Предложение за резолюция - B8-0393/2015Предложение за резолюция
B8-0393/2015
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш

27.4.2015 - (2015/2649(RSP))

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B8‑0115/2015 и B8‑0116/2015
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността

Мишел Алио-Мари, Андреа Бочкор, Лара Коми, Рафаеле Фито, Елизабета Гардини, Марк Жуло, Джовани Ла Вия, Барбара Матера, Алесандра Мусолини, Клод Ролен, Токиа Саифи, Михаела Шойдрова, Давор Иво Щир, Дубравка Шуйца, Павел Свобода, Джовани Тоти, Сабине Ферхайен, Елисавет Воземберг, Теодорос Загоракис, Томаш Здеховски, Богдан Анджей Здройевски, Йоахим Целер, Милан Звер, Роберта Мецола от името на групата PPE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0375/2015

Процедура : 2015/2649(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0393/2015
Внесени текстове :
B8-0393/2015
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B8‑0393/2015

Резолюция на Европейския парламент относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш

(2015/2649(RSP))

Европейският парламент,

–       като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се посочва, че „действията на Съюза са насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки“, включително в областта на „опазване и закрила на културното наследство от европейско значение“, и че „Съюзът и държавите членки подкрепят сътрудничеството с трети страни и компетентни международни организации в сферата на културата“,

–       като взе предвид Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата[1],

–       като взе предвид Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета от 7 юли 2003 г. относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2465/96[2],

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1332/2013 на Съвета от 13 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия[3], приет въз основа на Решение № 2013/760/ОВППС на Съвета от 13 декември 2013 г. за изменение на Решение № 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия[4],

–       като взе предвид Съвместно действие 2001/555/ОВППС на Съвета от 20 юли 2001 г. за създаването на Сателитен център на Европейския съюз[5], изменено със Съвместно действие 2009/834/ОВППС на Съвета[6],

–       като взе предвид резолюцията на Съвета от октомври 2012 г. относно създаването на неофициална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET),

–       като взе предвид Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, приета в Хага на 14 май 1954 г.,

–       като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 14 ноември 1970 г. относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности,

–       като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство,

–       като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 17 октомври 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство,

–       като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 20 октомври 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

–       като взе предвид Конвенцията на UNIDROIT от 24 юни 1995 г. за откраднати или незаконно изнесени паметници на културата,

–       като взе предвид Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г. относно заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове на Ал Кайда,

–       като взе предвид Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места от 1964 г., която установява международна рамка за опазване и реставрация на исторически сгради,

–       като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г., и по-специално член 8, параграф 2, буква б), подточка ix) от него, в който действието „умишлено насочване на нападения срещу сгради, предназначени за религията, образованието, изкуството, науката или благотворителни цели, исторически паметници, болници и местата, в които са събрани болни и ранени лица, при условие че те не са военни цели“, се признава за военно престъпление,

–       като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област, параграф 211 от която гласи, че „умишлените форми на унищожаване на културно и художествено наследство, както понастоящем се случва в Ирак и Сирия, следва да се преследват като военни престъпления и като престъпления срещу човечеството“[7],

–       като взе предвид въпросите до Съвета и до Комисията относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш (O-000031/2015 – B8-0115/2015 и O-000032/2015 – B8-0116/2015),

–       като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.     като припомня, че многобройни археологически, религиозни и културни обекти в Сирия, Ирак и Тунис в последно време бяха обект на целенасочено унищожаване от групировки на екстремисти, свързани по-специално с организацията „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ (ИДИЛ/Даиш), и че тези систематични нападения срещу културното наследство бяха определени от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова като „културно прочистване“;

Б.     като подчертава, че съгласно ЮНЕСКО понятието „културно прочистване“ се отнася до умишлена стратегия, имаща за цел унищожаването на културното многообразие чрез целенасочено преследване на лица, идентифицирани въз основа на тяхната културна, етническа или религиозна принадлежност, в съчетание с умишлени нападения срещу техните места за поклонение, възпоменание и образование, и че стратегията на културно прочистване, на която можем да бъдем свидетели в Ирак и в Сирия, намира отражение в нападения срещу културното наследство, които са насочени както срещу физически, материални и изградени форми на изразяване на културата, като например паметници и сгради, така и срещу малцинства и нематериални форми на изразяване на културата като обичаи, традиции и вярвания;

