички правителства да предприемат конкретни стъпки за борба с насилието срещу жените във всичките му форми и отново отправя своя призив към ЕС и всички негови държави членки да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените;
31. отбелязва, че интегрирането на принципа на равенство между половете, който включва реорганизация, подобряване, развитие и оценка на политиките с цел да се гарантира, че подходът за равни възможности е включен във всички политики – на всички равнища и на всички етапи – от лицата, обичайно участващи в изготвянето на политиките, е важно средство за постигане на равенство между половете;
Права на децата
32. изразява загриженост, че макар да е постигнат напредък след приемането на Конвенцията за правата на детето през 1989 г., най-малко 58 милиона деца, по-специално момичета, деца от бедни семейства, деца с увреждания и деца в зони на конфликт, не посещават училище, както и че много деца все още страдат от болести, които лесно могат да бъдат предотвратени, а други полагат детски труд;
33. призовава всички държави да поемат ангажимент за премахване на най-тежките форми на детски труд, съгласно определението в член 3 от Конвенция № 182 на МОТ, които включват робството и трафика на деца, детската проституция и опасни дейности, които се отразяват негативно на физическото и психическото здраве на детето;
34. припомня, че едно от основните задължения на държавата е да предостави на всички деца образование чрез осигуряване на повече възможности, създаване на подходящи институции и преодоляване на структурните причини за основните пречки за всеобщо начално образование, включително дела на преждевременно напускащите училище, който остава основна пречка за всеобщото начално образование;
35. призовава за адекватно финансиране от ЕС на програми за демобилизиране и реинтеграция на деца, свързани с въоръжени конфликти, и за деца – бивши войници; припомня решителната си подкрепа за кампанията „Деца, а не войници“, изразена по време на изслушването по същата тема, проведено в подкомисията по правата на човека на 3 декември 2014 г.; приветства годишните доклади, представени от специалния представител на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти и специалния представител на ООН по въпросите на насилието срещу деца, заедно с доклада на специалния докладчик относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография;
Изменение на климата и права на човека
36. подчертава, че въздействието на изменението на климата върху уязвимите групи и лица е силно, особено в страните с ниски доходи и в крайбрежни и ниско разположени островни държави, в които липсват икономически ресурси за адаптиране към сериозните промени в околната среда;
37. приветства факта, че Съветът на ООН по правата на човека отчита, че промените в околната среда оказват неблагоприятно въздействие върху средствата за препитание на населението и са пречки за осъществяването на основните, международно признати права на човека; поради тази причина настоятелно призовава държавите – участници в предстоящата конференция по изменението на климата в Париж през 2015 г. да приемат спешни амбициозни мерки за смекчаване на последиците и приспособяване към изменението на климата;
Борба срещу безнаказаността и Международен наказателен съд (МНС)
38. отново изразява пълната си подкрепа за работата на МНС в изпълнение на неговата задача за прекратяване на безнаказаността на извършителите на най-тежките престъпления, които предизвикват тревога в международната общност, и за въздаване на правосъдие за жертвите на военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид; продължава да следи внимателно за евентуални опити за подкопаване на легитимността или независимостта на МНС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с МНС и да му предоставят силна дипломатическа, политическа и финансова подкрепа, включително в ООН; призовава ЕС, неговите държави членки, както и неговите специални представители активно да поддържат МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността за престъпления по Римския статут;
Коренно население
39. призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да подкрепят преразглеждането на мандата на експертния механизъм по правата на коренното население, в съответствие със заключителния документ на Световната конференция по въпросите на коренното население (Резолюция на Общото събрание на ООН 69/2), с цел наблюдение, оценка и подобряване на изпълнението на Декларацията на ООН за правата на коренното население; настоятелно призовава държавите членки да изискат от всички мандатоносители по специалните процедури да обърнат особено внимание на проблемите, засягащи жени и момичета от коренното население, и систематично да съобщават тези проблеми на Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки активно да подкрепят развитието на всеобхватния план за действие относно коренното население, както бе поискано от Общото събрание на ООН в неговата резолюция от септември 2014 г., особено по отношение на организирането на редовни консултации с коренното население като част от този процес;
