ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно стогодишнината от арменския геноцид
13.4.2015 - (2015/2590(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Чарлз Танък, Ришард Антони Легутко, Ришард Чарнецки, Кажимеж Михал Уяздовски, Марек Юрек, Ангел Джамбазки, Марк Демесмакер, Бас Белдер, Косма Злотовски, Саджад Карим от името на групата ECR
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0342/2015
B8‑0348/2015
Резолюция на Европейския парламент относно стогодишнината от арменския геноцид
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция относно политическо решение на арменския въпрос от 18 юни 1987 г.[1],
– като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид,
– като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма[2],
– като взе предвид Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света за 2013 г. и политиката на Европейския съюз в тази област,
– като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2005 г. относно започването на преговорите с Турция[3],
– като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Евронест от 17 март 2015 г. относно стогодишнината от арменския геноцид,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като взе предвид, че една от основните движещи сили на европейското движение за обединение е волята за предотвратяване на повторението на войните и престъпленията срещу човечеството в Европа;
Б. като има предвид, че през 2015 г. се отбелязват сто години от арменския геноцид, извършен от Отоманската империя, който доведе до депортирането на близо 2 милиона арменци, 1,5 милиона от които са убити;
В. като има предвид, че заедно с отоманските арменци, отоманското понтийско, гръцко, асирийско и язидско малцинство, както и други етнически и религиозни малцинства също са жертва на тази политика на избиване;
Г. като има предвид, че Европейският парламент призна в своята резолюция от 18 юни 1987 г., че избиванията на арменци, които са проведени между 1915 и 1923 г., са геноцид по смисъла на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид,
Д. като има предвид, че много други държави са признали и осъдили геноцида срещу арменците включително Белгия, Канада, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Словакия и Швеция; като има предвид, че до момента Турция отказва да направи това;
Е. като има предвид, че арменският геноцид придобива още по-голяма значимост в контекста на отбелязването на стогодишнината от Първата световна война;
1. присъединява се към възпоменанието на стогодишнината от арменския геноцид в дух на европейско братство, солидарност и справедливост;
2. подчертава, че отричането на геноцид и на други престъпления срещу човечеството, както и на проявите на расизъм, ксенофобия или религиозна омраза, представляват явно нарушение на правата на човека и основните свободи, и като такива следва да бъдат осъждани;
3. приветства признаването на арменския геноцид от нарастващ брой държави – членки на ЕС, от техните национални парламенти и от страна на трети държави; насърчава държавите – членки на ЕС, да признаят този факт и заедно с институциите на ЕС да допринесат за неговото признаване от членовете на международната общност; повтаря призива си към Турция да признае арменския геноцид;
4. подчертава значението на предприемането на необходимите законодателни мерки, за да се предотврати отричането на арменския геноцид;
5. предлага да бъде определен европейски ден за отбелязване на Геноцида, за да се припомня правото на всички хора и нации по света на мир и достойнство;
6. изразява почитта си към паметта на невинните жертви на всички актове на геноцид и на престъпления, извършени срещу човечеството;
7. приканва Турция да спазва и изцяло да прилага правните задължения, които е поела, включително разпоредбите, които се отнасят до защитата на културното наследство, и по-специално да извърши добросъвестен и цялостен преглед на арменското и друго културно наследство, унищожено или разрушено през последния век;
8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на президента и парламента на Армения и на президента и парламента на Турция.