В.     като припомня, че някои действия, свързани с унищожаването на културното наследство, са били разглеждани, при определени обстоятелства, като престъпления срещу човечеството[8]; като има предвид, че в частност, когато подобни действия са насочени срещу членовете на религиозна или етническа група, те могат да бъдат приравнени към престъпления на преследване, както е посочено в член 7, параграф 1, буква з) от Статута на Международния наказателен съд;

Г.     като подчертава, че подобни актове на унищожаване на културни и исторически обекти и предмети не са ново явление и не са ограничени до Ирак и Сирия, и че според ЮНЕСКО „културното наследство е важен компонент на културната идентичност на общности, групи и лица, и на социалното сближаване, така че неговото умишлено унищожаване може да има неблагоприятни последици върху човешкото достойнство и правата на човека“[9]; като подчертава, че, както беше заявено от ЮНЕСКО, наред с други, продуктът от грабежите на културни и религиозни обекти и контрабандата на културни и религиозни предмети в Ирак и Сирия, по-специално извършвани от ИДИЛ/Даиш, се използва за подпомагане на финансирането на терористичната дейност на ИДИЛ/Даиш, в резултат на което художествени и културни предмети се превръщат в „оръжия за водене на война“;

Д.     като припомня, че благодарение на финансирането, предоставено от ЕС, на 1 март 2014 г. ЮНЕСКО, заедно с други стратегически партньори, започна тригодишен проект, наречен „Спешна защита на сирийското културно наследство“, насочен по-специално към осигуряване на спешна защита на сирийското културно наследство;

Е.     като припомня, че ЕС ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, подписана на 20 октомври 2005 г., която е първият международен инструмент за признаване на двойствения икономически и културен характер на културните продукти, които „следователно не трябва да се третират като имащи само търговска стойност“;

Ж.    като подчертава, че Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, подписана на 14 ноември 1970 г., и Конвенцията на UNIDROIT за откраднати или незаконно изнесени паметници на културата, подписана на 24 юни 1995 г., са инструменти от основно значение за укрепване на защитата на световното културно наследство;

З.      като припомня, че незаконната търговия с културни продукти е вече третият по значимост вид незаконна търговия след търговията с наркотици и оръжие, че тази незаконна търговия е доминирана от организирани престъпни мрежи и че съществуващите национални и международни механизми не са нито подходящо оборудвани, нито адекватно подпомагани за справяне с проблема[10];

И.     като привлича вниманието към факта, че борбата срещу незаконната търговия с културни продукти не е сред конкретните компетенции на ЕС, доколкото тя не е посочена като такава в Договорите, но че все пак борбата срещу тази незаконна търговия попада в няколко области на компетентност на ЕС, като например вътрешния пазар, пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП), културата и общата външна политика и политика на сигурност;

Й.     като признава неотложната необходимост от по-добра координация на борбата срещу незаконната търговия с предмети на културата и от тясно сътрудничество за насърчаване на повишаването на осведомеността и обмена на информация и укрепване на правните уредби; като припомня в този контекст, че в заключенията на Съвета от декември 2011 г. относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи предмети на културата, беше препоръчано, наред с другото, държавите членки да засилят сътрудничеството между служителите от правоприлагащите органи, културните институции и частните организации;

K.     като припомня, че с резолюция на Съвета от октомври 2012 г. беше създадена неофициална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET), чиято основна цел е да се подобри обменът на информация, свързана с предотвратяването на незаконната търговия с културни продукти, и да бъдат идентифицирани престъпни мрежи, заподозрени в участие в такава незаконна търговия, в съчетание с обмен на информация относно тези престъпни мрежи;

Л.     като припомня, че на 28 март 2015 г. генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова откри в Багдад кампанията „#Unite4Heritage“, която има за цел да мобилизира световна подкрепа за опазването на културното наследство, като се използва силата на социалните мрежи;

