Предложение за резолюция - B8-0346/2015Предложение за резолюция
B8-0346/2015

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно отбелязването на стогодишнината от арменския геноцид

    13.4.2015 - (2015/2590(RSP))

    за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
    внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

    Такис Хаджигеоргиу, Неоклис Силикиотис, Барбара Спинели, Курцио Малтезе, Патрик Льо Ярик, Юнус Омаржи, Фабио Де Мази, Йосу Хуаристи Абаунс, Милослав Рансдорф, Костас Хрисогонос, Костадинка Кунева, Лидия Сенра Родригес, Мартина Михелс от името на групата GUE/NGL

    Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0342/2015

    Процедура : 2015/2590(RSP)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    B8-0346/2015
    Внесени текстове :
    B8-0346/2015
    Разисквания :
    Приети текстове :

    B8‑0346/2015

    Резолюция на Европейския парламент относно отбелязването на стогодишнината от арменския геноцид

    (2015/2590(RSP))

    Европейският парламент,

    –       като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

    –       като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10 декември 1948 г.,

    –       като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

    –       като взе предвид своята резолюция относно политическо решение на арменския въпрос от 18 юни 1987 г.[1], която призна арменския геноцид,

    –       като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 24 април 1998 г., която отбеляза „първия геноцид на 20-и век“ и „престъплението против човечеството“, извършено срещу арменския народ,

    –       като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област[2], и по-специално параграф 77 от нея,

    –       като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г.,

    –       като взе предвид Конвенцията на ООН от 26 ноември 1968 г. за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството,

    –       като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2000 г. относно напредъка на Турция по пътя на присъединяване към ЕС[3],

    –       като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2005 г. относно започването на преговорите с Турция[4],

    –       като взе предвид резолюциите и изявленията на законодателните органи и правителствата на редица държави – членки на ЕС, както и на други държави,

    –       като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

    A.     като има предвид, че през 2015 г. се отбелязват сто години от арменския геноцид, извършен в Османската империя в следствие на решение за изтребване на арменците, който води до смъртта на 1,5 милиона души;

    Б.      като има предвид, че този геноцид, включващ лишаване от поземлени права и собственост, кланета, етническо прочистване и унищожаване на арменското население, също така е оказал сериозно въздействие в дългосрочен план върху бежанското население, особено в Европа;

    В.     като има предвид, че Европейският парламент призна в своята резолюция от 18 юни 1987 г., че трагичните събития в периода 1915 – 1917 г., включващи арменците, живеещи на територията на Османската империя, представляват геноцид по смисъла на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г.;

    Г.     като има предвид, че до момента турското правителство отказва да признае извършения през 1915 г. геноцид, и по този начин отказва да приеме част от историята на страната, като така не извлича поуки от своята история;

    Д.     като има предвид, че през последните години в Турция активисти, журналисти и писатели, наред с други, са се изказали в полза на признаването от страна на Турция на арменския геноцид; като има предвид, че това все още се смята за наказуемо деяние по силата на турската конституция; като има предвид, че някои от тях, като например журналистът Хрант Динк, са платили за осъждането на геноцида с живота си;

    Е.     като има предвид, че ООН призна арменския геноцид пред 1985 г. и че редица държави и парламенти, включително държави – членки на ЕС, са сторили същото;

    Ж.    като има предвид, че признаването на арменския геноцид от страна на турското правителство би допринесло за облекчаване на напрежението и за подобряване на двустранните отношения между Турция и Армения;

    1.      участва в отбелязването на стогодишнината на арменския геноцид и отдава почит на паметта на загиналите 1,5 милиона невинни цивилни граждани;

    2.      призовава парламентите и правителствата на държавите – членки на ЕС и гражданското общество да се присъединят към отбелязването на тази стогодишнина; посочва, че участието в честването ще допринесе за спиране на конспиративното мълчание, наложено от Турция относно този геноцид, както и относно третирането на кюрдското население в държавата, продължаващата окупация на Кипър и насърчаването на и участието в кризата в Сирия;

    3.      призовава Турция да използва стогодишнината, за да признае арменския геноцид, извършен от Османската империя, и да приеме тази част от историята на страната, тъй като само истината ще позволи на държавата да може реално да се демократизира и да върви напред без тази тежест, както и да развие добросъседски отношения с Армения;

    4.      призовава турските органи да отворят всички архиви, което ще даде възможност на историците, учените и изследователите да хвърлят светлина върху тези трагични събития, както и да започнат истинска и прозрачна дискусия на всички равнища в обществото с оглед превъзмогване на политиката на мълчание и признаване на геноцида;

    5.      насърчава правителствата и парламентите да изразят уважение към жертвите и да признаят арменския геноцид като тъмна страница в историята на световната цивилизация;

    6.      счита, че историята, в т.ч. арменският геноцид, следва да бъде преподавана в истинската си светлина, за да се избегне нейното повторение;

    7.      предлага да бъде определен ден за отбелязване на арменския геноцид;

    8.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на президента и парламента на Армения, както и на президента, правителството и парламента на Турция.