Международни културни и спортни мероприятия и права на човека
40. осъжда зачестяващата практика авторитарни държави да поемат домакинството на големи спортни или културни мероприятия с цел да засилят международната си легитимност, докато продължават да потискат вътрешните разногласия; призовава ЕС и неговите държави членки активно да повдигат този въпрос, включително в Съвета на ООН по правата на човека, както и да започнат диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно практическите правила за участието им в подобни прояви, включително по отношение на първите Европейски игри в Баку през 2015 г. и Световното първенство по футбол на ФИФА през 2018 г. в Русия;
Интегриране на въпросите за правата на човека от страна на ЕС
41. призовава ЕС да насърчи универсалността и неделимостта на правата на човека, включително гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, в съответствие с член 21 от Договора от Лисабон и Общите разпоредби относно външната дейност на Съюза, установени в Договора за Европейския съюз;
42. призовава ЕС, неговите държави членки, Европейската комисия и ЕСВД да включат правата на човека във всички области на тяхната външна политика с трети държави; подчертава също така, че политиката на ЕС в областта на правата на човека трябва да гарантира съгласуваността на неговите вътрешни и външни политики, в съответствие със задължението съгласно Договора за ЕС, и да избягва двойните стандарти, когато става въпрос за зачитането на правата на човека;
43. призовава ЕС да приеме основан на правата подход и да включи зачитането на правата на човека в областта на търговията, инвестициите и сътрудничеството за развитие, както и в своята обща политика за сигурност и отбрана;
Приоритети на ЕС по въпроси, свързани с отделни държави
Украйна
44. изразява сериозната си загриженост относно продължаващата ескалация на насилието и въоръжения конфликт в отцепническите югоизточни региони; осъжда широкомащабните нарушения на правата на човека, извършвани от всички страни в конфликта, и изразява пълна подкрепа за мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна и специалната мисия на ОССЕ за наблюдение в Украйна; продължава да бъде загрижен относно дискриминацията и широко разпространените нарушения на правата на човека, извършвани срещу местното население на Украйна;
Корейска народнодемократична република (КНДР)
45. приветства планираното удължаване на мандата на специалния докладчик за положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република (КНДР); приветства също така резолюцията на Общото събрание на ООН, която насърчава Съвета за сигурност на ООН да предприеме подходящи действия, за да се гарантира отговорност, включително чрез разглеждане на възможността за сезиране на МНС относно положението в КНДР;
Иран
46. приветства резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека, приета през март 2014 г., относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран и удължаването на мандата на специалния докладчик, и призовава Иран да разреши на специалния докладчик на ООН да влезе в страната като изключително важен показател за готовността си да предприеме стъпки в посока към започване на диалог относно правата на човека; осъжда отново смъртното наказание в Иран и големия брой на екзекуциите; подкрепя съвместната декларация от август 2014 г. на мандатоносителите по специалните процедури на ООН, която осъжда вълната от задържания и присъди на активисти на гражданското общество в Иран; призовава ЕС и Съвета на ООН по правата на човека да продължат да наблюдават отблизо положението с правата на човека и да гарантират, че правата на човека остават ключов приоритет във всички взаимоотношения с иранското правителство;
Мианмар/Бирма
47. подкрепя доклада на специалния докладчик на ООН за 69-ата сесия на Общото събрание на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, в който се признава постигнатият досега напредък, като същевременно се идентифицират оставащите области, които предизвикват голяма загриженост; призовава правителството да интегрира правата на човека в институционалната и правната уредба на страната и във всички области на политиката и да зачита свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, така че хората да могат да изразяват свободно своето мнение относно правителствената политика, без страх, сплашване или тормоз;
Беларус
48. изразява дълбоката си загриженост относно продължаващото нарушаване на правата на човека в Беларус; осъжда трите екзекуции, извършени през 2014 г., тормоза на защитници на правата на човека, преследването на независими журналисти, цензурирането на всички интернет комуникации и рестриктивното законодателство относно неправителствените организации; призовава за подновяване на мандата на специалния докладчик на ООН и призовава правителството на Беларус да предостави пълен достъп на мандатоносителите по специалните процедури на ООН, включително на специалния докладчик;