1.      решително осъжда извършваното от ИДИЛ в Сирия и Ирак унищожаване на културни, археологически и религиозни обекти;

2.      призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да предприеме подходящи действия на политическо равнище, в съответствие с Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г., с цел да се сложи край на незаконната търговия с културни ценности от територията на Сирия и Ирак, докато тези територии се намират в условия на война, като по този начин се предотвратява тяхното използване като източник на финансиране на терористични дейности;

3.      призовава ЗП/ВП да използва дипломацията в областта на културата и междукултурния диалог като инструмент за помиряване на различните общности и за възстановяване на разрушени обекти;

4.      в този контекст предлага на Комисията, в съответствие с параграф 17 от Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г., да се съсредоточи върху предотвратяването и борбата срещу на незаконната търговия с предмети на културата, особено що се отнася до предмети на културното наследство, незаконно изнесени от Ирак след 6 август 1990 г. и от Сирия след 15 март 2011 г.; счита, че Комисията трябва да разработи координиран подход за борба срещу тази незаконна търговия, съвместно с отговорните лица в разследващите служби на национално равнище и в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО и други международни организации, като например Международния съвет на музеите (ICOM), Международния комитет на Синия щит към ICOM (ICBS), Европол, Интерпол, Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) и Световната митническа организация (СМО);

5.      призовава Комисията да отправи искане към ЗП/ВП да включи в тази дейност Сателитния център на ЕС в Торехон, който подпомага вземането на решения на Съюза в контекста на общата външна политика и политика на сигурност чрез предоставяне на материали, получени в резултат от анализа на спътникови изображения, за целите на мониторинга и изготвянето на списък с археологическите и културните обекти в Сирия и Ирак и за подпомагане на дейността на сирийските археолози, с цел предотвратяване на по-нататъшни грабежи и спасяване на живота на цивилни лица;

6.      призовава Комисията да установи бърз и сигурен обмен на информация и споделяне на най-добри практики между държавите членки с цел ефективна борба срещу незаконната търговия с предмети на културата, незаконно изнесени от Ирак и Сирия, и да обмисли създаването на европейски програми за обучение, насочени към съдиите, полицейските и митническите служители, държавните администрации и към участниците на пазара в по-общ план, с цел да се даде възможност на участниците в борбата срещу незаконната търговия с културни продукти да развиват и подобряват своите експертни познания;

7.      призовава Комисията да подкрепи кампанията на ЮНЕСКО „#Unite4Heritage“ чрез започване на информационна кампания, съсредоточена върху Ирак и Сирия, с цел повишаване на осведомеността относно значението на тяхното културно наследство, относно начина, по който плячкосаните продукти се използват за финансиране на терористични дейности, и относно възможните санкции, свързани с незаконния внос на културни продукти от тези държави или от други трети държави;

8.      призовава Комисията да извърши преглед на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата, с цел да се постигне по-висока степен на ефективност, и да предвиди създаването на инструмент за контрол на вноса на културни продукти в ЕС;

9.      призовава Съвета да предвиди създаването, в рамките на Евроюст и Европол, на специализиран отдел по въпроси на незаконната търговия с културни продукти, който ще отговаря за координиране на европейско равнище на наказателните преследвания и разследванията от различни национални органи, тъй като наличието на специализирани отдели е предпоставка за по-добро използване на ресурсите за предотвратяване и борба срещу незаконната търговия и трафика;

10.    призовава ЕС да вземе необходимите мерки, в сътрудничество с ЮНЕСКО и Международния наказателен съд, за да се разшири категорията на международното право „престъпления срещу човечеството“, така че тя да обхваща действия, свързани с умишлено повреждане или унищожаване на културното наследство на човечеството в голям мащаб;

11.    призовава държавите членки, които все още не са сторили това, да ратифицират Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г. и Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г.;

12.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния директор на ЮНЕСКО, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Сирийска национална коалиция и на правителството и парламента на Ирак.

Правна информация - Политика за поверителност