Бахрейн
49. изразява продължаващата си загриженост относно гражданските конфликти в Бахрейн и положението на защитниците на правата на човека и опозиционните политически активисти в страната; призовава всички заинтересовани страни в Бахрейн да започнат конструктивни и приобщаващи разговори с цел истинско помирение и зачитане на правата на човека на всички общности в Бахрейн; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, лишени от свобода заради убежденията си, журналисти, защитници на правата на човека и мирно протестиращи, и изразява подкрепата си за съвместното изявление от 4 февруари 2015 г. на мандатоносителите по специалните процедури на ООН във връзка със задържането на висш опозиционен политик и във връзка с разпръскването на последвалите демонстрации; призовава държавите – членки на ЕС, и останалите членове на Съвета на ООН по правата на човека да продължат да следят отблизо положението с правата на човека в Бахрейн, като се съсредоточат върху изпълнението на ангажиментите, поети от Бахрейн по време на процеса на УПП, и препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн, които бяха приветствани от краля на Бахрейн;
Египет
50. приветства резултата от УПП за Египет през ноември 2014 г. и очаква приемането му по време на предстоящата сесия на Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава Египет незабавно и безусловно да освободи всички задържани за мирно упражняване на правото им на свобода на изразяване на мнение, на събрания и на сдружаване; изисква също така правителството на Египет да приеме законодателство в съответствие с международните стандарти и защитаващо правото на сдружаване, предвидено в Конституцията на Египет, включително правото на получаване и изразходване на финансиране, както и да отмени Закона относно протестите от ноември 2013 г. и да въведе ново законодателство, с което да се гарантира свободата на събранията; настоятелно призовава правителството на Египет да започне съдебно разследване, за да се установи самоличността на отговорните за разпореждането и извършването на незаконни убийства в хода на потушаването на предимно мирните демонстрации, проведени след 3 юли 2013 г., включително разпръскването на демонстрациите от 14 август 2013 г. на площадите Рабаа и Нахда, при което са убити голям брой протестиращи;
Мали
51. приветства работата на независимия експерт на ООН за положението с правата на човека в Мали и призовава Съвета на ООН по правата на човека да удължи неговия мандат; приветства напредъка, постигнат от правителството на Мали при възстановяването на съдебната система в някои части на страната, както и в разследванията на изтезанията и убийството през 2012 г. на 21 елитни войници, заедно със създаването на Комисията за истина, справедливост и помирение; остава загрижен във връзка с влошаващото се положение в областта на сигурността и непрекъснатото използване и набиране на деца – войници и призовава правителството на Мали да разследва и да подведе под отговорност лицата от всички враждуващи групи, които са отговорни за военните престъпления, извършени по време на въоръжения конфликт от 2012 – 2013 г., и да гарантира, че всяко едно бъдещо мирно споразумение призовава за носене на отговорност, укрепване на комисията за казване на истината и проверка на надеждността на личния състав на силите за сигурност;
Южен Судан
52. призовава Африканския съюз да направи обществено достояние доклада на своята анкетна комисия относно нарушения и злоупотреби с правата на човека, извършени от всички страни по конфликта в Южен Судан, като стъпка в посока осигуряване на справедливост по отношение на нарушенията на правата на човека, извършени от началото на конфликта;
Шри Ланка
53. отбелязва обещанията на новоизбраното правителство на Шри Ланка и го призовава да предприеме конкретни стъпки за търсене на отговорност, включително провеждането на сериозни разследвания и наказателни преследвания, заедно с други мерки за справяне с по-общия проблем с безнаказаността и нарушаването на правата на човека, и да сътрудничи в пълна степен със Службата на ВКПЧ на ООН и разследването в международен план, което тя е започнала по отношение на Шри Ланка;
Мексико
54. настоятелно призовава правителството на Мексико да осъществи напредък в разследването след изчезването на 43 студенти, обучаващи се за учители, в Игуала, Мексико, да изправи пред съда извършителите на тези престъпления и да засили борбата с корупцията, безнаказаността и организираната престъпност, както и да работи в тясно сътрудничество със специалните процедури на ООН и с органите на ООН по договорите в контекста на Съвета на ООН по правата на човека и с регионалните механизми за правата на човека, които проследяват случая, и да им предостави всички необходими средства да продължат своето наблюдение;
55. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 69-ото Общо събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, както и на върховния комисар на ООН за правата на човека.
- [1] Приети текстове, P8_TA (2015)...